РЕШЕНИЕ
№ 244
гр. Бургас, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Петя Г. Г. Стоянова
Членове:Радослава Н. Маждракова
Красимира Т. Донева
при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева
в присъствието на прокурора Б. Д. В., М. Ил. И. и Д. Г. Ц.
като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20252100600263 по описа за 2025 година
Въззивното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия
М. З. В., адв.Б. П. от Адвокатска колегия – Бургас, против присъда № 1/29.01.2025 г.,
постановена по н.о.х.д. № 422/2024 г. по описа на Районен съд - Несебър.
С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият М. З. В. е признат за
виновен в това, че на 20.03.2024 г., в к.к. С. б., в близост до комплекс „С. В.“, чрез
използване на МПС - специален автомобил „ДАФ ФА 45.160 10“ с рег. № А **** МХ,
отнел чужда движима вещ: лек автомобил марка „Гео Призм“ с рег. № РВ **** ВР, на
стойност 3 600 лева от владението на С. Д. Т. - К. от гр. П., ул. „К. М.“ № *, без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, поради което и на основание чл.
195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. във вр. чл. 54, ал. 1 от НК, съдът му е наложил
наказание лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл. 66, ал. 1
НК е отложил изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от три
години. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по делото съдебни
разноски.
Във въззивната жалба, изходяща от адв. П. от АК - Бургас като защитник на
подсъдимия В. се излагат аргументи, че атакуваната присъда е необоснована и
постановена в нарушение на материалния закон. Видно от диспозитива на присъдата,
съдът е възприел оценката на първата по делото експертиза, а именно, че стойността
на автомобила е в размер на 3 600 лева. Срещу нея защитата направила възражения,
възприети от съда и била назначена повторна такава, поради което незаконосъобразно
НРС се е позовал на първоначалната експертиза. Освен това според защитата деянието
не е съставомерно от субективна страна, тъй като подсъдимият е преместил МПС с
1
репатриращия автомобил, който притежавал, но не го присвоил, а го оставил извън
пределите на своя патримониум, т.е. на обществено място. По тези съображения се
отправя искане за отмяна на присъдата на РС - Несебър и постановяване на нова
оправдателна присъда.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Окръжна
прокуратура - Бургас намира жалбата за неоснователна. Счита присъдата на
първоинстанционния съд за законосъобразна и обоснована, а наложеното наказание за
справедливо, поради което пледира за потвърждаването й.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция упълномощеният защитник на
подсъдимия - адв. Б. П. от БАК, поддържа въззивната жалба по изложените в същата
съображения и с формулираното със същата искане за постановяване на нова
оправдателна присъда. Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че подсъдимият е
осъществил състав на престъпление, се иска изменение на първоинстанционната
присъда относно цената на предмета, като се приеме, че стойността на автомобила е
700 лева, съгласно заключението на първата изслушана експертиза в производството
пред въззивния съд на вещото лице Я.. Направено е и второ алтернативно искане за
изменение на първоинстанционния съдебен акт и намаляване на наложеното наказание
по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК до предвидения в особената част на НК минимум от
три месеца лишаване от свобода.
Подсъдимият М. В. се присъединява към становището на защитника си. В
последната си дума не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от
основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по
чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима, поради
подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална
легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество -
за неоснователна.
Първоинстанционният съд е разгледал делото по реда на съкратеното съдебно
следствие по глава 27 от НПК, при хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК. При
съблюдаване на предпоставките по чл. 372, ал. 3 от НПК, след като е преценил, че
съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда,
предвидени в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие на страните, да не се
провежда разпит на посочените свидетели и вещо лице, като при постановяване на
присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на протоколите за разпит на
тези свидетели и експертното заключение от досъдебното производство. При
провеждане на съдебното следствие от първата инстанция непосредствено са
изслушани свидетелите В. Г. Г. и Х. К. К., експертните заключения на извършените по
делото оценъчна и повторна оценъчна експертизи от вещите лица М. Я. и Д. Т., както и
подсъдимият е дал обяснения по повдигнатото му обвинение.
По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред
доказателства, нужни за неговото правилно решаване. При собствения анализ на
доказателствената съвкупност, въззивният съд приема за установена следната
фактическа обстановка, която съответства с възприетата в мотивите към присъдата на
първоинстанционния съд:
Подсъдимият М. В. е роден на ***** г. в гр. Б., с постоянен адрес в гр. Н., общ.
