О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 16 04.01.2018 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд , гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На четвърти януари, две хиляди и осемнадесетата година
В закрито заседание в следния състав
Председател: Кирил Градев
Членове:1.Веселка Узунова
2.мл.с.Красимир Сотиров
Секретар: ________________
Прокурор:________________
Като разгледа докладваното от съдия Кирил Градев
Въззивно гражданско дело №1924 по описа за 2017 година
И за да се произнесе взе в предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба от М.В. *** – ответник по гр.д.№252/17 г. на РС - Айтос против Решение №172/12.10.2017 г. постановено от РС – гр.Айтос по гр.д.№252/2017 г. по описа на РС – Айтос. Решението се оспорва като неправилно , необосновано и незаконосъобразно. Страната оспорва приетото от първоинстанционния съд относно знанието за увреждане интересите на кредитора. Сочи се , че процесните сделки са извършени преди вписване на исковата молба. Оспорва се наличието на основания за приложимостта на презумпцията по чл.135 ал.2 от ЗЗД , тъй като не са налице обективните предпоставки за това – страната не е от кръга на лицата , визирани в тази разпоредба. Изводите на РС са направени на базата на предположения. Според страната на базата на свидетелските показания – че въззивницата е работела във фирмата на първия ответник не може да се обоснове извод , че същата е знаела за увреждането на ищеца и поради тази причина е сключена и сделката.В тежест на ищеца е да докаже знанието за увреждане , а такива доказателства не се сочат. Необосновано и незаконосъобразно според въззивницата районният съд е приел , че всички имоти следва да бъдат оценени по данъчната им оценка , а не по действителната пазарна цена. Незаконосъобразно решението е постановено по отношение на всички имоти, а тяхната стойност надвишава дълга като по този начин се увреждат интересите на въззивницата. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на иска като се присъдят разноските по делото.
Постъпила е въззивна жалба и от Ш.Х.Х. *** – първи ответник по гр.д.№252/17 г. на РС – Айтос против решението на РС – Айтос. Същото се оспорва като неправилно , необосновано и незаконосъобразно. На първо място страната оспорва приетото от първоинстанционния съд досежно качеството му на длъжник на ищеца. Според договора сключен с банката – кредитор за издаване на международна кредитна карта основните длъжници са двете фирми – „Шеки груп 16“ООД и „Делфи груп 07“ЕООД. Въззивникът и ищецът са подписали договора в качеството им на физически лица като съдлъжници – т.е. – отговорността им е гаранционно – обезпечителна и има акцесорен характер: - респ. – съобразно практиката на ВКС не може да се води иск по чл.135 от ЗЗД срещу поръчителя. Страната оспорва качеството си на длъжник на ищеца. Наличието на основания за воденето на иск по чл.135 от ЗЗД в тази насока не е изследвано от първоинстанционния съд. На следващо място се поставя въпроса за размера на отговорността: - сочи се , че ищецът е изплатил общо задължение в размер на 5156.47 лв. , като самият той в исковата си молба сочи , че задължението на ответника Х. е в размер на 2876.16 лв.Районният съд не е дал отговор на въпроса за размера на евентуалното задължение на ответниците.Съобразно разпоредбата на чл.127 от ЗЗД солидарните длъжници следва да понесат по равно това , което е платено на кредитора – банка. Въззивникът – ответник оспорва ангажираната от него отговорност като съдлъжник / поръчител/ за задълженията на фирмата с личното си имущество. Поради това решението се оспорва с оглед липсата на обоснованост на отговорността на ответниците , както и на размера на отговорността им. Оспорва се и приетата от районния съд данъчна оценка на процесните имоти, предмет на сделките атакувани с иска по чл.135 от ЗЗД. Би следвало да се отчете пазарната реална стойност на имотите , което би довело и до частично уважаване на претенцията, отделно – се оспорва и занижената оценка, извършена от вещото лице. Оспорва се приложението на презумпцията на чл.135 ал.2 от ЗЗД досежно знанието за увреждане на кредитора – лицата са изчерпателно изброени и втората ответница не попада сред тях. Изводите на районния съд са направени на базата на предположения. Оспорва се извода за знание за увреждането само на базата на обстоятелството , че ответницата В. е работела във фирмата на ответника – въззивник Х.. В тежест на ищеца е да докаже , че ответницата В. е знаела за увреждане на кредитор с извършване на прехвърлителните сделки. Страната сочи , че в процесния случай не е приложима хипотезата на презумпция на чл.135 ал.2 от ЗЗД. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. Претендират се разноските.
