Р Е Ш Е Н И Е
260219/11.5.2021г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично заседание на деветнадесети
април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Татяна Тодорова като
разгледа докладваното от съдията-докладчик ГД
№ 938/2020 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, чрез пълномощника
юриск. Б., против Ж.Н.Ж. ***, в която са предявени, по реда на чл. 422 вр. 415 ГПК, в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение,
положителни искове за признаване, като установено в отношенията между страните,
че в полза на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от Договор за
паричен заем № *********/04.05.2017г. сключен между „Провидент Файненшъл
България“ ООД /понастоящем „Файненшъл България“ ЕООД/ и ответника, прехвърлен на 01.07.2017 г. с Договор за цесия и заместване в дълг на „Изи Асет
Мениджмънт” АД, с ЕИК *********, прехвърлен
с Договор за цесия, Приложение № 1 от 01.03.2019 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2020 г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /понастоящем
“Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД/, прехвърлен по силата на Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.03.2019 г. в полза на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ***, ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
такси, комисионни и други разноски, за
което има образувано заповедно производство - ЧГД № 3265/2019 г., по описа на
PC - Шумен, като има издадена Заповед № 1593/31.10.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с правно основание, както следва:
- по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал.
1, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 1650.95 (хиляда шестстотин и
петдесет лева и деветдесет и пет стотинки) лева - непогасена главница, ведно с
искане за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 30.10.2019 г. до окончателно плащане;
- по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал.
2, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 236.59 (двеста тридесет и шест
лева и петдесет и девет стотинки) лева - договорна лихва върху главницата за
периода от 02.09.2017 г. до 30.06.2018 г.;
- по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и цена 78.08 (седемдесет и осем лева и осем стотинки) лева –
възнаграждение за услуга „Оценка на досие”, разпределена за плащане през
периода от 02.09.2017 г. до 30.06.2018 г.;
- по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286, по чл. 79, ал.
1 ЗЗД и цена 419.73 (четиристотин и деветнадесет лева и седемдесет и три
стотинки) лева - възнаграждение за услуга „Кредит у дома“, разпределена за плащане през периода от 09.09.2017 г. до 30.069.2018
г.;
- по чл. 86 ЗЗД и цена 284.93 (двеста осемдесет и четири лева и деветдесет и три
стотинки)
лева - обезщетение за забава, в размер на
законната лихва върху главницата, за периода от 02.09.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда 30.10.2019 г..
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че на
04.05.2017 г. ответникът сключил с „Провидент Файненшъл България“ ООД Договор
за потребителски кредит № *********, за сума в размер на 2150 лв., предоставена от кредитен консултант, в брой, по
местоживеенето на ответника, който с факта на подписване на договора потвърдил,
че е получил сумата в пълен размер. Съгласно договора, усвоената парична сума
се олихвявала за срока на действие с договорна лихва, размерът, на която бил
фиксиран на 424,10 лв. за целия срок и която се начислявала от датата на
отпускане. Така уговорената за връщане сума била в общ размер на 2574,10 лв.,
която следвало да бъде върната на 60 равни, седмични, погасителни вноски, всяка
в размер на 42,90 лв. - първата платима на 13.05.2017 г., а последната -
30.06.2018 г. При сключване на договора заемателят се съгласил да плати „Такса
за оценка на кредитно досие”, в размер на 107,50 лв., която да бъде включена в
седмичните погасителни вноски, всяка в размер на 1,79 лв. Кредиторът се е
задължил да предостави на ответника допълнителна услуга: „Кредит у дома“,
изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по местоживеене, за която заемателят
дължал възнаграждение - общо 585,65 лв., към всяка вноска в размер на 9,76 лв.,
както и възнаграждение за седмично събиране на вноските по кредита, също по
местоживеенето на ответника, в общ размер на 91,10 лева разделена на 60 броя
равни вноски, платими на падежните дати. Така, общата сума, която заемателят се
задължил да върне на кредитора била в размер на 3358,35 лв., от която: 2150,00
лв. – главница; 424.10 лв. - договорна лихва, 107,50 лв. - такса за оценка на
досие; 585,65 лв. - такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в
брой по местоживеене; 91,10 лв. такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене. Общата дължима сума била платима на 60
броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 77,23 лева, от която:
по кредита в размер на 42,90 лв.; по такса за оценка на досие в размер на 1,79
лв., вноска по такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой
по местоживеене на Кредитополучателя в размер на 9,76 лв. и вноска по такса
услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
длъжника в размер на 22,78 лв. Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита бил 30.06.2018 г. /дата на последна погасителна вноска/.
