Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 310
гр. Русе, 28.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 30 януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при
секретаря Светла Г. и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №6457 по описа на 2016 г., за да се произнесе
съобрази:
Предявен иск с
правно основание чл.108 от ЗС.
Ищецът
Х.С.Г. твърди, че на 12.12.1996 г. с нотариален акт № 31 том ХХVІІ, дело
8930/96 г., вписан в СВ Русе с вх. рег. № 6348 от 12.12.1996 г. том 495, стр.
732, 733 закупил от Р.П.П. и Г.В.П., недвижим имот, представляващ парцел XI-199
в квартал 35 по регулационния план на с. *****, обл. Русе – урегулирано дворно
място с площ от 2430 кв.м с построените в него полумасивна жилищна сграда от 6З
кв.м., стопанска постройка от 135 куб.м., лятна кухня от 20 кв.м., плевня от
240 куб.м и останалите подобрения. При закупуването на имота, заявява, че
продавачът изрично му показал границите, защото в някои части нямало такава.
Дълги години съжителствал в разбирателство със съседите от северната и южната
страна на имота, като между съседите, ползващи парцел ХП-200 и неговия имот не
били изграждали ограда. През 2009 г. възникнали въпроси, относно границата
между парцел ХV-198 и неговия парцел ХІ-199 и тогава майка му ползвайки
издаденото от него пълномощно, се с снабдила със скица на парцел XI-199 и било
установено, че съседът им от юг е изградил ограда не по границата на парцелите,
а навътре в неговия парцел, изготвен бил план за изменение на регулацията и по
съгласие между двамата собственика тя била изменена по тази граница. В същото
време се установило, че съществуващата в парцела на съседите му от север -
парцел ХП-200, къща е била така построена, че навлизала в неговия имот. По
инициатива на съседите му бил изготвен план за изменение на регулацията. Ищецът
направил опити доброволно да се разберат, за изменение на регулационния план на
с. ******, като бъде изместена границата между имот парцел XI-199 и имот парцел
ХП-200 като се придаде площ от неговия имот на съседите му и така да се запази
сградата. Бил изготвен проект, внесен от ищеца в Община Иваново и била издадена
заповед № РД-09-582 от 22.10.2015 г. на кмета на Община Иваново за одобряването
на поправката на действащия кадастрален план на с. *****. Независимо, че
поправката била изцяло в полза на собствениците на парцел ХП-200, част от тях
подали възражение срещу тази заповед и било образувано административно дело №
643/2015 г. по описа на РАС. Заявява, че т.к. ответниците оспорват
собствеността му върху част от закупения от него УПИ ХІ-199 в кв, 35 по
регулационния план на с. ******, иска да се постанови решение, с което да бъде
признат за собственик на площ около 340 кв.м., находяща се в северната част на
парцел XI-199 в кв. 35 по регулационния план на с. ******, общ. Иваново,
заключена между буквите Б,В,Г,Ж,Е,Д и И, на приложената към настоящата искова
молба скица, граничеща на север с предвидена по регулационния план улица, на
изток - с парцел ХП-200, както и да бъдат осъдени ответниците да му предадат
владението върху нея. Евентуално иска да бъде признат за собственик на площ от
около 224 кв.м., находяща се в северната част на парцел XI-199 в кв. 35 по
регулационния план на с. *****, общ. Иваново, обл. Русе, заключена между
буквите Г,Д,Е,Ж, както и да бъдат осъдени ответниците да му предадат
владението.
Ответниците
И.Т.Р. и Д.Т.Р. оспорват предявения иск.
Ответниците
Р.С.Т., С.Т.Т. и Д.Т.Д., чрез назначените си особени представители също
оспорват исковата молба.
Ответниците
Р.К.К., М.Д.Т. и М.Д.К. не представят отговор на исковата молба
Ответниците
И.Т.Р. и Дияна Т.Р. предявяват насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК, с който желаят да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че
те са собственици на по 1/16 ид. част от процесния имот.
