№ 1281
гр. П., 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Д.а
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20225220101809 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „К. А.“ООД с ЕИК **** със
седалище и адрес на управление град С., район С., ул.“К.“№2А, ет.5, офис 19,
представлявано от К. С. М.-Т. срещу С. Д. Р. с ЕГН ********** от град П., ул.“Б. К.о“№3,
ет.5, ап.13, в обстоятелствената част на която се твърди, че на 18.05.2020г между ищцовото
дружество в качеството на лизингодател и ответника в качеството на лизингохолучател е
сключен договор за финансов лизинг №000327/18.05.2020г , по силата на който
лизингодателят се е задължил да придобие посочената от лизингополучателя вещ – лек
автомобил „Фолксваген“, модел „Таурег“ за сумата от 5 500лв.и да предостави същата за
временно и възмездно ползване до изтичане на срока на договора. Твърди се, че ищецът е
изпълнил задължението си като на 15.05.2020г е сключил договор за покупко-продажба на
лек автомобил като е закупил лек автомобил „Фолксваген“, модел „Таурег“ с рег.№****, с
номер на рама **** за сумата от 5 500лв. като цената е заплатена по банков път на
доставчика с бордеро №BORD 04853490 от 20.05.2020г. на продавача А. З. съгласно искане
за финансов лизинг от 18.05.2020г. като лекият автомобил е бил предаден на ответника от
ищцовото дружество с подписан приемо –предавателен протокол / приложение Б/ към
договор за финансов лизинг №327 от 18.05.2020г. съгласно уговореното в чл.1 ал.8 от
договора . С подписването му лизингополучателят потвърждава ,че лизинговата вещ
напълно отговаря на нуждите и изискванията му, както и че в момента на предаването и
същата е годна за използване, лизингополучателят приема същата без забележки. Твърди се,
че на основание чл.2, ал.2 от договора лизингополучателят се е задължил да заплаща на
лизингодателя месечни парични вноски / лизингови вноски / за ползването на лекия
1
автомобил съгласно погасителен план - Приложение А към договора за лизинг. В част 2 от
договора са уговорени параметрите и условията за предоставяне на искания лизинг. Срокът
на лизинга е 24 месеца, считано от датата на подписване на договора по аргумент от чл.1,
ал.7 от договора , а сумата за финансиране е 5 500лв., чиято еврова равностойност , която
лизингополучателят следва да погаси е 2 812.11евро. Сумата на финансиране е усвоена със
заплащане на пълната цена за придобиване на лизинговата вещ от лизингодателя на
доставчика, което е станало на 20.05.2020г чрез заплащане на тази цена по банков път,
съгласно горецитираното бордеро. По договора е уговорен фиксиран лихвен процент от 30%
годишно за времето на ползване на лизинговата вещ. Годишният процент на разходите е
45.11%и се изчислява към момента на сключване на договора при допусканията съгласно
чл.3, ал.1 от договора за лизинг. С това общата стойност на дължимата лихва за целия срок
на договора е в размер на 1 880.35лв. за периода от 15.06.2020г до 15.05.2022г.Плащанията е
следвало да се извършват по банков път по банковата сметна на лизингодателя. Твърди се,
че лизингополучателят е заплатил шест пълни е една непълна погасителна вноска за
договорна лихва в размер на 916.76лв. Оставащата дължима и незаплатена част от размера
на договорната лихва е 963.59лв. за периода 15.01.2021г. до 15.02.2022г.
Съгласно чл.7, ал.1 и чл.2, ал.2, изр.2 от договора при неизпълнение на задълженията
на лизингополучателя, лизингодателят има право на обезщетение на забава в размер на 10%
на годишна база върху забавената сума. За периода от 15.01.20201г до 15.02.2022г
обезщетението за забава е в размер на 235.36лв.