Твърди, че договора за кредит не е обявяван за предсрочно изискуем. На
01.07.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД, с ЕИК ********* и „Провидент
Файненшъл България“ ООД /понастоящем „Файненшъл България“ ЕООД/, бил сключен
Договор за цесия и заместване в дълг, по силата на който вземането, произтичащо
от Договор за потребителски кредит № *********/04.05.2017 г., сключен между
„Провидент Файненшъл България“ ООД и ответницата било прехвърлено в полза на
„Изи Асет Мениджмънт” АД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. На 01.03.2019
г. било подписано Приложение 1, представляващо Допълнително споразумение към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 16.11.2010 г. по
силата на което „Изи Асет Мениджмънт“ АД прехвърлило вземането произтичащо от
Договор за потребителски кредит № *********/04.05.2017 г., сключен между
„Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника в полза на “Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********* /понастоящем “Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД/ ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
От своя страна “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД прехвърля
процесното вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК
********* по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 01.03.2019 г. Твърди се, че Договорът за потребителски кредит
съдържа изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица, както и, че длъжникът бил уведомен по реда
на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършените продажби на вземането от името на
„Провидент Файненшъл България“ ООД, „Изи Асет Мениджмънт“ АД и “Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД с Уведомителни писма с изх. №
УПЦ-П-АКПЗ-ИАМ-ФН/********* от 15.05.2020 г., изпратени с известия за доставяне
от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на
цедентите. Поради
неплащане на дължимите суми, ищецът в качеството си на кредитор,
начислил обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната
лихва, за периода от 02.09.2017 г. до подаване на Заявление в съда в общ размер
на 284.93 лв. Ищецът подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника, по което е образувано ЧГД № 362/2020 г., по описа на РС Шумен. Съдът
уважил претенция и издал Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Ответникът бил уведомен за издадената заповед по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК. Ищецът моли да бъде признато за установено, че ответникът
му дължи, както следва: 1650,95 /хиляда и шестстотин и петдесет лева и
95 стотинки/ лева - главница по договор за кредит; 236,59 /двеста тридесет и
шест лева и 59 стотинки/ лева - договорна лихва за периода от 2.09.2017 г. до
30.06.2018 г.; 78,08 /седемдесет и осем лева и 08 стотинки/ лева –
възнаграждение за оценка на досие; 419,73 /четиристотин и деветнадесет лева и
73 стотинки/ лева – възнаграждение за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене; 284,93 /двеста осемдесет и четири лева и 93
стотинки/ лева - обезщетение за забава за периода от 2.09.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата
от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира разноски по заповедното и
исковото производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез особен
представител, оспорва исковете като намира, че са недопустими поради липса
на доказателство за изпълнение условията на чл. 99, ал. 2 ЗЗД - надлежно
уведомяване за настъпилите прехвърляния на вземането. Алтернативно намира, че процесният договор не отговаря на
изискванията на Закона за потребителския кредит, поради което ответникът дължи
връщане само на главницата от 2150 лв., а предвид твърдението в исковата молба,
че е върнал сума в размер на 973 лв., че неплатеното задължение е в размер от
1177 лв., като до пълния предявен размер от 1650.95 лв. счита искът за неосновател.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание
ищецът, с изрична молба, поддържа предявените искове, а особения представител на
ответника - отговора.
Съдът, като взе предвид представените по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа следното:
От приложеното ЧГД № 3265/2019 г., по
описа на РС Шумен, се установява, че по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на
Заявление рег. № 19075/30.10.2019 г., в полза на ищеца е издадена Заповед № 1593/31.10.2019
г. за изпълнение на парично задължение, с която ответникът е осъден да плати
парични задължения произтичащи от Договор за потребителски кредит № *********/04.05.2017
г. с
„Провидент Файненшъл България“ ООД, както
следва: 1 650.95 лв. – главница;
236.59 лв. - договорна лихва за периода от 02.09.2017 г. до 30.06.2018 г.;
78.08 лв. - такса за оценка на досие за периода от 02.09.2017 г. до 30.06.2018
г.; 419.73 лв. - такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой
по местоживеене на кредитополучателя за периода от 09.09.2017 г. до 30.06.2018
г.; 284.93 лв. - обезщетение за забава за периода от 02.09.2017 г. до
30.10.2019 г., и законната лихва за забава върху задължението от 30.10.2019 г.
до окончателното плащане, както и сумата от 103.41 лева - разноски.
От Договор № ********* /л. 5/, се установява, че на
04.05.2017 г. ответникът сключил с „Провидент Файненшъл България“ ООД,
потребителски кредит за сума в размер на 2150 лв., при договорена фиксирана лихва в размер на 424.10 лева, представляваща
31.82 % годишно равняваща се на 48.00 % ГПР. С Договора заемателят се задължил
да плати „Такса за оценка на досие“ в размер на 107.50 лв. – б. „Б“, както и „Такса
за услуга кредит у дома“ в общ размер 1952.17 лева – б. „Д“, която съгласно чл.
