РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Карлово, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20255320200064 по описа за 2025 година
Установи следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ДЖИ ПРИМ“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление: гр. С., р. К. с. ул. Н. №* ет.* ап.*, представлявано от
управителя Ю. К. – Г. срещу Наказателно постановление № 91/19.08.2024 г.,
издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните
(ОДБХ) Пловдив, с което на основание чл. 128, ал. 1, т. 3 от Закона за храните
(ЗХ) на жалбоподателя е наложено административно наказание "имуществена
санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение по чл.23, ал. 1 от
ЗХ.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на атакуваното наказателно постановление (НП), като се сочат конкретни
пороци, а именно – липса на пълно и точно описание на нарушението,
недоказаност на административното обвинение, неправилно посочване на
нарушената правна норма, съмнения относно срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН,
неправилно посочване на съда пред който следва да се обжалва НП и в
условията на евентуалност се претендира да е налице хипотеза на маловажен
случай на административно нарушение по чл.28 от ЗАНН. Моли се за отмяна
на НП. Не се претендират разноски. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят не се явява, не се и представлява. Взема писмено становище с
което моли да се отмени НП.
Въззивемата страна се представлява от главен юристконсулт Ц. Б.,
1
която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Пледира
всяко от възраженията на жалбоподателя да е неоснователно, като поддържа
да е направена правилна правна квалификация на извършеното
административно нарушение, същото да е описано в пълнота в съставените
АУАН и наказателно постановление, включително с посочване на датата на
извършване на деянието. Възражението за маловажност на случая също
намира за неоснователно. Взема становище размерът на наказанието да е
правилно определен. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена от управителя на „ДЖИ ПРИМ“ ЕООД спрямо
когото е наложено административното наказание, следователно от субект с
надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното
постановление е връчен на представител на жалбоподателя „ДЖИ ПРИМ“
ЕООД на 15.01.2024 г., установено от приложената по преписката разписка
/л.8/, а жалбата е подадена чрез административно-наказващия орган (АНО) на
27.01.2025 г., поради което 14 дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен,
а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 18.04.2024г. в БАБХ бил получен сигнал, наименован молба /л.42/
относно нарушения в къща в гр. Б., в която пребивавали възрастни хора и
която се ползвала като дом за стари хора. Била възложена проверка на
служители на ОДБХ Пловдив относно наличието на обект за раздаване на
храна в гр. Б.. На 23.04.2024г. била извършена съвместна проверка на
Българската агенция по безопасност на храните със служители - С. Г. И., Т. Г.
Д. и М. П. П. и представители на Районно управление - Карлово при Областна
дирекция на МВР - Пловдив, в присъствието на упълномощено от
дружеството лице - Р.Г. Г. на адрес: гр. Б., ул. К. №* о. о. П. при която се
установило, че обектът на жалбоподателят „ДЖИ ПРИМ“ ЕООД притежава
лиценз № Л-3129-1154 от Министерство на труда и социалната политика за
извършване на социална дейност „Предоставяне на социална услуга
„Аситентска подкрепа“, целева група „Лица над трудоспособна възраст в
невъзможност за самообслужване, които нямат определена по съответния ред
степен на намалена трудоспособност“, но няма регистриран обект за
производството, преработката и/или дистрибуция на храни, който да е вписан
в публичния национален регистър по чл.24, ал.1 от ЗХ, поддържан от
Българката агенция по безопасност на храните (БАБХ) на интернет
страницата й. Въпреки това в обекта се изхранвали 8 броя възрастни хора,
като закуската се приготвяла на място в обекта, а тази приемана и раздавана за
обяд и вечеря, съгласно представените търговски документи била доставяна от
регламентиран обект - от „Т. - ** ЕООД.
2
Резултатите от извършената проверка били описани в Констативен
протокол с № ******/23.04.2024г., който бил подписан от пълномощник на
жалбоподателя „ДЖИ ПРИМ“ ЕООД като лице, присъствало на проверката.
