№ 16654
гр. София, 06.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20231110104562 по описа за 2023 година
По делото от А. Г. А. е подадена искова молба с искове с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК и чл.55, ал.1 ЗЗД, както следва:
1. За признаване за установено в отношенията между страните „ф-ма” ООД, с ЕИК:
**** и А. Г. А., с ЕГН **********, че чл.1 ал.3 - клаузата, с която се начислява
такса експресно разглеждане от сключения между тях Договор за потребителски
кредит №5873105 от 21.11.2022г. е нищожна.
2. За признаване за установено в отношенията между страните „ф-ма” ООД, с ЕИК:
**** и А. Г. А. с ЕГН **********, че чл.4 ал.2 – неустоечната клаузата от
сключения между тях Договор за потребителски кредит №5873105 от 21.11.2022г.
е нищожна.
3. За осъждане на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
33Д ответника „ф-ма” ООД, с ЕИК: **** да заплати на А. Г. А., с ЕГН
**********, сумата в размер на 113,13 лева., представляваща недължимо платена
сума по Договор за потребителски кредит №5873105 от 21.11.2022г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на депозиране на исковата молба в съда на
27.01.2023г. до окончателното й изплащане.
С исковата молба е направено искане поради липса на достатъчно средства за
заплащане на дължимата държавна такса, ищецът да бъде освободена от задължението
за плащането й на основание чл.83, ал.2 ГПК. В подкрепа на твърдението си ищецът
представя декларация за материалното си състояние.
В декларацията е посочено, че А. Г. А. не получава месечен доход, не упражнява
дейност като ЕТ, притежава две МПС – с година на производство 2003 и 2017г. и
притежава дялове в търговски дружества – фондация ППГО и сдружение „В“, които не
извършват стопанска дейност.
При справка в Търговски регистър обаче се установява, че А. Г. А. е едноличен
1
собственик на капитала и управител на търговско дружество – „ф-ма“ ЕООД, с ЕИК
**** и има регистриран ЕТ – ЕТ „А. - А. А.“, с ЕИК ****, т.е. освен двете ЮЛНЦ, които са
декларирани от ищеца, същия не е декларирал собствеността по отношение на едно
търговско дружество със стопанска цел и е декларирал неверни обстоятелства в
представената декларация за материалното си състояние – посочил е, че не развива дейност
като ЕТ, а всъщност има регистрирано такова на свое име. Липсата на деклариране, както и
декларирането на неверни обстоятелства са достатъчно основание за отхвърляне на молбата.
Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК таксите и разноските по
производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат
достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличието на средства се извършва
от съда, пред който делото е висящо, въз основа на представена декларация относно
имущественото състояние на лицето /съгласно т.2 от същата разпоредба/ и деклариран
и установен размер на доходите на лицето и неговото семейство. Обстоятелството, че
лицето е едноличен собственик на капитала и управител на търговско дружество – „ф-
ма“ ЕООД, което е дружество със стопанска цел, е пречка за освобождаване на лицето
от заплащане на такса, доколкото същия би могъл да реализира доходи чрез своите ЕТ
и ЕООД.
Мотивиран от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТКАЗВА да освободи А. Г. А. от заплащане на държавна такса в размер на
150лв. по подадена Искова молба с вх.№23122 от 27.01.2023г., поради липса на
достатъчно средства.
УКАЗВА на А. Г. А. и му предоставя възможност в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на СРС
държавна такса в размер на 150лв.
УКАЗВА на ищеца Maр. И Ц на осн. чл.102з, ал.3 ГПК и й предоставя
възможност в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи
доказателства за внесена по сметка на СРС такса за изготвяне на копие от исковата
молба и приложенията за връчване на другата страна в размер на 1,20лв.
При неизпълнение исковата молба жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията на другата страна да се изпрати съобщение с
разпореждане по чл.131 ГПК.
Разпореждането в частта, с която се оставя без уважение молбата за
освобождаване от заплащане на държавна такса подлежи на обжалване от А. Г. А. с
частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3