№ 1910
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110155326 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ООД, ЕИК: 111111, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС ет.4, представлявано от АЦ срещу М. С., ЛНЧ
**********, с адрес: АДРЕС с която се моли съда да признае за установено по отношение
на ответника, че съществува изискуемо вземане на ищеца - сума в размер на 4639,30 лева
/четири хиляди шестстотин тридесет и девет лева и 30 стотинки/, представляваща дължимо
обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ, ведно със законна лихва, от подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК/16.09.2021 г./ до окончателно изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №54078/2021 г. на СРС.
В исковата молба се твърди, че на 22.02.2021г. между ищеца и ответника е сключен
трудов договор №531 с начало на изпълнение 22.02.2021г. за длъжността „специалист
продажби“, с място па работа АДРЕС с месечно брутно трудово възнаграждение в размер на
2319,65 лева със срок за изпитване - 6 месеца. Сочи се, че от 09.06.2021 г. работникът не се е
явявал на работа без уважителни причини, за което е съставен Констативен протокол. В
изпълнение па разпоредбите па КТ са му поискани писмени обяснения за неявяването му на
работа, чрез ЧСИ БЯ. Работникът не е дал писмени обяснения, поради което по отношение
на него е започнало дисциплинарно производство. Със Заповед. №464/29.06.21 г. на
ответника е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ и му е
прекратен трудовия договор. Препис от Заповедта е връчена на Работника по посочения в
трудовия договор адрес чрез ЧСИ.
Сочи се, че на основание чл.221 ал.2 от КТ при дисциплинарно уволнение работникът
дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока
на предизвестие, което според чл.8.1. от Трудов договор №531 от 22.02.2021 г. е в размер на
две месечни брутни заплати или в размер на 4639.30 лева /четири хиляди шестстотин
тридесет и девет дева и 30 стотинки/
Прилагат се писмени доказателства.
Претендират съдебно-деловодни разноски в заповедното и настоящото производство.
Препис от исковата молба е връчен на ответника и в срока по чл. 131 ГПК не е
1
депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание, ответникът, редовно призован на основание чл. 41, ал.2 ГПК, не
се явява и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното от
процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 ГПК намира, че следва да
постанови неприсъствено решение срещу ответницата по следните съображения:
В едномесечния преклузивен срок ответникът не е представил отговор на исковата
молба, не се е явил и не е изпатил представител в първото съдебно заседание по делото, като
не е направено искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
От друга страна са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване
на неприсъствено решение, а именно: с акта на съда по чл. 131 ГПК и с призовките за
съдебно заседание (редовно връчени на ответника) са указани последствията от
неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването в съдебно заседание. С
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени
доказателства, неоспорени от насрещната страна, съдът намира, че исковете са вероятно
основателни. В този смисъл СРС счита, че са налице условията за постановяване на
неприсъствено решение за уважаване на предявения осъдителен иск, без да мотивира
съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2 ГПК.
Основателността на иска налага уважаване молбата на ищеца с правно основание чл.
78, ал. 1 ГПК за присъждане на направените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски за държавна такса в размер на 104 лева и адвокатско възнаграждение в размер на
870 лева.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят разноски в размер на 659 лева
Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „ФИРМА“ ООД, ЕИК: 111111,
със седалище и адрес на управление: АДРЕС ет.4, представлявано от АЦ срещу М. С., ЛНЧ
**********, с адрес: АДРЕС иск с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ във вр. с чл.
422 ГПК, че М. С. дължи на „ФИРМА“ ООД сумата в размер на 4639,30 лева /четири
хиляди шестстотин тридесет и девет лева и 30 стотинки/, представляваща дължимо
обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ, ведно със законна лихва, от подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК/16.09.2021 г./ до окончателно изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №54078/2021 г. на СРС.
ОСЪЖДА М. С., ЛНЧ **********, с адрес: АДРЕС да заплати на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на „ФИРМА“ ООД, ЕИК: 111111, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС ет.4, представлявано от АЦ, съдебно-деловодни разноски за настоящото
производство, в размер на 974 лева и съдебно-деловодни разноски за ч.гр.д. №54078/2021
г. на СРС в размер на 659 лева.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване. Защитата срещу него може да
се осъществи по реда и в срока по чл. 240 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2