25 от договора, е съставена, както следва: 30 % - за предоставяне на кредита в
брой по местоживеене, а останалата част - за събиране на седмичните вноски в
дома на заемателя. Така дължимата сума за връщане била в общ размер 4633.77
лв., която Заемателят се задължил да върне на 60 седмични погасителни вноски,
при договорен ден за плащания – събота, всяка в размер на 77.23 лева, с падеж
на първата - 13.05.2017 г., а на последната - 30.06.2018 г.. С подписването на
Договора, Заемателят удостоверил, че е получил от Заемодателя пълния размер на
кредита – чл. 27 от Договора. Съгласно чл. 22 от Договора за заем Заемодателят
си запазил право да прехвърля, изцяло или частично, правата си без съгласието
на Заемателя, като се задължил в последствие да го информира. От Договор за цесия
и заместване в дълг от 01.07.2017 г. /л. 11/ и Потвърждение за сключена цесия
на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 15/, се установява, че Заемодателят
„Провидент файненшъл България“ ООД прехвърлил на „Изи Асет мениджмънт“ АД
вземането срещу ответника по процесния Договор за потребителски кредит от 04.05.2017
г. в общ размер към 01.07.2017 г. от 2880.35 лв., в което е включена главница
от 2150 лв. С Пълномощно от 04.07.2017 г. /л. 26/ цедентът „Файненшъл България“
ЕООД /с предишно наименование „Провидент файненшъл България“ ООД/ упълномощава
цесионера „Изи Асет мениджмънт“ АД да уведоми от името на цедента длъжниците по
сключените Договори за кредит за извършеното прехвърляне на вземанията с
Договора за цесия от 01.07.2017 г. От Рамков Договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. /л. 16/; Допълнително споразумение към
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2020 г.
/л. 20/; Приложение № 1/01.03.2019 г. /л. 23/ и Потвърждение от 01.03.2019 г. за
сключена цесия /л. 22/, се установява, че „Изи Асет мениджмънт“ АД е прехвърлил
на “Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД вземането
срещу длъжника по процесния Договор за потребителски кредит от 04.05.2017 г., в
общ размер към 01.03.2019 г. – 3267.00 лв., от които главница – 2559.63 лв. и
лихви за просрочие към 01.03.2019 г. – 174.28 лв. С Пълномощно от 01.11.2017 г.
/л. 27/ „Изи Асет Мениджмънт“ АД преупълномощава “Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД от името на упълномощителя „Файненшъл
България“ ЕООД /с предишно наименование „Провидент файненшъл България“ ООД/ да
извършва уведомяване на всички длъжници за сключения Договор за цесия от
01.07.2017 г. Към исковата молба са приложени четири Уведомителни писма - две от
07.03.2019 г. и две от 15.05.2020 г. /л. 29, 30, 32,33/, с които ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, уведомява
ответника за извършените цесии. От Известие за доставяне /л. 31А/
се установява, че Уведомителните писма УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от 07.03.2019 г., изпратени до длъжника на
постоянния му адрес са върнати в цялост, с отбелязване „заминал“, а съгласно Обратна
разписка от 15.05.2020 г. към
товарителница № 68899972/15.05.2020 г. /л. 104/, с която са изпратени писмо
УПЦ-С-ИАМ-ФН/59465988 и писмо ЛД-С-ИАМ-ФН/*********, е върната с отбелязване „отказана
по телефон“.
От приетото и неоспорено Заключение по
допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза /л. 111/ се установява, че в
представения в оригинал Договор за потребителски кредит № ********* от
04.05.2017 г., между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника, е форматиран
различно по отношение на стил, което го определя като документ, съдържащ шрифт
с различен формат, като е използван шрифт с наименование Times New Roman, размер 12 pt.
От приетото и неоспорено Заключение по
допуснатата по делото ССчЕ се установява, че по Договор за кредит от 04.05.2017
г., ответникът е получил сумата от 2150 лв., като след начисляване на
допълнителни суми общо дължимата сума е била в размер на 3358.35 лева,
представляваща: 2150 лв. –главница; 424.10 лв. - договорена лихва; 107.50 лв. -
такса за оценка на досие; 585.65 лв. - такса за услуга „Кредит у дома”; 91.10 -
разходи за събиране на вноските. В периода 26.04.2017 г. – 22.06.2017 г.,
ответникът платил към „Файненшън България“ ЕООД /към датата на договора
„Провидент Файненшън България“ ООД/ сума в размер на 478 лв., както и към „Изи
Асет Мениджмънт“ АД сумата от 495 лв., или общо извършените плащания са в
размер на 973 лв., с които са погасени: по главница – 499.05 лв.; по договорна
лихва – 187.51 лв.; по такса оценка на досие – 29.42 лв.; по такса услуга
кредит у дома – 257.02 лв. Според заключението размерът на непогасената
главница възлиза на 1650.95 лв., като размерът на непогасена договорна лихва – 236.59
лв.; обезщетение за забава - 284.93 лв.; такса оценка на досие - 78.08 лв.; такса
услуга „Кредит у дома“ - 419.73 лв.
От ответника не са ангажирани
доказателства за плащания след подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК, както и
за цялостно погасяване на дълга, като не са направени и твърдения в тази
смисъл.
Представени са и други неотносими към
правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като
съобрази доводите на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:
От писмените доказателства еднозначно се
установява, че по инициатива на ищеца, по реда на чл. 410 ГПК, е образувано
заповедно производство - ЧГД № 3265/2019 г., по описа на РС Шумен; че в негова
полза е издадена Заповед № 1593/31.10.2019 г. за изпълнение на парично
задължение в размер на: 1650.95 лв. главница по Договор за потребителски кредит
№ *********/04.05.2017 г.; 236.59 лв. - договорна лихва за периода от 02.09.2017
г. до 30.06.2018 г.; 78.08 лв. – такса оценка на досие за периода от 02.09.2017
г. до 30.06.2018 г.; 419.73 лв.- такса услуга „Кредит у дома“ за периода от 09.09.2017 г. до 30.06.2018 г.;
284.93 лв. - обезщетение за забава за периода от 02.09.2017 г. до 30.10.2019
г., ведно със законната лихва от 30.10.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението. Заповедният съд е констатирал, че издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК,
поради което е дал възможност на заявителя да предяви искове за вземанията си,
което е направено в срока по чл. 415 ГПК. Въз основа на така установеното съдът
намира исковите претенции, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. 415, ал. 1 ГПК, за допустими.
