Р Е Ш Е Н И Е
№ ……./12.11.2015г., гр. Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ СЪСТАВ, гражданско
отделение, на 30 октомври 2015г., в
публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ц. ХЕКИМОВА
при
участието на секретар Ж.П. разгледа докладваното от съдия Ц. Хекимова
гражданско дело № 775 по описа за 2015г.
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.109 от ЗС и 49 вр.45 от ЗЗД от В.В.А., гражданин на Руската
федерация, с постоянен адрес-гр.Москва, паспорт № *********, и В.В.К.,
гражданин на Руската федерация, с постоянен адрес-гр.Москва, паспорт № *********
чрез адв.А. П.С. срещу „Н.Т.***" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Г.В.Л. и „Н.Т.***" ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г.В.Л., както следва
1. За солидарно осъждане на двете
ответни дружества „Н.Т.***" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление:***, представлявано от едноличния собственик и управител Г.В.Л. и „Н.Т.***"
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от
едноличния собственик и управител Г.В.Л., да премахнат
апартаментите-собственост на въпросните две дружества, а именно: 1. Апартамент № 133, разположен на девети етаж, 4 в тяло „Б" на
апартаментен хотел „Н.", находящ се в к.к. „*****", община Варна,
област Варна, описан в разрешението за строеж като УПИ № ****** „за
хотел", кв.**, със застроена площ от 154,20кв.м. /собственост на „Н.Т.***"
ЕООД-гр.Варна, ЕИК *********/; 2. Апартамент № 1**, разположен на девети етаж,
в тяло „Б" на апартаментен хотел „Н.",
находящ се в к.к. „*****", община Варна, област Варна, описан в
разрешението за строеж като УПИ № ****** „за хотел", кв.**, със застроена
площ от 125,20 кв.м. /собственост на „Н.Т.***" ЕООД-гр.Варна, ЕИК *********/; 3. Апартамент №
135, разположен на девети етаж, в тяло „Б" на апартаментен хотел „Н.",
находящ се в в к.к. „*****", община Варна, област Варна, описан в
разрешението за строеж като УПИ № ****** «за хотел», кв.**, със застроена площ
от 203,60 кв.м. /собственост на „Н.Т.***"
ЕООД-гр.Варна, ЕИК *********/ и прилежащата тераса към тях, за да бъде прекратено неоснователно създаденото състояние, което
пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху притежаваните от тях
имоти, находящи се под описаните съобразно предназначението
им.
2. За солидарно осъждане на двете ответни дружества „Н.Т.***" ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление:***, представлявано от едноличния собственик и управител Г.В.Л.
и „Н.Т.***" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***,
представлявано от едноличния собственик и управител Г.В.Л., да извършат за своя
сметка нужните ремонтни дейност по възстановяване
на сградата в законния й вид, съгласно одобрените технически проекти, чертежи и
строителни книжа, касаещи Апартаментен хотел „Н.", тяло
„Б", к.к. „*****", община
Варна, област Варна, УПИ № ****** „за хотел", кв.**.
3. За солидарно
осъждане на двете ответни дружества „Н.Т.***" ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от едноличния
собственик и управител Г.В.Л. и „Н.Т.***" ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление:***, представлявано от едноличния собственик и управител Г.В.Л.,
да заплатят на първия ищец В.В.А.,
гражданин на Руската федерация, с постоянен адрес-гр.Москва, паспорт № *********
сумата от 1791,78 лева, представляваща претърпените от ищеца имуществени щети, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
4. За солидарно осъждане на
двете ответни дружества „Н.Т.***" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление:***, представлявано от едноличния собственик и управител Г.В.Л. и „Н.Т.***"
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от
едноличния собственик и управител Г.В.Л., да заплатят на втория ищец В.В.К., гражданин на Руската федерация, с постоянен
адрес-гр.Москва, паспорт № ********* сумата от 831,48 лева, представляваща
претърпените от ищеца имуществени щети, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
Твърди се в исковата молба, че ищците са
собственици на апартаменти съответно №124 и 125, находящи се в к.к.“*****“,
апартаментен хотел „Н.“, тяло Б, осми етаж, а ответните дружества притежават
съседни недвижими имоти, находящи се над ищцовите. Твърди се в исковата молба,
че ответните дружества са извършили неоснователни действия, пречещи на ищците
да упражняват правата си на собственост в пълен обем, изразяващи се в
преустройство на находящите се на последния етаж три апартамента в един, при
което е премахната първоначалната покривна настилка и е изградена незаконна
тераса над жилищата на ищците. Посочените строителни работи били изпълнени
некачествено, поради което в притежаваните от ищците апартаменти се появили
влага и мухъл, което наложило извършването на ежегодни ремонти. Въз основа на
горното ищците твърдят, че са понесли имуществени вреди в претендираните
размери.
