№ 2934
гр. София, 20.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110142016 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Х“ ЕАД срещу Н. М. Н..
Следва да бъдат дадени указания на ищеца да уточни периода на претендираната
договорна лихва, доколкото същият е противоречиво заявен.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като недопустими. Ответникът е заявил възражение за
недопустимост на исковете поради несъответствие между фактическите основания на
предявената претенция, заявени в заповедното производство, и тези, заявени с исковата
молба в исковото производство. Съдът намира възражението за неоснователно, доколкото е
налице пълна идентичност между твърденията на ищеца в обстоятелствената част на
исковата молба и посочените в заявлението по чл. 410 ГПК обстоятелства, от които
произтичат вземанията.
По доказателствените искания:
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
С оглед направеното признание на иска с отговора на исковата молба съдът ще се
произнесе по останалите доказателствени искания на ищеца в първото по делото заседание.
Следва да се приложи ч. гр. д. № 20068/2024 г. по описа на СРС, 113 състав, за
послужване.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящето определение съдът съобщава на страните
проекта си за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение с писмена молба до съда с препис за ответника да отстрани нередовностите на
подадената искова молба, като уточни периода на претендираната договорна лихва.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и с
1
отговора документи.
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. д. № 71745/2023 г. по описа на СРС, 113 състав.
ОТЛАГА произнасянето по останалите доказателствени искания на ищеца за първото
по делото заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 25.02.2025 г. от 10,30 часа,
за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на
ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
„Х“ ЕАД е предявило срещу Н. М. Н. по реда на чл. 422 ГПК в условията на
кумулативно обективно съединение установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 545,91 лв.,
представляваща непогасена главница по сключен между „ФИРМА“ АД и ответника Договор
за потребителски кредит № *******/27.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 04.04.2024 г., до окончателното изплащане, сумата от 80,45 лв.,
представляваща договорна лихва по Договор за потребителски кредит № *******/27.07.2020
г. за периода от 11.03.2021 г. до 22.02.2021 г., и сумата от 504,68 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 12.03.2021 г. до 03.04.2024 г., за които
вземания е издадена Заповед № 12189 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 20068/2024 г. по описа на СРС, 113 състав.
Ищецът твърди, че на 27.07.2020 г. между „ФИРМА“ АД и ответника е сключен
Договор за потребителски кредит № *******/27.07.2020 г., по силата на който кредиторът
предоставил на ответника кредит под формата на кредитна линия с максимално разрешен
лимит съгласно Спецификацията на кредитните продукти на „ФИРМА“ АД, който
последният се задължил да усвои и върне, като заплати и уговорения в договора размер на
възнаградителна лихва – 40% върху главницата по кредита, при фиксиран лихвен процент за
срока на договора. Излага, че съгласно условията на сключения договор в рамките на срока
на същия кредитополучателят имал право многократно да усвоява суми по кредита на
отделни траншове, като преди усвояването на всеки следващ транш кредитополучателят
следва да е погасил изцяло задълженията си по предходния. Сочи, че договорът бил сключен
със срок за 1 година, като с изтичането му същият се удължавал автоматично с
допълнителна 1 година, ако в 30-дневен срок преди изтичане на първоначалния срок нито
една от страните не изрази писмено желание за прекратяване на договора. Общата дължима
сума от страна на кредитополучателя по всеки усвоен транш била посочена в погасителен
план към договора, като погасяването на кредита се извършва на равни погасителни вноски,
изискуеми на определените в погасителния план дати. С подписването на договора
кредитодателят се задължил да предостави на ответника парична сума в размер на 3 000 лв.,
а последният се задължил да върне на кредитодателя общата стойност на плащанията по
кредита в размер на 3 384,92 лв. Съгласно погасителния план кредитът следвало да бъде
върнат в срок до 22.02.2021 г. на 14 равни месечни погасителни вноски в размер на 241,78
лв. всяка. В исковата молба се посочва, че срокът на договора е изтекъл на 22.02.2021 г. – с
падежа на последната погасителна вноска, и не е обявяван за предсрочно изискуем. Ищецът
твърди, че с подписването на 04.09.2023 г. на Приложение № 1 към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 05.05.2023 г., сключен между него и „ФИРМА“ АД, е
придобил вземанията на ответника по процесния договор за кредит, ведно с всички негови
привилегии, обезпечения и принадлежности. Сочи, че ответникът е уведомен за
извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Поддържа, че в случай, че уведомяването на
ответника се окаже ненадлежно, същият следва да се счита за уведомен и с получаване на
препис от исковата молба и от приложенията към нея, в т. ч. от посоченото и приложено към
исковата молба уведомително писмо. Твърди, че плащане от ответника не е извършено,
поради което му е начислена лихва за забава за периода от 12.03.2021 г. до 03.04.2024 г., като
за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 от Закона
2
за мерките и действията по време на извънредното положение лихва за забава или неустойка
не е начислявана. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове единствено като недопустими. Не оспорва по основание и
размер претендираните вземания в общ размер на 2 131,04 лв. с доводи, че след образуване
на настоящото производство е заплатил сумата на ищеца съгласно разписка от 16.09.2024 г.
Излага, че на 24.04.2023 г. постъпил в затворническо общежитие, където изтърпял наложено
му наказание до 15.01.2024 г., като до тази дата не е уведомяван от ищеца за настъпилия
падеж и изискуемост на претендираните вземания. Счита, че с поведението си не е дал
повод за завеждане на иска, поради което и доколкото признава иска, в полза на ищеца не
следва да се присъждат разноски.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр.
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между „ФИРМА“ АД и ответника
е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по което
кредиторът е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я
върне в посочения срок, както и да заплати възнаградителна лихва в уговорения размер;
прехвърляне на вземанията на ответника в полза на ищеца чрез договор за цесия;
уведомяване на длъжника за извършената цесия.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
изпадането на ответника в забава по отношение на задълженията му по договора за кредит,
както и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да
установи правопогасяващото си възражение за плащане.
УКАЗВА на ищеца, че може да поиска постановяване на решение по реда на чл. 237,
ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4