Възражението на особения предсдтавител на
ответника, че длъжникът не е редовно уведомен за цесиите, съдът намира за
неоснователно поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД,
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допуска това. Безспорно процесното вземане е
прехвърлимо /няма изрична забрана в закона или договора за това и естеството на
вземането го позволява/. Цесията е съглашение, в което цедираният длъжник не
участва, тъй като при този договор промяната в облигационното правоотношение се
отнася само до кредитора по вземането. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ е длъжен да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането, а съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД
прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то му е
съобщено от предишния кредитор. В процесния случай съдът намира, че длъжникът е
бил редовно уведомен за Договора за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017 г.
между заемодателя „Провидент файненшъл България“ ООД и „Изи Асет мениджмънт“
АД, доколкото от приетото и неоспорено Заключение по допуснатата по делото ССчЕ
се установява, че по Договор за кредит от 04.05.2017 г., ответникът е платил
към „Файненшън България“ ЕООД /към датата на договора „Провидент Файненшън
България“ ООД/ сума в размер на 478 лв., както и към „Изи Асет Мениджмънт“ АД
сумата от 495 лв., за което от вещото лице е установено, че е отнесено за
частично погасяване на дълга. Относно последващите цесии съдът намира, че
въведеното в закона изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде
извършено от цедента, не означава, че то не е валидно, ако е направено от
упълномощено лице, тъй като не съществува законова пречка, доколкото не се
касае за лично и незаместимо действие, уведомяването да се направи и от новия
кредитор. Обстоятелството, че Уведомителните писма до длъжника са изготвени от
ищеца – последен цесионер, а не от предходните цеденти, е без значение, когато
първия е изрично овластeн за това, както в процесния случай с Пълномощни. В
този смисъл е и съдебната практика, съобразно която изходящото от цедента
уведомление, действащ чрез пълномощник, достигнало до длъжника съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД /Р. № 123/24.06.2009 г., ТД № 12/2009 г., II т. о.; Р. №
78/09.07.2014 г., ТД № 2352/2013 г., II т. о.; Р. № 3/16.04.2014 г., ТД №
1711/2013 г., I т. о./. От доказателствата по делото се установява, че
фактически Уведомления от цедентите не са връчени на длъжника преди завеждане
на иска. Съобразно същата съдебна практика обаче цесията следва да се счете за
надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
Уведомление е връчено на длъжника или негов упълномощен представител като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иск за
изпълнение на цедираното вземане. В настоящия случай обаче Уведомленията до
длъжника за прехвърлянията на вземането не е получено лично от ответника или
негов упълномощен представител, като приложение към исковата молба, а от особен
представител назначен от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. В тази хипотеза
практиката на съдилищата не е еднозначна. Според едното становище, с
назначаването на особен представител на ответника, възниква общо
представителство по закон, а не договорно представителство, тъй като до
назначаването на адвокат се стига след като съдът приеме, че връчването на
книжата е станало редовно. Процесуалният закон предвижда ясни и изчерпателно
изброени правила, приложими при връчване на съдебни книжа на ответника, а
именно търсене на ответника от съответните длъжностни лица на отразения в НБД
“Население“ постоянен и настоящ адрес или на посочения от ищеца адрес за
призоваване, респ. по отразена в съответните регистри месторабота на
ответника/длъжника/ или място на осъществявана от последния място на стопанска
дейност. Разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК, тълкувана във взаимна и логическа връзка
с останалите текстове от чл. 47 ГПК, гласи, че съобщението, адресирано до
ответника, връчено по реда на цитирания текст, се смята за връчено с изтичането
на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, т. е. в
случая прилагането на призовката или съобщението в цялост е приравнено от
законодателя на връчване. В тези случаи с оглед допълнителна гаранции за защита
правата на ответниците законодателят задължава съдът да им назначи особен
представител /чл. 47, ал. 6 ГПК/, който следва да защити правата и интересите
им в процеса. От тълкуване текстовете на процесуалния закон, се стига до
извода, че особеният представител е процесуален представител на ответника в
образуваното срещу него гражданско производство, който има право свободно да упражнява,
респ. изпълнява всички права и задължения на ответника в процеса, с изключение
на тези, за които се изисква изрично пълномощно, т. е има т. нар. общо
пълномощие /арг. от чл. 29, ал. 5 ГПК/. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ГПК, общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени
действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване,
като съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ГПК, за сключване на спогодба, за
намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване на исканията на другата
страна, за получаване на пари или на други ценности, както и за действия,
представляващи разпореждане с предмета на делото, е необходимо изрично
пълномощно. В случая действието по формалното получаване на книжата по делото,
респ. на Уведомлението за прехвърляне на вземанията на ищеца, не представлява
действие, за което законодателят предвижда изрично овластяване /изрично
пълномощно/. В този смисъл, когато длъжникът е търсен на отразените в
регистрите адреси и не е открит нито от заповедния съд, нито от водещия
исковото производство съд, да се отрече възможността на цесионера да търси
вземанията си, поради неоткриване на длъжника, дори и в образувано срещу
последния исково производство, би лишило кредитора от възможността да търси
