РЕШЕНИЕ
№ 342
гр. Благоевград, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вера Коева
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Вера Коева Гражданско дело №
20211200100331 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба С. Н. С., ЕГН **********, гр.С.,
ул.“С.С.“ № 27 чрез пълномощник, с която срещу „ДЗИ ОЗ“ ЕАД, ЕИК
************, гр.С., бул.“В.“ № 89 Б е предявен осъдителен иск – за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП от
24.10.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.10.2020 г.
до окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на 24.10.2020г. около 14.30 часа ищецът
управлявал мотоциклет „Х.“ ЦБР 1000 РР“, рег. № ******, по ПП - 1, Е 79 в
посока от гр.С. към гр.К.. Изведнъж бил засечен от лек автомобил „ВАЗ“ с рег.
№ ******, управляван от Й. Д. В., който се движел по ПП-1, Е 79 в посока от
гр.К. към гр.С. и който в района на км 410 в с.С. предприел маневра завой
наляво към с.И., като по този начин отнел предимството на ищеца и причинил
ПТП. Ищецът твърди, че виновен за ПТП-то е водачът на лек автомобил
„ВАЗ“, тъй като с действията си нарушил правилата за движение по пътищата
като предприел маневра завой наляво, отнел предимството на ищеца и
1
причинил сблъсъка помежду им. Ищецът твърди, че вследствие на ПТП-то
получил изключително тежки травматични увреждания,
...........................................
Сочи се в молбата, че в резултат на причинените му от процесното ПТП
телесни увреди търпи и ще търпи за в бъдеще изключителни неимуществени
вреди, които оценява в размер на 100 000 лева.
Ищецът твърди, че собственикът на лек автомобил „ВАЗ“ с рег. № ****** е
сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника
със застрахователна полица BG06120000721270, валидна от 12.03.2020 г. до
11.03.2021 г. В тази връзка счита, че ответникът следва да понесе изцяло
отговорността за причинените на ищеца от процесното ПТП неимуществени
вреди.
С гореизложеното обосновава правния си интерес от предявяване на
осъдителната претенция. Претендира съдебни разноски. Представя писмени
доказателства.
В законоустановния срок ответникът е подал писмен отговор, с който
оспорва изцяло претенцията по основание и размер. Признава факта на
съществуване на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил
„ВАЗ“ с рег. № ******, по застрахователна полица №
BG06120000721270/09.03.2020 г., валидна от 12.03.2020 г. до 11.03.2021 г.
Оспорва всички обстоятелства и правни доводи, с които е обоснована
претенцията. Твърди, че за застрахования в дружеството-ответник водач
ударът е бил непредвидим, а събитието - случайно. Твърди, че ищецът има
вина за произшествието, от което за същия са произтекли телесни увреди.
Оспорва представения с исковата молба констативен протокол за ПТП с
пострадали лица.
При условие на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, като същият при управление на
процесния мотоциклет е нарушил правилата за движение, регламентирани в
ЗДвП: управлявал е мотоциклета с несъобразена с пътните условия скорост, с
превишена скорост, без поставена на главата защитна каска, без ръкавици и
предпазно облекло, без включени къса светлина отпред и без включена
габаритна светлина отзад. Твърди, че тези нарушения са в пряка причинно-
2
следствена връзка с реализиране на ПТП-то и настъпване на вредоносния
резултат. Счита, че ако ищецът е бил с предпазни кори /наколенки,
надлакътници, надгръдници, предпазно яке/, е нямало да получи описаните в
молбата наранявания. Твърди, че ищецът е страдал от предшестващи травми и
заболявания, които не се намират във връзка с процесното ПТП и които са
повлияли негативно на здравословното му състояние и на процеса на
възстановяване. Оспорва всички наведени с исковата молба обстоятелства
относно вида, характера на неимуществените вреди, интензитета и
продължителността им, както и продължителността на оздравителния период.
Оспорва като прекомерен размера на претендираното обезщетение, както и
началния момент на претенцията за законна лихва върху главницата.
С горното ответникът обосновава искане за отхвърляне на претенцията като
недоказана и неоснователна. В случай, че намери иска за доказан по
основание - да се уважи при съобразяване на направените възражения относно
размера. Претендира съдебни разноски. Прави доказателствени искания.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и възраженията на ответника:
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 Кодекса за застраховането.
Ответникът прави възражение по чл.51, изречение второ от Закона за
задълженията и договорите - за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата.
По делото са приети писмени доказателства. Събрани са и гласни такива
чрез разпит на свидетели. Допуснати и назначени са съдебно – автотехническа
и медицинска експертизи и са приети заключения на вещи лица.
В съдебно заседание от 02.06.2022г., на основание чл.214 ГПК е допуснато
изменение на размера на предявения иск като претендираната сума е
увеличена от 100 000 /сто хиляди/ лв. на 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лв.
