РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 16.12.2021 година

                                        

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 66 по описа за 2021 година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:            

              Производството е по реда на чл.215 и чл. 225а ,ал.1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т.2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във връзка с чл.145 от Административно процесуалния кодекс АПК/. 

              Образувано е след проведен инстанционен контрол по повод Решение № 2467 от 23.02.2021 година, постановено по адм.дело № 11071/2020г. на Върховния административен съд, с което решаващият състав на Второ отделение е обезсилил Решение № 149  от 30.07.2020 г. по адм.дело № 293 по описа за 2019 година на Административен съд Ловеч и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания за конституиране на Кмет на Община Ловеч като ответник по делото. 

                 С Решение № 149  от 30.07.2020 г. по адм.дело № 293 по описа за 2019 година на Административен съд – Лловеч е  отхвърлил жалбата на В.П.В. ЕГН**********,***, против Заповед №3-906/13.06.2019 г. подписана „За кмет” на Община Ловеч.

               Административното дело е образувано по жалба вх.№ 2256/01.07.2019 г. подадена от В.П.В. ЕГН: **********,***, против Заповед № З-906/13.06.2019 г. подписана „За кмет” на Община Ловеч, с която е наредено премахване на незаконен строеж „гараж” № 5, изграден в УПИ №ІІ в  кв. 42 по плана на гр.Ловеч, определен е срок 30 дни от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение, и е посочено, че при липса на доброволно изпълнение ще бъде извършено принудително премахване.

              В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразен административен акт, поради противоречие с материалните разпоредби и е издадена при съществено противоречие на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят излага доводи, че процесният гараж не е незаконно строителство, тъй като има издадена заповед, поставен е точно на мястото, където по предходен план е било предвиден строеж на гаражи. Дори да се установи, че не е налице разрешение за строеж, счита, че гаража се явява търпим строеж по смисъла на ЗУТ и не подлежи на принудително премахване. Като нарушение се сочи и неуведомяването на собственика за започване на производството. Оспорва се и материалната компетентност на органа, издал заповедта. Жалбоподателят моли да се отмени заповедта и да му се присъдят направените по делото разноски.

               В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалният си представител адв.Н. поддържа жалбата. Твърди, че заповедта е издадена от лице без материална компетентност. Иска се отмяната й като незаконосъобразна, и претендира възстановяване на сторените деловодни разноски.                          

                Ответната страна Кмета на Община - Ловеч, редовно призован, чрез процесуалният си представител адв.Х. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Представя писмени бележки. Претендира се и присъждането на направените по делото разноски, съгласно представен Списък на разноските. 

                Съдът, след като прецени съдържащите се в административна преписка писмени доказателства, съобрази фактите и събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен контрол, както и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:  

                Предмет на съдебен контрол пред административния съд е Заповед №3-906 от 13.06.2019 година, подписана „За кмет” на Община Ловеч, издадена на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.225а, ал.1 от ЗУТ, констативен акт № 12/04.06.2019г. и  във връзка с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, с която е наредено премахване на незаконен строеж „гараж” №5, изграден в УПИ № II в кв. 42 по плана на гр. Ловеч, с неизвестен собственик, определен е срок 30 дни от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение, и е посочено, че при липса на доброволно изпълнение ще бъде извършено принудително премахване. 

              Поземленият имот, в който се намира процесния гараж, по действащия застроителен и регулационен план на ЦГЧ гр. Ловеч (одобрен със Заповед № РД-02-14-67/24.02.1989г. на Председателя на КТСУ) е УПИ ІІ в кв.42, отреден за „Жилищно строителство и детски площадки” – скица на л.32 и 49. В този план гаражът не е нанесен.