Н., обл. Б., ул. „Г. С. Р.“ № **. Той е ***********), работи като шофьор в „Г. Д. Ю К.“
ЕООД, с ЕГН **********.
Свидетелката С. Т.-К. е собственик на лек автомобил „Гео Призм“ с рег. № РВ
**** ВР, който придобила по наследство от баща си (л. 81 от ДП). Същият бил
2
паркиран на улицата зад комплекс „Б. Р.“ в к.к. С. б. който комплекс е изграден върху
имот, собственост на свидетелите К..
На 06.03.2024 г., след извършена проверка от служител на Дирекция „Екология“
при Община Несебър - св. Х. К., върху автомобила бил поставен стикер № 001 за
преместване на излязло от употреба МПС. Съставен бил протокол по чл. 123, ал. 4 от
Наредба № 6 на Общински съвет-Несебър, в който било вписано предупреждение, че
автомобилът следва да бъде преместен, тъй като е излязъл от употреба с изтекъл
технически преглед (л. 83 - 87 от ДП).
Подсъдимият притежава специален репатриращ автомобил /паяк/ марка и модел
„ДАФ ФА 45.160 10“ с рег. № А **** МХ (л. 80 от ДП). В. стопанисва автоморга в к.к.
С. б., общ. Н., кв. „П.“, находяща се на околовръстния път.
Свидетелите Х. К. К. и В. Г. Г. се познават и са в приятелски отношения с
подсъдимия.
На 20.03.2024 г. св. Х. К. К. бил в автоморгата на подсъдимия, където работел от
началото на 2024 г. През деня двамата с подсъдимия извършвали обикновената си
дейност, като първоначално товарили боклук и клони от един комплекс.След като
приключили работата си там, се върнали в автоморгата на подсъдимия, взели
репатриращия автомобил и отишли с него до магазин „ММ“ в к.к. С. б., откъдето
взели лек автомобил „Мерцедес“, който не бил в изправност и трябвало да закарат в
село К.. По пътя за село К. репатриращият автомобил се развалил. Тогава подс. В. се
обадил на св. Г., който е майстор и негов приятел, за да отстрани проблема. След като
привел репатриращия автомобил в движение, тримата отишли до с. К., където
оставили л.а. „Мерцедес“ на собственика му. След това тримата се върнали към к.к. С.
б., като минали покрай аквапарка и се насочили към една глуха уличка зад магазин
„ММ“, където се намирал лек автомобил „Гео Призм“.По указания на подсъдимия,
двамата свидетели поставили скоби на четирите гуми, а В. го вдигнал и поставил на
платформата на репатриращия автомобил, след което отишли до автоморгата.
Автомобилът „Гео Призм“ останал върху репатриращия автомобил, а св. Г. и св. К. си
тръгнали. На следващия ден св.К. отишъл на работа и видял, че автомобила го няма.
На 08.04.2024 г. свидетелката С. К. пристигнала в комплекса и установила, че
л.а. „Гео Призм“ го няма. Направила проверка дали не е преместен на наказателен
паркинг на Община Несебър, но не го открила там, поради което подала сигнал в
полицията. Към настоящия момент автомобилът не е установен.
Полицейският служител - св. П. Д., посетил мястото, което му било посочено
като последно местоположение на автомобила и установил, че в близост се намира
комплекс „С. В.“, който бил снабден с видеонаблюдение, обхващащо мястото, където
бил паркиран автомобилът. Записите от камерите били предадени с протокол за
доброволно предаване (л. 78 от ДП). След като ги прегледал, св. Д. установил, че на
20.03.2024 г. около 17:26 часа репатриращ автомобил се насочва на заден ход към
паркирания л.а. „Гео Призм“, като две лица в работни дрехи (установени като св. К. и
св. Г.) закачат автомобила със скоби, а подс. В., облечен в тъмен на цвят спортен
анцуг, го вдига на репатриращия автомобил и потеглят. Установено е, че
репатриращият автомобил е собственост на подсъдимия. На записите от камерите се
виждат само три лица – свидетелите Г. и К., както и подс. В..