В срока по чл. 131
от ГПК ответникът „Н.Т.***" ЕООД от гр.Варна е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло претенциите по основание и размер. Твърди се,
че в случая не е налице основание за солидарна отговорност на ответниците. Сочи
се, че притежавания от ответното дружество е самостоятелен обект е придобит в
състоянието, в което се намира и към настоящия момент, както и че същият няма
допирна точка с апартаментите на ищците. Оспорва се правото на собственост на
ищците съответно върху апартаменти №124 и 125, както и осъществяването на
действия от страна на ответното дружество, с които се пречи на упражняването на
правата им на собственост. Излага се, че притежаваният от ответното дружество
апартамент не е „незаконен“, към момента на придобиването му е бил в настоящия
си вид, както и че покривната тераса не представлява обща част на сградата, а е
проектирана с цел самостоятелното й използване. По предявения иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД се оспорва настъпването на имуществени вреди като
следствие от действия на ответното дружество, както и твърденията за тяхната
противоправност. Твърди се, че преустройствата на последния етаж от жилищната
сграда са извършени преди придобиването на самостоятелен обект от ответното
дружество, както и че не са осъществявани твърдяните в ИМ действия по
премахване на покривни настилки и хидроизолация.
В срока по чл. 131
от ГПК ответникът „Н.Т.***" ЕООД от гр.Варна е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло претенциите по основание и размер. Твърди се,
че в случая не е налице основание за солидарна отговорност на ответниците. Сочи
се, че притежавания от ответното дружество е самостоятелен обект е придобит в
състоянието, в което се намира и към настоящия момент, както и че същият няма
допирна точка с апартаментите на ищците. Оспорва се осъществяването на действия
от страна на ответното дружество, с които се пречи на упражняването на правата
им на собственост. Твърди се, че притежаваният от ответното дружество
апартамент не е „незаконен“, към момента на придобиването му е бил в настоящия
си вид, както и че покривната тераса не представлява обща част на сградата, а е
проектирана с цел самостоятелното й използване. По предявения иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД се оспорва настъпването на имуществени вреди като
следствие от действия на ответното дружество, както и твърденията за тяхната
противоправност. Твърди се, че преустройствата на последния етаж от жилищната
сграда са извършени преди придобиването на самостоятелен обект от ответното
дружество, както и че не са осъществявани твърдяните в ИМ действия по
премахване на покривни настилки и хидроизолация.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235
от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Прието
е като доказателство по делото гр.дело №9086/2014г. на ВРС, образувано по
искане на ищците с правно основание чл.207 от ГПК. От заключението по
назначената и приета в хода на производството тройна СТЕ се установява
следното: при огледа на апартаменти №124 и 125 са установени видими следи от
течове, представляващи подпухнала боя и шпакловка, като общите количества
необходими работи за отстраняване на повредите вещите лица са определили, както
следва: за апартамент №124 стъргане на боя и шпакловка 25 кв.м., изкърпване
шпакловка 25 кв.м., боядисване с латекс по стени и тавани 79,44 кв.м., а за апартамент