              В КККР на гр.Ловеч поземленият имот е с идентификатор 43952.514.41.3 (скица на л.33), като в него е нанесена една обща сграда с площ 144 кв.м. и предназначение „хангар, депо, гараж“, и процесният гараж е част от тази сграда. Строежът е описан в заповедта като незаконен строеж „гараж №5, изграден в УПИ ІІ, кв.42 по плана на гр. Ловеч“. От комбинираната скица на л.50, изготвена от извършилите проверката служители, строежът е индивидуализиран като местоположение, като в скицата той също е отбелязан с №5.

              На 11.03.2019г. на обект „гараж №5“ е залепено съобщение, с което се изисква представяне на строителни книжа за изграждането му (л.23) в срок до 31.05.2019г. Съобщение със същото съдържание е поставено и на 09.04.2019г. (л.24), като с него е определен срок до 16.04.2019г. за представяне на строителни книжа и документи за собственост в Община Ловеч.

               Жалбоподателят е представил по делото заявление от 15.04.2019 г. в отговор на залепените два броя съобщения на гаража /лист 11/. Няма доказателства това заявление реално да е подавано в Община Ловеч - няма входящ номер и дата, удостоверяващи, че жалбоподателят е подал надлежно заявлението пред административния орган. Видно от съдържанието му и датирането, направено от самия жалбоподател с поставен подпис и име, се установява, че залепените две съобщения са достигнали до него и той ги е узнал най-късно на 15.04.2019 г. В същото не се посочва кой е собственик на гаража, а единствено се възразява против намаления срок за представяне на документи за собственост и законност на гаражите и се декларира, че подателят на възражението ще представи такива в първоначално определения срок до 31.05.2019г.  В горния срок обаче такива документи не са представени, видно от Констативен протокол от 31.05.2019г. (л.18).

              На 04.06.2019г., след крайния предоставен срок до 31.05.2019г., въз основа на констатираното при проверката от комисията в поземлен имот, представляващ УПИ ІІ, кв.42 по плана на гр.Ловеч, и с оглед липсата на представени в дадения срок документи за собственост и строителни книжа, е установено, че в УПИ ІІ, кв.42 по плана на гр. Ловеч е изграден строеж „гараж“, обозначен с №5 от общо съществуващи на място седем гаража към момента на проверката. Комисията стига до извод, че сградата е изградена без строителни книжа и е с неустановен собственик. Изградена е в имот частна общинска собственост, без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж и не съответства на предвижданията на действащия ПУП.

              За установеното при проверката е съставен Констативен акт №12/04.06.2019г. (л.14), с който е установено извършване на строеж в процесния имот в нарушение на разпоредбите на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ от неизвестен извършител. В Констативния акт не се съдържа окомерна скица на строежа. В изпълнение на съдебно определение ответникът е представил изготвената при проверката схема на имота с местонахождението и номерацията на процесния гараж (л.50). При проверката жалбоподателят не е присъствал и не е представил доказателства за собственост и строителни книжа.

                Констативният акт е съобщен чрез обявление на информационното табло на Община Ловеч, публикуване на интернет страницата на Община Ловеч и залепване на гаражна клетка №5 в УПИ ІІ, кв.42 по плана на гр. Ловеч на 04.06.2019г. (л.19,20, л.53-54). В констативния акт се съдържа изрично уведомление за започване на производство по чл.225а от ЗУТ.

                В резултат на проведеното производство, въз основа на констативният акт №12/04.06.2019г. и установеното с него Заповедта е издадена на 13.06.2019г. от кмета на общината, който е материално компетентния орган съгласно местонахождението на имота и разпоредбата на чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, тъй като строежът е от пета категория, което съдът приема за безспорно установено съгласно характеристиките му и отговорите на вещите лица по допуснатите съдебни експертизи при изслушването им от съда.

                За изясняване на правния спор съдът е допуснал извършването на съдебно-технически експертизи от вещи лица архитект и инженер-конструктор. Заключенията са приети и приобщени към доказателствата по делото. Съдът ги кредитира, тъй като са изготвени компетентно, отговарят изчерпателно на поставените въпроси и не противоречат на останалите писмени и гласни доказателства.