защита на нарушеното си право, което би противоречало на основни принципи на
гражданското съдопроизводство. Следователно в случай, че препис от искова молба
и приложенията към нея, са надлежно връчени на особения представител на
ответника, получаването на Уведомлението, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, като факт настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, следва да бъде съобразено от съда при
решаване на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. В този
случай законът приема, че с изтичане на срока за отговор на исковата молба длъжникът
е получил изходящото от цедента, уведомление за цесиите чрез особения
представител. Такива са произнасянията, макар и с различни мотиви, в Р. №
84/02.08.2019 г., ВГД № 165/2019 г., по описа на ШОС; Р. № 218/24.10.2019 г.,
ВГД № 202/2019 г., по описа на ШОС, и др., с които настоящият състав следва да
се съобрази. Предвид изложеното съдът приема, че по отношение на длъжника - настоящ
ответник, е настъпил прехвърлителния ефект на цесиите, което налага извода, че
законовите изисквания, залегнали в разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, са
спазени и той е уведомен редовно, като в този смисъл носител на вземанията по
процесния договор за кредит е ищецът, поради което съдът следва да се произнесе
по съществото на спора.
При анализа на правоотношението става
ясно, че исковите претенции произтичат от правоотношение с потребител. В тази
хипотеза, приложимите норми са тези на Закона за защита на потребителите /с
оглед характеристиката на длъжника като „потребител”/, нормите на Закон за
потребителския кредит /при установените елементи на заемното правоотношение/,
както и разпоредбите на ЗЗД, съответно като общи и субсидиарно приложими. Предвид
приетото и неоспорено Заключение по допуснатата по делото Съдебно-техническа
експертиза, съгласно която оригиналът на Договор за потребителски кредит №
********* от 04.05.2017 г., между „Провидент Файненшъл България“ ООД и
ответника, е с шрифт, с наименование Times
New Roman
и размер 12 pt, възражението на особения представител на ответника, че не отговаря на
императивната разпоредба на чл.10, ал. 1 ЗПК, съдът намира за неоснователно. По
арг. от разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК, приложима считано от влизане в сила
/ДВ, бр. 100/2019 г./, клаузите в договор с потребител подлежат за служебна
преценка за равноправност. С оглед характера на процесуалната норма на чл. 7,
ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител. В този смисъл са Р. № 23/07.07.2016 г., ТД № 3686/2014
г., I т. о. на ВКС и Р. № 232/05.01.2017 г., ТД № 2416/2015 г., ІІ т. о. на
ВКС, както и задължителната за националните юрисдикции практика на СЕС,
формирана по преюдициално запитване с Р. по дело С-243/08 г. и Р. от 21.02.
2013 г, по дело C-472/11, на СЕС, където е постановено, че националният съд е
длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато
са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства. Защитата на
потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от
страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл. 2 ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно
обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за
ползваната финансова услуга. Доколкото с част от върнатите от длъжника суми, в
общ размер 973 лева, са погасени задължения по клаузи, които по арг. от чл. 7,
ал. 3 ГПК подлежат за служебна преценка за равноправност, понеже са свързани с
усвояването на кредита, то основателността им е предпоставена от установяване,
при условията на пълно и главно доказване, от ищеца, както основанието, от
което произтича вземанието /наличие на валиден договор /клауза от договор// и
размера, така и настъпването на предпоставките за плащане.
При съобразяване с горните критерии
съдът намира, че клаузата за дължимо възнаграждение за „Оценка на досие“ в
размер на 107.50 лв. – б. „Б“, разсрочена за погасяване като част от всяка
вноска,
не отговаря на въведените законови
критерии за равноправност. От една страна съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал.
1 ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а съгласно
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква плащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. От
друга страна в случая не е ясно сумата за какво се удържа. Предвид разпоредбата
на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, съгласно която видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит и доколкото в процесния договор това не се
установява, а доказателства за извършени конкретни действия от заемодателя по
„Оценка на досие“, предхождащо отпускането на кредита, не са представени. При
тази неопределеност, както и че договореното плащане е пряко свързано с
усвояването на заема, а и поради изричната законова забрана за договаряне на
такива плащания, следва че клаузата е неравноправна и противоречи на принципите
на добросъвестност и равнопоставеност на страните в договорното правоотношение,
а като имаща за резултат заобикаляне изискванията на закона е нищожна по
смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Последиците при установяване на неравноправна
клауза съобразно общностното право се извличат от разпоредбата на чл. 6 пар. 1
от Директива 93/13/ЕИО, която не допуска национална съдебна практика, която
ограничава във времето реституционните последици, свързани с обявяването по
съдебен ред на неравноправността само до недължимо платените в приложение на
такава клауза суми. В този смисъл, когато счете конкретна клауза в Договор с
потребител за неравноправна, съдът не я прилага, освен ако потребителят се
противопостави на това, но не е овластен да допълни договора, като измени
нейното съдържание. От друга страна българското гражданско право познава
института на „частичната недействителност” - чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Последица от
това е, че при констатиране на неравноправна клауза в Договор с потребител,
водеща до частична недействителност, съдът е длъжен да не я прилага, но по арг. от чл. 6, пар.
