Р Е
Ш Е Н
И Е
№142 08.02.2022
година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен
състав,
на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и втора година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. ЯНА
КОЛЕВА
при секретаря В. С.
с участието на прокурора Дарин
Христов
като разгледа докладваното от
съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 8 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение
второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от „Галин Христов –
Айтос“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адвокат В.В. ***, против решение № 793 от 11.11.2021
г., постановено по НАХД № 4154/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с
което е потвърдено наказателно
постановление № 1257-F597086/08.07.2021 г. на зам. директора на ТД на НАП – Бургас,
с което на касационния жалбоподател, за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закон
за счетоводството (ЗСч), на основание чл.74, ал.1 от ЗСч е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лв.
В касационната жалба се сочи, че причината за
неспазване срока за подаване на ГФО е смяна на счетоводителя, обслужващ
дружеството. Излагат се съображения за допуснати съществени нарушения в хода на
административнонаказателното производство. Твърди се, че бил пропуснат
3-месечният срок за съставяне на АУАН. Сочат се още аргументи за приложение на
чл.28 от ЗАНН. Иска присъждане на разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят , редовно призован, не изпраща
представител. В писмено становище излага съображения по същество, като намира и
санкцията за прекомерна. Иска отмяна на съдебния акт и отмяна на наказателното
постановление, а в условията на алтернативност иска намаляне размер на
санкцията. Претендира разноски по делото.
Ответникът по касация, зам.
директор на ТД на НАП – Бургас, редовно
призован, не изпраща представител. Не изразява становище по спора.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен
съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление № 1257-F597086/08.07.2021 г. на
зам. директора на ТД на НАП – Бургас, с което на касационния жалбоподател, за
нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч., на основание чл.74, ал.1 от ЗСч е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. За да постанови решението си
съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел, че нарушението
е доказано, а размерът на санкцията правилно определен.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Съдебното решение е съобразено
с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът
пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви
относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се
споделят и от настоящия съдебен състав.
Съгласно
разпоредбата на чл.38,
ал.1, т.1 от ЗСч (в редакцията ДВ, бр.96 от 2019 г., в сила от
1.01.2020 г.), предприятията – търговци по смисъла на Търговския закон са длъжни
да публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и
годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или
акционерите или от съответния орган, чрез заявяване за вписване и представяне
за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. С § 33 от ПЗР на Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от
13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците този срок е удължен до 30.09.2020 г. Неизпълнение на
вмененото задължение се санкционира по реда на чл.74, ал.1 от ЗСч.
Безспорно е, че „Галин
Христов – Айтос“ ЕООД е търговец по смисъла на Търговския закон, а като такъв
е длъжен да съставя и публикува в Търговският регистър годишен финансов отчет
(ГФО) на дружеството. Несъмнено от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че ГФО на дружеството за 2019 г., не е публикуван
в Търговския регистър, в срока по чл.38,
ал.1, т.1 от ЗСч. – до 30.09.2020 г. Този факт не се отрича, напротив потвърждава се от
самия касационен жалбоподател. Освен това по делото е доказано, че заявление за
обявяване в ТР е било подадено към датата на съставяне на АУАН на 25.02.2021 г.
Нарушението е формално, осъществено е чрез бездействие и с изтичане на
законоустановения срок за заявяване за вписване и представяне за обявяване в ТР
на ГФО, нарушението е довършено. Следователно, правилно е възприето от АНО, че
датата на осъществяване на деянието е 01.10.2020 г. и правилно дружеството е санкционирано по реда на чл.74, ал.1 от ЗСч.
Настоящият
касационен състав не споделя възражението, че не е осъществен състав на
административно нарушение, тъй като към датата на съставяне на акта за
нарушение е подаден ГФО с вх.№ 20210225172447. Неизпълнението на задълженията
се преценя, с оглед неизпълнение на задължението в срок, като датата е както е
отбелязано по-горе 01.10.2020 г.. Последващото изпълнение на задължението не се
отнася към съставомерността на деянието, а би могло да се разглежда като
смегчаващо отговорността обстоятелство.
Неоснователно е възражението по отношение за непосочване на датата
на извършване на нарушението, тъй като в наказателното постановление е посочен
крайния срок за подаване на ГФО, както и датата на която е подаден, което в
достатъчна степен индивидуализира нарушението. По отношение на срока по чл.
34 от ЗАНН,
следва да се отбележи, че с писмо вх.№ 12-00-353 от 14.12.2020г. от Агенция по
вписванията е постъпило писмо в НАП, съдържащо списъци на лица, които не са
подали в срок до 30.09.2020г. ГФО. Настоящият съдебен състав счита, че началото
на срока по чл.34 от ЗАНН е от получаването на цитираното писмо. Срокът не
започва да тече от 01.10.2020г., тъй като данните за извършеното нарушение не
са били в администрацията на НАП, поради което съставеният АУАН на 04.03.2021г.
е в съставен при спазване на давностния срок -три месеца от откриване на
нарушителя.
Основателно е възражението
относно размера на наложената санкция. Според приложената санкционна разпоредба,
който е задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по чл.38, се наказва
с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена
санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния
период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от
200 лв. В мотивите на НП, в частта относно определяне размера на санкцията е
посочено, че нарушението е за първи път, както и, че при определяне размера са
взети предвид тежестта на нарушението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Касационният състав намира, че тези мотиви са общи и не
изясняват конкретно защо АНО е възприел размер на санкцията – 2000 лв., при
предвидени в санкционната норма от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от
продажби за отчетния период. Доколкото самият орган сочи, че нарушението е за
първи път и ГФО е бил представен за обявяване в ТР при АВ, макар и след
нормативно определения срок, настоящият касационен състав намира, че санкция в
минимален размер би осъществила функциите на административното наказание,
установени в чл.12 от ЗАНН.
Предвид изложените мотиви
касационната инстанция намира решението на районния съд следва да бъде
отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което НП да бъде изменено
като бъде определен минимален размер на наложената санкция – 1264 лв.
Процесуалният представител на жалбоподателя
е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждание. Искането е
основателно съобразно изхода на делото, съразмерно на уважената част, а именно
111лв. от заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с
чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХIX
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 793/11.11.2021г. постановено по НАХД № 4154/2021г.
на Районен съд – Бургас, като вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 1257-F597086/08.07.2021
г. на зам. директора на ТД на НАП – Бургас, с което на „Галин Христов – Айтос“
ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закон
за счетоводството, на основание чл.74, ал.1 от ЗСч е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лв., като намаля размера на имуществената санкция на 1264
лв.
ОСЪЖДА НАП да заплати на „Галин Христов – Айтос“ ЕООД ЕИК ********* разноски
по делото в размер на 111лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.