№ 106978
гр. София, 07.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20251110100377 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК.
В хода на служебната проверка за редовност и допустимост на депозираната искова
молба, съдът констатира, че същата нередовна.
Претендираното в исковата молба застрашено или нарушено материално право става
предмет на делото, респективно предмет на решението, което само по себе си трябва да
представлява отговор на направеното от ищеца искане. Спорното право се индивидуализира
с 1) основанието, въз основа на което се претендира да е възникнало, т.е. правопораждащия
фактически състав; 2) съдържанието на правото; 3) субектите по спорното правоотношение;
4) индивидуализация на обекта на спорното правоотношение. След като изложи твърдения
относно правопораждащия фактически състав, то страната следва ясно да посочи в какво се
изразява нейното искане, каква по вид и обем защита търси; дали само установяване,
респективно отричане на субективно материално право със СПН и/или осъждане на
ответника да извърши, или да не извърши определено действие; дали упражнява свое
непритезателно право, с които директно цели определена материалноправна промяна.
Съгласно презумпцията на чл. 84, ал. 3 ЗЗД длъжникът е в забава от момента на
извършването на деликта, поради което се дължи и мораторна лихва в законен размер –
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, което е коренно различно от претенцията за законна мораторна лихва.
Претенцията за мораторна лихва в законен размер по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е самостоятелен иск,
макар и акцесорен, и като такъв следва да бъде индивидуализиран по период, предхождащ
завеждането на исковата молба.
Претенцията за заплащане на законна мораторна лихва от подаване на исковата
молба, макар и да няма характер на самостоятелен иск /по арг. от чл. 214, ал. 2 ГПК/, има
самостоятелно материалноправно съществуване и представлява различно от главницата
вземане, като това вземане без съмнение се включва в предмета на делото по чл. 6, ал. 2
ГПК, само ако бъде предявено от ищеца, тъй като в противен случай, съдът не може да я
разгледа. В този смисъл - Определение № 869 от 2.11.2023 г. по к. ч. т. д. № 1360/2023 г. на
ВКС, Т.О. Субективното материално право се поражда по силата на закона, а по своя
характер представлява обезщетение за забава. В този смисъл - Определение № 869 от
2.11.2023 г. по к. ч. т. д. № 1360/2023 г. на ВКС, Т.О. Субективното материално право се
поражда по силата на закона, а по своя характер представлява обезщетение за забава.
Практиката на Върховния касационен съд е последователна и константна в разбирането, че
законната мораторна лихва се дължи от момента на предявяването искането по надлежния
1
ред, дори е допустимо за първи да бъде заявено пред въззивната инстанция. В този смисъл -
Определение № 1353 от 27.12.2023 г. на ВКС по к. т. д. № 227/2023 г.; Решение № 10 от
12.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2020 г., I г. о., ГК; Решение № 32 от 15.05.2014 г. на
ВКС по т. д. № 1897/2013 г., I т. о.; Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т.
гр. д. № 1/2000 г., ОСГК.
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от връчването да представи доказателства
за внесена държавна такса по сметка на Софийски районен съд в размер на 1 210,76 лева.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от връчването да уточни твърденията си,
обуславящи наличието на правен интерес от предевяването на иск, който не е
индивидуализиран по период, респективно да посочи дали предевява акцесорен иск по чл.
86, ал. 1 ЗЗД, който следва да бъде индивидуализиран с основание, период (с крайна дата
преди датата на подаването на исковата молба) и размер или се търси законна мораторна
лихва върху всяка една от сумите от датата на предевяване на исковата молба до
окончателното погасяване на вземането.
При неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната като нередовна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2