По делото е изготвена техническа експертиза – протокол № 84/12.04.2024 г.,
обекти на която са били 1 брой оптичен носител CD „Verbatim”, 700MB, съдържащ
записи от система за видеонаблюдение на територията на Община Несебър и CD
„Verbatim”, 700MB, съдържащ видеозаписи от охранителни камери от комплекс „С. В.”
в к.к. С. б. (л. 40-51 ДП). Съгласно заключението на експерта, върху записите не се
3
установяват следи от манипулация/намеса върху записаната информация. От
видеофайловете са извлечени снимкови кадри. Снимковите файлове са обработени и
допълнително подобрени за повишаване на качеството им. Подредени са в
хронологичен ред с описание на наблюдаваните събития.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена оценъчна
експертиза, заключението на която установява, че към датата на извършване на
деянието пазарната стойност на лек автомобил марка „Гео Призм“ с рег. № РВ 6090 ВР
възлиза на 3 600 лева (л. 33-38 от ДП). В хода на съдебното следствие пред НРС е
изготвена повторна оценъчна експертиза, вещото лице по която е дало сходна оценка
на автомобила - 3 700 лева (л. 84-96 от НОХД №422/24 на НРС).
Настоящият съдебен състав възприема като обосновани и професионално
аргументирани заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство
експертизи.
Така приетите от въззивната инстанция фактически положения, до които е
достигнал и първостепенният съд, се установяват от приобщените по реда на чл. 283
НПК, вр. чл. 373, ал. 1 НПК показания на свидетелите С. Т.-К., В. К., Х. К. К., В. Д. Д.,
К. А. Д. и П. Л. Д., от показанията на свидетелите В. Г. Г. и Х. К. К., дадени в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд, от показанията на разпитаните
пред настоящата въззивна инстанция свидетели С. Т.-К., В. К., както и частично от
обясненията на подсъдимия М. В., дадени в хода на съдебното следствие пред НРС, от
писмените доказателства и доказателствени средства, събрани на досъдебното
производство по предвидения в НПК ред и прочетени по реда на чл. 283 НПК, от
заключенията на изготвените по делото техническа и оценителни експертизи.
Въззивният съд счита, че фактическата обстановка по спора е правилно установена и
изведена от събраните доказателства, които са прецизно анализирани. Безспорно са
установени всички факти, включени в предмета на доказване.
Анализът на доказателствената съвкупност по делото установява несъмненост
на изводите, направени от районния съд относно авторството на извършеното деяние и
механизма на осъществяването му.
Показанията на свидетелите, приобщени по делото в хипотезата на чл. 373, ал. 3
от НПК, са безпротиворечиви и последователни относно предмета на престъпното
посегателство и в пресъздаването на конкретиката, сочеща на времето, мястото и
механизма на извършване на деянието от страна на подсъдимия. Преценявайки
показанията на посочените свидетели в контекста на собствената им логичност и
последователност, както и с оглед констатираната корелация както по между им, така и
с другите доказателствени източници, настоящата инстанция оцени посочените гласни
доказателствени средства като достоверни. Тези свидетелски показания се подкрепят
напълно и от заключението на изготвената и приета по делото съдебно-техническа
експертиза. Изследваните от вещото лице видеофайлове установяват, че л.а. „Гео
Призм“ е вдигнат от репатриращ автомобил, собственост на подсъдимия, от три лица,
едно от които го управлява, а другите две поставят скоби на гумите в 17:28 часа, след
което същият потегля заедно с процесния лек автомобил, червен на цвят. Експертизата
е изследвала и видеозаписи от камери на Община Несебър с изнесена точка в РУ
Несебър, на които се вижда как репатриращият автомобил с рег. № А **** МХ излиза
от кръстовището на с. К. в 17:18 часа и в 17:21 часа от главния път преминава и завива
надясно в посока „Аквапарк - Слънчев бряг“.
Съдът се доверява изцяло и на показанията на разпитаните пред настоящата
инстанция собственици на лекия автомобил, предмет на престъплението, С. Т.-К. и В.
К., които по своето съдържание са достатъчно подробни и последователни, логически
свързани и категорични по отношение на фактите, включени в главния предмет на
4
доказване, като настоящият съдебен състав не констатира наличие на данни, които да
налагат тяхното изключване от доказателствената съвкупност.
Обосновано при съпоставка с останалите доказателствени източници, НРС не е
кредитирал показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели В. Г.