№125 - стъргане на боя и шпакловка 22 кв.м., изкърпване шпакловка 22 кв.м.,
боядисване с латекс по стени и тавани 65,38 кв.м. Стойността на необходимите
СМР за отстраняване на повредите са определени на обща стойност 1791,78 лв. за
апартамент №124, вкл. стъргане на боя и шпакловка 25 кв.м., изкърпване
шпакловка 25 кв.м., боядисване с латекс по стени и тавани 79,44 кв.м., демонтаж
и монтаж фаянсови плочки 3,9 кв.м.,,
подмяна кухненски шкафове и 831,48 лв. за апартамент №125, вкл. стъргане на боя
и шпакловка 22 кв.м., изкърпване шпакловка 22 кв.м., боядисване с латекс по
стени и тавани 65,38 кв.м. На 9-ти етаж е установено наличието на два
апартамента, които не фигурират в архивните материали за извършена промяна по
време на строителството, променена е настилката – теракота, положена през
2008г., като проектните пластове:пароизолация, бетон за наклони, циментова
замазка, хидроизолация са премахнати и са изпълнени армирана циментова замазка,
мазана хидроизолация, черна мушама и настилка с теракота. При огледа на
покривната тераса са установени следи от задържане на вода, недобре обработена
фуга при връзката на терасата с апартаментите, подливане на вода от борда по
фасадната мазилка, както и наличието на стотици фуги по настилката с теракота,
като уязвими места се явяват и изходите на въздуховодите, прикрити с
декоративна дървена облицовка; достъпът до покривната тераса се осъществява
през апартамент на 9-ти етаж.
Представени са като доказателства
по делото разрешение за строеж
№90/13.07.2005г., издадено на „Б***“ ООД за апартаментен хотел „Н.“ и
разрешение за ползване от 26.11.2006г., както и обяснителна записка към
апартаментен хотел „Н.“ в УПИ I, кв.**, к.к.“*****“, обяснителна записка към апартаментен хотел „Н.“ в УПИ
I, кв.**, к.к.“*****“ – промяна по
време на строителството – панорамна тераса, искане до гл.архитект на Община
Варна от управителя на „Б***“ ООД от 14.08.2006г., възложител на строеж апартаментен
хотел „Н.“ относно реконструкция на съществуваща сграда и пристройка, находящ
се в УПИ I, кв.**,
к.к.“*****“ – промяна по време на строителството, технически проект за промяна
по време на строителството – панорамна тераса.
От представените по делото нот.
актове №138, 139 и 140 от 20.12.2006г. се установява, че „Н.Т.***" ЕООД, представлявано от Г.Л., е
придобило чрез договор за покупко-продажба собствеността върху апартамент №133,
с площ от 154,20 кв.м. и покривна тераса с площ от 152 кв.м., а „Н.Т.***" ЕООД апартаменти №1** с площ от
125,20 кв.м. и апартамент №135 с площ от 203,60 кв.м., разположени на 9-ти
жилищен етаж в апартаментен хотел „Н.“, ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот, в който е
изградена.
От представения по делото нот.
акт №121 от 20.03.2007г. се установява, че В.В.А. е придобил чрез договор за
покупко-продажба собствеността върху апартамент №124, с площ от 104,60 кв.м.,
разположен на 8-ми жилищен етаж в апартаментен хотел „Н.“, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
поземления имот, в който е изградена.
От представения по делото нот.
акт №104 от 14.06.2012г. се установява, че В.В.К. е придобил чрез договор за
покупко-продажба собствеността върху апартамент №125, с площ от 106 кв.м., разположен
на 8-ми жилищен етаж в апартаментен хотел „Н.“, ведно със съответните идеални части
от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот, в който
е изградена.