                За поставянето на гаража няма издадено разрешение за строеж. Вещото лице архитект не е установило и наличие на одобрен инвестиционен проект за поставяне на гаража, протокол за определяне на строителна линия и ниво, като е категорично, че така както е изграден, гаражът не съответства на представения от оспорващия проект за гаражи на ГСК „Осъм“. Гаражът не съответства на действащия ЗРП на ЦГЧ на гр. Ловеч от 1989г., като попада отчасти върху УПИ ІІ в кв.42 и отчасти върху паркинг, предвиден към вътрешно-обслужваща улица, който безспорно е общинска собственост. По действащия ЗРП от 1989г. няма отреждане на поземления имот за гаражи. Няма представени доказателства за проведено производство по установяване търпимост или узаконяване на гаража по реда на ЗУТ (§16 от ДР, §127 от ПЗР и §183 от ПР към ЗИДЗУТ). В КККР гаражът е отразен като част от една сграда с идентификатор 43952.514.41.3 с неизвестен собственик, с обща площ от 144 кв.м. и предназначение „хангар, депо, гараж“ (л.48).

              По искане на оспорващия са разпитани трима свидетели. От показанията им се установява, че гараж № 5 е бил поставен  през есента на 1995 г. лично от жалбоподателят, заедно с останалите шест гаражни клетки от собствениците, че е плащано за отстъпено право на строеж, но и тримата не знаят да има издавани документи за такова отстъпено право, строителни книжа или разрешение за строеж. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, доколкото пресъздават свои непосредствени впечатления и допринасят за изясняване на фактическата обстановка. Освен това показанията им не са противоречиви. Те не противоречат и на останалите доказателства по делото.

               От оспорващия е представен проект на Строителна кооперация за изграждане на гаражи „Осъм“ в кв.44 по плана на гр. Ловеч. Архитектурната част на проекта е одобрена от архитект към Градски народен съвет гр. Ловеч на 11.03.1985г. В него е предвидено изграждането на 24 бр. надземни гаражи в две части – едноредна и двуредна. Двете тела представляват самостоятелни масивни долепени сгради, с тухлени стени, покрити с плоски бетонни покриви. Конструктивната част и вертикалната планировка на проекта не са одобрявани, като броят и разположението на гаражите по вертикалната планировка не съответства на архитектурния проект. По този одобрен архитектурен проект не е издавано разрешение за строеж и протокол за определяне на строителна линия и ниво, което е удтановено и от вещото лице.

              Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

     В производство по проверка на допустимостта се установява, че Жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, подадена е по реда и в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация да го оспорва – твърдящо че е собственик и ползвател на гаража, на който се засягат законни права и интереси.  Заповедта е индивидуален административен акт по смисъла на чл.214, т.3 от ЗУТ, подлежи на оспорване по съдебен ред относно законосъобразността й, поради което жалбата е процесуално допустима за разглеждане.  

     Разгледана по същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните, Ловешки административен съд, четвърти административен състав намира жалбата за неоснователна поради следните съображения:

     Съобразно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, във връзка с чл.228 от ЗУТ, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.  При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт. Видно от Заповед № З-906/13.06.2019г., същата е издадена на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, поради констатирана незаконност на строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като се нарежда премахването му.

      Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях.

       По делото не е спорно, че в случая е налице строеж от пета категория съгласно класификацията в чл.137, ал. 1, т.5, б. „а“ от ЗУТ и чл.10, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, а и това се установява от характеристиките му и изложеното от вещите лица по допуснатите съдебни експертизи при изслушването им от съда. Определената категория на строежа, местонахождението на имота и разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ обосновават компетентността на кмета на общината за издаване на оспорения акт - материална и териториална, представляващ индивидуален административен акт по определението в чл.214, т.3 от ЗУТ.