На място свид. И. съставила и Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с № ******* от 23.04.2024 г. срещу жалбоподателя „ДЖИ
ПРИМ“ ЕООД, в присъствието на негов упълномощен представител - Р. Г. и в
присъствието на свидетелите очевидци - Т. Д. и М. П.. Препис от акта бил
връчен на упълномощения представител на дружеството - Р. Г. срещу
разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административно-наказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите С. И., Т. Д. и М. П.. От
тях се установяват действията на контролните органи по време на проверката,
както и направените констатации. На първо място изяснява се, че проверката е
извършена в обект в който се приготвя, предлага и раздава храна на възрастни
хора. На следващо място показанията на свидетелите са източник на
доказателствена информация за извършваната от жалбоподателя дейност в
обекта. В тази връзка установява се, че от „ДЖИ ПРИМ“ ЕООД е раздавана
храна на съответните лица, живущи в дома. От показанията на свидетелите се
установяват значими за делото обстоятелства относно мястото и начина на
извършване на нарушението, както и доказателствена информация относно
наличието на регистрация на обект за производство, преработка и/или
дистрибуция на храни в публичния регистър по чл. 24, ал. 1 от ЗХ. Изяснява
се, че при направена справка не е установена действаща регистрация. Не се
установяват вътрешни противоречия или непоследователности в показанията
на свидетелите. Твърденията им намират подкрепа в информацията от
регистъра по чл. 24, ал. 1 от ЗХ, както и в съдържанието на констативния
протокол, който е съставен в присъствието на Р. Г. и е подписан и от нея. По
тези съображения съдът ползва изцяло с доверие показанията на свидетелите.
От Констативен протокол с № ****** се установяват датата и мястото
на извършената проверка – на 23.04.2024г. в къща, находяща се в гр. Б., ул. К.
№* о. о. П., ползвана като дом за стари хора.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление
не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените,
ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на
НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл.42, ал.1 от
ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от
оправомощено лице, предявен е на упълномощен представител на нарушителя
и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл.34, ал.3 от
3
ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление. Същото
отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове
съгласно чл.57 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално
компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и
правни изводи в АУАН и в НП.
Компетентността на актосъставителя произтича пряко от разпоредбата
на чл.138, ал.1, т.1 от ЗХ. Наказателното постановление също е издадено от
компетентен орган съгласно правилото на чл.139, т.1 от ЗХ.
Неоснователни са възраженията за допуснати съществени процесуални
нарушения, посочени в жалбата. На първо място, противно на твърдяното,
както в АУАН, така и в наказателното постановление нарушението е описано
точно и ясно. От обективна страна признаците на състава на нарушението са
описани в оспорения акт, както и обстоятелствата, при които то е извършено.
Времето на извършване на нарушението съвпада с момента на проверката, тъй
като жалбоподателят „ДЖИ ПРИМ“ ЕООД е осъществявал продължено
нарушение, траещо непрекъснато във времето, във всеки един момент, когато
той е извършвал дистрибуция /раздаване/ на доставени храни, без надлежна
регистрация на обект в регистъра по чл.24, ал.1 от ЗХ. В този смисъл в случая
времето на извършване и на установяване на нарушението съвпадат. Мястото
на осъществяване на деянието пък е това, на което е установена дейността по
време на проверката.
Настоящият състав на съда намира, че от установените по делото факти
се доказва по несъмнен начин, че жалбоподателят „ДЖИ ПРИМ“ ЕООД е
узнал за деяние, извършено на датата на която му е повдигнато обвинение с
акта за установяване на административно нарушение. Това е така, защото
АУАН е съставен на същата дата, когато е извършена проверката и е открито
нарушението, в присъствието на представител на жалбоподателя „ДЖИ
ПРИМ“ ЕООД, като актът веднага му е бил и предявен. Относно посочената в
жалбата липсата на преценка по чл.27 от ЗАНН - коментар на смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства и др., съдът намира, че в конкретния
случай това не е ограничило правото на защита на жалбоподателя и не
представлява основание за отмяна на наказателното постановление. Съгласно
чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН изброяването на липсващите в случая смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства е дължимо с цел мотивиране на решението на
наказващия орган за вида и размера на наказанието. За извършеното от
жалбоподателя административно нарушение няма алтернативно предвидени
санкции, а единствено възможно е наказанието "имуществена санкция".