Ищецът Х.С.Г. счита предявения насрещен иск
за неоснователен.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
С нотариален акт №
31 том ХХVІІ, дело 8930/96 г., вписан в СВ Русе с вх. рег. № 6348 от 12.12.1996
г. том 495, стр. 732, 733 ищецът закупил от Р.П.П.и Г.В.П., недвижим имот,
представляващ парцел XI-199 в квартал 35 по регулационния план на с. ******,
обл. Русе – урегулирано дворно място с площ от 2430 кв.м с построените в него
полумасивна жилищна сграда от 6З кв.м., стопанска постройка от 135 куб.м.,
лятна кухня от 20 кв.м., плевня от 240 куб.м и останалите подобрения.
Проводателите на
ищеца закупили процесния имот с Нотариален акт № 93/12.12.1967 год., том VIII,
дело 2874/1967 год. на Нотариус при РНС, в който той описан като дворно място с построена в
него къща, с общо застроено и незастроено място - 1,6 дка, неурегулирано, а 2430
урегулирано, който съставлява самостоятелен парцел XI-199 в квартал 35 по плана
на село Табачка.
Видно от Нотариален
акт за право на собственост на недвижим имот, издаден на основание на
обстоятелствена проверка № 23, том III, рег.34, дело 352/1947 година, Т.Д.Т. бил
признат за собственик на дворно място с построена върху него къща в село ****,
Беленска околия от 1 декар цялото при граници: Ц. Т., Г.Т.и С.И..
С Нотариален акт
за покупко-продажба № 53, том IV, дело 1030/1951 година Д.Т.Д. закупил дворно
място с построена върху него къща в село ****, Беленска околия от 1 декар
цялото при граници: Ц. Т., Г.Т.и С.И., съставляващ по плана на с.*****,
Русенско парцел IV-202 в квартал 34 и парцел ХIII-201 в квартал 35 от 3707 кв.м.
Съгласно Нотариален
акт за дарение № 63, том III, дело 820/1994 година М.Д.К. и И.Ц.Д. даряват общо
на Р.К.К., 5/8 идеална част от дворно място с построената върху него къща в с. ****
от 1000 кв. м. при граници Ц.Т., Г.Т. и С.И., съставляващ по плана на с. ***** парцел
IV-202 в квартал 34 и парцел ХIII-201 в квартал 35 от 3707 кв.м.
Д.Т.Д. починал на 24.03.1971 г. и оставил за свои
наследници по закон децата си- Т. Д.Т., М.Д.К.,
В.Д.Р., и М.Д.Т..
В.Д.Р., починала през 1986 г. и оставила за свои
наследници по закон съпруга си Т.И.Р., починал на 08.03.1999 г. и дъщерите си И.Т.Р.
и Д.Т.Р..
Т.Д.Т., починал през 2003 г. и оставила за свои наследници по
закон съпругата си Р.С.Т.
и децата си С.Т.Т. и Д.Т.Д..
Според заключението на назначената по делото
съдебнотехническа експертиза при всички сделки осъществени през 1947, 1951,
1994 и 1996 година действал само един кадастрален и регулационен план одобрен
със Заповед № 3179/05.10.1926 година. От действащия план било видно, че нямало
промяна на регулационната граница между процесиите имоти. На приложената към заключението комбинирана
скица, двата имота били очертани с черна плътна линия, а парцелите със син цвят
за дворищната регулация и червен цвят за уличната регулация. Квадратурата на площта по скицата заключена
между буквите Б, В, Г, Ж, Е, Д, И била 340 кв.м., а заключената между букви Г,
Д, Е, Ж била 224 кв.м. Видима
естествена денивелация имало в северната част в участъка Г-Ж, където била
изградена подпорна стена. Подпорната стена разделяла лозята на ищеца и
ответниците. Къщата
в имота на ответниците била двуетажна, полумасивна сграда с четирискатен
покрив, покрит с керемиди. Първия етаж бил със стени от дялана каменна зидария
с височина 2,20. Междуетажната
конструкция била гредоред.
Втория етаж
бил паянтова конструкция, представляваща дървен скелет,
състоящ се от хоризонтални, вертикални и наклонени греди, сглобени помежду си.
Пространството между тях било иззидано с тухли с дебелина на стената 12 см.
Вторият етаж бил външно измазан. Височината на втория етаж била 2,40 метра.Непосредствено
до къщата била долепена едноетажна постройка, използвана понастоящем за кухня.
Пристройката била със стени от тухлена зидария, трискатен покрив, покрит с
керемиди, външно неизмазана. В
Община Иваново не се съхранявали строителни книжа за къщата, построена в имота
на ответниците. Разстоянието от плевнята в имота на ищците до кухнята в имота
на ответниците било 1,55 м. в северната част и 3,40 метра в южната част. Между двата имота съществувала трайна
каменна ограда с променлива височина до буква Г на приложената комбинирана
скица. В участъка от буква Г до буква Ж, имало изградена подпорна стена, която
разделяла лозята на ищеца и ответниците, но не представлявала имотна граница,
съгласно картния материал на действащия кадастрален план от 1926 година. За с.Табачка, като населено място със
специфични теренни и стопански условия, по данни на Община Иваново, минималните
размери на парцелите били: 14 метра лице и 300 кв.м. повърхност. Спорната площ
от около 340 кв.м. формално отговаря на изискванията за образуване на
самостоятелен парцел, но лицето
трябва да е по улицата, а в конкретния случай не било. Площта от 224 кв.м. не
отговаряла на изискванията за минимални размери и лице по чл.19 от ЗУТ. Останалата част от парцел IХ-199,
извън спорната площ от около 340 кв.м., респективно 224 кв.м., отговаря на
изискванията за образуване на самостоятелен парцел по чл.19 ЗУТ, съответно на
аналогичните изисквания по ЗПИНМ и ЗТСУ.
Разпитаната
по делото свидетелка Й.Х.С., майка на ищеца
изнася данни, че синът и купил дворно място с постройки в с. **** през 1996 г.като
в края на декември от Р.П.П., ги развел и видели, че мястото, граничи с улица,
след улицата има място, което също било негово. Нямало ограда на имота, имало
само два камъка. Техния парцел бил № 199, а на съседите №200. Местото,
което купили продължавало, зад къщата на ответниците В една част от това място,
няма никакви насаждения, а в другата част има малко старо лозе. Само веднъж в общ разговор казала на М.Д.,
че тези камъни не били по граница и тогава тя и отговорила, че кое било в
граница, Свидетелката си премълчала, не искала да влиза в пререкания, защото
знаела, че НА това място бил на сина и. Лозето го работила М.Д.. Освен М.Д.
виждала и други хора, които й идвали на гости, но те не обработвали мястото.
Спорното място тя не го
обработвала, не била засаждала нищо там. М. обработвала спорния имот от откакто тя е там от 1996 г.
Според разпитания по делото свидетел Г.К.Г., съсед на
страните, между тях до момента не знаел да има спорове. Като дете играл в съдения двор. Помнел, че оградата
била направена с наредени камъни и тя не била премествана. Тя била около метър
висока, Преди леля М., там живял баща и. Дядо С., който продал къщата на ищеца, бил пчелар
и бил в добри съсдески отношения с ответниците. М. и нейния съпруг нямали
претенции за този имот към него. Бил виждал ответниците да посещават имота през
лятото и есента, правели си зимнина. Леля М. обработвала процесното място
Свидетелят Г.С.С., живееща в с. **** твърди, че М.
постоянно живеела в селото и си обработвала си мястото. Не била чувала за спор
между Й. и М. нито с предишните собственици.
В имота имало ограда, от времето на прабаба й и прадядо й. Направена
била от камъни и била по цялата граница на имот, от едната улица, до другата
улица. Зад къщата на М.
имало лозе, което тя си обработвала, а границата била от страни.
При така
установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Искът по чл. 108 от Закона за собствеността е иск на
невладеещия собственик срещу лице, владеещо без правно основание. С този иск собственикът възвръща в свое
владение онези движими вещи и недвижими имоти, които са излезли от неговата
фактическа власт без правно или на отпаднало основание. За да бъде уважен ревандикационният
иск, следва да се констатира наличието на юридически състав, включващ три
кумулативно дадени предпоставки, а именно: право на собственост върху претендирания
имот от страна на ищеца, упражняването на владение или държание на имота от
страна на сочения ответник и упражняването от последния на фактическата власт
без правно основание.
Съгласно чл.110 от ЗТСУ/отм./ред.ДВ, бр, 3 от 11.01.1977
г./ недвижимите имоти (местата със сградите, постройките, съоръженията,
трайните насаждения и другите подобрения в тях), придадени към парцели на други
физически или юридически лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила
на дворищнорегулационния план, като длъжник по дворищнорегулационния план е
собственикът на парцела, към който се придават местата и подобренията в тях,
както и всеки последващ приобретател на парцела. Съгласно чл. 111, ал. 1 от
ЗТСУ/отм./ правоимащите могат да заявят с нотариално заверено заявление до
кмета на общината, че са надлежно обезщетени за. отчуждените имоти. Заявлението
е основание за издаване на нотариален акт по чл, 134, ал. 2.
Видно от събраните по делото доказателства по делото не е
спорно, че липсват документи, удостоверяващи уреждането на регулационните отношения
между праводателите на страните по делото и заплащането на придаваемата част.
Разпоредбата на чл. 59 от
ЗТСУ/отм./ ( ДВ, бр. 29 от 1973 г.) установява, че реално определени части от дворищнорегулационни
парцели не могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност.След
изменението и / ДВ, бр. 34 от 2000 г.) същата разпорежда, че реално
определени части от поземлени имоти в границите на населените места могат да се
придобиват чрез правни сделки или по давност само ако отговарят на изискванията
за минимални размери за площ и лице, определени с правилника за прилагане на
закона, като правилото не се прилага в случаите, когато частта от поземления
имот се присъединява към съседен имот при условията на чл.28, а оставащата част
отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице или също се
присъединява към съседен имот. Съгласно текста чл.200 от ЗУТ/ в сила от
30.03.2001 г./ реално
определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните
образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако
са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19, като това правило не
се прилага в случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към
съседен имот при условията на чл. 17, а оставащата част отговаря на
изискванията на чл. 19 или се присъединява към съседен имот.
И
ЗТСУ и ЗУТ установяват правилото, че в урегулираните територии всеки собственик
на имот притежава правото на собственост в рамките, очертани от регулационния
план. При действието на ЗТСУ урегулирането на поземлените имоти е основано на
принципа на заплащане на придадените по регулация части към съседни имоти, като
отчуждителното действие на регулацията отпада, ако към момента на изработването
на следващия регулационен план сумите, дължими за придадените по регулация
части от съседни имоти не са заплатени и не е доказано да е упражнявана
фактическа власт върху придадените части повече от 10 години. Ако фактическата
власт върху придадените части е била упражнявана повече от 10 години, счита се,
че регулацията е приложена и правото на собственост върху придадените части е
придобито по силата на регулацията, т.е. правото на собственост върху реалната
част от парцела се придобива по силата на регулацията, а не по причина
придобиването му по давност. Ако не е доказано да е била упражнявана фактическа
власт върху придадените части, счита се че регулацията не е приложена и отчуждителното
й действие отпада. Ако парцелите са образувани от самостоятелни имоти без да е
извършвано придаване на части от съседни имоти и бъде завладяна реална част от
съседен парцел, правото на собственост може да бъде придобито по давност само
ако тази реална част отговаря на изискванията за самостоятелен парцел, т.е. на
изискванията за лице и площ. Присъединяване на реални части от съседен парцел
чрез завладяване и упражняване на фактическа власт повече от 10 години при
други условия е недопустимо. Ако тези реални части отговарят на изискванията за
самостоятелен парцел, те се обособяват като такъв в следващия регулационен план
на населеното място, ако в исков процес е установено, че правото на собственост
е придобито по давност и имотът е нанесен като самостоятелен в кадастралния
план, доколкото това е допустимо според действащата към момента на позоваване
на давността редакция на ЗТСУ с оглед установената в чл.59 от този закон
забрана в редакцията до изменението, обн.ДВ.бр.34/2000г.
При
действието на ЗУТ промяната на площта или лицето на веднъж урегулирани имоти се
извършва само по предвидения в закона ред. Една от възможните хипотези е
настъпване на промяната по общата воля на собствениците на съседни имоти по
реда на чл.15 ЗУТ, тъй като след урегулирането на определена територия план и
ЗРП предвиждат начина на застрояване /включително с оглед площта и лицето на
имотите/ и предназначението на имотите на съответната територия. Изрично е
предвидено в чл.15, ал.3 ЗУТ, че собствениците на съседните имоти могат,
сключвайки предварителен договор, да инициират промяна в площта /евентуално и
лицето/ на притежаваните от тях имоти, а оттам и промяна в ЗРП, включително за
такива реални части от притежаваните от тях урегулирани имоти, които не
отговарят на изискванията на чл.19 ЗУТ. Вещноправният ефект, т.е. целената
промяна в принадлежността на правото на собственост върху съответната реална
част от урегулиран имот, може да настъпи само ако по реда на чл.15, ал.6 ЗУТ
бъде издаден акт за одобряване на плана за регулация, с който се променят
границите между урегулираните поземлени имоти след извършването на преценка
дали с проекта за изменение не се предвижда създаване на недопустимо по закон
разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи /чл.15, ал.9 ЗУТ/
и дали не се предвижда създаване на урегулирани поземлени имоти с лице и
повърхност под минимално установените по закон /чл.15, ал.10 ЗУТ/, след което
бъде сключен и окончателен договор. Следователно законът допуска промяна в
границите на веднъж урегулирана територия само при определени предпоставки,
като вещноправният ефект настъпва след одобряване на промяната по административен
ред. А след като не се допуска придобиване на реална част от УПИ чрез сделка,
освен в изрично посочените от закона случаи, то такава част не може да бъде
придобита и чрез друг придобивен способ, включително и по давност, освен ако не
са спазени изискванията на чл.200, ал.1 и ал.3 ЗУТ. Следователно по давност
реални части от урегулиран поземлен имот могат да бъдат придобивани само ако
отговарят на изискванията за самостоятелен УПИ и то ако и оставащата част
отговаря на изискванията за самостоятелен урегулиран поземлен имот. Целта на
тези ограничения е да се спазват правилата за урегулиране и застрояване на
територията, включително за размерите /лице и площ/ на урегулираните имоти,
определеното им с плана разположение и цялостна конфигурация според този план.
Именно поради тази причина законът предвижда първоначално да бъде сключен само
предварителен договор и едва след като целената от собствениците на съседни
имоти промяна бъде одобрена от общинската администрация, т.е. се прецени, че тя
съответства на общата идея и предвиждане на плана и изменението бъде одобрено,
може да бъде сключен окончателен договор за прехвърляне правото на собственост.
Недопустимо е следователно първо да бъде придобито правото на собственост върху
реална част от УПИ и след това да се извършва промяна на плана, която да отрази
вече настъпилата промяна в принадлежността на правото на собственост. В този
смисъл в чл.200, ал.3 ЗУТ изрично е предвидено, че когато имотите са
урегулирани, кметът на общината одобрява изменението на плана преди издаването
на нотариалния акт, включително и при придобиване правото на собственост по
давност. За да бъде придобито по давност правото на собственост върху реална
част от урегулиран поземлен имот следователно е необходимо след изтичането на
предвидения в закона срок по искане на упражняващото фактическата власт лице по
административен ред да бъде одобрена промяната на подробния устройствен план с
цел обособяване на отговарящата на изискванията на чл.19 ЗУТ реална част в
самостоятелен УПИ, след което въз основа на надлежно позоваване на изтеклата
придобивна давност да бъде издаден нотариален акт по реда на чл.587, ал.3 ГПК.
Реална
част от имот, която не отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ може да бъде
присъединена към съседен чрез придобиване на правото на собственост чрез правна
сделка или по давност по реда на чл.17 ЗУТ само ако и двата имота не са
урегулирани. Присъединяване на реални части от урегулирани поземлени имоти към
съседен имот, ако тези части не отговарят на изискванията на чл.19 ЗУТ, може да
се извърши само по реда на чл.15 от същия закон. В този смисъл Решение № 102 от
30.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5728/2015 г., I г. о., ГК
След
като по делото е установено, че процесната реална част от УПИ не отговаря на
изискванията на чл.19 ЗУТ /няма необходимото лице към улица установените в
чл.19 ЗУТ размери/, и не са налице предпоставките на чл.15 от ЗУТ упражняваната
от ответника фактическа власт върху тази част не може да има за последица
придобиване по давност на правото на собственост.
Това
е така, тъй като за село ***** е изготвен кадастрален и регулационен план
одобрен със Заповед № 3179/05.10.1926 година. Не е установено регулацията да е
била отменена, поради което с оглед установената в чл.59 ЗТСУ/отм./ забрана,
както и с оглед разпоредбата на чл.200 ЗУТ следва да се приеме, че правото на
собственост върху реално обособена част от парцела може да бъде придобита по
давност, включително и от собствениците на съседния парцел само ако отговаря на
изискванията на чл.19 ЗУТ за съответната територия. И доколкото подобно
съответствие не е налице и, както вече беше отбелязано, разпоредбата на чл.200,
ал.2 ЗУТ не може да намери приложение по причина, че имотът е урегулиран.
От горното
следва, че е налице първата предпоставка, обуславяща основателността на
реивандикационния иск.
Налице са и
останалите две предпоставки – ответникът не оспорва фактическото си владение спорната
част,
като това се подкрепя и от събраните по делото гласни доказателства, които
съдът цени като логически и
непротиворечиви, като не се
доказа да е налице право основание, въз основа на което да го владее.
По
изложените фактически и правни съображения съдът приема, че предявения иск по
чл.108 от ЗС, следва да се уважи.
С
оглед гореизложеното предявения насрещен иск по чл.124 от ГПК от И.Т.Р. и Д.Т.Р.
следва да се отхвърли като неосноветелен.
С оглед изхода на спора ответникът
дължи на ищците сумата от 2815 лв. разноски по делото.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на И.Т.Р., ЕГН **********, Д.Т.Р.,
ЕГН **********, Р.С.Т., ЕГН **********, С.Т.Т., ЕГН **********,Д.Т.Д., ЕГН **********,
Р.К.К.,ЕГН **********, М.Д.Т., ЕГН ********** и
М.Д.К., ЕГН **********, че Х.С.Г. ЕГН********** е собственик на 340
кв.м., находящи се в северната част на парцел XI-199 в кв. 35 по регулационния
план на с. ********, общ. Иваново, заключена между буквите Б, В, Г, Ж, Е, Д, И,
посочена в скицата изготвената по назначената съдебнотехническа експертиза,
която е неразделна част от решението и
ОСЪЖДА И.Т.Р., ЕГН **********, Д.Т.Р., ЕГН **********, Р.С.Т., ЕГН **********,
С.Т.Т., ЕГН **********,Д.Т.Д., ЕГН **********, Р.К.К.,ЕГН **********, М.Д.Т.,
ЕГН ********** и М.Д.К., ЕГН ********** по
реда на чл.108 ЗС да предаде на Х.С.Г. ЕГН********** владението върху тази
реална част
ОТХВЪРЛЯ предявените
от И.Т.Р., ЕГН **********, Д.Т.Р. срещу Х.С.Г. ЕГН********** искове, за
установяване, че са собственици на по 1/16 ид. ч. от 340 кв.м., находящи се в
северната част на парцел XI-199 в кв. 35 по регулационния план на с. **********,
общ. Иваново, заключена между буквите Б, В, Г, Ж, Е, Д, И, посочена в скицата
изготвената по назначената съдебнотехническа експертиза, която е неразделна
част от решението.
ОСЪЖДА на И.Т.Р., ЕГН **********, Д.Т.Р., ЕГН **********,
Р.С.Т., ЕГН **********, С.Т.Т., ЕГН **********,Д.Т.Д., ЕГН **********, Р.К.К.,ЕГН
**********, М.Д.Т., ЕГН ********** и М.Д.К.,
ЕГН ********** да заплатят на Х.С.Г. ЕГН********** сумата от 2815 лв. разноски в производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: