Решение по дело №411/2022 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: 191
Дата: 28 юни 2023 г.
Съдия: Аксиния Борисова Атанасова
Дело: 20221850100411
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. Костинброд, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20221850100411 по описа за 2022 година
Т.” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. № 23Б,
представлявано от А.С. А. – изпълнителен директор и И.И.Е. – председател на
Управителния съвет, чрез юрисконсулт Б. А. срещу н – ците на К. Д. С., ЕГН
**********, а именно ответниците : Д. П. Д., ЕГН ********** от гр. К. № 4 и
Т. Д. Р., ЕГН ********** от гр. С. със сочени : цена на иска : 2 155.11 / две
хиляди сто петдесет и пет лева и единадесет стотинки / лева и правно
основание : чл. 79 ал.1, вр. с чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответниците да
заплатят сумата в общ размер : 2 155.11 / две хиляди сто петдесет и пет лева и
единадесет стотинки / лева, от които : 1 760.05 / хиляда седемстотин и
шестдесет лева и пет стотинки / лева – главница, представляваща стойността
на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 до 30.04. 2020 г., сумата 351.53
/ триста петдесет и един лева и петдесет и три стотинки / лева – лихва за
забава върху главницата, за периода от 15.09.2019 г. до 27.01.2022 г., сумата
от 35.40 / тридесет и пет лева и четиридесет стотинки / лева – цената на
извършване на услугата дялово разпределение, за периода от месец 01.2019 г.
до месец 04.2020 г. и сумата от 8.13 / осем лева и тринадесет стотинки / лева –
лихва върху главницата за дялово разпределение, за периода от 02.03.2019 г.
до 27.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
настоящия иск – 16.02.2022 г. до изплащане на вземането, както и
1
направените от ищеца разноски по делото.
В исковата молба ищецът твърди, че наследодателят на ответниците К.
Д. С., ЕГН ********** е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153 от Закона за
енергетиката / ЗЕ /, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост / СЕС /, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140 ал.1 т. 2
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и
реда, определени в Наредба № 16 – 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Сочи се още в исковата молба, че съгласно чл. 63 ал. 1 от общите
условия / ОУ / при смърт на клиент – ФЛ, наследниците или лицето
придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или
дарение, е длъжно да уведоми писмено продавач в срока по чл. 12 т. 12, чрез
подаване на заявление за промяна на партидата.
Ищецът твърди, че между него и К. Д. С., ЕГН ********** е била
налице облигационноправна връзка, относно продажбата и покупката на
топлинна енергия, която по безспорен начин се доказва с представените общи
условия за битови нужди действали за процесния период.
Съгласно чл. 140 ал. 1 т. 2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот,
находящ се в гр. С. III“, *** са начислявани от ищеца по прогнозни месечни
вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки
от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата – „Т..“
ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
ъсответствие с разпоредбите на Наредба № 16 – 334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с
което да осъди ответниците да заплатят сумата в общ размер : 2 155.11 / две
хиляди сто петдесет и пет лева и единадесет стотинки / лева, от които : 1
760.05 / хиляда седемстотин и шестдесет лева и пет стотинки / лева –
главница, представляваща стойността на топлинна енергия за периода от
01.05.2018 до 30.04. 2020 г., сумата 351.53 / триста петдесет и един лева и
петдесет и три стотинки / лева – лихва за забава върху главницата, за периода
от 15.09.2019 г. до 27.01.2022 г., сумата от 35.40 / тридесет и пет лева и
четиридесет стотинки / лева – цената на извършване на услугата дялово
2
разпределение, за периода от месец 01.2019 г. до месец 04.2020 г. и сумата от
8.13 / осем лева и тринадесет стотинки / лева – лихва върху главницата за
дялово разпределение, за периода от 02.03.2019 г. до 27.01.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на настоящия иск – 16.02.2022 г. до
изплащане на вземането, както и направените от ищеца разноски по делото.
Ищецът редовно призован не се явява и не изпраща представител, но е
депозирал становище вх. № 2470 / 02.06.2023 г., с което моли съдът да
постанови решение, с което да уважи така предявените искове и молят
присъждане на разноски.
Ответниците редовно призовани явява се лично ответникът Д. П. Д.,
заедно с упълномощения си защитник адв. Т. - САК, който не оспорва така
предявените искове, като излага подробно доводите си и прави възражение за
изтекла погасителна давност относно главницата.
Третото лице помагач – „Т. ЕООД редовно призован не изпраща
представител, но е депозирал молба вх. № 1622 / 11.04.2023 г., с която
заявява, че не оспорва така предявените искове и считат същите за
основателни и доказани.
Районен съд – гр. Костинброд, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъждайки ги във връзка с
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното :
Видно от представените по делото доказателства е, че ищецът е
предявил претенцията си към ответниците за имот, находящ се в гр. С., ж. к.
„Н. III“, бл. 326, вх. „А“, ет. 3, ап. 7, абонатен № 190000, за периода от месец
05.2018 г. до месец 04.2020 г.