Същото съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1, т.3 от ЗХ се определя в размер
от 2000 до 4000 лева. Следователно, наложеното в случая наказание на
жалбоподателя е в минимален размер. На основание чл.27, ал.5 от ЗАНН
липсва процесуална възможност за определяне на наказанието под посочения
в санкционната норма размер. Описанието на подбудите и смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства няма значение за преценката има ли
извършено съставомерно административно нарушение, а единствено за
дейността по индивидуализация на наказанието. Същевременно, в случая, на
жалбоподателя е наложено възможно най-ниското по размер наказание, за
4
което не съществува процесуална възможност да бъде намалено. Поради това
не е нарушено правото на жалбоподателя да се брани срещу размера на
наказанието, която му възможност следва да охрани изброяването на
обстоятелствата по чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН. Сходни, макар и не идентични
случаи са разгледани в Решение № 1798/23.10.2023 г. по к. а. н. д. № 1605/2023
г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив и Решение от 07.10.2022
г. по к. а. н. д. № 188/2022 г. на Административен съд – Перник, в които също е
прието, че неспазването на този реквизит с оглед конкретиката на фактите не
представлява съществено процесуално нарушение. Освен това съдът всякога
дължи пълна проверка за съответствие на наказателното постановление с
процесуалния и материалния закон, включително и за явна несправедливост
на наказанието, независимо от наведените в жалбата основания. При тази
дейност съдът не е обвързан от приетите от наказващия орган смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, като сам преценява кои факти следва да бъдат
взети предвид при определяне на наказанието и каква е тяхната относителна
тежест.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства се установява по категоричен и несъмнен
начин, че жалбоподателят „ДЖИ ПРИМ“ ЕООД е извършил
административното нарушение по чл.23, ал.1 от ЗХ. От обективна страна на
23.04.2024г. в гр. Б., ул. К. №* о. о. П., в обект в който се осъществява
социална дейност „Предоставяне на социална услуга „Аситентска подкрепа“,
целева група „Лица над трудоспособна възраст в невъзможност за
самообслужване, които нямат определена по съответния ред степен на
намалена трудоспособност“, жалбоподателят „ДЖИ ПРИМ“ ЕООД е
извършвал дейност по дистрибуция с храни, като е раздавал храна на лица
ползващи социалната услуга, без обекта да е вписан и регистриран като такъв
съгласно чл.23, ал.1 от Закона за храните.
Съдът намира за доказано и че извършваната дейност представлява
дистрибуция на храни. На първо място това се потвърждава от
обстоятелството, че свид. И. непосредствено е възприела доставянето на
храната за живущите в дома. Доказателство представлява и обстоятелството,
че е имало меню за ежедневно приготвяната, доставяна и раздавана храна, бил
е обособен кът за хранене на пребиваващите.
Жалбоподателят „ДЖИ ПРИМ“ ЕООД не сочи възражения срещу
направения от наказващия орган извод за дистрибуция с храни. Следователно
за осъществяваната от дружеството дейност му е била необходима
регистрация на обекта по реда на чл.23, ал.1 от ЗХ в регистъра по чл. 24, ал. 1
от ЗХ.
Съгласно § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на ЗХ "обект" по
смисъла на закона представлява всяка единица, в която се извършва
предприемаческа дейност с цел печалба или без печалба, свързана с който и да
било етап от производството, преработката и/или дистрибуцията на храни, и
включва: земя (включително земя под вода) със или без сгради, предприятие,
превозно средство (включително лодка, кораб, самолет, железопътен вагон
или друго); подвижен, временен, преместваем или открит обект. С оглед
5
легалната дефиниция на понятието съдът приема, че описаният от
свидетелите обект представлява такъв, който е подлежал на регистрация.
Обхватът на обстоятелствата, които се вписват в регистъра, се установява
отново от разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗХ, като сред тях са и обектите за
производство, преработка и/или дистрибуция на храни. За да осъществява
правомерно дейността си, жалбоподателят се е нуждаел от регистрация на
обекта.
От обективна страна нарушението е довършено с факта на
осъществяваната дистрибуция на храни в обект, който не е регистриран по
предвидения за това ред в ЗХ.