От заключението на
вещото лице по допуснатата и приета от съда съдебно-техническа експертиза /л.305
- 311/, се установява, че при проверката си вещото лице не е открило строителни
книжа за изградените апартаменти, находящи се на девети етаж, както и за
извършените СМР от собствениците при обединяването на двата апартамента, за
които не са били необходими такива съгласно разпоредбите на ЗУТ поради липсата
на конструктивни промени, преместване на носещи зидове или направа на отвори,
по-големи от допустимите; част от носещите зидове, които са и вътрешни
разпределителни стени на апартаментите, са и противоземетръсни шайби, чието
премахване е невъзможно, има малко на брой неносещи зидове, по-голямата част от
които ограждат сервизните помещения, които биха могли да се премахнат, но това
ще доведе до пукнатини и други дефекти на долния етаж; техническите съоръжения,
изнесени на покрива на сградата, са независими от деветия етаж, до тях се стига
по отделно стълбище; при огледа вещото лице е установило, че апартаменти №133 и
1** са обединени, с една входна врата, към така обособения апартамент
принадлежат тераса и покривна тераса от 152 кв.м.; до откритата част на
панорамната тераса достъп се осъществява от стълбищната клетка през врата,
разположена до асансьорите, през апартаментите, обособени в покритата част на
терасата, се осъществява достъп до откритата покривна тераса; принадлежащата
към апартамент №133 тераса преди обединяването е била с площ от 36 кв.м., при
преустройството на двата апартамента не са засегнати общи части; апартаменти
№124 и 125 на осми етаж са разположени извън покритата част на панорамната
тераса, но частично под откритата й част.
В заключението си
вещите лица по назначената тройна СТЕ (л.328 – 336) потвърджават изводите на
приетата единична СТЕ, като се установява, че не е открило строителни книжа за
изградените апартаменти, находящи се на девети етаж, както и за извършените СМР
от собствениците при обединяването на двата апартамента; над осмия жилищен етаж
има един апартамент, тъй като апартаменти №133, 1** и 135 са обединени в един; преди
обединяването апартамент №133 е бил с площ от 154,20 кв.м. и покривна тераса с
площ от 152 кв.м. по нот. акт и схема от СГКК, апартамент №1** е със застроена
площ от 125 кв.м. по нот. акт и схема от СГКК, апартамент №135 е със застроена
площ от 203,60 кв.м. по нот. акт и 104 кв.м. схема от СГКК, покривната тераса е
достъпна само от изградените апартаменти върху терасата, обединени в един; на
деветия етаж, вляво и вдясно от стълбищната площадка са монтирани две врати; по
одобрения проект е предвидено достъпът до покривната тераса да се осъществява
чрез две врати вляво и вдясно, през които към момента се осъществява достъп до
един апартамент; предвид одобрените от Община Варна проекти за обект:
апартаментен хотел „Никея – парк“, издаденото разрешение за строеж от
13.07.2005г. и разрешение за ползване от 23.11.2006г. вещите лица са заключили,
че е налице промяна в предназначението на общите части, изразяващо се в
обособяване на апартамент на покривната тераса, което е извършено след
издаденото разрешение за ползване.
По искане на страните, с оглед
доказване на твърденията им, са разпитани свидетелите О.Е.А. /56г., съпруга на
ищеца В.А./ и Б.И.С. /41г., без дела и родство със страните по спора/, чиито
показания съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти,
базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за
установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни
доказателства. От показанията на свидетелите се установява, че при закупуването
на апартамент №124 от В.А. на девети етаж е имало два апартамента и нямало
проблеми с течове, след ремонтите в края на 2009г. – началото на 2010г., когато
сменили покривното покритие и поставили теракота, се появили течовете. За
отстраняване на повредите ищците правили ежегодни ремонти, последния път през
м.юни 2014г., когато ремонтът бил извършен от втория свидетел – шпакловка,
изолация, боядисване, материалите за което били на стойност около 1500 – 1600
лв., но непосредствено след завършването на ремонта започнало да тече отново;
отправени били многократни и безрезултатни искания към Г.Л. да направи ремонт.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
По иска с правно основание
чл. 109, ал. 1 ЗС:
С
иска по чл. 109, ал. 1 ЗС собственикът цели да защити
правото си на собственост
срещу неоснователно въздействие и посегателства върху обекта на тази
собственост. Предмет на предвидената
петиторна защита може да бъде не всяко въздействие върху имота, а само това
въздействие, което е неоснователно, т. е. противоречи на установения правен
режим на ползване на имотите и по този начин накърнява чуждите права, предмет
на защита. Ищецът носи доказателствената тежест да установи, че течът му пречи да упражнява в пълен обем правото си на
собственост, тъй като негаторният иск не съдържа презумпция, че всяко неоснователно
действие неминуемо довежда до накърняване, засягане, застрашаване или увреждане
на притежаваното от него абсолютно вещно право.