    Заповедта е издадена от материално компетентен орган, овластен по реда на §1, ал.3 от ДР на ЗУТ, видно от представената по делото Заповед № 296/19.02.2018 г. на кмета на Община Ловеч /лист 120/ и с възможен предмет. Заповедта не е издадена при липса на материална компетентност поради това, че в заповедта е посочена като основание Заповед № 3-834/29.05.2019 г. на кмета на Община Ловеч, тъй като по време на издаване на заповедта кметът на Община Ловеч е отсъствал и е била налице издадена Заповед № 296/19.02.2018 г. на кмета на Община Ловеч, която не е с ограничен срок на действие.

    Безспорно по време на издаване на оспорената заповед Кметът на Община Ловеч е отсъствал поради служебно командироване и съгласно Заповед № 296/19.02.2018г. в този период той е делегирал правомощията си по реда на § 1, ал.3 от ДР на ЗУТ на Заместник-Кмета, издал оспорената заповед. Съдът не счита липсата на изрично посочване на заповедта от 2018 г. за предоставяне на функциите по ЗУТ като основание в процесната заповед за съществен порок, водещ до нищожност или незаконосъобразност на административния акт. Валидността на овластяването не зависи от посочването на заповедта за предоставяне на функциите в издадената заповед, а от самата заповед за делегиране на функциите по ЗУТ, която е валидно издадена и не е ограничена с краен срок на действие, а е обвързана с периодите на отсъствие на Кмета на Общината.

   Налице с изрично овластяване на изпълняващия длъжността да замества кмета на общината при условията на чл.39, ал.2 от ЗМСМА. Упражняване на чужда компетентност е възможна при делегиране на правомощия при изрично нормативно овластяване или при заместване, при което по силата на служебното си положение заместникът действа вместо замествания. „Заместването“ се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В съответствие с приетото в Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. №ТР-4/2002 г., ОС на съдиите,, „Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган“. Представена е изрична заповед в тази насока, заповед № 3 - 834/29.05.2019г., като не е налице упълномощаване, а заместване. В този смисъл довода на жалбоподателя за липса на компетентност е неоснователен и недоказан.  Оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, поради което липсва отменително основание по чл.146, т.1 от АПК.  

      Обжалваната заповед е постановена в предвидената от закона писмена форма, съдържа всички реквизити по чл.59, ал.2 от АПК и въз основа на изискуем по закон документ, с който се поставя началото на административната процедура - констативен акт. Изложените в нея фактически и правни основания са достатъчни да се установи волята на административния орган и в същото време позволява на съда да осъществи нужния контрол за законосъобразност върху акта. За пълнота следва да се посочи, че съгласно трайната практика на съдилищата мотивите на административния акт могат да се съдържат и отделно в административната преписка, поради което и като съобрази съдържанието на административната преписка съдът намира, че обжалваната заповед е издадена при липса на отменително основание по чл.146, т.2 от АПК.

       Извършената от съда проверка не установи да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта, представляващо отменително основание по чл.146 т.3 от АПК. 

       Съдът не констатира допуснато от административният орган съществено нарушение на административно-производствените правила. Възражението, че е допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на оспорената заповед, тъй като жалбоподателят не е бил уведомен лично като собственик на гаража за започване на производството по чл.225а от ЗУТ и обектът е описан с неизвестен собственик е неоснователно според настоящия съдебен състав. Следва да се има предвид, че дори гаража да е деклариран по ЗМДТ, декларирането на недвижим имот и плащането на данъци сами по себе си не удостоверяват притежаването на право на собственост върху имота. В предоставения от органа срок преди съставяне на констативния акт, жалбоподателят не е представил в Община Ловеч документи за собственост. Видно от данните по делото (писмени и гласни доказателства) жалбоподателят безспорно владее и ползва процесния строеж, поради което същият има правен интерес да оспорва заповедта, но ответникът правилно и законосъобразно е издал обжалваната заповед против неизвестен собственик при липса на писмени данни и документи за собственост на строежа.