Анализа на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите
доводи на страните, сочи на установено следното:
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 24.10.2020г.,
съставен от полицейски служители към сектор ПП при ОД на МВР
Благоевград, се установява, че на посочената дата около 14:27 часа при ПП –
1, Е-79, км.410 С., е настъпило ПТП между лек автомобил „ВАЗ“ с рег. №
3
******, управляван от Й. Д. В. и мотоциклет „Х.“ ЦБР 1000 РР“, рег. №
******, по ПП - 1, Е 79 в посока от гр.С. към гр.К., управляван от ищеца С. Н.
С.. В протокола като механизъм на ПТП е отразено, че водачът на лек
автомобил „ВАЗ“ с рег. № ******, който се движел по ПП-1, Е 79 в посока от
гр.К. към гр.С. в района на км 410 в с.С. е предприел маневра завой наляво
към с.И., като по този начин отнел предимството на движещия се по ПП -1, Е –
79 мотоциклетист, в следствие на което последният се удря в лекия автомобил
и настъпва ПТП с тежко ранен и с материални щети. Отразено е в протокола,
че по случая е образувано ДП № 416 по описа на РУ С.. По това ДП е
образувано НАД № 621/2024г. по описа на РС С., производството по което е
прекратено, на основание чл.24, ал.1, т.9 НПК вр. с чл.343 , ал.2 НК, ведно от
протокол с рег.№ 475/23.04.2025г. Делото е било образувано по внесено от РП
Благоевград постановление за освобождаване от наказателна отговорност на
Й. Д. В. и налагане на административно наказание по предявено в хода на
досъдебното производство обвинение по чл.343, ал.1, б „б“ пр.2, вр. с чл.342,
ал.1, пр.3 от НК и по постъпила молба от пострадалия С. Н. С. с искане за
прекратяване на наказателното производство срещу Й. Д. В..
Не е спорен между страните фактът, че към датата на настъпване на ПТП
лекия автомобил „ВАЗ“ с рег. № ****** е имал валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника за лек
автомобил „по застрахователна полица BG06120000721270, валидна от
12.03.2020г. до 11.03.2021г.
На 15.12.2020г. ищецът е подал до ДЗИ - ОЗ ЕАД претенция с вх.№ 94 –С-
240. С Писмо изх.№ 0-92-26217/23.12.2020г. застрахователят е изискал от
ищеца представяне на още документи във връзка със здравословното му
състояние.
От ищеца е представена Епикриза, издадена от УМБАЛДМ „Н.И.П.“ ЕАД, в
която е отразено, че С. Н. С. е лекуван в Клиниката по хирургия на болницата
за периода от 24.10.2020г. до 05.11.2020г. с диагноза – травма на тънко черво –
с открита рана. В епикризата е описано проведено лечение..........................
От проучената медицинска документация вещото лице по допуснатата и
приета съдебно -медицинска експертиза сочи, че на С. Н. С. са установени
следните травми: ........................
..................................
4
От приетата съдебно – автотехническа експертиза вещото лице описва
следния механизъм на настъпване на процесното ПТП:
На 24.10.2020 година, около 14:47 ч, на кръстовището образувано между
ПП1 - Е79 и ул. „В.Л.“, в с. С., общ. С., обл. Благоевград, при ясно време, сух
асфалтов път, става следното ПТП: Правоспособният водач Й. В., управлява
лек автомобил, марка и модел, „В.”, per. №.....в с. С. извършва завИ.е наляво в
посока с. И.. В този момент по Е79 в посока гр. С. - гр. К. се движи
мотоциклет, марка и модел, „Х...“, с рег.№...., управляван от С. С.. В момента
на възникване на опасността за ПТП, който се явява от започването на завИ.е
наляво от лек автомобил, марка и модел, „ВАЗ 21013”, per. №...., мотоциклетът
се намира на разстояние от мястото на удара от 23,4 метра при опасна зона от
30,2 метра. Мотоциклетът задействал аварийно спирачната система, но не
успява да спре, мотоциклетът се удря в дясната странична част на лекия
автомобил в областта на десните врати и колонката между тях.
Мотоциклетистът прелита над тавана на лекия автомобил и пада на около 7,0
метра от мястото на удара.
В първоначалната експертиза вещото лице сочи, че преди настъпване на
ПТП лекият автомобил се е движил със скорост около 18-19 км/ч, със същата
скорост автомобилът се е движил и в момента на удара, а началната скорост
на движение на мотоциклета е била около 50 км/ч, а в момента на удара
скоростта му е била около 37-38 км/ч. В допълнителната експертиза вещото
лице, уточнява единствено скоростта на лекия автомобил и мотоциклета
преди, но не и по време на удара - начална скорост на движение за
мотоциклета около 51-52 км/ч, при условие, че преди аварийното спиране на
мотоциклета не е имало служебно спиране и около 67 — 68 км/ч при условие,
че преди аварийното спиране на мотоциклета, същият е спирал преди това
„служебно“, а за автомобила 0 км/ч /бил е спрял преди кръстовището. И в
допълнителната експертиза вещото лице сочи, че скоростта на движение
непосредствено преди удара за мотоциклета около 37-38 км/ч, а за автомобила
около 18-19 км/ч.
Метеорологичната видимост за водача на лекия автомобил към гр. С. е била
около 180 м. За водача на лекия автомобил е съществувала обективна
възможност да види насрещно движещия се мотоциклет.
Мотоциклетистът е могъл да забележи лекия автомобил от началния
5
момент на започване на завИ.ето на лекия автомобил, но отстоянието на
мотоциклета в този момент от мястото на удара е било около 23,4 м., а
„опасната му зона на спирането“ е била 30,2 м. „Опасната зона на спирането“
за лекия автомобил е била около 8,3 м. при установената му скорост на
движение. Ударът е реализиран в дясната пътна лента, гледано по посоката на
движение на мотоциклет, марка и модел, „Х. ЦБР 1000 РР“, с рег.№ .. /гр. С. -
гр. К./, т.е. в лентата за движение на мотоциклета.