Правилна е квалификацията на деянието като нарушение по чл.23, ал.1
от ЗХ. В този смисъл е Решение № 2483 от 15.03.2024 г. по к. а. н. д. №
3120/2023 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.
Разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗХ дава регламентация на обстоятелствата,
които се вписват във водения от БАБХ публичен регистър на интернет
страницата й, както и определя задължение за самата Агенция по безопасност
на храните за поддържането на такъв регистър. Посочената разпоредба обаче
не предписва материалноправно задължение, чийто адресат да е
жалбоподателят и с процесното си деяние той виновно да е нарушил. От друга
страна такова изискване съдържа именно приетата за нарушена разпоредба на
чл.23, ал.1 от ЗХ. Тя задължава лицата, извършващи производство, преработка
и/или дистрибуция на храна да имат съответната регистрация. Легалната
дефиниция на понятието дистрибуция на храни по § 1, т. 6 от ДР на ЗХ е
следната: Дистрибуцията е всеки етап на разпространението на храни като
съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на храни. По тези
съображения възражението за допуснато процесуално нарушение по чл.57, ал.
1, т. 6 от ЗАНН е неоснователно.
Описанието на нарушението от фактическа страна не следва да се
разбира като дейност по преписване на правните понятия от нормативния
текст в съдържанието на АУАН и на наказателното постановление. При
фактическото описание трябва да бъдат посочени не правни понятия, а
конкретните обстоятелства, които актосъставителят е възприел, а наказващият
орган е приел за установени. Тяхната правна оценка се прави с посочването на
нарушените законови разпоредби (реквизит по чл. 42, ал.1, т. 5 и чл. 57, ал. 1,
т. 6 от ЗАНН). В случая коректно се използва общият правен термин
дистрибуция на храни, като е направено и уточнение и словесно описание на
конкретна по вид операция – раздаване на храни в стопанисвания обект, която
еднозначно насочва към осъществяването на отделен етап именно от
дистрибуцията като правно регламентирана и легално дефинирана дейност.
Този подход на наказващия орган не само не е порочен, но според настоящия
състав се явява правилен и законосъобразен. Така, ако хипотетично в АУАН и
НП беше посочено, че жалбоподателят е осъществявал дистрибуция на храни
в нерегистриран обект, на свой ред жалбоподателят би могъл да възрази, че не
му е ясно каква от различните фактически дейности според дефиницията по §
1, т. 6 от ДР на ЗХ се твърди да е осъществявал, с което пак да се претендира
нередовност на фактическото описание. Поради това направеното в случая
6
описание изцяло е в интерес на жалбоподателя и охранява правото му на
защита. Накрая, събраните по делото доказателства също водят до несъмнен
извод за извършвано раздаване на храни за хранене на лица в нерегистриран
обект, което е етап от разпространението на храните, а оттам и форма на
тяхната дистрибуция.
И в АУАН и в НП ясно е записано, че: "„ДЖИ ПРИМ“ ЕООД е раздавало
храни в стопанисван от него обект, без да има регистрация по реда на Закона
за храните", което е и действително интересуващото делото обстоятелство.
Направеното словесно описание на нарушението съдът намира за редовно от
външна страна и за достатъчно ясно, за да може жалбоподателят да узнае за
какво деяние е ангажирана отговорността му и да се защитава пълноценно.
Правилно е определена приложимата санкционна норма, като на
основание чл.128, ал.1, т.3 от ЗХ административно-наказващият орган е
наложил на жалбоподателя „ДЖИ ПРИМ“ ЕООД -имуществена санкция в
размер на 2 000 лева. С посочената разпоредба са предвидени
неблагоприятните санкционни последици за субект, който извършва дейност
без да е вписано в регистъра по чл.24 от ЗХ. Налице е и изискването
жалбоподателят да не подлежи на по-тежко наказание за извършеното деяние.
Правилно санкцията е определена по ал.1, а не по ал.2 на чл. 128 от ЗХ, който
е по-тежко наказуем състав. По делото не се доказва жалбоподателят да
притежава специалното качество бизнес оператор. В съдебната практика е
изяснено, че санкционният режим, установен с разпоредбите на чл.128, ал.1 и
ал.2 от ЗХ, прави разграничение между бизнес операторите и други лица,
извършващи дейност по ЗХ. В случая, наказващият орган правилно е
приложил материалния закон, като е определил административното наказание
по реда на чл.128, ал.1, т.3 от ЗХ, тъй като фактите по делото се подвеждат
именно под тази правна норма.
