№ 34075
гр. София, 15.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20251110104149 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от З. З. С., чрез адв. Б.,
срещу „..“ ООД, с която е предявен установителен иск по чл. чл. 26, ал. 1, пр. 1,
евентуално пр. 2 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, с който ищецът
претендира да бъде прогласена нищожността на клаузата по чл. 11, ал. 2 от договор за
паричен заем № .., предвиждаща заплащането на неустойка поради противоречие със
закона и добрите нрави, неравноправен характер.
Ищецът твърди, че на 24.01.2024 г. е сключил с ответното дружество договор за
потребителски заем № .., по силата на който й била предоставена в заем сума в размер
на 1000 лв., при уговорени ГПР в размер на 54.59% и ГЛП от 44,05%. В чл. 5.1 от
договора било предвидено, че в срок от три дни кредитът следвало да бъде обезпечен с
банкова гаранция или поръчители, които следвало да отговарят на определени условия,
като при неизпълнение на посоченото задължение, заемателят следвало да заплати
неустойка в размер на 1252,86 лв., предвидена в чл. 11, ал. 2 от договора. Твърди, че
въпреки формално предоставената възможност за осигуряване на обезпечение по
кредита, предвидената неустойка е била включена в погасителния план по договора от
датата на сключването му. Излага доводи, че уговорената в чл. 11 неустойка е
нищожна поради противоречието й със закона. Твърди, че предвидената неустойка има
за цел да заобиколи законовите ограничения, регламентирани в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Сочи, че дължимата неустойка следва да бъде взета предвид при формиране на ГПР по
кредита. Твърди, че предвидената неустойка противоречи на добрите нрави, доколкото
е договорена извън присъщите й функции. Счита, че уговорената клауза за неустойка
има за цел заобикаляне на изискванията на чл. 33, ал. 1 ЗПК, като излага доводи
относно нейната неравноправност. Навежда съображения относно недействителността
на процесния договор за потребителски заем. Моли при условията на евентуалност
съда да прогласи нищожността на клаузата по чл. 11, ал. 2 от договор за паричен заем
№ .., предвиждаща заплащането на неустойка. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. М., е подал отговор на исковата
молба. Твърди, че процесният договор за заем е действителен, както и че нищожността
на отделна клаузата не следва да има за последица недействителност на целия договор.
Счита, че уговорената неустойка не следва да бъде включена при формиране на ГПР
по кредита. Отбелязва, че същата е дължима с оглед неспазване на конкретно
договорно задължение от страна на потребителя. Твърди, че условията на договора,
както и всички параметри от съдържанието му са индивидуално договорени с ищеца.
Поддържа, че клаузата за неустойка е действителна, като същата представлява санкция
1
за неизпълнение на условията по чл. 5 от договора. Оспорва твърденията на ищеца за
неравноправност на клаузата по чл. 11 от договора, като сочи, че потребителят е бил
наясно с всички аспекти на финансовото му задължение към дружеството. Моли съда
да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните, че помежду им е сключен договор за потребителски кредит №
../24.01.2024 г. с твърдените клаузи, по силата на който на ищеца била предоставена
заемна сума в размер на 1000 лева, при уговорени годишен лихвен процент в размер
на 44.5% и ГПР от 54.59%.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: В доказателствена тежест на ищеца е да
докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че процесния
договор, съответно клаузата на чл. 11 от същия е нищожна на заявените правни
основания.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че
оспорваната клауза е индивидуално договорена с ищеца.
Съдът намира предявеният иск за допустим, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното
решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети
като доказателства по делото. Без уважение следва да бъде оставено искането на
ищеца за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190 ГПК. Следва да бъде
допусната поисканата от ищеца експертиза.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 27.10.2025 г. от 10.20 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че на основание чл.146,
ал.3 ГПК им предоставя едноседмичен срок от уведомяването да вземат становище във
връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните
процесуални действия в тази връзка, като в случай, че не направят доказателствени
искания, ще загубят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по
чл.147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на ищеца
– и препис от отговора на ответника и приложенията към него.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба и отговора на искова
молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 190
2
ГПК.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която да отговори въпросите, формулирани в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лв., платим от ищцата в едноседмичен
срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. Д., която да се призове след представяне на
доказателства за внесения депозит.
УКАЗВА на ответника, че на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК следва да внесе по
сметка на Софийски районен съд държавна такса, в размер на 1,40 лева, за изготвянето
на преписи от отговора на исковата молба, ведно с приложенията, за връчване на
ищеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3