Водачът на лек автомобил, марка и модел, „ВАЗ 21013”, per. № ..,
предприема маневра „завой наляво“ за да продължи по пътя за с. И., като при
тази маневра пресича насрещната пътна ленти за движение в момент, когато
там се движи мотоциклет, марка и модел, „Х. ЦБР 1000 РР“, с рег.№.. на
разстояние от 21,47 метра от мястото на удара. Това довежда до сблъсък
между лек автомобил, марка и модел, „ВАЗ 21013”, per. № ...и мотоциклет,
марка и модел, „Х. ЦБР 1000 РР“, с рег.№ ... Водачът на мотоциклета се е
опитал да спре и да предотврати ПТП, но е нямал достатъчно време и
разстояние за това.
Според вещото лице по САТЕ ПТП не би настъпило, ако водачът на лек
автомобил ВАЗ беше пропуснал движещия се направо мотоциклет Х.. По
данни на свидетели на ПТП, когато лекият автомобил ВАЗ е предприел завИ.е
наляво, мотоциклетът вече е бил видим. Бил е вече в правия пътен участък
след десен за мотоциклета завой, гледано от гр. С. към гр. К.. Измерено на
място, разстоянието след процесното кръстовище до описания десен за
мотоциклета завой е 156 метра. Началният момент за възникване на
опасността според експертизата за мотоциклетиста, е моментът, когато лекият
автомобил е започнал завИ.е наляво. Мотоциклета се е движел по път с
предимство спрямо автомобила с оглед на маркировката и знаците на мястото
на ПТП. Преди започването на завИ.ето наляво на автомобила, опасността за
мотоциклетиста все още не е съществувала и не е съществувала
необходимостта за намаляване на скоростта на мотоциклета или за аварийното
му спиране. В тази връзка според вещото лице причините за настъпване на
ПТП са от субективен характер, а именно технически неправилни действия от
страна на водача на лекия автомобил. Водачът на лекия автомобил е имал
обективна възможност да забележи насрещнодвижещия се мотоциклет и е
имал възможност да спре в собствената си пътна лента, но е навлезнал в
лентата на мотоциклета, като не е пропуснал движещия се в собствената си
6
пътна лента направо мотоциклет. По делото не се откриват данни за
обективни фактори и причина за настъпване на пътния инцидент.
С допълнителната експертиза вещото лице потвърждава отговорите, дадени
с основата експертиза като различията се състоят основно в извода за
предотвратимостта на ПТП от страна на мотоциклетиста, допълнение към
механизъм на ПТП относно удар на задната част на мотоциклета /задната
гума/ в задната дясна колона и задния десен край на лекия автомобил.
Разгледани са варианти за вероятна начална скорост на движение на
мотоциклета и варианти за първоначално „служебно“ и последващо аварийно
спиране на мотоциклета. Каква обаче е била реалната началната скорост на
мотоциклета, не може да се отговори категорично поради липса на обективни
данни за определянето й. Вещото лице е категорично, че ПТП е станало в
лентата за движение на мотоциклета, и двете МПС в момента на удара се били
в движение. В допълнителната експертиза сочи, че ПТП не би настъпило, ако
водачът на лек автомобил ВАЗ беше пропуснал движещия се направо
мотоциклет Х.. Мотоциклетистът е имал възможност да спре до мястото на
удара и предотврати ПТП (разгледани са два варианта на вероятни скорости на
движение на мотоциклета до мястото на удара). И според двата варианта на
възможната скорост, с която се е движел мотоциклетиста според
допълнителната експертиза сочат, че същият се е движел в мястото на удара
над разрешената скорост от 50 км/ч. Според допълнителната експертиза
причините за настъпване на ПТП са от субективен характер, а именно
технически неправилни действия от страна, както на водача на лекия
автомобил, както и технически неправилни действия от страна на
мотоциклетиста, а именно несвоевременно реагиране на създалата се опасност
и предприемане на действия по аварийно спиране на мотоциклета.
Така установеното то фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Твърдените факти, на които се основава иска и искането за защита, сочат на
предявен осъдителен иск – прекия иск на третото увредено лице срещу
застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Налице е активна, респ.пасивна процесуална легитимация и правен интерес
от предявяване на иска.
Установено е специалната, нормативно установена процесуална
7
предпоставка /условие/ за допустимост на иска – В разпоредбата на чл. 432,
ал. 1 КЗ законодателят е въвел изискването увреденото лице да е отправило
към застрахователя на деликвента писмена застрахователна претенция при
условията и по реда, предвидени в чл. 380 КЗ. В процесния случай от
представените от ищеца доказателства е видно, че последният, в качеството си
на увредено лице, на 21.10.2020г. /преди предявяване на иска на 01.07.2022г./,
е подал до застрахователя писмено искане за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди.
В срока по чл.496 от КЗ - 3-месечен, считано от сезирането застрахователят
последният не се е произнесъл по заявената претенция за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на процесното
ПТП. По изложеното - искът е допустим.
По същество:
Отговорността на застрахователя в хипотезата на прекия иск на увреденото
лице чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка „гражданска отговорност” е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие – ТР – 2 – 2012 – ОСТК.
