№ 81
гр. Радомир, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Р. ПЛ. А.
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от Р. ПЛ. А. Административно наказателно дело
№ 20231730200156 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 81/29.03.2023 г. директорът на Регионална дирекция
по горите - К. е наложил на жалбоподателя И. А. П., за нарушение на чл. 108, ал. 3 от Закона
за горите, вр. чл. 47, ал. 1, т. 6 и чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите,
административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2
от Закона за горите и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН.
Недоволен от така наложеното му административно наказание П. е обжалвал в
законоустановения срок. По подробно изложени във въззивната жалба и в съдебно заседание
от адвокат – пълномощника си съображения, моли съда да отмени атакуваното наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна - Регионална дирекция по горите, гр. К. чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата. По подробно изложени в пледоарията правни съображения
въззиваемата страна моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление, като
правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи за законосъобразност на атакуваното НП и
доказаност на извършеното от жалбоподателя административно нарушение.
Радомирският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК, намери за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от надлежна страна и е
процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
1
От фактическа страна:
По делото се установява, че в периода от 13.01.2023 г. до 31.01.2023 г., на
територията на РДГ – К., до асфалтов път от републиканската пътна мрежа, свързващ селата
Дивля и Пенкьовци, общ. Земен, с GPS координати LAT 42.56816B333333334; LON
22.665116666666661, в качеството му на лицензиран лесовъд, на чието име е издадено
позволително за сеч № .3 г., жалбоподателят не е осъществил контрол, като не е
спазил/изпълнил местоположението на временните складове, които са отбелязани в
одобрения технологичен план към позволителното за сеч. Отсечената дървесина по
позволителното за сеч е извозена от сечището и складирана на място, различно от указания
временен склад, посочен в технологичния план, което се намира на разстояние от около 1800
м от определените в технологичния план временни складове. Отсечената дървесина е
експедирана от асфалтов път от републиканската пътна мрежа с МПС с рег. № ., за което са
издадени превозни билети № . г., № . г., № . г. и № .3 г. за придружаване на
транспортираната дървесина.
За извършеното нарушение, на 20.02.2023 г. е съставен АУАН № 81 от свидетеля А.
С., като свидетел по АУАН, присъствал и при установяване на административното
нарушение, е Р. Д..
Актът за установяване на нарушението е връчен на жалбоподателя лично на датата на
съставянето му.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение от жалбоподателя
срещу така съставения АУАН.
Въз основа на събраните по преписката доказателства и съставения АУАН
административнонаказващият орган е издал атакуваното в настоящото производство НП №
81/29.03.2023 г., като със същото е наложил на П. за нарушение на чл. 108, ал. 3 от Закона за
горите, вр. чл. 47, ал. 1, т. 6 и чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите
административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2
от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН.
От правна страна:
С оглед на така установеното от фактическа страна и предвид наведените от
жалбоподателя доводи, съдът намери от правна страна следното:
Преди да разгледа правния спор по същество съдът е длъжен да обсъди наведените от
жалбоподателя доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на
атакуваното НП и АУАН. Едва, след като констатира липсата на такива процесуални
нарушения, съдът следва да разгледа и разреши спора по същество, като изследва и реши
въпроса относно това дали е налице извършено деяние от жалбоподателя, дали същото
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали
жалбоподателят е автор на същото, правилно ли са приложени от наказващия орган
материалноправните норми и правилно ли е определен размерът и видът на наложеното
административно наказание.
2
Настоящият състав на решаващия съд намира, че при провеждане на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, атакуваните АУАН и НП са издадени в съответствие с
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които
са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата
рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа
на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като както в
АУАН, така и в НП са описани и доказателствата. Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган – директора на Регионална дирекция по горите - К., който е
оправомощен със заповед № РД 49-199/16.09.2011 г. на министъра на земеделието и
храните.
По съществото на правния спор съдът приема така описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка за безспорно доказана, тъй като тя се потвърждава напълно от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства и тези, приложени в
административнонаказателната преписка, които напълно кореспондират помежду си и
пресъздават една и съща фактическа обстановка, а именно: акт за установяване на
извършено административно нарушение № 81/20.02.2023 г., (по регистъра на РДГ – К.)
бланков № 000465/20.02.2023 г., наказателно постановление № 81/29.03.2023 г. на директора
на Регионална дирекция по горите, гр. К., констативен протокол от 03.02.2023 г.,
позволително за сеч № .3 г., технологичен план от 05.07.2022 г. за добив на дървесина от
отдел 42, подотдел „т“, землище, с. Дивля, имот № 20972.129.96 и извлечение от
информационната система на ИАГ.
В хода на съдебното следствие са разпитани от страна на
административнонаказващия орган актосъставителят А. С. и свидетелят по акта и по
установяване на административното нарушение Р. Д., както и свидетелят К. Х.. Разпитаните
свидетели препредават точно фактическата обстановка, подробно описана в процесните
АУАН и НП, поради което съдът им дава вяра. Показанията и на тримата свидетели са
изчерпателни, непротиворечиви и напълно си кореспондират, както помежду си, така и с
описаната фактическа обстановка в процесните АУАН и НП. От страна на жалбоподателя в
хода на съдебното следствие не бяха ангажирани гласни или писмени доказателства,
опровергаващи фактическата обстановка, описана в АУАН и НП. От показанията на
разпитаните свидетели безспорно се установява, че нарушението е извършено в периода,
посочен в АУАН и НП, като свидетелят Р. Д. е категоричен, че при извършване на
проверката в началото на м. февруари 2023 г. в землището на с. Дивля е констатирано, че от
страна на жалбоподателя не е спазено заложеното в технологичния план, а именно
временният склад, на който се е складирала дървесината, не съответства на този по
технологичния план. Според свидетеля на временния склад по технологичен план не е имало
никаква дървесина, като разстоянието между временния склад, на който е разтоварвана
дървесината и този по технологичен план е било повече от километър.
Съдът счита, че изложената в НП фактическа обстановка на административното
3
нарушение и развита обвинителна теза се явяват доказани по безсъмнен и категоричен
начин, тъй като не се компрометират от никакви доказателства. В одобрения технологичен
план за добив на дървесина са били ясно посочени местата, където са се намирали
временните складове и където е следвало добитата дървесина да бъде складирана. Видно от
доказателствата по делото, това изискване на закона не е било спазено, като контролът за
изпълнението му е бил възложен именно на жалбоподателя. Като не е изпълнил
задълженията си и не е осъществил контролните си правомощия, възложени му със закон,
жалбоподателят е извършил описаното в АУАН и в НП административно нарушение.
Безспорно е, че нарушителят в качеството му на лице, вписано в публичния регистър за
упражняване на лесовъдска практика, т. е. на лицензиран лесовъд, на когото е издадено
позволително за сеч за процесния имот, не е упражнил контролни правомощия, каквото
задължение има по чл. 108, ал. 3 ЗГ.
С оглед на изложеното дотук, съдът приема за безспорно установена фактическата
обстановка, така, както е описана същата в АУАН и НП, а именно, че в периода от
13.01.2023 г. до 31.01.2023 г., на територията на РДГ – К., землище с. Дивля, до асфалтов
път от републиканската пътна мрежа, свързващ селата Дивля и Пенкьовци, общ. Земен, с
GPS координати LAT 42.56816B333333334; LON 22.665116666666661, в качеството му на
лицензиран лесовъд, на чието име е издадено позволително за сеч № .3 г., жалбоподателят
не е осъществил контрол, като не е спазил/изпълнил местоположението на временните
складове, които са отбелязани в одобрения технологичен план към позволителното за сеч.
За правна пълнота настоящият състав следва да отбележи, че в случая не е налице
маловажност на нарушението, обуславящо отмяна на НП на основание чл. 28 ЗАНН, тъй
като изпълнителното деяние засяга важни обществени отношения, свързани с правилата за
добив на дървесина и изискванията към лицата, които отговорят за законосъобразността на
тази дейност, а и конкретните обстоятелства по делото не разкриват по-ниска степен на
обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените нарушения от този вид.
По отношение размера на наложеното наказание същото е определено от АНО
съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и е в предвидения от съответната
санкционна норма минимум, а именно „глоба“ в размер на 300,00 лева, поради което съдът
намира, че същият размер е правилно и законосъобразно определен, с оглед вида и начина
на извършване на административното нарушение, неговата тежест и подбудите за
извършването му, както и предвид всички останали смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното
наказателно постановление № 81/29.03.2023 г. на директора на РДГ - К. следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и предвид претендираните от въззиваемата страна разноски
за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона
4
за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
намира, че жалбоподателят следва да заплати на Регионална дирекция по горите - К. сумата
от 80,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 81/29.03.2023 г. на директора на
Регионална дирекция по горите - К., с което на И. А. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. К.,
ул. „Ц.П.“ № ., ет. ., ап. ., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00
лева, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН, за
нарушение на чл. 108, ал. 3 от Закона за горите, вр. чл. 47, ал. 1, т. 6 и чл. 61 от Наредба №
8/05.08.2011 г. за сечите в горите.
ОСЪЖДА И. А. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „Ц.П.“ № ., ет. ., ап. . да
заплати на Регионална дирекция по горите – К., с адрес: гр. К., бул. „България“ № 33 сумата
от 80,00 лева (осемдесет лева), представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия административен съд в 14-
дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5