Ищците
се легитимират като собственици на процесните апартаменти по силата на възмездни
сделки, обективирани в представените по делото нот. акт №121 от 20.03.2007г. и
нот. акт №104 от 14.06.2012г. Цитираните титули за собственост са в
предвидената от закона форма и предвид липсата на оспорване правата на
праводателите следва да се приеме, че удостоверяват правото на собственост на ищците
всеки върху придобития от него недвижим имот.
В настоящия случай са наведени
твърдения, че се накърнява упражняването на правото на собственост от страна на
ищците посредством действията по изграждане на апартаменти на деветия етаж и промяна
на покривната настилка, което води до причиняване на повреди в ищцовия имот. С
оглед съдържанието на вещното право на собственост следва да се приеме, че по
този начин се нарушава възможността за упражняване на правомощието ползване
като елемент от фактическия състав на правото на собственост, поради което
твърдяното от ищците неоснователно бездействие би могло да представлява такова
по смисъла на чл.109 от ЗС.
Твърдяните от ищцовата страна пречки за
упражняване правото им на собственост се изразяват в течове по тавана и стените
на притежаваните от тях апартаменти, наличието на които се установи от
показанията на разпитаните свидетели и от заключението на вещите лица по
приетата в хода на производството по чл.207 от ГПК СТЕ, поради което факта на
причинени вреди следва да се приеме за доказан.
Осъществените от
страна на ответниците неоснователни действия по твърдения на ищците се
изразяват в незаконно изграждане на апартаменти на девети етаж и ремонт на
откритата тераса на същия етаж, изразяващ се в премахване на предвиденото по
проекта покритие и поддържането на това състояние и към настоящия момент. Доказано
беше в хода на делото от заключенията на приетите по делото СТЕ, че на девети етаж от процесната сграда понастоящем има
един апартамент, образуван чрез обединяване на притежаваните от ответните
дружества три апартамента, за които не са открити строителни книжа в Община
Варна. По проект, както се установи от заключенията на вещите лица, на девети
етаж е била предвидена покривна тераса, която се състояла от покрита и открита
част и до която достъпът се осъществявал през врата от стълбищната клетка.
Установява се от представената проектна документация, че е извършена промяна по
време на строителството, изразяваща се в изграждането на панорамна покрита
тераса на покрива на сградата и качване на машинното на асансьорите с един
етаж. За изграждане на апартаментите, както и за тяхното обединяване не са
открити строителни книжа, не се и твърди от ответната страна наличието на
такива, тоест същите са незаконно изградени.
Правото на собственост на ответните дружество върху находящите се на девети етаж от процесната сграда имоти също се установява от представените по делото писмени доказателства, независимо че закупените от тях три обекта понастоящем са обединени в един. Въз основа на горното се приема за доказан и факта, че именно ответните дружества като собственици поддържат настоящото състояние, въпреки липсата на доказателства относно точния момент на изграждането им и лицето, което ги е изградило. Съобразно константната съдебна практика обаче фактът, че процесният строеж е незаконно изграден, не обуславя основателност на иска за премахването му. Съгласно решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК, имащи задължителен характер за съдилищата, неоснователното действие не зависи само от това дали има позитивна административна санкция или не, когато се касае до наличие на разрешителен режим за извършване на определени действия /стоеж, реконструкция и др./, а от това, дали обективно създава пречки за нормалното ползване на имота, собственост на ищеца по иска по чл. 109 ЗС. Когато незаконността на строежа се изразява в липса на необходимите строителни книжа за извършването му, в тежест на ищеца по иска по чл. 109 ЗС е да докаже с какво конкретно този строеж му пречи да упражнява правото си на собственост./
Р № 23 от 9.04.2014 г. на ВКС по гр. д. №
5465/2013 г., II г. о., ГК, Р № 88 от 22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 479/2012
г., I г. о., ГК/.