Ищецът е предявил искове в размер на 2 155.11 / две хиляди сто
петдесет и пет лева и единадесет стотинки / лева, от които : 1 760.05 / хиляда
седемстотин и шестдесет лева и пет стотинки / лева – главница,
представляваща стойността на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 до
30.04. 2020 г., сумата 351.53 / триста петдесет и един лева и петдесет и три
стотинки / лева – лихва за забава върху главницата, за периода от 15.09.2019
г. до 27.01.2022 г., сумата от 35.40 / тридесет и пет лева и четиридесет
стотинки / лева – цената на извършване на услугата дялово разпределение, за
периода от месец 01.2019 г. до месец 04.2020 г. и сумата от 8.13 / осем лева и
3
тринадесет стотинки / лева – лихва върху главницата за дялово
разпределение, за периода от 02.03.2019 г. до 27.01.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на настоящия иск – 16.02.2022 г. до
изплащане на вземането.
Не се спори между страните по делото, че починалото лице К. Д. С., ЕГН
********** е бил абонат на „Т. - С.” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление : гр. С., район К. № 23Б, представлявано от А. А. – изпълнителен
директор, абонатен № 190000, същият е починал.
От заключенията на приетите СТЕ и ССЕ се установява, че в конкретния
случай дяловото разпределение е извършено правилно и съобразно
нормативните изисквания, като начислените на ответницата суми по
издадените фактури съответстват на действително дължимите, отчитайки и
изравнителните сметки.
В съдебно заседание на 27.03.2023 г. / л. 115 / вещото лице изготвило
съдебно – счетоводната експертиза Л. Л. уточни, че сумата от 1760.05 лева, от
която за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. вземането на ищеца е в
размер на 1 143.39 лева, като в тази сума се включва и дяловото
разпределение, начислената топлинна енергия и сумата за изравнителните
сметки за посочения период.
Предявеният иск е с правно основание чл. 79 ал. 1, вр. чл. 86 от ЗЗД.
С отговора депозиран по чл. 131 от ГПК от ответникът Д. Д. е направил
възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се
осъществява при публично известни общи условия, като тези общи условия
влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. В този
смисъл, страните не спорят, че между ищеца и починалият К. Д. С., ЕГН
********** е било налице облигационно отношение, като предмет по
сключения между тях договор са периодични вземания.
4
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на
ВКС, плащанията за доставена топлинна енергия представляват по своя
характер периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през
определен интервал от време с определяем размер на плащанията, поради
което същите са погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност.
При периодичните месечни платежи падежът настъпва с изтичане срока за
плащане на всяка месечна вноска. Считано от този момент започва да тече
погасителната давност съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В горепосоченото
тълкувателно решение е прието още, че с предприемане на действия на
принудително изпълнение давността се прекъсва съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД,
а след прекъсването съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова
тригодишна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД давността започва да тече в деня,
в който вземането е станало изискуемо.
Наравеното от ответника Д. П. Д. намира приложение в разпоредбата на
чл. 155 ал.1 от ЗЕ и приложимите общи условия , потребителите заплащат
цената на потребената от тях топлинна енергия на месечни на месечни
вноски. По този начин задължението на потребителите за заплащане на
консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично
плащане по смисъла на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време, еднородни задължения, имащи един и същ
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
в общите условия интервали от време.
В конкретния случай се установи, че така претендираната от ищеца
главница в размер на 1 760.05 лева е за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019
г. е погасена по давност. Предвид неоснователността на главното вземане,
неоснователна се явява и претенцията по заявеното акцесорно такова.
Воден от горното, съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Т. - С.” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление : гр. С., район К. № 23Б, представлявано от А. А. – изпълнителен
5
директор и И.И.Е. – председател на Управителния съвет против Д. П. Д., ЕГН
********** от гр. К. № 4 и Т. Д. Р., ЕГН ********** от гр. С. на основание
чл. 79 ал. 1, вр. чл. 86 от ЗЗД да бъдат осъдени ответниците да заплатят
сумата от : 2 155.11 / две хиляди сто петдесет и пет лева и единадесет
стотинки / лева, от които : 1 760.05 / хиляда седемстотин и шестдесет лева и
пет стотинки / лева – главница, представляваща стойността на топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 до 30.04. 2020 г., сумата 351.53 / триста
петдесет и един лева и петдесет и три стотинки / лева – лихва за забава върху
главницата, за периода от 15.09.2019 г. до 27.01.2022 г., сумата от 35.40 /
тридесет и пет лева и четиридесет стотинки / лева – цената на извършване на
услугата дялово разпределение, за периода от месец 01.2019 г. до месец
04.2020 г. и сумата от 8.13 / осем лева и тринадесет стотинки / лева – лихва
върху главницата за дялово разпределение, за периода от 02.03.2019 г. до
27.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
настоящия иск – 16.02.2022 г. до изплащане на вземането, като неоснователни
и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Т. - С.” ЕАД, ЕИК : ***,
със седалище и адрес на управление : гр. С., район К. № 23Б, представлявано
от А. А. – изпълнителен директор и и И.И.Е. – председател на Управителния
съвет да заплати на Д. П. Д., ЕГН ********** от гр. К. № 4 направените
съдебни разноски в размер на 600.00 / шестстотин / лева – адвокатско
възнаграждение, тъй като възнаграждението е определено в минимален
размер от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца „Т. П.“
АД трето лице помагач – „Т. ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
6