За нарушение по този състав предвиденото наказание е имуществена
санкция в размер от 2 000 до 4 000 лева. Следователно, на жалбоподателя
„ДЖИ ПРИМ“ ЕООД е наложена санкция в минимален размер. Тъй като
съдебното производство е образувано по жалба на нарушителя, положението
му не може да се отегчава със съдебното решение, поради което размерът на
санкцията не може да бъде увеличаван. Както се посочи, съгласно чл.27, ал.5
от ЗАНН, липсва процесуална възможност за определяне на наказанието под
предвидения най-нисък размер. Така мотивиран, съдът приема, че не е
допуснато процесуално нарушение при налагане на административното
наказание и то е съобразено с обществената опасност на деянието и на дееца.
Не е налице маловажен случай на административно нарушение.
Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН маловажен случай е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение
от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид. Настоящият съдебен състав
приема, че обществената опасност на процесното деяние не е по-ниска, а
7
типичната за такъв вид административни нарушения. Това е така, понеже
количеството на раздаваната храна в нарушение на ЗХ, има значение за
степента на обществена опасност на деянието, а в случая то не е малко, а и се
изхранват множество лица в напреднала възраст. Значението на количеството
на храната от нерегистрирания обект следва да бъде съобразявано заедно с
останалите установени по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. В случая, доказва се, че ежедневно с раздаваната храна се
изхранвали хора за продължителен период от време без контрол от БАБХ. При
тези факти настоящият състав на съда приема, че процесното деяние не
разкрива никаква изключителна особеност, с която да се различава
съществено от обикновените случаи на дистрибуция на храна от
нерегистриран обект. За смекчаващо обстоятелство се приема, че нарушението
е първо по ред за жалбоподателя. Значението на това обстоятелство не е
игнорирано от наказващия орган, който е определил наказанието в най-ниския
възможен размер. Сам по себе си фактът, че нарушението е извършено за
първи път, не е достатъчен, за да се квалифицира за маловажен случай, тъй
като обществената му опасност не е по-ниска, а е типичната за такъв вид
деяния.
По тези съображения съдът намира жалбата за неоснователна, а
наказателното постановление като законосъобразно, обосновано и правилно
трябва да бъде потвърдено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски. С оглед
неоснователността на жалбата право на разноски възниква единствено за
въззиваемата страна, която изрично е направила искане за тяхното
присъждане чрез процесуалния си представител в хода на съдебните прения.
Съгласно правилото на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. При определяне
на юрисконсултското възнаграждение следва да се съблюдава правилото на чл.
63д, ал. 5 от ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ
бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е
единствено към максималния размер, като съдът определя възнаграждението
по справедливост и в рамките на посочената горна граница. В настоящото
съдебно производство административно-наказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, участвал в откритото съдебно заседание по делото. Съдът
намира, че с оглед извършените следствени действия и конкретната
фактическа и правна сложност на делото справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с
правилата за неговото определяне.
8
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят „ДЖИ ПРИМ“ ЕООД.
Разноските по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК следва да бъдат
присъдени в полза на това юридическо лице, от структурата на което е част
административно-наказващият орган, а в случая това е Областна дирекция по
безопасност на храните – Пловдив, която съгласно чл. 12, ал. 5 от
Устройствения правилник на БАБХ е самостоятелно юридическо лице.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. с ал. 9 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
1.ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 91/19.08.2024 г.,
издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните
(ОДБХ) Пловдив, с което на основание чл. 128, ал. 1, т. 3 от Закона за храните
(ЗХ) на от „ДЖИ ПРИМ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
р. К. с. ул. Н. №* ет* ап*, е наложено административно наказание
"имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение по
чл.23, ал. 1 от ЗХ.
2.ОСЪЖДА „ДЖИ ПРИМ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр. С., р. К. с. ул. Н. №* ет* ап* да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ ПО
БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
3.Решението може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е постановено.
КБ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
9