    Следва да се посочи, че само съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят като последица до унищожаемост на административния акт, а в настоящия случай съдът не констатира такива.

    Съдът след съвкупна преценка на приобщените по делото доказателства намира, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.

    При издаването на оспорената в настоящото производство заповед административният орган се е позовал на цитираната по-горе разпоредба на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, която предвижда премахване на строежи, които са незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ.

    Съгласно чл. 225, ал. 2, т.2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. За преценката дали процесният строеж е незаконен и подлежи ли на премахване от съществено значение е установяването именно на тези необорени факти. Според чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон. Разрешение за строеж се издава от Главния архитект на общината, а според легалното определение на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ „строеж” са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, включително и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението.

    Безспорно установено с доказателствата по делото е, че процесният строеж е бил изпълнен без необходимите строителни книжа.

    За поставянето на гаража няма издадено разрешение за строеж. Вещото лице архитект не е установило и наличие на одобрен инвестиционен проект, протокол за определяне на строителна линия и ниво. Гаражът не съответства на действащия ЗРП на ЦГЧ на гр.Ловеч, като попада отчасти върху УПИ II в кв. 42 и отчасти върху паркинг, предвиден към вътрешно-обслужваща улица, който безспорно е общинска собственост. По ЗРП няма отреждане на поземления имот за гаражи /лист 161/. Няма представени доказателства за проведено производство по узаконяване на гаража по реда на ЗУТ /§ 16 от ДР, §127 от ПЗР и §183 от ПР към ЗИДЗУТ/. В КККР гаражът е отразен като част от една сграда с  идентификатор № 43952.514.41.3, с неизвестен собственик, с обща площ от 144 кв.м. и предназначение „хангар, депо, гараж“ /лист 48/.

    Жалбоподателят поддържа пред съда и твърдението /лист 44/, че гаражът не представлява строеж по смисъла на ЗУТ, защото е преместваем обект, тъй като не е прикрепен трайно към поземления имот, а е закупен като готова гаражна клетка и само е поставен върху имота.

    Съгласно чл.56, ал.1 от ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти /т.1/, преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности /т.2/ и преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия 131. Чл.57, ал.1 от ЗУТ посочва като преместваеми обекти и рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи.

    Гаражът е поставен по време на действието на ЗТСУ /отм./, в който не  са регламентирани преместваеми обекти, а гаражите към 1995 г. не са приравнени на второстепенни, стопански и временни постройки, а са разграничавани като отделен вид постройки, видно от разпоредбата на чл.173, ал.2 от ЗТСУ/отм./.

    Според легалното определение на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, "строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

      Съгласно §5, т.80 от ДР на ЗУТ, „преместваем обект“ е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

    Дефиницията на „преместваем обект“ по §5, т.80 от ДР на ЗУТ следва да се има предвид при съобразяване с разпоредбите на чл.56, ал. 1 и чл.57, ал. 1 от ЗУТ, които посочват кои обекти са преместваеми с оглед тяхното предназначение, а §5, т.80 от ДР на ЗУТ - с оглед на техните конструктивни особености. В тази връзка на първо място процесният гараж не изпълнява понятието за преместваем обект с оглед на неговото предназначение, а именно не е сред видовете обекти, изброени в посочените разпоредби, тъй като няма техните характеристики: не е нито увеселителен, нито преместваем обект за търговски и други обслужващи дейности, нито елемент на градското обзавеждане, нито пък е рекламен, информационен или монументално - декоративен елемент.