и Х. К., доколкото същите обслужват единствено защитната позиция на подс. В.. В
хода на проведеното съдебно следствие пред първата инстанция, свидетелите отричат
верността на прочетените им показания, дадени на досъдебното производство. При
предявяване на протоколите за разпит и двамата заявяват,че подписите, положени за
свидетел са техни. В този смисъл твърденията им, че това се дължи на неправилно
записани показания от разследващия орган, не намират опора в доказателствата по
делото. В показанията им наред с това се съдържат противоречия, относно срещата на
св. Г. на инкриминираната дата с подсъдимия и св.Костов, къде точно е работил
последният към тази дата, какво им е казал подсъдимият за червения автомобил, който
е следвало да бъде вдигнат и какво се е случило със същия, след като са го
транспортирали, както и за неустановено по делото рускоговорящо лице, които ясно
свидетелстват, че описаната от тях обстановка не отговаря на обективната
действителност. Детайлно проследените от първоинстанционния съд несъответствия в
показанията на посочените свидетели, както и безспорната заинтересованост от изхода
на делото, предвид обстоятелството, че двамата са в близки приятелски отношения с
подсъдимия, а единият от тях работи за него, дават основание на съда да приеме, че
същите не са обективни, а целят единствено да обслужат защитната версия на
подсъдимия, поради което настоящият въззивен състав не им дава вяра при
установяване на относимите към предмета на доказване фактически обстоятелства.
При преценка на обясненията на подсъдимия В., депозирани от него на
съдебното следствие пред първата инстанция и като отчете, че същите имат
двойствена природа - от една страна те са гласно доказателствено средство, но от друга
страна са средство за осъществяване на правото на защита и в частност за излагане на
благоприятна за подсъдимия и изхода на делото защитна версия, въззивният съд
достигна до извод за тяхната достоверност по отношение на обстоятелството, че на
инкриминираната дата той и свидетелите Х. К. и В. Г. са вдигнали л.а. „Гео Призм“ от
мястото, където е бил паркиран в близост до комплекс „С. В.“ в к.к. „С. б.“. Безспорно
се установи по делото, че подсъдимият е посочил на свидетелите Г. и К. къде се
намира л.а. „Гео Призм“, който следва да бъде преместен, тъй като имал поставена
лепенка-стикер от община Несебър, наредил е на същия да бъдат поставени скоби и да
бъде вдигнат с репатриращия автомобил. В тази част обясненията му напълно
съответстват на установеното от показанията на разпитаните по делото свидетели и
изготвената техническа експертиза.
Настоящият въззивен съдебен състав изцяло споделя аргументите, с които
първостепенният съд е отказал да кредитира обясненията на подсъдимия в останалата
част, в която твърди, че рускоговорящо лице му посочило автомобила и му казало, че
трябва да го премести на друго място, тъй като имал стикер от община Несебър, както
и че не е поискал документи за автомобила и не е проверявал собствеността му.
Същите са нелогични, неубедителни и противоречат на събраните по делото гласни
доказателствени средства, кредитирани от настоящата инстанция.
Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е изградил своите
изводи и на основата на приобщените по делото писмени доказателства.
С оглед на изложените съображения, настоящият съдебен състав прие, че
обвинението срещу подсъдимия М. З. В. е доказано по несъмнен начин, поради което
правилно районният съд го е признал за виновен. Инкриминираното поведение на
подсъдимия В. изпълва от обективна и субективна страна признаците на състава на
5
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като на 20.03.2024 г. в
к.к. С. б., в близост до комплекс „С. В.“, подсъдимият отнел чужда движима вещ - лек
автомобил „Гео Призм“, с рег. № РВ **** ВР, на стойност 3 600 лева от владението на
С. Т.-К. от гр. П., без нейно съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като
за извършване на деянието е използван специален автомобил „ДАФ ФА 45.160 10“ с
рег. № А ***** МХ.
От обективна страна е налице деяние, извършено против обществените
отношения, свързани със собствеността на гражданите. С осъществените действия по
прекъсване на владението на собственика и установяване на своя фактическа власт
върху чуждата движима вещ на обща стойност 3 600 лева, подсъдимият В. е
осъществил от обективна страна състава на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Престъпният резултат е именно промяната във фактическата власт върху
предмета на посегателството, настъпила вследствие на деянието. Деянието е
довършено с отнасяне на автомобила от мястото, където е бил паркиран. Доказани са
времето на осъществената кражба, предмета на престъплението и неговата стойност.