В тази връзка, фактическият състав на прекия иск на увреденото лице
срещу застрахователя на причинителя на вредата включва установяване
наличието на валидно застрахователно правоотношение между водача на
автомобила, причинил увреждането и ответния застраховател, както и
наличието на фактическия състав на основния деликтен състав по чл.45 ЗЗД –
деяние /действие или бездействие/, извършено виновно, което да е
противоправно /да се нарушава императивна правна норма или общото
правило да не се вреди другиму/, да са причинени вреди /имуществени и/или
неимуществени/, които да са в пряка причинно - следствена връзка с деянието.
Прякото право възниква едновременно с правото на деликтното обезщетение
и е функционално обусловено от него. Прякото право не може да се породи,
ако третото лице няма притезание, основаващо се на гражданската
отговорност на застрахования.
Няма спор по делото, че към датата на настъпване на процесното ПТП –
24.10.2020г. между причинителя на вредата и ответника, в качеството му на
застраховател е имало валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ .
8
Налице са предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ - за ангажиране пряката
отговорност на застрахователя за заплащане на обезщетение за причинените
на ищеца неимуществени вреди.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, от САТЕ и СМЕ се
установява механизма на настъпване на ПТП на 24.10.2020г., около 14:47 ч,
на кръстовището образувано между ПП1 - Е79 и ул. „В.Л“, в с. С., общ. С.,
обл. Б= при ясно време, сух асфалтов път, правоспособният водач Й. В.,
управлява лек автомобил, марка и модел, „ВАЗ 21013”, per. № .. в с. С. и при
извършва на маневра завИ.е наляво в посока с. И. пресича път с предимство
Е79, по който в този момент в посока гр. С. - гр. К., се движи мотоциклет,
марка и модел, „Х. ЦБР 1000 РР“, с рег.№ ..., управляван от С. С., в резултат на
което мотоциклетиста се удря странично в лекия автомобил. Мястото на ПТП
настъпва в лентата за движение на мотоциклетиста. Според вещото лице и
свидетелите при извършване на маневрата завой на ляво водачът на лекия
автомобил е могъл да види движещия се в насрещната лента мотоциклетист.
Вещото лице не е категорично и не може от събраните доказателства да
определи точната скорост на движение на мотоциклетиста.
С оглед на така описания механизъм на ПТП от вещото лице по приетата
САТЕ /основна и допълнителна/ следва да се чете, че водачът на лекия
автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата и по
специално на чл.37, ал.1 от ЗДвП вр. с чл.25, ал.2 вр. с чл.35 ЗДвП – при
извършване на маневрата завой наляво и то при навлизане /пресичане / на път
с предимство на другия участник е бил длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство.
За извършване на административно нарушение по посочения текст на ЗДвП
водачът не е санкциониран. Образуваното ДП е приключило с мнение за
предаване на водача на лекия автомобил Й. В. на съд, като от РП Благоевград
в РС С. е внесено предложение за освобождаване на лицето от наказателна
отговорност по повдигнатото обвинение по чл.343, ал.1, б „б“, пр.2 вр. с
чл.342, ал.1, пр.3 от НК и налагане на административно наказание. С влязло в
сила протоколно определение по НАД № 621/2024г. по описа на РС С.
производството срещу водача на лекия автомобил е прекратено, на основание
чл.343, ал.2 НК, поради искане на пострадалия.
Независимо, че спрямо водача на лекия автомобил не е ангажирана
9
наказателна или административно-наказателна отговорност с влязъл в сила
съдебен акт на наказателен съд, в този случай няма пречка в хода на
производството за претендирани вреди в резултат на непозволено увреждане
гражданският съд, с допустимите по ГПК доказателства и доказателствени
средства, да установи механизма на причиняване на ПТП, както и вината на
всеки един от участниците в инцидента. В случая, с оглед на писмените,
гласните доказателства и САТЕ, следва да се счете, че на сочената дата е
нестъпило процесното ПТП, по начина, описан от ищеца в исковата молба.
Деянието освен от обективна страна, следва да се счете, че е извършено от
водача на застрахования при ответното дружество лек автомобил, при
проявено субективно отношение – вина под формата на непредпазливост,
доколкото по арг. на чл.45, ал.2 от ЗЗД е установена оборима презумпция,
разместваща доказателствената тежест в лицето на ответната страна, която не
ангажира доказателства, да я опровергае.
В резултат на настъпилото ПТП на ищеца са причинени телесни
увреждания, установени от СМЕ, както следва: тежка закрита гръдно-коремна
травма, изразяваща се в контузия на гръдния кош с образни и клинични данни
за контузия на бял дроб и плеврален излив в ляво; контузия на корема в ляво с
излив на кръв в коремната кухина, травматична руптура на йеюнума /празно
черво - горна част от тънко черво/ на около 20 см. от лигавицата, увреждане на
покриващата ципа на дебело черво, травматично увреждане на тънко черво,
хематом зад задния лист на пристенната коремница/ по хода на десния
лат.канал и малкия таз. Също така е установено увреждане - травма на
опорно-двигателен апарат - закрито счупване на дясна лопатка с изтръгване/
счупване на лява хълбочна кост в областта на спиниа илиака антериор
супериор /предно- горен бодилест израстък/ с дислокация на малък костен
фрагмент.