Ответникът е заявил, че желае да сключи доброволна застраховка „Автокаско“ през
целия срок на договора за лизинг. В чл.5 от договора лизингополучателят се е задължил за
своя сметка, но в полза на лизингодателя да поддържа през цялото време действието на
договора за имуществена застраховка“Автокаско“ покриваща пълната действителна
стойност на лизинговата вещ както и застраховка „Гражданска отговорност“. Според
уговореното в чл.5, ал.4 и ал.5 с подписването на договора лизингополучателят
упълномощава и овластява лизингодателя за целия срок на договора да заплаща от името и
за сметка на лизингополучателя застрахователните премии по първоначални и подновени
застрахователни полици.застраховката е сключена от ищеца на 18.05.2020г. със
ЗАД“Армеец“АД, за което е издадена комбинирана застрахователна полица Каско и
Злополука на МПС№0306Х0560. С преводно нареждане №********* от 17.02.2021г.
ищецът е заплатил нова вноска по договора за застраховка в размер на 242.13лв.,
представляваща платена вноска от 145.74лв. за застраховка „Автокаско“ и 96.39лв. за
застраховка „Гражданска отговорност“.Твърди се, че към настоящия момент незаплатените
от лизингополучателя застраховки за периода 18.05.2020г до 15.02.2022г. са в размер на
242.13лв. В чл.5 са уговорени правата и задълженията на лизингополучателя. В ал.1 и ал.5
същият се задължава да заплаща в срок всички лизингови вноски и други плащания,
произтичащи от или свързани с договора за лизинг, както ида заплати таксата за
регистрация на лизинговата вещ в съответния регистър. Ответникът се е задължил да
заплаща за своя сметка разходи, такси и разноски за използване и поддръжка на
2
лизинговата вещ, които не са пряко свързани с договора за лизинг, включително и
дължимите данъци за лизинговия автомобил по Закона за местните данъци и такси.Ищецът е
заплатил дължимия данък върху превозното средство с банково бордеро №5961293 от
01.09.2020г., с което е заплатена сумата от 117.15лв. и бордеро №1063420 от 12.04.2021г. , с
което е заплатена сумата от 222.58лв.За ответникът е възникнало задължението да заплати
на ищеца дължимите за периода 02.07.2019г до 13.04.2021г. и незаплатени към момента
данъци и такси в общ размер на 339.73лв.
В чл.4 са уговорени права и задължения на лизингополучателя. В чл.4, ал.7 и чл.2,
ал.9 от договора същият се задължава да заплаща в срок всички лизингови вноски и други
плащания, произтичащи от или свързани с договора за лизинг, както и да заплати таксата за
регистрация на лизинговата вещ в съответния регистър . Ответникът се е задължил на
основание чл.2, ал.7, т.2 от договора да заплаща всички разходи, такси и разноски за
използване и поддръжка на лизинговата вещ, които не са пряко свързани с договора за
лизинг, включително и дължимите данъци за лизинговия автомобил по ЗМДТ.Ищецът е
заплатил дължимия данък върху превозното средство с бордеро №7811358 от 15.07.2020г., с
което е платена сумата то 394.98лв. е бордеро №2473562 от 21.01.2021г., с което е заплатена
сумата то 562.86лв.Ето защо за ответника възниква задължение да заплати на ищеца
дължимите за периода и 18.05.2020г до 15.02.2022г и неплатените към момента данъци и
такси в общ размер от 946.08лв.
Твърди се, че към момента на завеждане на настоящата искова претенция срокът на
договора е изтекъл и с изтичане на срока на договора всички вземания са станали изискуеми
на първата дата след падежа на последната погасителна вноска , а именно
16.05.2022г.Договорът не е обявен за предсрочно изискуем. Вземанията по него са изцяло
падежирали на 15.05.2022г. съгласно погасителен план-Приложение А от договора за
финансов лизинг.
По силата на чл.9, ал.1 от договора и чл.342, ал.3 от ТЗ лизингополучателят може да
придобие собствеността на веща по време на договора или след изтичане нас срока му след
като е заплатил всички лизингови вноски в съответствие с погасителния план като следва
да заяви намерението си за това в срок от 7 работни дни преди датата на изтичане на срока
на договора. Твърди се, че лизингополучателят не е направил подобно волеизявление. С
оглед на това и поради изтичане на срока на договора същият се прекратява, а
лизингополучателят следва да върне лизинговата вещ.
Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по
отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми по договор за
финансов лизинг №000327/18.05.2020г.,а именно: главница в размер на 4 216.79лв.,
договорна лихва в размер на 963.59лв.за периода 15.01.2021г до 15.02.2022г., обезщетение за
забава в размер на 235.36лв. за периода 15.01.2021г до 15.02.2022г., застраховки в размер на
242.13лв. за периода 18.05.2020г до 15.02.2022г., данък по ЗМДТ в размер на 946.08лв. за
периода 18.05.2020г до 15.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата , за които суми е
3
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№690/2022г по описа на РС-П..
Претендират се сторените в заповедното и в исково производство разноски. В подкрепа на
твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника не е подаден писмен отговор.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е
подадено писмено становище, с което се поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответникът се представлява от пълномощник, който оспорва
иска, но без да въведе каквато и да било конкретика в тази насока.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
твърдения, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно, при
съблюдаване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложеното ч.гр.д.№690/2022г. по описа на РС-П. със заявление вх.
№4508/02.03.2022г. ищецът в настоящото производство е отправил искане до съда за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №377/04.03.2022г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с което е разпоредено длъжникът
С. Д. Р. с ЕГН ********** / настоящ ответник/ да заплати на „К. А.“ООД с ЕИК **** / ищец
по настоящото дело/ следните суми: главница в размер на 4 216.79лв. , ведно със законната
лихва за периода от 01.03.2022г до изплащане на вземането, сумата от 963.59лв. договорна
лихва за периода 15.01.2021г до 15.02.2022г., сумата от 235.36лв. обезщетение за забава за
периода 15.01.2021г до 15.02.2022г , сумата от 946.08лв., представляваща данък по ЗМДТ за
периода 18.05.2020г до 15.02.2022г., сумата от 242.13лв. представляваща застраховки за
периода 18.05.2020г до 15.02.2022г., държавна такса в размер на 132.08лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 461.14лв.Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на
15.03.2022г и на 30.03.2022г същият е подал възражение по чл.414 от ГПК, с което оспорва
заповедта за изпълнение и твърди ,че е заплащал една година по 308лв. както и че е
заплатил вноски по Каско, данък и гражданска отговорност. Спрял е плащанията по
лизинга, тъй като автомобилът е блокирал.С разпореждане №2551 от 25.04.2022г.
заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Това разпореждане е връчено на заявителя на 19.05.2022г. и в едномесечния преклузивен
срок,а именно на 07.06.2022г. заявителят е предявил настоящия иск
При това положение съдът счита, че така предявеният специален положителен
установителен иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално
допустим. Предявен е от легитимирана страна – заявителя в заповедното производство, при
подадено в срок от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение.Налице е развило
се заповедно производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково
производство.
От ангажираните от ищцовото дружество писмени доказателства се установява, че
на 18.05.2020г. между него в качеството на лизингодател и ответника в качеството на
4
лизингополучател е сключен договор за лизинг №000327/18.05.2020г. по силата на който
лизингодателят се е задължил да предостави на лизингодателя следния лизингов актив- лек
автомобил „Фолксваген“, модел „Таурег“ с рег.№****, с номер на рама **** за доставна
цена 5 500лв.с ДДС. Срокът на договора е 24 месеца.Страните са уговорили фиксиран
лихвен процент на лизинга -30% годишно. Годишен процент на разходите- 45%.Страните са
постигнали съгласие лизингополучателят да заплаща лизинговите вноски съгласно
двустранно подписан погасителен план, съставляващ приложение А към договора и
неразделна част от този договор. Видно от приложения погасителен план всяка лизингова
вноска е в размер на 307.52лв., платина на 15 то число на съответния месец, като първата
вноска е платима на 15.06.2022г , а последната вноска е платима на 15.05.2022г.В
погасителния план ясно е посочено, каква част от вноската е главница и каква е договорна
лихва. Съгласно чл.8 от договора при всеки случай на неизпълнение на паричното