1 от Директива 93/13/ЕИО не е овластен да
изменя съдържанието и. В този смисъл при установяване на неравноправна клауза в
потребителски договор за заем водещи до частична недействителност се дължи
чистата неплатена стойност на кредита – по арг. от чл. 23 ЗПК. Следователно
извършеното погасяване по „такса оценка на досие” на сума в размер 29.42 лв.,
като по неравноправна клауза, водеща до частичната недействителност на
договора, следва да бъде отнесена за погасяване на главницата.
Относно поетото задължение за плащане на
възнаграждение за услуга „Кредит у дома“ в общ размер 1952.17 лева – б. „Д“,
която съгласно чл. 25 от договора, е съставена, както следва: 30 % или 585.65
лева - за предоставяне на кредита в брой по местоживеене, а останалата част в
размер на 1366.52 - за събиране на седмичните вноски в дома на заемателя. Както
бе посочено по – горе съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. В разглежданата хипотеза между страните са
уговорени такива допълнителните услуги, които кредиторът е поел ангажимента да
предоставя на длъжника /да предостави кредита в брой по местоживеене и да
събира седмичните вноски в дома на заемателя/, при насрещния ангажимент
длъжникът да плати възнаграждения и разноски, поради което тези клаузи са
действителни, респ. пораждат предвидените права и задължения за страните.
Основателността на плащанията по тези клаузи обаче е предпоставено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване, от ищеца, както
основанието, от което произтича всяко едно от претендираните вземания /наличие
на валиден договор /клауза от договор// и размера, така и настъпване на
предпоставките за плащане на всяка от претенциите. Основанието, от които
произтичат претендираните вземания са посочените по - горе договорни клаузи.
Относно наличието на предпоставките за плащане на всяка от претенциите следва
да бъдат представени доказателства за извършени конкретни фактически действия
за изпълнение на поетите задължения, като: че кредиторът е предоставил кредита
в брой по местоживеене; че е направил конкретни действия и/или разходи по
събиране на вноски в дома на заемателя, каквито от ищеца не са представени,
поради което извършеното погасяване по „такса услуга кредит у дома” в размер на
сумата 257.02 лв., като по нищожна клауза, водеща до частичната
недействителност на договора, следва да бъде отнесена за погасяване на
главницата.
Основателността на претенцията за
непогасена главница, с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1,
вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 1650.95 (хиляда шестстотин и
петдесет лева и деветдесет и пет стотинки) лева - непогасена главница, ведно с
искане за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 30.10.2019 г. до окончателно плащане, е
предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, от
ищеца: че по силата на сключен Договор за заем са се намирали във валидни
облигационни правоотношения с ответника; че действително е предал договорената
по кредита сума, както и че срокът за изпълнение на насрещната страна е изтекъл
/изискуемост на претендираното вземане за главница и/или уведомяване за
настъпила предсрочна изискуемост на кредита/ - пълно и главно. Съответно в
тежест на ответника е да установи, всички евентуално наведени от него
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, в т. ч. точното в количествено и
времево отношение изпълнение на основното си задължение - плащане на сумите по
кредита.
От приетите по делото доказателства
съдът намира за установено, а и страните не спорят, че на 04.05.2017
г. „Провидент Файненшъл България“ ООД и
ответника са постигнали съглашение, по силата на което дружеството - кредитор
предоставило на ответника паричен заем в размер на 2150.00 лева, при насрещното
задължение да върне сумата на 60 седмични погасителни вноски. Постигането на
съгласие между страните относно предмета на заема и поемането на задължение за
неговото връщане, както и предаването на сумата на ответника по делото се
установяват по несъмнен начин - по арг. от чл. 27 от Договор, с който длъжникът
е декларирал, че с подписването е получил сумата по кредита. Самият договор има
характер на разписка за предаване на сумата, поради което и други доказателства
не са необходими. Следователно с подписване на Договора длъжникът е удостоверил
получаването на заема в пълен размер. Крайният срок за изпълнение на договора
настъпил на 30.06.2018 г., с което е станал изискуем целият неплатен остатък.
Ответната страна не е представила доказателства за цялостно изпълнение на
задължението, като от приетото и неоспорено Заключение по допуснатата по делото
ССчЕ се установява, че ответникът в периода 26.04.2017 г. – 22.06.2017 г.,
ответникът е платил към „Файненшън България“ ЕООД /към датата на договора
„Провидент Файненшън България“ ООД/ сума в размер на 478 лв., както и към „Изи
Асет Мениджмънт“ АД сумата от 495 лв., или общо извършените плащания са в
размер на 973 лв., с които са погасени суми, както по главница в размер на 499.05
лв., така и по „такса оценка на досие” – 29.42 лв. и по „такса услуга кредит у
дома” – 257.02 лв., общо по двете 281.44 лева, която следва да бъде отнесена за
погасяване на главницата. Следователно остатъчното задължение за главница е в
размер 1369.51 лева, поради което искът следва да бъде уважен до този размер и
отхвърлен до претендирания размер от 1650.95 лева, като неоснователен.