При тези данни от СМЕ съдът счита, че е налице пряка причинна връзка
между получените увреждания и процесното ПТП, с оглед данните за
механизма на настъпване на ПТП получените телесни увреждания
съответстват да бъдат причинени от такъв механизъм.
На това основание следва да се приеме за установен и фактът на причинени
на ищеца неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането.
10
При претърпени неимуществени вреди се дължи обезщетение.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост. По отношение на съдържанието на понятието справедливост
по см. чл. 52 ЗЗД, е налице задължителна съдебна практика, обективирана в
ППВС № 4/1968 г., решение № 177 от 27.10.2009, т. по гр. д. № 14/2009 г. на
ВКС, II т. о., решение № 334 от 10.10.2012 г. по гр. д. № 1609/2011 г. на ВКС,
IV г. о. и мн. др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Според съдебната
практика справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент
на моралните вреди, включва винаги съобразяването на конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие и тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които
носят обективни характеристики. Принципът за справедливост изисква в най-
пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице. Този принцип
изисква индивидуална преценка на моралните вреди, причинени конкретно за
ищеца, като се имат предвид множество обективни обстоятелства и
взаимовръзки, установени по делото.
Следва да бъде съобразено с конкретните критерии, съдържащи се в ППВС
№ 4/68 г. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде
определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите, при съблюдаване на съществуващата в страната
икономическа конюнктура (така решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т.
д. № 708/2009 г., II т. о., ТК). От значение да определяне на размера на
обезщетението по справедливост следва да се отчетат установените от
страните по делото конкретните обективни факти и връзки между тях,
конкретните обстоятелства, при които е настъпил инцидента, механизма на
причиняване на вредите, вида, естеството на вредите, интензитета и
продължителността на болките и страданията, възрастта на пострадалия,
характера и тежестта на увреждането, обществено-икономическите условия в
страната към момента на настъпване и проявление на неимуществените
вреди, вероятната прогноза за отзвучаването на травмите и възстановяване на
вредите, евентуални загрозявания, осакатявания и др., за това по какъв начин
11
за в бъдеще претърпените вреди ще се отразят върху начина на живот на
пострадалия, конкретното поведение на причинителя на вредата, респ. на
пострадалия и др. обективни данни и обстоятелства /така решение № 276 от
12.12.2018 г. по т.д. 2346/17 г. и решение № 33 от 7.11.2018 г. по т.д. 2236/17г. и
мн.др./.
Исковата претенция е за възмездяването на всички неимуществени вреди
от настъпилото застрахователно събитие. Предмет на спора е един деликт и
настъпили от него физически и душевни болки и страдания, които са
неделима цялост и представляват съвкупност от негативни преживявания на
пострадалия, независимо от установените в случая множество наранявания по
тялото му – тежка закрита гръдно-коремна травма, изразяваща се в контузия
на гръдния кош с образни и клинични данни за контузия на бял дроб, контузия
на корем в ляво и излив на кръв в коремната кухина, травма на тънко черво,
разкъсване на чреводържача, хематом за задния лист на пристенната
коремница, както и травма на опорно-двигателен апарат - закрито счупване на
дясна лопатка и счупване с изтръгване на лява хълбочна кост с дислокация на
малък костен фрагмент. При получаване на няколко физически травми,
осъществяващи медико-биологичните признаци на няколко леки и/или средни
телесни повреди, във всички случаи претенция е една. Исковете по всяка от
телесните повреди нямат характер на обективно съединени самостоятелни
претенции /така решение № 689/03.01.2011 год. по гр.д.№ 557/2009 год. на
ВКС, IV ГО/ и съответно – съдът следва да присъди едно общо обезщетение
за всички увреждания. Следователно множеството телесни наранявания,
които е получил ищецът следва да се отчете като обстоятелство, имащо
значение в насока определяне на по-висок размер обезщетение, но сами по
себе си не представляват отделни, самостоятелни искове за защита.
При съобразяване на горните критерии, относими към определяне на
конкретен размер обезщетение по справедливост, съдът счита, че в случая с
оглед на получените няколко телесни наранявания, свързани с данни за пряка
опасност за живота на ищеца, проведеното оперативно лечение при пълна
упойка, наложилата се по спешност втора операция, отново под обща
анестезия, проведеното близо 13 дни в болнично заведение, според вещото
лице вида на нараняванията са свързани с търпени такива болки, изискващи
прилагане на медикаментозно обезболяващо лечение, установеният от вещото
лице възстановителен период за всяка една от травмите: за около 45 дни за
12
счупването на дясната лопатка, за около 1-2 месеца за възстановяване от
счупването на хълбочната тазова кост в ляво, претърпените болки от
наложилите се две операции – по спешност и с пряка и непосредствена
опасност за живота му, установеното нараняване – контузия и на белия дроб,
изразяващо се в много голям плеврален излив в ляво и малък в дясно, съдът
счита, че дължимото обезщетение следва да се определи в размер на 90 000 лв.
Касае до получени от ищеца на няколко телесни наранявани в областта на
гърдите и корема, както и на опорно- двигателния апарат, като
непосредствено след ПТП е имало пряка опасност за живот му. Според
вещото лице по приетата СМЕ не е установило при прегледа остатъчни
промени от получените травми при липса на последващи медицински
изследвания, но при извършения преглед вещото лице е установило
субективни оплаквания от пострадалия, като напр. за затруднения в
движението на тазобедрена и коленна става, както и от неотшумели болки при
пипане в областта на корема и данни за затруднено дишане при натоварване.