В настоящия случай от ангажираните в
хода на производството доказателства не се установява именно с какво конкретно
изградените на девети етаж обекти, обединени в един, създават обективни пречки
за ползването на притежаваните от ищците апартаменти. Не се твърди, че ищците са
възнамерявали да ползват по предназначение панорамната тераса, както и че са я
считали за обща част. Напротив, от показанията на разпитания свидетел О.А. се
установява, че още към момента на закупуване на имотите са знаели, че нямат
достъп до покривната тераса, която се ползва само от Г.Л.. Твърдяните от ищците
пречки се изразяват в течове в притежаваните от тях жилища, които причиняват
повреди по стените и тавана. От заключението на вещите лица по СТЕ обаче се
установява, че изградените на девети етаж обекти не се намират над собствените
на ищците апартаменти. Видно от скицата към СТЕ на л.335 от делото няма
припокриване между площта, заемана от ап.133, 1** и 135 на девети етаж и площта
на ап.124 и 125 на осми етаж, поради което обективно не е възможно причина за течовете
да е наличието на цитираните апартаменти. Независимо от липсата на строителни
книжа, поради недоказаността в производството на обективни пречки, произтичащи
именно от тяхното изграждане, предявените искове в тази част следва да бъдат
отхвърлени. Свързани и обусловени от тях са и исковете за осъждане на
ответниците да извършат нужните ремонтни дейност по
възстановяване на сградата в законния й вид, съгласно одобрените технически
проекти, чертежи и строителни книжа в частта, в която касаят съществуващите на девети
етаж апартаменти.
Различен е извода обаче по отношение на покривната тераса, прилежаща към
ап. 133
съгласно нот.акт №138 от 20.12.2006г. От свидетелските
показания и заключенията на вещите лица се установява по безспорен начин, че
причина за течовете е извършения през 2009 – 2010г. ремонт
на покривната тераса, при който е премахнато предвиденото по проект
хидроизолационно покритие и е била поставена теракота и монтирани ВиК
съоръжения. От свидетелските показания се установява, че именно
след ремонта на терасата са започнали течовете в жилищата на ищците, които
продължават при неблагоприятни метеорологични условия и към настоящия момент.
Установи се също от свидетелските показания, че ремонтът е извършен от трето
лице по нареждане на управителя на ответните дружества Г.Л..
Предвид представените по делото писмени доказателства за правото на собственост
върху процесните апартаменти, видно от които собственик на ап.133, към който е
прилежаща процесната тераса, е „Н.Т.9.“ ЕООД, съдът приема, че Г.Л. е действал в качеството си на управител
именно на това дружество.
Въз
основа на изложеното следва да се приеме за доказано, че извършването на
подмяна на покривното покритие и поддържането на това състояние съставлява
пречка за упражняване правото на собственост от ищците по отношение на
притежаваните от тях обекти. Предявеният
иск срещу „Н.Т.9.“ ЕООД се явява основателен само в
частта относно възстановяване на покривната тераса в частта, намираща се над
притежаваните от ищците апартаменти №124 и 125, както е защрихована в черно на
скицата на л.335 от делото, във вида й съгласно
одобрените технически проекти, чертежи и строителни книжа. В останалата
част предявеният иск срещу „Н.Т.9.“ ЕООД, за възстановяване на сградата в законния й вид, съгласно одобрените технически
проекти, чертежи и строителни книжа, касаещи Апартаментен хотел „Н.", тяло
„Б", к.к. „*****", община
Варна, област Варна, УПИ № ****** „за хотел", кв.** е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Поради липсата на ангажиране на
доказателства, обосноваващи извод, че неоснователно действие или бездействие е
осъществено от „Н.Т.9.“ ЕООД по отношение на притежаваните от
него самостоятелни обекти, които не са съседни на собствените на ищците
апартаменти, исковете срещу „Н.Т.9.“ ЕООД следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По исковете с правно основание чл.45 от ЗЗД:
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи от който са:
деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка и вина. Вината се предполага до доказване на противното, т. е.
