Определение по адм. дело №414/2025 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по жалба на „ЧУБИ КОМЕРС“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя А. М. Б., чрез пълномощника си адв. А. К. К., АК-[област], с адрес на кантората: [населено място], бул. „[държава]“ № **, ет. *, ст. ** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-557-0483596/11.11.2025 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - [населено място] в ЦУ на НАП.

С жалбата е направено искане за спиране на изпълнението на оспорваната заповед за прилагане на принудителната административна мярка до окончателното разглеждане на жалбата, съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК.

С разпореждане [номер]/04.12.2025 г. е оставена без движение жалбата, като е указано на жалбоподателя в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесе държавна такса в размер на 50 лв. (петдесет лева) по сметка на Административен съд - гр. [област] или чрез ПОС терминал в деловодството на Административен съд - гр. [област] и да представи документ за това в съда, което е изпълнено на 05.12.2025 г.

С разпореждане [номер]/04.12.2025 г. съдът е задължил Началник отдел „Оперативни дейности“ - [населено място], Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Националната агенция за приходите незабавно да представи по делото административната преписка по издаване на оспорваната заповед, което е изпълнено на 05.12.2025 г.

Установява се, че предмет на оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-557-0483596/11.11.2025 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - [населено място] в ЦУ на НАП е налагане на принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект: павилион за плодове и зеленчуци, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „ЧУБИ КОМЕРС“ ЕООД, с [ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 30 дни на основание чл. 186, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 4, изречение последно от Закона за данък върху добавената стойност.

Заповедта е оспорена като незаконосъобразна пред Административен съд - гр. [област]. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 03.12.2025 г. Жалбата е подадена на 04.12.2025 г.

В жалбата е направено искане за спиране изпълнението на заповедта на основание чл. 166, ал. 4 от АПК до окончателното разглеждане на жалбата, като са изложени мотиви, че нейното изпълнение би причинило непоправими вреди за бизнеса и икономическите интереси на дружеството-жалбоподател.

Ответникът Началник отдел „Оперативни дейности“ [област] в ЦУ на НАП в писмено становище от 05.12.2025 г., чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна, като излага подробни съображения по съществото на спора.

Предвид това съдът приема, че е сезиран с жалба срещу индивидуален административен акт, който засяга неблагоприятно правата и законните интереси на жалбоподателя, а именно заповед за прилагане на принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1 от АПК, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Съответно чл. 166, ал. 4 от АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК.

В производството по чл. 166, ал. 2 от АПК съдът следва да установи дали спрямо жалбоподателя са налице материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение, а именно, дали последното би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

За да се произнесе по искането за спиране на действието на оспорената заповед, съдът съобрази следното: заповедта е издадена на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В същата изрично е посочено, че: „Запечатването следва да се извърши в срок до три дни от датата на влизане в сила на заповедта за налагане на принудителна административна мярка.“. Въпреки това в разписката за връчване на заповедта, поместена след административния акт е посочено: „запечатването да се извърши на 20.12.2025 г., 11,00 ч.“, но съдът намира, че посоченото записване в разписката за връчване на оспорваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка не представлява разпореждане по чл. 60 от АПК, като отбелязването е направено от връчителя на заповедта и същото не е меродавно, тъй като не представлява волята на административния орган, издал заповедта.

В този смисъл следва да се приеме, че в заповедта не е посочено за същата да е допуснато предварително изпълнение, за което да са изложени конкретни мотиви. Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДДС принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 подлежи на предварително изпълнение при условията на чл. 60, ал. 1-7 от Административнопроцесуалния кодекс. Видно от процесната заповед, същата не съдържа разпоредителна част за допускане на предварително изпълнение при условията на чл. 188, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 60, ал. 1-7 от АПК, нито пък съдържа мотиви в тази насока. Такъв извод не може да бъде изведен и от посочения в заповедта израз, че запечатването на обекта ще се извърши до три дни от датата на влизане в сила на заповедта за налагане на принудителна административна мярка.

След като със заповедта не е разпоредено изрично допускане на предварителното й изпълнение, подаването на жалбата срещу нея има суспензивното действие посочено в чл. 166, ал. 1 от АПК - спиране изпълнението на административния акт. По тази причина за жалбоподателя не съществува правен интерес да прави искане по реда на чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране на допуснато предварително изпълнение. В този смисъл Определение № 4897 от 16.04.2021 г. по адм. д. № 3919/2021 на Върховния административен съд.

Нормата на чл. 166, ал. 2 от АПК предвижда спиране предварителното изпълнение на административния акт, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1 АПК, при всяко положение на делото по искане на оспорващия. В този случай оспорването на индивидуалния административен акт е условие за допустимост на искането за спиране на предварителното изпълнение, но за да е налице предмет на искането за спиране, следва да съществува разпореждане за допускане на предварително изпълнение на административния акт.

В конкретния случай обаче липсва разпореждане по чл. 188 от ЗДДС във връзка с чл. 60, ал. 1 от АПК на органа по приходите за допускане предварително изпълнение на акта. В заповедта за налагане на принудителната административна мярка изрично е посочено, че запечатването следва да се извърши в срок до три дни от датата на влизането й в сила, а не предварително. От това следва и недопустимост на искането за спиране. В този смисъл и Определение № 1160 от 08.02.2022 г. по адм. д. № 584/2022 г. по описа на Върховен административен съд.

Нормата на чл. 188 от ЗДДС изрично предвижда възможността за органа да допуска предварително изпълнение на акта по реда на чл. 60 от АПК и не придава предварително изпълнение на актове от вида на процесния по силата на закона. Видно от съдържанието на обжалвания административен акт, в него липсва изрично разпореждане на органа за допускане на предварително изпълнение. Нито в мотивите на заповедта, нито в диспозитива й не е обективирано волеизявление на органа за допускане на предварително изпълнение.

С оглед горното, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от АПК, съобразно която оспорването спира изпълнението на административния акт. При това положение искането по чл. 166, ал. 2 от АПК е лишено от предмет и следва да бъде оставено без разглеждане като процесуално недопустимо.

Мотивиран от изложеното, Смолянският административен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „ЧУБИ КОМЕРС“ ЕООД, [населено място] за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-557-0483596/11.11.2025 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - [населено място] в ЦУ на НАП.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на [държава] в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.