задължение от страна на лизингополучателя същия дължи лихва за забава в размер на 10%
на годишна база върху забавената сума. Съгласно чл.5 от процесния договор за лизинг с
подписването на договора лизингополучателя се е задължил през цялото време на действие
на договора да поддържа имуществена застраховка „Автокаско“, покриваща пълната
действителна стойност на лизинговата вещ, както и застраховка „Гражданска
отговорност“.Съгласно чл.5, ал.4 и ал.5 от договора с подписване на договора
лизингополучателят упълномощава лизингодателя за целия срок на договора да заплаща от
името и за сметка на лизингополучателя застрахователни премии. По делото няма спор, а и
от ангажираните от ищеца писмени доказателства, съдържащи се на лист 29 и 32 от делото,
се установява сключен от „К. А.“ООД на 18.05.2020г със ЗАД“Армеец“АД договор за
комбинирана застраховка „Каско“ и „Злополука“ с предмет лизинговия автомобил както и
че на 17.02.2021г. с преводно нареждане №********* ищецът е заплатил на застрахователя
застрахователна премия в размер на 242.13лв. , включваща платена вноска от 145.74лв. за
застраховка „Автокаско“ и 96.39лв. за застраховка „Гражданска отговорност“. Страните не
спорят ,че за периода 18.05.2020г до 15.02.2022г. неизплатените от ответника застраховки
възлизат общо на сумата от 242.13лв./ , която сума е в рамките на заявената искова
претенция/.
Съгласно чл.4, ал.7 от договора лизингополучателят е длъжен да заплаща освен
всички лизингови вноски и други плащания, произтичащи от или свързани с договора за
лизинг като се задължава да заплаща за своя сметка всички разходи, такси и разноски за
използване и поддръжка на лизинговата вещ, които не са пряко свързани договора,
включително и дължимите данъци за лизинговия автомобил по ЗМДТ. Видно от
съдържащите се в приложеното заповедно производство/ лист 31 и лист 32/ ищецът е
заплатил с бордеро №7811358 от 15.07.2020г. сумата от 394.98лв.в полза на Столична
община, като съгласно вписаното в този документ основание платената сума представлява
местен данък за превозното средство/ лизинговия автомобил/ за 2020г. С бордеро
№2473562 от 21.01.2021г. ищецът е заплатил в полза на Столична община сумата от
562.86лв. като съгласно вписаното в този документ основание платената сума представлява
данък върху превозното средство / лизинговия автомобил/ за 2021г.или общо за двете
5
години платения данък възлиза на сумата от 957.84лв. като претенцията на ищеца към
ответника е за сумата от 946.08лв. за периода 18.05.2020г до 15.02.2022г.
Между страните няма спор, а и от представения по делото приемо – предавателен
протокол, е видно ,че на 18.05.2020г лизингодателят е предал на лизингополучателя лекия
автомобил, предмет на сключения между тях договор в състояние, годно за използване.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Съобразно съдържанието на сключения договор страните са уговорили ползването на
определена вещ – процесният лек автомобил – собственост на ищеца срещу задължение на
ответника за плащане на възнаграждение- лизингови вноски.Предвидена е и възможност за
прехвърляне на собствеността на ползвателя при условие, че бъдат редовно изплатени
всички дължими вноски в уговорения срок. Няма спор, че така сключения договор
съставлява договор за лизинг по смисъла на чл.342 и сл. от ТЗ.
Безспорно се установи, че ищцовото дружество в качеството на лизингодател по
процесния договор е изправна страна по валидно учредената с ответника облигационна
връзка като е изпълнил основното си задължение и на 18.05.2020г е предал за ползване на
ответника лизинговата вещ – процесния автомобил ,подробно индивидуализиран в
договора.Ответникът в качеството на лизингополучател е поел задължението да плаща на
24 месечни вноски лизинговото възнаграждение на 15- то число на месеца, съобразно
погасителен план, неразделна част от договора. Установи се, че ответникът е заплатил 6
пълни лизингови вноски и една 7- ма непълна лизингова вноска, поради което неплатената
главница възлиза на сумата от 4 216.79лв., а неизплатената договорна лихва възлиза на
сумата от 963.59лв.Установи се, че ответникът е преустановил плащане по договора от
януари 2021г. като не е заплатил 8 –мата лизингова вноска с падеж 15.01.2021г. и всички
останали вноски до края на срока на договора, който срок не е бил изтекъл към датата на
подаване на заявлението 02.03.2022г., но е изтекъл към настоящия момент, тъй като
последната 24 та вноска е била с падеж 15.05.2022г. и този факт следва да бъде съобразен от
съда и да се приеме, че всички непогасени вноски са станали изискуеми.
Ответникът е направил възражение в заповедното производство, че продължение да
една година ежемесечно е плащал по 308лв., но същият не ангажира доказателства в тази
насока. Ето защо съдът счита за основателен иска за заплащане на главница в размер на
4 216.79лв. и за договорна лихва в размер на 963.59лв. за периода 15.01.2021г. до
15.02.2022г.и следва да бъде уважен.
Установи се по делото, че от 15.01.2021г. ответникът не е изпълнявал основното си
задължение по процесния договор – заплащане на лизингови вноски ето защо и според
уговореното в договора същият дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на
законната лихва, което е в размер на 235.36лв. за периода от 15.01.2021г до 15.02.2022г.
Както се установи по-горе ответникът е поел задължението да заплаща дължим
данък МПС за периода на действие на договора и застрахователни вноски по сключения
6
между лизингодателя и ЗАД“Армеец“АД застрахователен договор като конкретната
уговорка е била плащането да стане от лизингодателя от името и за сметка на
лизингополучателя . Установи се , че лизингодателят е платил застраховки в размер на
242.13лв. за периода 18.05.2020г до 15.02.2022г., както и данък МПС по ЗМДТ за 2020 и
2021 г. в общ размер от 946.08лв., поради което и с оглед уговореното между страните тези
две суми следва да се възстановят от ответника.
Предвид изложеното следва да се приеме за установено по отношение на ответника,
че за ищеца съществува вземане за следните суми по договор за финансов лизинг
№000327/18.05.2020г., а именно: главница в размер на 4 216.79лв., договорна лихва в размер
на 963.59лв.за периода 15.01.2021г до 15.02.2022г., обезщетение за забава в размер на
235.36лв. за периода 15.01.2021г до 15.02.2022г., застраховки в размер на 242.13лв. за
периода 18.05.2020г до 15.02.2022г., данък по ЗМДТ в размер на 946.08лв. за периода
18.05.2020г до 15.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението-01.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата , за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№690/2022г по описа на
РС-П..
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 593.22лв. разноски за заповедното
производство/ от които 132.08лв. държавна такса и 461.14лв. адвокатско възнаграждение/ и
сумата от 896.79лв. разноски за исковото производство/ от които 236.59лв държавна такса и
660.20лв. адвокатско възнаграждение/
Воден от горното Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК по
отношение на С. Д. Р. с ЕГН ********** от град П., ул.“Б. К.о“№3, ет.5, ап.13, че
СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „ К. А.“ООД с ЕИК **** със седалище и адрес на
управление град С., район С., ул.“К.“№2А, ет.5, офис 19, представлявано от К. С. М.-Т. за
следните суми по договор за финансов лизинг № №000327/18.05.2020г., а именно: главница
в размер на 4 216.79лв., договорна лихва в размер на 963.59лв.за периода 15.01.2021г до
15.02.2022г., обезщетение за забава в размер на 235.36лв. за периода 15.01.2021г до
15.02.2022г., застраховки в размер на 242.13лв. за периода 18.05.2020г до 15.02.2022г., данък
по ЗМДТ в размер на 946.08лв. за периода 18.05.2020г до 15.02.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-01.03.2022г. до
окончателното изплащане на сумата , за които суми е издадена заповед за изпълнение по
7
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№690/2022г по описа на РС-П..
ОСЪЖДА С. Д. Р. с ЕГН ********** от град П., ул.“Б. К.о“№3, ет.5, ап.13 да
заплати на „ К. А.“ООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление град С., район С.,
ул.“К.“№2А, ет.5, офис 19, представлявано от К. С. М.-Т. сумата от 593.22лв. разноски за
заповедното производство/ и сумата от 896.79лв. разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -П. в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8