При съобразяване на всички изброени обстоятелства относно вида, броя и
естеството на получените телесни наранявания, продължителността на
търпените болки и страдания, продължителния период на възстановяване и
свързаните с това ограничения в бита и промяна на начина на живот на ищеца,
установено то свидетелските показания, предвид данните и за икономическата
обстановка в страната към датата на деликта, както и предвид съдебната
практика за определяне на размер обезщетение за неимуществени вреди в
сходни случаи /напр.Решение № 90/203.2025гт. на ВКС по т.д.№ 2010/2024г., 1
т.о, ТК; Решение № 608/22.102.2024г. на ВКС по гр.д.№ 1309/2023г., 4 го., ГК/,
съдът счита, че именно сумата от 90 000,00 лева се явява справедливо
парично възмездяване на всички претърпени от ищеца неимуществени вреди в
резултат на ПТП.
С ТР № 1 от 01.08.2022г. по т.д.№ 1/2021г. на ОСГТК на ВКС е постановено,
че при определяне на дължим размер обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и при направено от ответната страна възражение за
съпричиняване – съдът следва да отчете приносът на увредения в
съпричиняване на вредите, като определи дължимия размер обезщетение по
справедливост на база кумулативен анализ и преценка на всички обективно
установени обстоятелства, имащи отношение, към определяне на
13
действително дължимия за такъв вид вреди и обстоятелства при настъпването
им, независимо от размера, който ищецът е заявил и поискал да се присъди,
след това при основание за намаляване на размера поради съпричиняване да
посочи величината /размера/, спрямо която прилага намаляването и да
присъди този размер, а ако същият надвишава поискания съдът следва да
уважи изцяло иска, но не и да присъжда плюс петитум с оглед диспозитивното
начало в гражданския процес.
В срока за отговор ответникът е поддържал възражение за съпричиняване
/чл.51, ал.2 ЗЗД/ на вредоносния резултат от ищеца. Твърди се от ответното
дружество, че съпричиняването се изразява в действия на ищеца по
управление на мотоциклета в нарушение на чл.189 НПК и без необходимите
предпазни средства като каска, ръкавици, предпазно облекло, без включени
къси светлини отпред и габаритна отзад.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика – т. 7 от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г.,
Пленум на ВС. В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45/
15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по т.
д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009
г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о.,
решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на І т. о., решение №
153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. №
762/2010 г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., на
ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно е
застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва
неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на
вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от
съществено значение е конкретното проявление на действието или
бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена
причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за
14
прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение
на деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните
последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението,
което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7
на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК
решения на ВКС (решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС,
II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО,
решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение №
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д.
№ 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е прието, че изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, т.е. във
всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл.
432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице.
С оглед данните от САТЕ относно причините за ПТП и поведението на
двамата участници в него съдът счита, че при условията на пълно и главно
доказване от страната, която носи доказателствената тежест да установи
възражението си – ответникът, може да се счете за установено съпричиняване
на вредоносния резултат от конкретно посоченото в отговора на исковата
молба поведение на водача на мотоциклета, изразяващо се в управление на
мотоциклета от ищеца в населеното място, каквото е с.С. над максимално
разрешената в населено място, според чл.21 от ЗДвП скорост от 50 км/ч. Не е
налице съпричиняване от ищеца, изразяващо се в неносене на предпазно
облекло, доколкото от свидетелските показания се установи, че такова ищецът
е носел, както каска, така и ръкавици и др. Според допълнителната САТЕ
обаче, вещото лице сочи два варианта на възможна скорост на
мотоциклетиста, при което заключение и в двата варианта ищецът се е движел
с превишена за населеното място скорост. Водач, който не съобразява
максимално разрешената за съответното място и категорията на
управляваното ППС скорост извършва административно нарушение по чл.21
от ЗДвП.
15
Разпитаните свидетели – очевидци, вкл. и св. Б., който е управлявал товарен
автомобил И., намиращ се непосредствено след лекия автомобил, управляван
от св.В., както и от САТЕ, се установява, че водачът на лекия автомобил е
имал възможност непосредствено преди да предприеме маневрата завой на
ляво да възприеме идващия в насрещната лента мотоциклетист, а според
допълнителната САТЕ и двамата водачи са допринесли за настъпване на
противоправния резултат – ПТП – водачът на автомобила като не е осигурил
предимство на мотоциклета, като е имал обективно възможност да възприеме
насрещно движещия се мотоциклет, а последният е имал възможност
своевременно да предприеме действия по аварийно спиране.
По въведеното в предмета на спора възражение за допуснато съпричиняване
от пострадалия, с оглед данните от допълнителната САТЕ, следва да се
приеме, че процесното пътно произшествие се дължи на поведението и на
двамата участници, като сблъсъкът е бил предотвратим от всеки един от тях.
На основание постановките на т.7 на ППВС № 17/18.11.1963г., според което
съпричиняване е налице при пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и вредоносния резултат, без да е необходима вина на увреденото
лице. Приносът може да се изразява в действие или бездействие, но
поведението му всякога трябва да е противоправно и да води до настъпването
на резултата, като го обуславя, т. е. когато с поведението си пострадалият
обективно е способствал за настъпване на увреждането или за увеличаване на
обема на вредоносните последици. Това поведение може да представлява
конкретно нарушение, но може да се изразява и в поемането на риска от
настъпване на вредоносните последици или в необоснованото му игнориране.