Депозиран в законоустановения срок е отговор на въззивните жалби на Мариана В. и Ш.Х. от страна на въззиваемия М.И.Б. ***. Жалбите се оспорват като неоснователни и се поддържа обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Като неоснователно се преценя оплакването - че не са събрани достатъчно доказателства за формирането на извод за знание у приобретателя за увреждане на кредитора. Излагат се подробни доводи в тази насока като се анализират фактическите обстоятелства по делото , събраните доказателства и правната уредба. Констатира се , че ответницата – приобретател само формално е придобила имотите и то на занижена цена, не ги ползва по предназначение , едновременно с това е придобил и други имоти на ответника – длъжник също на занижена цена. Страната сочи , че всичко това налага извода , че наред с обективно увреждащото действие от субективна страна е налице осъзнатото увреждане на кредитора при сключването на оспорените сделки. Извода се съдът е формирал не на нормативно въведената презумпция по чл.135 ал.2 от ЗЗД , а на установените и доказани в производството факти и обстоятелства от значение за спора , някои от които – от категорията по чл.175 от ГПК. – признание от страна на двамата ответници , че живеят в едно домакинство , че предварително са обсъждали затрудненото финансово положение на първия ответник. Данните , събрани по делото сочат според въззиваемата страна, че ответниците са в близки отношения, които датират от преди датата на възникване на задължението, живеят заедно , управляват търговската си дейност заедно , разполагат с общ бюджет. Оспорва се възражението на въззивниците , че иска е уважен по отношение на всички имоти и с това се накърняват интересите на ответниците. Страната се позовава на практика на ВКС – Решение №566/2010 г. – тъй като се касае за обезпечаване на изпълнението на парично вземане без значение е стойността на имуществото , предмет на атакуваната сделка по реда на чл.135 от ЗЗД – при положение, че надвишава размера на дълга. Като се обосновава правилното и законосъобразно постановяване на обжалвания съдебен акт се претендира потвърждаването на същия като се претендират разноските по делото. Прилагат се и писмени документи досежно наличието на заповед по чл.417 от ГПК за изпълнение на парично задължение вкл. и по отношение на ответника – въззиваем Ш.Х. , изп. лист и др. в десет пункта.
След преценка на доказателствата по делото , Бургаският окръжен съд установява следното:
Производството по гр.д.№252/17 г. по описа на РС – Айтос е било образувано по исковата молба на М.Б. *** против Ш.Х. *** и М.В. *** с правно основание чл.135 от ЗЗД.Ищецът е представил доказателства , че е съдлъжник заедно с първия ответник за дълг към банка – кредитор , който е погаден еднолично от него и по този начин се е суброгирал в правата на удовлетворения взискател като е приложил удостоверение за суброгиране. На основание чл.127 ал.2 от ЗЗД ищецът сочи , че първият ответник отговаря пред него за сумата от 2876.16 лв. За обезпечаване на вземането ищецът се е снабдил с обезпечителна заповед от 02.03.2017 г. Но още по време на преустановявания на плащанията от страна на Ш.Х. – титуляр картодържател по договора с банката – кредитор през 2015 г. е прехвърлил дяловете си в търговски дружества и недвижими имоти, подробно посочени в исковата молба.Имотите са прехвърлени на втория ответник , по отношение на която се сочат обективни Поради това на основание чл.135 от ЗЗД се претендира да се обявят за относително недействителни на прехвърлителните сделки от Ш.Х. на М.В. на седем броя поземлени имоти, находящи се в ЗЗП в м.Провадийско шосе по договор , обективиран в нотариален акт №171 от 02.09.2015 г. на нотариус Г.Георгиев, район на действие – РС – Айтос. Направени са били доказателствени искания.Представена е вписана искова молба от 20.04.2017 г.
С отговора си по чл.135 от ЗЗД Шерен Х. е оспорил исковата претенция като неоснователна като сочи , че не е налице умисъл за увреждане на кредитора по чл.135 от ЗЗД. Също са направени доказателствени искания – допускане до разпит на трима свидетели.
Ответницата В. не е представила отговор по чл.131 от ГПК.
След събиране на доказателствата по делото и възприемане на становищата по същество на страните е бил постановен на 12.10.2017 г. съдебният акт – решение №172 от 12.10.2017 г. на РС – Айтос по делото , с което иска е уважен – обявена е относителната недействителност по отношение на ищеца на договора за покупко-продажба на въпросните поземлени имоти между ответниците като същите са осъдени да заплатят на ищеца и разноските по делото. Въз основа на събраните по делото доказателства районният съд е направил извода , че иска е основателен и доказан: - с няколко последователни правни сделки ответникът – длъжник е отчуждил притежаваните от него недвижими имоти и дялове в капитала на действащи търговски дружества , прехвърляйки ги на втория ответник – М.В. като с тези действия той се е поставил в положение на неплатежоспособност и е осуетил удовлетворяването на кредитора – ищец.
Недоволни от постановения съдебен кат да ответниците Х. и В..Жалбите им са депозирани пред окръжния съд чрез първоинстанционния районен съд като са изпълнени указанията на администриращия съд. Жалбите са редовни и допустими и следва да бъдат внесени за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните по чл.268 и сл. от ГПК.Нови доказателства и нови доказателствени искания от страните пред инстанцията не се представят и правят. Въпреки наличието на приложения – документи по десет пункта към отговора на въззивната жалба , то искане за приемане на тези документи като доказателства по делото няма направено , поради и което съдът намира , че такова не е налице и с оглед на това не следва и да се произнася.
Съобразно горното и по чл.267 от ГПК , Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ВНАСЯ делото по въззивните жалби на М.В. *** и Ш.Х.Х. *** против Решение №172/12.10.2017 г., постановено от РС – Айтос по гр.д.№252/2017 г. за разглеждане в открито съдебно заседание като го НАСРОЧВА за 29.01.2018 г. от 14.00 часа , за когато да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.