Основателността на претенцията за
неплатени договорни лихви върху главницата в размер на 236.59 лева, за периода от
02.09.2017 г. до 30.06.2018 г., с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл.
240, ал. 2, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 29.61 лева, ведно с
искане за присъждане на законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 30.10.2019 г. до окончателно плащане, е
предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, от
ищеца: основанието, от което произтича вземането за възнаградителна лихва
/наличие на валиден договор /клауза от договор/ за възнаградителна лихва/;
размера на претенцията за претендираната възнаградителна лихва; настъпването на
предпоставките за плащане на възнаградителна лихва. По своята правна същност
лихвата по паричен кредит представлява, цената или възнаграждението, което
заемателят е длъжен да плати на заемодетеля за ползването на предоставените му
парични средства. Това е цената на капитала, който се отчуждава за временно
ползване. В процесния случай съгласно клаузата на б. „В“ от процесния Договор
за потребителски кредит № *********/04.05.2017 г. за предоставената сума от 2150 лв., длъжникът се съгласил да плати фиксирана лихва в
размер на 424.10 лева, представляваща 31.82 % годишно и равняваща се на 48.00 %
ГПР, разпределена за плащане във всяка дължима седмична вноска - 60 броя. От
приетото по делото Заключение по допуснатата ССчЕ се установява, че от вноските
на ответника по договорната лихва са погасени 187.51 лв.. Падежът на договора е
настъпил на 30.06.2018 г., като след тази дата няма плащания. Следователно
остатъчното задължение за договорна лихва е в размер 236.59 лв., поради което
искът следва да бъде уважен в претендирания размер.
Основателността на обуславящите искови
претенции за част от главницата и договорната лихва, предпоставят основателност
и на обусловената претенция, с правно основание чл. 86 ЗЗД, обезщетение за
забава в размер законната лихва, върху дължимите суми, за периода от 02.09.2017
г. до датата на подаване на заявлението в съда –
30.10.2020 г.. Съгласно чл. 13 от Договора за заем, при забава на плащанията на някоя от
седмичните вноски заемодателят има право по собствена преценка, чрез обикновено
уведомяване изпратено до заемателя да обяви за изискуем след изтичане на
гратисен период от 15 календарни дни всички суми за предсрочно изискуеми. Ищецът претендира мораторна лихва, за периода от
02.09.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 30.10.2020 г.. Доколкото по делото не
са представени доказателство за извършено такова уведомяване на длъжника, както
и, че кредитът не е обявяван за предсрочно изискуем, следва че мораторна лихва върху претендираните остатъци от главницата и
възнаградителна лихва, се дължи за
периода от падежа на последната вноска - 30.06.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда 30.10.2019 г.. Изчислена служебно мораторната лихва, за периода от 30.06.2018 г. до 30.10.2019 г., върху дължимия
остатък от главницата в размер на 1369.51 възлиза на 185.65 лв., а върху дължимия остатък от възнаградителната лихва в
размер на 236.59 лв. – 32.07 лв., или
общо 217.72 лв., поради което следва, че искът е основателен за тази сума, като до пълно предявения
размер от 284.93 лева следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Относно разноските: С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно
уважената част от исковете. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза
на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗЗП. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25 и чл.
26 предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в
исковото - от 100 до 300 лева. Съгласно чл. 1 от Наредбата съдът следва да
определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената
работа. Предвид изложеното, съдът като съобрази, че делото е с малък материален
интерес и не се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че в полза на
ищцовото дружество, следва да се определи разноски за юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 150,00 лева, от които: 50,00 лева - за заповедното
производство и 100,00 лева - за исковото производство. Към така определеното
юрисконсултско възнаграждение следва, съобразно уважената част от исковете, да
бъде прибавена и платената от ищеца държавна такса в заповедното и исковото
производство в размер на 266,04 лева, 200 лева – възнаграждение за вещо лице,
както и 646,99 лева – възнаграждение за особен представител. В тази връзка ответникът
следва да бъде осъден да плати на ищеца сума в общ размер на 862.82 лева,
разноски в заповедното и исковото производства, както и към бюджета на съда разноски
за изготвяне на СГЕ в размер на 120 лв..
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, 1335,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, че
ответникът Ж.Н.Ж., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи по Договор за
потребителски кредит № *********/04.05.2017 г., сключен между „Провидент
Файненшъл България“ ООД /понастоящем „Файненшъл България“ ЕООД/ и ответника, прехвърлен на 01.07.2017 г. с Договор за цесия и заместване в дълг на „Изи Асет
Мениджмънт” АД, с ЕИК ***, прехвърлен с Договор за цесия, Приложение № 1 от
01.03.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2020 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД /понастоящем “Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД/, прехвърлен по силата
на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.03.2019
г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, сумата 1 369.51 (хиляда триста шестдесет и девет лева
и петдесет и една стотинки) лева - непогасена главница, за която по реда на чл.
410 ГПК, е образувано заповедно производство - ЧГД № 3265/2019 г., по описа на
PC - Шумен, срещу ответника е издадена Заповед № 1593/31.10.2019 г. за
изпълнение на парично задължение, платима по банкова сметка: ***: ***, BIC: ***,
ТБ „Обединена Българска Банка“ АД, клон България, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
30.10.2019 г. до окончателно плащане, на основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл.
240, ал. 1, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, като отхвърля за разликата до
1650,95 лв., като неоснователен.
Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, 1335,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, че
ответникът Ж.Н.Ж., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи по Договор за
потребителски кредит № *********/04.05.2017 г., сключен между „Провидент
Файненшъл България“ ООД /понастоящем „Файненшъл България“ ЕООД/ и ответника, прехвърлен на 01.07.2017 г. с Договор за цесия и заместване в дълг на „Изи Асет
Мениджмънт” АД, с ЕИК ***, прехвърлен с Договор за цесия, Приложение № 1 от
01.03.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2020 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД /понастоящем “Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД/, прехвърлен по силата
на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.03.2019
г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, сумата 236.59 (двеста тридесет и шест лева и петдесет и девет
стотинки) лева - договорна лихва върху главницата за периода от 02.09.2017 г.
до 30.06.2018 г., за която по реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно
производство - ЧГД № 3265/2019 г., по описа на PC - Шумен, срещу ответника е издадена
Заповед № 1593/31.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение, платима по
банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, ТБ „Обединена Българска Банка“ АД, клон
България, ведно със законната лихва върху сумата считано от 30.10.2019 г.
/датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК/ до окончателно плащане, на
основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД.
Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, 1335,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, че
ответникът Ж.Н.Ж., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи по Договор за
потребителски кредит № *********/04.05.2017 г., сключен между „Провидент
Файненшъл България“ ООД /понастоящем „Файненшъл България“ ЕООД/ и ответника, прехвърлен на 01.07.2017 г. с Договор за цесия и заместване в дълг на „Изи Асет
Мениджмънт” АД, с ЕИК ***, прехвърлен с Договор за цесия, Приложение № 1 от
01.03.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2020 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД /понастоящем “Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД/, прехвърлен по силата
на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.03.2019
г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, сумата 217.72 (двеста и седемнадесет лева и седемдесет
и две стотинки) лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 1 369.51 (хиляда триста шестдесет и девет лева и петдесет и една
стотинки) лева,
за периода от 30.06.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда
30.10.2019 г., за която по реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно
производство - ЧГД № 3265/2019 г., по описа на PC - Шумен, срещу ответника е
издадена Заповед № 1593/31.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение, платима
по банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, ТБ „Обединена Българска Банка“ АД, клон
България, ведно със законната лихва, считано от 30.10.2019 г. /датата на подаване
на Заявление по чл. 410 ГПК/ до окончателно плащане, на основание чл. 86 ЗЗД,
като за разликата до пълния размер от 284.93 лева за периода от 02.09.2017 г.
до 30.06.2018 г., отхвърля като неоснователен.
Отхвърля предявеният, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, 1335,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, срещу Ж.Н.Ж.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, иск с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца, сумата 78.08 (седемдесет и осем лева и осем
стотинки) лева – възнаграждение за услуга „Оценка на досие”, разпределена за
плащане през периода от 02.09.2017 г. до 30.06.2018 г., като има образувано заповедно производство - ЧГД № 3265/2019
г., по описа на PC - Шумен, по което има издадена Заповед № 1593/31.10.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като неоснователен.
Отхвърля предявеният, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, 1335,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, срещу Ж.Н.Ж.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, иск с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286, по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата 419.73 (четиристотин и деветнадесет лева и седемдесет и три стотинки)
лева - възнаграждение за услуга „Кредит у дома“, разпределена за плащане през периода от 09.09.2017 г. до 30.069.2018
г., за което има образувано заповедно
производство - ЧГД № 3265/2019 г., по описа на PC - Шумен, като има издадена
Заповед № 1593/31.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
като неоснователен.
Осъжда Ж.Н.Ж., с ЕГН ********** и адрес:
***, да плати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, 1335,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, сумата 862.82
(осемстотин шестдесет и два лева и осемдесет и две стотинки) лева - разноски в
заповедното и исковото производства, съразмерно уважената част от исковете,
платима по банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, „Обединена Българска Банка“ АД,
клон България, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда Ж.Н.Ж., с ЕГН ********** и адрес:
***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка
на РС Шумен, с BG 20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц България“ АД –
Шумен, сумата 120.00 (сто и двадесет) лева, представляваща платено
възнаграждение на вещо лице, на основание чл. 77 ГПК, както и 5.00 лева такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи
на страните, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7,
ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл.
259, ал. 1 ГПК.
След влизане в сила на решението,
приложеното ЧГД № № 3265/2019 г., по описа на РС-Шумен, да се върне в състава,
ведно с препис от настоящото решение.
Районен
съдия:………………..