Във всички случаи е необходимо приносът на пострадалия да е конкретен и
доказан, а не предполагаем, като при определяне на степента му съдът следва
да съобрази както броя и тежестта на всяко от нарушенията на делинквента и
пострадалия, така и значението на всяко нарушение за настъпване на
увреждането, респ. обема на последиците от него. При определяне степента на
съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на
делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в
който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното
произшествие
Предвид посоченото от вещото лице по САТЕ поведение на всеки едни от
16
участниците преди и по време на ПТП следва да се счете, че пострадалият е
допринесъл за вредоносният резултат, но доколкото се касае до лице, което се
е движело по път с предимство, както и фактът, че като водач, управляващ
мотоциклет е сред по-уязвимите участниците в движението, съпричиняването
от този водач следва да се определи в значително по-ниска степен, а именно на
20 % . Преобладаващо по-значима е отговорността на водача на лекия
автомобил. Той е този, който нарушава ЗДвП и по-специално правилата,
уреждащи спазване на предимство. Този водач е навлязъл в насрещната лента
за движение при извършване на маневра ляв завой при неизпълнение на
задължението да се увери, че в насрещната лента няма препятствие.
Свидетелите и САТЕ сочат, че релефа на мястото на което водачът на
автомобила е предприел маневра ляв завой е допускало /не са били налице
обективни обстоятелства/ насрещно движещия се мотоциклетист да бъде
забелязан непосредствено преди маневрата. Ето защо отговорността на този
водач е значително по-завишена в сравнение с тази на мотоциклетиста,
движещ се с превишена за населеното място скорост. При това положение
дължимото обезщетение от 90 000 лв. следва да се намали с така определеният
процент съпричиняване и на ищеца се присъди обезщетение в размер на 72000
лв. Този размер съответства на реално причинените и установени от
доказателствата неимуществени вреди, при съобразяване броя и вида на
урежданията, вида и броя на множеството получени телесни наранявания,
настъпването им с първоначална пряка опасност на живота на пострадалия,
наложилите се две оперативни интервенции, затрудненията в дишането и
придвижването, които се установи, че ищецът търпи и към настоящия
момент, при съобразяване на икономическите условия към датата на
настъпване на ПТП, съдебната практика при сходни случаи, както и
съпоставяне на конкретното поведение на всеки от участниците и приетият
минимален процент на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия.
По искането за лихва:
Ищецът е поискал присъждане на лихва върху главното вземане, считано от
датата на деликта. С решение № 50104/26.04.2024г. на ВКС по т.д.№
1386/2022г., ТК, 2 отд. е допуснато касационно обжалване по
материалноправния въпрос за началния момент, от който се дължи законна
лихва за забава върху присъденото застрахователно обезщетение по иск с
17
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. В решението е възприето, че в хипотезата
на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" лихвите за забава се включват в застрахователното
обезщетение по силата на нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ /в тази насока и
решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т. о./, съгласно
което, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ , като това са тези лихви, които текат
от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото
лице, или датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. След
предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ , като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ , в
който случай той дължи лихва за собствената си забава и възможност
увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на
основание чл. 498, ал. 3 , вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ . Даденото с посоченото
решение тълкуване, че застрахователят следва да покрие спрямо увреденото
лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване / предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна, като след
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане
на обезщетение от застрахователя, същият дължи законната лихва върху
обезщетението за собствената си забава, последователно се споделя в
практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, вкл. в решенията по т. д. № 2273/2018 г. на
ІІ т. о., по т. д. № 2026/2021 г. на І т. о., по т. д. № 1428/2021 г. на ІІ т. о., по т. д.
№ 2530/2021 г. на І т. о., по т. д. № 1191/2021 г. на І т. о., по т. д. № 790/2022 г.
на ІІ т. о. и др.
При това разрешение на въпроса относно акцесорната претенция за лихва
следва, че главното вземане, като парично е лихвоносно, поради което следва
да се присъди лихва върху вземането, считано от датата на подаване на
18
претенцията на увреденото лице до застрахователя за заплащане на
обезщетение или това е датата – 15.12.2020г., а за периода от датата на деликта
до 14.12.2020г. искането за лихва е неоснователно.
По разноските:
И двете страни са направили и поискали разноски. Частичната
основателност на иска сочи, че на ищеца се дължат разноски, съобразно
уважената част, а на ответника, съобразно отхвърлената част от иска. С
нарочна молба от ищеца е поискано връщане на общо внесени разноски за
експертизи и свидетели от 1040 лв., на основание освобождаването му от
такси и разноски по делото. Доколкото обаче тези суми са вече внесени,
въпреки освобождаване по реда на чл.83, ал.2 от ГПК от страната от внасянето
им съдът счита, че няма основание същите да бъдат върнати на страната.
Ищецът ги е внесъл доброволно и при внасянето им не е възразила за това, че
е освободена от внасянето им. С тези суми вече е заплатено част от
дължимите на вещите лица възнаграждения. Ето защо внесените от ищеца
суми като разноски следва да се присъдят като такива с оглед изхода от спора.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед изхода от спора ответното дружество
дължи на ищеца разноските по делото в размер на 499,20 лв. /при направени
1040 лв. спрямо уважения размер от 72 000 лв./, а на основание чл.78, ал.3 от
ГПК ищецът дължи на ответната страна сумата от 3859,44 лв. направени
разноски /общо от 7422 лв. направени разноски, съобразно представени
ясписък по чл.80 ГПК/, спрямо отхвърления размер.