     Разпоредбите не сочат изчерпателно обектите, които могат да бъдат поставяни в имотите по реда на чл.56 и чл.57 от ЗУТ. Независимо от това, същите очертават основните им характеристики и белези, на които те следва да отговарят предвид целите, за които се поставят. Процесният строеж не попада в нито една от двете групи обекти и по отношение на него са приложими разпоредбите на чл.148 от ЗУТ, съответно чл.55 от ЗТСУ (отм.). В същия смисъл е и константната практика на Върховния административен съд по аналогични казуси, застъпена в Решение № 6859/08.06.2020г. на ВАС по адм.д. № 9901/2019г., Решение № 7266/ 15.05. 2019г. на ВАС по адм.д. № 396/2019г., Решение № 5227/09.04.2019г. на ВАС по адм.д. № 10183/2018г., Решение № 2117/13.02.2012г. на ВАС по адм.д. № 15307/ 2011г., Решение № 5798/23.04.2013г. на ВАС по адм.д. № 2428/2013г., Решение № 2499/20.02.2013г. на ВАС по адм.д. № 14107/2012г., Решение № 6734 /9.06. 2015 г. на ВАС по адм.д. № 4499/2015г., Решение № 3272/07.03.2013г. на ВАС по адм.д. № 835/2013г., Решение № 1005/24.01.2018г. на ВАС по адм.д. № 7514/2017г. и др.

     Вещото лице архитект и вещото лице инженер конструктор са посочили в заключенията си, че гаражът от конструктивна гледна точка е преместваем обект, тъй като не е трайно закрепен за терена, но видът му се определя от предназначението му на постройка на допълващото застрояване, поради което той не изпълнява всички условил за определяне като преместваем обект по смисъла на ЗУТ /лист 163 и лист 202/. Безспорно установеното предназначение на процесния гараж изключва приложимостта на чл.56 ЗУТ, тъй като предназначението не е свързано с обществена нужда, а обслужва частен интерес. В този смисъл се явява неотносимо обстоятелството за начина на закрепване на гаража към терена. 

      Във връзка с изложеното, съдът счита, че гаражът е строеж по смисъла § 5, т.38 от ДР на ЗУТ от допълващото застрояване съгласно чл.137, ал.1, т.5, буква „в“ от ЗУТ и чл.10, ал.3 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. За неговото поставяне е било необходимо издаването на разрешение за строеж.

       Възражението, че е допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на оспорената заповед, тъй като жалбоподателят не е бил уведомен лично като собственик на гаража за започване на производството по чл. 225а от ЗУТ, и обектът е описан като с неизвестен собственик, съдът намира за неоснователно. Няма спор по делото, че жалбоподателят не е приложила документ за собственост, нито гаражът е индивидуализиран. Няма спор по делото, че жалбоподателят не е представил доказателства за наличие на вписан документ в Агенция по вписванията, удостоверяващ право на собственост. Видно от приетата по делото декларация по ЗМСМА, подадена от жалбоподателя, В. не е декларирал, че е  собственик на „гараж“ /лист 98 и 99/ в гр.Ловеч. В предоставения от органа срок преди съставяне на констативния акт, жалбоподателят не е представил в общината документи за собственост. Обстоятелството за издадено наказателно постановление за незаконно поставения гараж, което е било обжалвано и по повод на което е имало образувано дело не може да се изследва в настоящото производство предвид липсата на информация, видно от съдебно удостоверение на л.77 от делото.  Данните за водено от жалбоподателя В.В. НАХД № 20/1996 г. на РС – Ловеч са индиция, че още през 1996 г. за същия незаконен стоеж е имало издадено наказателно постановление. Видно от събраните по делото доказателства /писмени и гласни/ жалбоподателят безспорно е извършител на процесния строеж и го владее и ползва, поради което същият, като извършител, има правен интерес да оспорва заповедта, но ответникът правилно и законосъобразно е издал процесната заповед против неизвестен собственик, защото данни за собствеността не са налице и в кадастралния регистър /лист 48/.