причинителят на увреждането може да доказва, че не е действал виновно и да се
освободи от отговорност. Обединяващият елемент на всички останали, за да е
налице фактическия състав на непозволеното увреждане, е причинната връзка. Тя
не се предполага, а следва да се докаже от увредения.
Правото на собственост на ищците върху ап.124 и 125
се установява от представените по делото писмени доказателства и не се оспорва
от ответните страни. Наличието на твърдяните в исковата молба повреди по
стените и тавана на дневната и спалнята се установяват от заключението на
вещите лица по приетата в хода на производството с правно осн. чл.207 от ГПК
СТЕ, както и от показанията на
разпитания св. Сабри, който е бил ангажиран от собствениците за отстраняването
им. От заключението по СТЕ се установяват също и конкретните размери на
извършения ремонт в помещенията на апартаментите. При доказване наличието на
вреди, техния вид и площ на доказване подлежи причинната връзка с твърдяния теч
от откритата тераса на девети етаж. От скицата на л.335 към заключението на
вещите лица по тройната СТЕ се установява, че ищцовите жилища се намират под
покривната тераса, както и че причина за тема са недобре обработена фуга при връзката на терасата с
апартаментите, подливане на вода от борда по фасадната мазилка, както и
наличието на стотици фуги по настилката с теракота. Съдът
възприема заключенията по експертизите, като съобразява специалните знания на
вещите лица и обстоятелството, че до изводите си те са стигнали след оглед на
жилището на ищеца, и обосновават посочените от тях причини за вредите.
От
свидетелските показания се установява, че именно след ремонта на терасата са
започнали течовете в жилищата на ищците, които продължават при неблагоприятни
метеорологични условия и към настоящия момент. Установи се също от свидетелските показания, че
ремонтът е извършен от трето лице по нареждане на управителя на ответните
дружества Г.Л.. Предвид представените по делото
писмени доказателства за правото на собственост върху процесните апартаменти,
видно от които собственик на ап.133, към който е прилежаща процесната тераса, е
„Н.Т.9.“ ЕООД, съдът приема, че
лицето Г.Л. е действал в качеството си на управител именно на това дружество.
Въз основа на горното съдът
приема за установено, че причинените на ищците вреди се дължат на извършените през 2009 – 2010г. ремонтни дейности
по преустройство без съответни строителни книжа на прилежащата към ап.133
покривна тераса чрез премахване на предвидената по проект изолация и поставяне
на теракота, което е довело до
теч в жилищата на
ищците. В случая са налице
предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД. Съгласно нормата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността на ответното
дружество е гаранционно-обезпечителна по своя характер и произтича от неправомерното поведение на управителя, изразяващо се във
възлагане извършването на ремонтни дейности по подмяна на покривната настилка,
довели до причиняването на вреди от теч в апартаменти №124 и 125 и поддържането
на това състояние.
При този изход на спора формулираното искане от ищците
с правно основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по делото
разноски се явява частично основателно по отношение на предявения иск с правно
основание чл.109 от ЗС срещу „Н.Т.9.“ ЕООД и изцяло основателно по отношение на иска с
правно основание чл.45 от ЗЗД срещу същия ответник.
По частното гр.дело с правно основание чл.207 от ГПК
разноските следва да бъдат присъдени в настоящото производство съгласно разрешението,
дадено с ТР №6/2013г., като внесения по допуснатите СТЕ депозит следва да бъде
разпределен между двамата ищци предвид липсата на уточнение от кого точно е
внесен.
С оглед направеното възражение за прекомерност
адвокатското възнаграждение за производството по обезпечение на доказателствата
следва да бъде редуцирано до предвидения в чл.7, ал.1, т.5 от Наредба №1/2004г.
размер от по 300 лв. за всеки от ищците. По отношение на адвокатския хонорар по
настоящото искове производство възражението за прекомерност се явява
неоснователно, тъй като сумите от по 1200 лв. за всеки от ищците по предявените
от всеки от тях иск с правно основание чл.109 от ЗС и чл.45 от ЗЗД са под
минимума, предвиден в цитираната наредба за производство с определен материален
интерес.
При изчисляване на сумите за адвокатски хонорар вместо
посочената в списъка по чл.80 от ГПК сума от 1300 лв. следва да се присъди част
от сумата от 1200 лв. за всеки от ищците, която е вписана в представения по делото
договор за правна защита и съдействие и която съответно следва да се раздели
поравно между предявените по два иска от всеки от ищците.
В съответствие с горното, по иска с правно основание
чл.45 от ЗЗД в тежест на „Н.Т.9.“ ЕООД следва да се възложи сума, вкл. съответната д.т., ½ от заплатения от съответния
ищец адвокатски хонорар и ¼ от внесения депозит по СТЕ, тоест в полза на
ищеца В.А. сумата от 1001,67 лв. и в полза на ищеца В.К. сумата от 964,76 лв.
Разходите по производството с правно основание чл.207
от ГПК като обезпечаващо исковете с правно основание чл.45 от ЗЗД следва да
бъдат присъдени в полза на ищците, както са направени след редукцията на
адвокатския хонорар, тоест в полза на всеки от ищците следва да се присъди
сумата от 745 лв., която следва да се възложи в тежест на ответника „Н.Т.9.“ ЕООД, спрямо когото са
уважени тези искове.
Направеното от ответниците искане за присъждане на
разноски следва да бъде уважено съобразно отхвърлената част от исковете, като в
полза на ответника „Н.Т.9.“ ЕООД следва да бъдат
присъдени заявените разноски изцяло в заявения размер от 2240 лева съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК и писмени доказателства, а в полза на
ответника „Н.Т.9.“ ЕООД сумата от 787,50 лв., съответстваща на отхвърлената част от предявения
иск с правно основание чл.109 от ЗС, изчислена въз основа на представените
писмени доказателства..
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
ОСЪЖДА „Н.Т.***" ЕООД, ЕИК*********,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.В.Л. ДА ЗАПЛАТИ на В.В.А.,
гражданин на Руската федерация, с постоянен адрес-гр.Москва, паспорт № *********
сумата от 2108,82 лв. /две хиляди сто и осем лева и 82 ст./, представляващи
разноски в настоящото производство и в производството с правно основание чл.207
от ГПК, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Н.Т.***" ЕООД, ЕИК*********,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.В.Л. ДА ЗАПЛАТИ на В.В.К.,
гражданин на Руската федерация, с постоянен адрес-гр.Москва, паспорт № *********
сумата от 2084,91 лв. /две хиляди осемдесет и четири лева и 91 ст./, представляващи
разноски в настоящото производство и в производството с правно основание чл.207
от ГПК, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА В.В.А., гражданин на Руската
федерация, с постоянен адрес-гр.Москва, паспорт № ********* и В.В.К., гражданин
на Руската федерация, с постоянен адрес-гр.Москва, паспорт № ********* ДА
ЗАПЛАТЯТ на „Н.Т.***" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Г.В.Л. сумата от 2240 лв. /две хиляди
двеста и четиридесет лева/, представляващи направени в настоящото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА В.В.А., гражданин на Руската
федерация, с постоянен адрес-гр.Москва, паспорт № ********* и В.В.К., гражданин
на Руската федерация, с постоянен адрес-гр.Москва, паспорт № ********* ДА
ЗАПЛАТЯТ на „Н.Т.***" ЕООД, ЕИК*********, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Г.В.Л. сумата от 787,50 лв. /седемстотин
осемдесет и седем лева и 50 ст./, представляващи направени в настоящото
производство разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.