Страните не са направили изявление за прихващане на вземанията за
разноски, поради което съдът не дължи служебно произнасяне по въпроса за
компенсирането им.
Ищецът е упълномощил адвокат, който е осъществил защитата му при
условията на чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл.38,ал.1 ЗА, обвързват съда и
той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза /така
определение № 515/02.10.2015г. по ч.т.д.№ 2340/2015г., 1 т.о., ТК на ВКС/.
При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в някоя от хипотезите на
чл.38 ЗА съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на
оказалия безплатната правна помощ адвокат. От ответника е направено
19
възражение за прекомерност на ад.възнаграждение, поискано от
пълномощника на ищеца със списъка по чл.80 ГПК, макар и при условията на
чл.38 ЗА в размер на 10 650 лв. При поддържане на такова възражение, на
основание решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, задължително за
националните съдилища на основание чл.633 ГПК, съдът не дължи прилагане
на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ако установи несъответствие на действително свършената
работа с фактическата и правна сложност на делото. В цитираното решение
на СЕС, разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, препращаща към Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е
счетена за несъответстваща на правото на ЕС, поради което не е приложена.
Изложени са съображения, че посочените в НМРАВ размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне
служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери,
както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на
преценка от съда при определяне цената на предоставените услуги, като от
значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото. Ето защо, при направено възражение за прекомерност и с оглед
данните по спора, съдът е длъжен да съобрази постановките на ТР № 6 от
06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и съд.практика
/определение № 4/11.01.2022г. на ВКС по ч.гр.д.№ 4420/21,г., 4г../ и определи
такива разноски, които да съответстват на фактическата и правна сложност на
делото, броя на проведените съдебни заседания, събраните доказателства и
приносът на защитника за тяхното събиране, процесуалното поведение на
пълномощника /депозиране на отговори, жалби, молби и др./ . При
съобразяване на посочените критерии, поисканото от ищеца възнаграждение
при условията на чл.38 ЗА в размер на 10 650 лв. следва да се редуцира до
размера, поискани за същото по вид дело с оглед на свършената от
пълномощниците на двете спорещи страни една и съща работа в размер до
5 436 лв., който размер отговаря на действителната правна и фактическа
сложност на делото, както и на извършените процесуални действия пред
настоящата инстанция от пълномощника на ищеца. С оглед на уважения
размер от иска на адвоката, осъществил процесуално представителство на
ищеца по реда на чл.38 ЗА се дължи възнаграждение в размер на 2609,28 лв.
20
Ответното дружество дължи по сметка на ОС Благоевград държавна такса
от 2880 лв. върху уважения размер от иска – чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и пет лева за служебно
издаване на изпълнителен лист за принудително събиране на сумата при липса
на доброволното изпълнение.
Водим от горното и на основание чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД вр. с чл.78,
ал.1 вр. с чл.38 от ЗА, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ ОЗ“ ЕАД, ЕИК ************, гр.С., бул.“В.“ № 89 Б да
заплати на С. Н. С. , с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.“С.С.“ № 27 сумата
от 72 000 /седемдесет и две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в
резултат на получени телесни увреждания при ПТП от 24.10.2020г., ведно с
лихвата за забава върху уважената част от иска, считано от 15.12.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
иска над уважения размер до претендирания от 150 000 /сто и петдесет
хиляди/ лв. и за периода от 24.10.2020г. до 14.12.2020г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ДЗИ ОЗ“ ЕАД, ЕИК
************, гр.С., бул.“В.“ № 89 Б да заплати на С. Н. С., с ЕГН
**********, с адрес: гр.С., ул.“С.С.“ № 27 сумата от 499,20 /четиристотин
деветдесет и девет лева и двадесет стотинки/ лв., направените по делото
разноски, съобразно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, С. Н. С., с ЕГН **********, с
адрес: гр.С., ул.“С.С.“ № 27 да заплати на „ДЗИ ОЗ“ ЕАД, ЕИК ************,
гр.С., бул.“В.“ № 89 Б сумата от 3859,44 /три хиляди осемстотин петдесет и
девет лева и четиридесет и четири стотинки/ лв., направени от ответника
разноски, съобразно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.38 ЗА, „ДЗИ ОЗ“ ЕАД, ЕИК ************,
гр.С., бул.“В.“ № 89 Б да заплати на адв. С. К. Николова, в качеството му на
пълномощник на ищеца по делото сума в размер на 2609,28 /две хиляди
шестстотин и девет лева и двадесет и осем стотинки/ лева адвокатско
възнаграждение с ДДС, за осъщественото процесуално представителство,
21
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ДЗИ ОЗ“ ЕАД, ЕИК ************, гр.С., бул.“В.“ № 89 Б да
заплати по сметка на ОС Благоевград сумата от 2880 /две хиляди осемстотин
и осемдесет/ лева държавна такса върху уважената част от иска, както и
сумата от 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист за
принудително събиране на сумата при липса на доброволно изпълнение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Апелативен съд - гр. С..
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл.
102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
22