       Съдът приема за установено по делото също така, че процесният строеж е изграден през месец ноември 1995 г., а съгласно приложимата към датата на извършването му разпоредба на чл.55 от ЗТСУ (отм.), строежи могат да се извършват само, ако са разрешени съгласно този закон и разпоредбите по неговото приложение, а в съответствие с разпоредба на чл.224, ал.1 от ППЗТСУ (отм.), строителните работи в страната се извършват при спазване на закона и действащите правила, норми и наредби въз основа на разрешение за строеж.

      По същия начин и съгласно сега действащата разпоредба на чл.148, ал. 1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само, ако са разрешени съгласно този закон.

      В конкретния случай безспорно се установява от приетите по делото доказателства и СТЕ, че за изграждане на процесния гараж няма издадено разрешение за строеж и одобрени проекти. Той е изграден в нарушение както на чл. 55 от действащия тогава ЗТСУ (отм.) и чл.224, ал.1 от ППЗТСУ (отм.), така и на чл.148, ал.1 от ЗУТ. С оглед на това към годината на изграждане на процесния строеж, както и към датата на постановяване на оспорената заповед, е безспорно обстоятелството, че за процесния строеж липсват одобрени проекти и разрешение за строеж, което е било необходимо в съответствие с разпоредбата на чл. 55 от ЗТСУ (отм.) и чл.148, ал. 1 от ЗУТ.

     Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 12/04.06.2019г. не са оборени в съдебното производство. По делото е установено от събраните доказателства, че се касае за незаконен строеж, изграден през 1995 г. без разрешение за строеж и други строителни книжа, с което е нарушена нормата на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Безспорно е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, който  подлежи на премахване по реда на чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ.  

    Административният орган е извършил проверка дали са налице предпоставките, установени в нормите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, като правилно е приел, че строежът не е търпим и не е узаконен или в процес на узаконяване.  

    За да се приеме, че са налице предпоставките на § 16 от ПР на ЗУТ при първата хипотеза, строежът следва да е изграден до 07.04.1987 г. При втората хипотеза - от 08.04.1987 г. до 30.06.1998 г., и след 30.06.1998 г. в хипотезата на ал. 3 на цитираната разпоредба. В хипотезите на ал. 2 и ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ е необходимо незаконните строежи, какъвто е настоящия случай, да е бил деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998 г., съгласно ал.2, или в шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ, съгласно ал.3. Такива доказателства не са представени от жалбоподателя в настоящото производство.

     По смисъла на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Съгласно цитираната разпоредба процесният строеж не се явява „търпим“. За да са налице предпоставките на цитираната норма и на даден строеж да се придаде качеството „търпим строеж“, следва да са налице три кумулативно дадени предпоставки, а именно: строежът да е изграден до 31.03.2001 г., за него да няма строителни книжа, т. е. да е незаконен, но същият да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, или съгласно изискванията на действащия ЗУТ. Съдът намира, че в настоящото производство остана недоказано от жалбоподателя, че процесният строеж, който е изграден до 31.03.2001 г., е търпим по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

      По делото се установява, че две от предпоставките за приложимостта на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ са налице - строежът е изграден преди 31.03.2001 г. и за него няма издадени строителни книжа. За да бъде обаче един строеж търпим, следва да са налице и трите предпоставки, които законодателят е дал кумулативно, т. е. процесният строеж следва да бъде допустим и по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, алтернативно съгласно ЗУТ, не що което в настоящото съдебно производство не се установи по делото.

   Гаражът безспорно попада в различни поземлени имоти - урегулиран поземлен имот II в кв.42 по плана на гр.Ловеч, предвиден „за жилищно строителство и детски площадки“ и предвиден паркинг, който е част от улица о.т.т. 529-530-532, отделяща кв.42 от кв.43 по действащия план от 1989 г. /лист 157 и 160/.

   В тази връзка следва да се има предвид, че изискването за съответствие на незаконния строеж на правилата и нормативите, действали по време на извършването, е дадено от законодателя кумулативно, а не алтернативно, с наличието на съответствие с действащите по време на извършването му подробни градоустройствени планове. Видно от представената по делото административна преписка, изграждането на гаражни клетки не е предвидено по Застроителния и регулационен план на Централна градска част на гр.Ловеч от 1989 г., действащ към момента на поставяне на гаража.