Вещта - предмет на престъпното деяние, е била чужда собственост, което
обстоятелство ясно е било съзнавано от подсъдимия.
Относно стойността на предмета на престъплението, по делото са изготвени и
приети първоначална оценъчна и повторна оценъчна експертизи, като вещите лица са
използвали еднакъв метод за оценяване и са дали сходни оценки на автомобила.
Минималната разлика в двете оценки се дължи на обстоятелството, че изготвената
оценка от д-р инж. Т. е на базата и на извършени от него проучвания на търгове, които
се провеждат в чужбина. Определеният от експерта М. Я. размер е по-нисък, респ. по-
благоприятен за подсъдимия, поради което за доказана стойност на предмета на
престъплението следва да се приеме изчислената от същия по първоначалната
оценъчна експертиза, а именно 3 600 лева. Настоящият въззивен състав се
солидаризира с извода на НРС, че заключението на вещото лице Я., ведно с
допълнителните пояснения в съдебни заседания пред районния съд и пред БОС, е
ясно, обосновано и не съдържа съмнение за неговата правилност. След разпита на
свидетелите С. К. и В. К. пред въззивния съд, вещото лице категорично заявява, че
няма промяна в пазарната стойност на автомобила. Поради това не могат да бъдат
споделени аргументите на защитата, с които се обосновава искане за изменение на
присъдата, а именно да се приеме цена като за скрап на този автомобил от 700 лева.
Налице е и квалифициращият признак по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК. По несъмнен
начин се установява, че за извършване на кражбата е използвано МПС – специален
автомобил, собственост на подсъдимия, като л.а. „Гео Призм“ е натоварен върху
репатриращия автомобил.
Правилен е и изводът, че от субективна страна действията на подсъдимия сочат
на деяние, осъществено при форма на вината пряк умисъл, тъй като е имал ясни
представи относно общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е целял тяхното настъпване.
С оглед на изложените съображения, не са налице основания за отмяна на
първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде
оправдан.
Неоснователно е и възражението, направено алтернативно от защитата на
подсъдимия, за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
В изводите си относно вида и размера на наказанието, което подсъдимият
следва да понесе за извършеното престъпление, първоинстанционният съд е отчел
тежестта на деянието, обществената опасност на личността, изхождайки от данните за
6
съдимост, доброто процесуално поведение, както и стойността на отнетото.
Оценявайки горните обстоятелства и съобразявайки разпоредбата на чл. 54 от НК,
районният съд е определил наказание на подсъдимия в минималния размер, предвиден
от закона, а именно лишаване от свобода за срок от 1 година. Съвкупната обективна
преценка на очертаните факти категорично препятства определяне на наказанието при
приложение на чл.55 от НК.Същите не удовлетворяват предявените от законодателя
изисквания за многобройност или изключителност на смекчаващите отговорността
обстоятелства, при задължително констатирана несъразмерна тежест на най-лекото,
визирано в особената материалноправна норма, наказание, поради което и не
мотивират определяне на наказание по тези правила.
Обоснована е преценката на първостепенния съд, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия В., не е наложително
същият да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода, като
бъде изолиран от обществото и откъснат от нормалната среда, в която живее. Налице
са всички законови изисквания за приложението на разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК
за отлагане изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за
изпитателен срок от ТРИ години, в който период подсъдимият ще съобразява своето
поведение с евентуалната заплаха и угроза да изтърпи ефективно определеното му
наказание за престъплението по настоящето дело.
Настоящата въззивна инстанция намира така наложеното наказание за
справедливо, съответно на обществената опасност на деянието и на дееца, достатъчно
за оказване на предупредително и превъзпитателно въздействие както върху самия
подсъдим, така и върху останалите членове на обществото.
С оглед виновността на подсъдимия, правилно първоинстанционният съд е
ангажирал отговорността му за разноски, на основание чл. 189, ал. 3 НПК.
При извършената служебна проверка, въззивната инстанция не констатира
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат
изменение на присъдата или нейната отмяна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 338, във вр. чл. 334, т. 6 от
НПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1/29.01.2025 г., постановена по н.о.х.д. №
422/2024 г. по описа на Районен съд - Несебър.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7