Р Е Ш Е Н И Е № 275
гр. Пловдив, 23.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание тринадесети януари две хиляди и двадесета година,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2296 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от
ОБЩИНА РОДОПИ, БУЛСТАТ *********, гр. Пловдив, ул. „Софроний Врачански“
№ 1а против А.Д.П., ЕГН **********,*** , с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от общо 7983,71 лв., представляваща обезщетение в размер на средния пазарен наем
за ползваните през стопанските 2013 и 2014 г. земеделски имоти или части от
тях, собственост на Община Родопи, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 07.02.2019 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът
твърди, че съгласно чл. 41, ал.1 от
Закона за подпомагане на земеделските стопани (в редакцията в сила от
01.01.2015 г.) земеделските стопани, които ползват земеделска площ, въз основа
на правно основание, могат да кандидатстват за плащане по Схемата за единно
плащане на площ. В предходната редакция в сила от 01.01.2007 г. земеделските
стопани, които са стопанисвали земеделски площи, включени в системата за
идентификация на земеделските парцели, са могли да кандидатстват за плащане по
схемата за единно плащане на площ, дори когато стопанисват земеделски земи без
правно основание. От тази възможност се
възползвали множество земеделски стопани, които в периода от 2007-2014 г. са
подавали заявления за подпомагане по чл. 32, ал.1 за съответната стопанска
година, като в заявленията е очертавана площта на ползваните парцели,
местонахождението и начин на трайното им ползване. Ответникът се сочи, че е в
кръга на земеделските стопани заявили
/очертали/ и самоволно предприели без правно основание обработване на общински
земеделски земи с цел получаване на финансово подпомагане – субсидия. С това
свое действие ответникът е лишил ищеца от възможността да получава съответните
ползи от собствените си земеделски земи. По информация, предоставена на Община
Родопи от МЗГ, ответникът е кандидатствал по схемите и мерките за подпомагане
на земеделските производители чрез директни плащания, като е заявил (очертал
част от площите, като ползвани) пред ОСЗ и ДФЗ – Разплащателна агенция в
периода от 2013-2014 г. посочените в табличен вид по години земеделски земи,
които се сочи, че са собственост на ищеца. Ищецът твърди, че ответникът
самоволно е предприел обработване на общински земеделски земи без съгласието на
общината и съответно без правно основание. В тази връзка се сочи, че ответникът
се е обогатил за сметка на общината, спестявайки си среднопазарния наем за тези
земи, а общината е обедняла, тъй като е била лишена от възможността да
реализира доход в размер на същия среднопазарен наем. Изготвена е оценка за
определяне на наем на заявените, като ползвани от ответника площи и е изпратена
покана за доброволно плащане до ответника, но сумите не са платени. С оглед
така изложеното ищецът счита,че е налице правен интерес от предявените искове,
както и че същите са основателни и следва да се уважат. Претендират се
разноски.
Ответникът
в писмен отговор по чл. 131 ГПК оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Не оспорва обстоятелството, че
общината е собственик на посочените в исковата молба имоти. Оспорва всички
останали твърдения и изложени обстоятелства. Твърди, че не е ползвал и
обработвал посочените в исковата молба земеделски земи през визираните от ищеца
периоди, както и че не са налице
елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване. Прави
възражение за погасяване по давност на исковата претенция в размер от 6272,59
лв.- обезщетение за стопанската 2013 г., като моли този иск за бъде отхвърлен
на това основание. Счита, че предявените искове следва да се отхвърлят, като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа страна:
Не се спори, че Община Родопи е собственик на
описаните в исковата молба земеделски земи, като същото се потвърждава и от
неоспорените от ответника доказателства, а именно: извлечения от регистъра на
земеделските земи, гори и земи в ГФ в съответните землища, съставен от Общинска
служба Земеделие „Родопи“.
По делото е прието, като
доказателство писмо от Министерство на земеделието и храните, с което на ищеца
са изпратени 6 таблици за всяка година от 2010 г. до 2015 г., съдържащи данни
от извършено географско сечение между имот КВС/КК и заявени за подпомагане
парцели през съответната кампания.
Прието е по делото като писмено доказателство
и писмо от ищеца до ответника, връчена на последния на 03.12.2015 г., с което е
поканен да заплати на Община Родопи обезщетение за неправомерно ползване на
посочените в Приложение № 1 към писмото земеделски имоти за периода от 2013 г.
– 2014 г., съгласно изготвена пазарна оценка от лицензиран оценител в размер от
8518,30 лв. Предоставен е едномесечен срок от получаване на поканата за
заплащане на обезщетението. Липсват представени доказателства, както и
твърдения от страна на ответника за заплащане на суми по така заявеното от
общината искане.
От приетото по делото заключение
на съдебно – счетоводната експертиза, неоспорено от страните по делото, което
съдът кредитира изцяло, като компетентно изготвено и отговарящо в пълнота на
поставените задачи, се установява, че ответникът е заявил за обработване и
подпомагане за стопанските години: 2013 г и 2014 г общински имоти, или части от
тях/от имотите/, описани в Таблиците на исковата молба и е получил субсидия за
заявените имоти, или части от тези имоти. Отговорът на този въпрос е даден след
проверка в ДФ „Земеделие", Разплащателна агенция Пловдив, респ. МЗХ, респ.
след справка в публичния регистър на ДФ „Земеделие". Вещото лице
установява, че наемната цена за ползване на земеделски земи с обща площ 552.33
дка за стопанската 2013 г. е 5 416.31 лв., а наемната цена за ползване на
земеделски земи с обща площ 51.75 дка за стопанската 2014 г. е в размер на 496.17 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Неоснователно обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на
друго лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на
друго лице /Постановление №
1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС/. Такъв е случаят когато собственик
е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание. Тогава
обедняването на собственика се изразява в пропуснатите от него наемоподобни
доходи, които би получавал при отдаването под наем на имота, които следва да се
определят съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за конкретния
имот. Същевременно неоснователното обогатяване на лицето, което държи имота се
изразява в облагодетелстването му със спестения от него наем, който би плащал
за ползване на имота през този период. В този смисъл е задължителната практика
на ВКС по чл. 290 ГПК:
решение №
131/27.10.2009 г. по т. д. № 268/2009 г. на ВКС, I т. о.; решение № 255/29.06.2010 г.
на ВКС, по гр. д. № 5342/2008 г., III г. о.; решение № 267 от 20.01.2014 г.
по гр. д. № 13/2013 г., III г. о.; решение № 252 от 23.01.2015 г.
по гр. д. № 2858/2014 г., III г. о.. Критериите от значение за определяне на
дължимото обезщетение по чл. 59 ЗЗД
в размер на средния пазарен наем в горната хипотеза произтичат от индивидуалните
особености на конкретния имот и са: предназначението на имота /за търговска
дейност, за обществени нужди или др./; местоположението му; регулационния му
статут; установения начин на ползване както досежно вида на ползването за
съответна дейност, така и досежно обстоятелството дали ползването обхваща целия
имот или част от него. Когато ответникът ползва без правно основание част от
собствения на ищеца недвижим имот по начин, непрепятстващ ползването на
останалата част от имота от собственика, обезщетението по чл. 59 ЗЗД
обхваща средния пазарен наем само за частта от имота, ползвана без основание,
изчислен с помощта на съдебна експертиза.
Такъв е случаят, когато собственикът е лишен
от ползването на имота си, а друго лице го ползва
без основание. Обстоятелството, че ответникът не е развивал дейност и не е
реализирал приходи от имота, е правно
ирелевантно за иска по чл.
59 ЗЗД, ако е
установено, че ответникът ползва имота без правно основание и отговорността му
да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем, които би плащал за ползване на имота,
като обедняването на собственика и обогатяването на ползувателя/държател са една и съща сума, измерваща се в пазарен
наем за процесния имот, които би получил
за спорния период.
Не се спори и от представените
доказателства се установява, че ищецът е собственик на процесните имоти, а от
приетото по делото заключение на съдебно – икономическата експертиза се
установява, че ответникът е заявил имотите за обработване и подпомагане за
стопанските години – 2013 г.- 2014 г.
Фактът на ползването на
процесните имоти съдът приема за установен от обстоятелството, че ответникът е
заявил същите по схеми и мерки за директни плащания на субсидии по Наредба № 5
от 27.02.2009 г., издадена от Министъра на земеделието и храните.
Съответствието между заявените имоти и процесните се установи от заключението
на СТЕ, изготвено от вещо лице Р., което се кредитира от съда на основание
чл.202 ГПК, като компетентно и обективно дадено. По този начин, със заявяването
на процесните имоти, ответникът се е възползвал от възможността по чл.41 ЗПЗС
(в редакцията преди ДВ, бр.40 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) и е посочил определени площи от земеделките земи с цел да
получи субсидии. Така направените заявки от страната във връзка със
стопанисваните земеделски площи представляват извънсъдебно признание, че
очертаните от лицето реални площи от процесните земи, са ползвани през стопанските 2013 г. и 2014 г. Не се установи
за ответника да е налице правно основание за ползване на процесните имоти, а
именно предоставено от общината право ползване. Затова и с факта на заявяването
в ДФ „Земеделие” на процесните имоти с цел получаването на субсидии, без да
заплаща възнаграждение за това на собственика, ответникът се е обогатил за
сметка на общината, която от своя страна се е лишила от възможността да отдаде
под наем процесните имоти и да реализира печалба. Налице е обедняване за
процесната община за сметка на обогатяването на ответника. (В този
смисъл са и влезли в сила предходни съдебни актове Решение № 1182/05.10.2018 г.
по гр.д. № 1032/2016 г. по описа на ПОС, Решение № 1187 от 10.04.2018 г. на РС
- Пловдив по гр. д. № 14057/2016 г., Решение № 2188 от 3.07.2017 г. на РС -
Пловдив по гр. д. № 12622/2016 г. и др.)
Съгласно разпоредбата на чл.59 ЗЗД всеки,
който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В разглеждания случай
се установи, че ответникът е ползвал общинските земеделски имоти през
релевантния за спора период, които е обработвал и заявил за подпомагане, без
правно основание за това, с което се е обогатил за сметка на Общината,
спестявайки си среднопазарния наем за тях. Поради това дължи обезщетение в
размер на този наем, с който ищецът е обеднял.
За пълнота следва да се посочи,
че дали ответникът е получил субсидии или не, е без значение за настоящия спор,
тъй като обедняването на ищеца и обогатяването на ответника се съизмерват със
средния пазарен наем съобразно казаното по – горе, а не с получаването на
реални доходи от страна на ползващото лице. Както се приема и от съдебната
практика, обстоятелството, че ответникът не е развивал дейност и не е
реализирал приходи от имота, е правно ирелевантно за иска по чл. 59 ЗЗД, ако е
установено, че ответникът ползва имота без правно основание и отговорността му
да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем, който би плащал за
ползването на имота. Т. е. обстоятелството, че ответникът реално не е използвал
чуждата вещ или не е реализирал приходи от нея, е без правно значение, щом е установено,
че я ползва без правно основание.
Колкото до възражението, че
общината бездействала и не се е грижила
за собствените си земи, то също не може да доведе до други изводи, тъй като
това бездействие не прави основателно ползването на чуждата вещ, с което,
безспорно собственикът се обеднява.
Формираният извод за съществуване
на спорните вземания налага разглеждане на възражението на ответника за
погасяването им по давност. Вземането за неоснователно обогатяване се погасява
с изтичане на общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД. В случая не се касае до
периодични плащания, като среднопазарният наем служи само за определяне на
размера на вземането, поради което е неприложима разпоредбата на чл.111 ЗЗД.
Съдът намира възражението за
погасяване по давност вземането на ищеца за неоснователно. Вземането за
неоснователно обогатяване се погасява с
общата пет годишна давност. Претенцията на ищеца обхваща стопанските
2013 г. и 2014 г., а не за стопанската 2013-2014 г. и обхваща период от две
стопански години. Съобразно чл. 8, ал.3 от Закона за арендата в земеделието
арендното плащане се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската
година, а съобразно §2, т.2 от ДР на ЗАЗ, стопанска година е времето от 1 октомври на текущата година до
1 октомври на следващата година. От така изложеното следва, че претенцията за
стопанската 2013 г. обхваща периода от 1 октомври 2013 г. до 1 октомври 2014
г., а претенцията за стопанската 2014 г. обхваща периода от 1 октомври 2014 г.
до 01.10.2015 г. Тъй като искът ищецът е предявил на 07.02.2019г. , а вземането за стопанската 2013 г. е дължимо / приложим
по аналогия ЗАЗ/ на 01.10.2014 г. за стопанската 2013 г, то вземането на
ищеца не е погасено по давност, както не
е погасено и за следващите, предмет на иска.
Предвид гореизложеното съдът
счита, че исковата претенция следва да се уважи до размера, установен от вещото
лице в приетото по делото заключение на съдебно – икономическата експертиза, а
именно: до размера от общо 5912,48 лв., от който сумата от 5416,31 лв. за
стопанската 2013 г. и сумата от 496,17 лв. за стопанската 2014 г. За разликата
над тази сума до пълния претендиран размер от 7983,71 лв. исковата претенция
следва да се отхвърли, като недоказана по размер.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК в
полза на всяка от страните следва
да се присъдят разноски по съразмерност на уважена и отхвърлена част от
исковата претенция. Ищецът е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК, като
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 864 лв. за настоящото
производство, сумата от 319,35 лв.-
държавна такса и сумата от 200 лв. – депозит за вещо лице. От така изложеното
следва, че общият размер на разноските на ищеца в настоящото производство е 1383,35 лв., от които по съразмерност на
уважената претенция следва да му се присъди сумата от 1024,46 лв. Ответникът претендира разноски в настоящото произвдство,
които съгласно представените доказателства се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Ищецът е
направил своевременно възражение за прекомерност на заплатеното на процесуалния
представител на ответника адвокатско възнаграждение. Съдът счита за неснователно възражението по
чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, тъй като
същият е близък до предвидения минимум в чл.7, ал. 2, т. 3 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения -729,19 лв.
и напълно съответства на усилията на процесуалния представител по осъществяване
на защитата по делото. От така заплатеното адвокатско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция следва да се присъди
сумата от 259,43 лв.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
А.Д.П., ЕГН **********,*** да
заплати на ОБЩИНА РОДОПИ, БУЛСТАТ *********, гр. Пловдив, ул. „Софроний
Врачански“ № 1а сумата от 5912,48 лв. – главница, представляваща обезщетение в размер на средния пазарен наем
за ползваните през стопанските 2013 г. и
2014 г. земеделски имоти или части от тях, собственост на Община Родопи, както
следва: за стопанската 2013 г.- сумата от 5416,31 лв. за имоти, находящи се в
землището на с. *** с кадастрални номера:
***,***,***, имоти, находящи се в землището на с. *** с кадастрални номера ***,***,***; имоти,
находящи се в землището на с. *** с кадастрални номера - ***,***,*** и за стопанската
2014 г. – сумата от 496,17 лв. за имоти, находящи се в землището на с. *** с
кадастрални номера: ***,***,***; имоти, находящи се в землището на с. *** с
кадастрални номера: ***,***,***; имоти, находящи се в землището на с. *** с
кадастрални номера: ***,***,*** , ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 07.02.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата от 1024,46
лв.- разноски, съразмерно на уважената част от исковата претенция, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от ОБЩИНА РОДОПИ, БУЛСТАТ *********, гр. Пловдив, ул.
„Софроний Врачански“ № 1а против А.Д.П., ЕГН **********,*** искове
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 2 071, 23 лв., представляваща разлика
между претендирания размер от 7983,71 лв. и уважения размер от 5912,48 лв. за
ползваните през стопанската 2013 г. и
2014 г. земеделски имоти или части от тях, собственост на Община Родопи, както
следва за сумата от 856,28 лв. – разлика за стопанската 2013 г. и сумата от 1214,
95 лв. разлика за стопанската 2014 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда –
07.02.2019 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ОБЩИНА
РОДОПИ, БУЛСТАТ *********, гр. Пловдив, ул. „Софроний Врачански“ № 1а да
заплати на А.Д.П., ЕГН **********,*** сумата
от 259,43 лв. – разноски по съразмерност на отхвърлената
част от исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му.
Препис от решението да се връчи
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