   От представената по делото скица на имота се установява, че имот с идентификатор 43952.514.41, в който отчасти е изграден процесния строеж, е вписан в кадастралния регистър като общинска собственост.

   Безспорно общинска собственост е и паркингът, който е част от улица. Съгласно разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗУТ, строежи в чужд урегулиран поземлен имот имат право да извършват лицата, в полза на които е учредено право на строеж или право на надстрояване или пристрояване на заварена сграда, както и строежи под повърхността на земята. Изрично също така в разпоредбата на чл.56, ал.2, т.1 от ЗТСУ (отм.) е било предвидено, че имат право да строят в чужд имот лицата, в полза на които е учредено право на строеж, на надстрояване или пристрояване на заварена сграда. По делото не се установява за изграждане на процесния строеж да е било учредено право на строеж от страна на собственика на имота - Община Ловеч. Наличието на данни по делото, че са били заплащани пари през 1983 г. за отстъпване на право на стоеж за 24 бр.гаражи по сметка на ОбНС - Ловеч /лист 9/, не доказва надлежно отстъпено и упражнено в срока по чл.67, ал.1 от Закона за собствеността право на строеж. Отстъпеното право на строеж не освобождава жалбоподателя от задължението гаража да бъде изграден съгласно одобрени строителни книжа и разрешение за строеж.

       С констативния акт е установено съществуването на строежа, неговото предназначение и местоположение. Констативният акт изрично е посочен в обжалваната заповед, с което констатациите по него са приобщени като фактически мотиви на заповедта.

     При така установеното по делото, настоящият съдебен състав намира извода на административния орган, че процесният обект е незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, както и че същият не е търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, и подлежи на премахване, за правилен и законосъобразен.

      Съдът намира, че административния орган правилно е установил релевантните по случая факти и ги е подвел към приложимата за целта правна норма на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.

      В рамките на административното и съдебното производство не бяха ангажирани доказателства, сочещи на наличието на строителни книжа, изискуеми по ЗТСУ или ЗУТ както към момента на извършване на строежа, така и при произнасянето на съда. Липсата на строителни книжа е достатъчно основание за премахването му като незаконен, поради което съдът намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и е съобразена с целта на закона – премахване на незаконните строежи.

      Предвид гореизложеното съдът счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразена е с материалноправните разпоредби и с целта, която преследва закона, поради което не са налице основания за отмяната й, а оспорването срещу нея следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

      С оглед изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на сторените деловодни разноски е основателна и на основание чл.143, ал.3 от АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника, направените и доказани по делото разноски, в размер от общо 1750.00 лв., включващи  разноските сторени във всички инстанции, от предходното разглеждане на делото по приложения Списък, от които заплатени общо 250.00 лв. депозити по назначени СТЕ и изслушване на вещо лице конструктор, 900.00 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат в настоящата инстанция и 600.00 лв., заплатено адвокатско възнаграждение за процесуален представител по пълномощие в касационна инстанция, на основание чл.226, ал.3 от АПК.

            Мотивиран така и на основание чл.172 ал.1 и ал.2, предложение последно и чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.213 от ЗУТ, Ловешки административен съд, четвърти състав 

            РЕШИ:

            ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на  В.П.В. ЕГН: **********,***, подадена срещу Заповед № 3-906 от 13.06.2019 година, подписана „За кмет” на Община Ловеч.

          ОСЪЖДА В.П.В. ЕГН**********,*** да заплати на Община Ловеч, гр.Ловеч, ул.Търговска № 22, ЕИК000291591, представлявана от кмет на община, сума в размер на 1750.00 /хиляда седемстотин и петдесет/ лева, представляваща направените по делото разноски.

            Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд на РБ.

            Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: