Р Е Ш Е Н И Е №
260353
гр.
Сливен, 07.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и пети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при
секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 4545 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, с която са предявени положителни установителни
искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, за установяване
съществуването на вземането на взискателя по подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 15.07.2015 г.
ищцовото дружество „Теленор България” ЕАД и ответникът К.В.С. сключили Договор
за мобилни услуги, по силата на който на ответника бил предоставен мобилен номер
**********. На 14.09.2016 г. между страните били сключени и Допълнително
споразумение № ********* към Договора за мобилни услуги и Договор за лизинг.
Съгласно Допълнителното споразумение била уговорена месечна абонаментна такса
от 60,99 лв. с ДДС, а по силата на Договора за лизинг, на ответника било
предоставено устройство SAMSUNG Galaxy J5 Dual White на изплащане посредством
23 лизингови месечни вноски от по 13,59 лв.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил свои парични
задължения, поради което договорите били едностранно прекратени от ищцовото
дружество и била издадена фактура от 18.01.2017 г., в която са начислени сумите
от 1092,52 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване, от която сума ищецът претендира
единствено сумата от 152,48 лв.,
представляваща неустойка в размер на три стандартни месечни такси без ДДС и 271,80 лв., представляваща незаплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от 14.09.2016 г.
Иска се да бъде признато за установено по отношение на
ищцовото дружество, че ответникът К.В.С. му дължи сумата от общо 424,28 лв., от които 152,48 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване,
дължима на основание раздел IV, т. 4 от Допълнително споразумение № *********
от 14.09.2016 г. към Договор за мобилни услуги № ********* от 15.07.2015 г. и 271,80 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор
за лизинг от 14.09.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч. гр. д. № 2214/2019
г. по описа на СлРС, до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът признава, че след издаване на заповедта за
изпълнение и преди подаване на исковата молба ответникът доброволно е заплатил
сума от 48 лв., за която твърди, че по правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД следва да
се приспадне от разноските за адвокатско възнаграждение по издадената заповед.
Претендират се разноските, направени в заповедното
производство, при отчитане на извършеното доброволно плащане, както и
разноските, направени в исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от ответника чрез назначения му от съда особен представител - адвокат, с
който изразява становище за допустимост на предявените искове, но
неоснователност по същество. Релевира възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на вземанията на ищеца, тъй като същите имат характер на
периодични плащания. Твърди, че липсва яснота в исковата молба какви суми и за
какви периоди се претендират, поради което не е ясен размерът на главния и
акцесорните искове. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
В
съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат писмено становище, с
което поддържа предявените искове.
Ответникът,
чрез назначения си особен представител - адвокат, изразява становище за неоснователност
и недоказаност на исковете и моли да бъдат отхвърлени.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намери от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетите писмени доказателства
по делото на 15.07.2015 г. ищцовото дружество „Теленор България” ЕАД и ответникът
сключили Договор за мобилни услуги, по силата на който на ответника бил
предоставен мобилен номер **********. На 14.09.2016 г. между страните били
сключени и Допълнително споразумение № ********* към Договора за мобилни услуги
и Договор за лизинг. Съгласно Допълнителното споразумение била уговорена месечна
абонаментна такса от 60,99 лв. с ДДС, а по силата на Договора за лизинг, на
ответника било предоставено устройство SAMSUNG Galaxy J5 Dual White на изплащане
посредством 23 лизингови месечни вноски от по 13,59 лв.
В чл. 4 от Договора за лизинг било уговорено,
че с подписа си на договора, клиентът декларира, че е получил устройството в
годен за ползване вид.
Предвид неизпълнение на задълженията на
ответника, ищецът прекратил едностранно сключените договори съгласно Общите
условия на мобилния оператор.
Видно от издадената фактура от
18.01.2017 г., на ответника били начислени сумите от 1092,52 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване, от
която сума ищецът претендира единствено сумата от 152,48 лв., представляваща неустойка в размер на три стандартни
месечни такси без ДДС и 271,80 лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 14.09.2016
г.
Липсват доказателства за заплащане на
претендираните задължения от страна на ответника.
По заявление на ищеца било образувано
ч. гр. д. № 2214/2019 г. по описа на РС - Сливен, по което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1445/30.04.2019 г. срещу ответника
за сумата от 424,28 лв., представляваща неустойка и незаплатени лизингови
вноски, както и сумата от 385,00 лв. разноски. Заповедта била връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК - обстоятелство, довело до образуването на
настоящото дело за установяване на вземането на ищеца.
Предявените
установителни искове са процесуално
допустими.
Техният предмет е установяване на
съществуването и дължимостта на сумите, за които е била издадена Заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК като ищецът носи доказателствената тежест да установи
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта
му.
С оглед разпределената доказателствена тежест съдът
намира предявения установителен иск по чл.
422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 205 ЗЗД за сумата от 271,80 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор
за лизинг от 14.09.2016 г. за изцяло основателен
и доказан, поради което следва да
бъде уважен.
Установи се от събраните по делото
писмени доказателства, че между страните през процесния период е имало сключен Договор
за лизинг от 14.09.2016 г., по силата на който ответникът е получил мобилно
устройство на изплащане.
Ответникът е декларирал с подписа си на
договора за лизинг, че е получил мобилното устройство на изплащане, за което
съгласно погасителния план е била дължима месечна вноска от 13,59 лв. Съгласно
погасителния план, обективиран в лизинговия договор, към датата на предявяване
на исковата молба е настъпил падежът и на последната дължима вноска по договора,
като не са събрани доказателства по делото нито за обстоятелството ответникът
да е заплатил дължимите лизингови вноски на обща стойност 271,80 лв., нито да е
върнал предоставеното от ищеца мобилно устройство.
Неоснователно е възражението на
ответника за погасяване на вземането на ищеца за лизингови вноски по давност.
При договора за продажба на изплащане, какъвто е настоящият, вноските по погасителния план не представляват периодични плащания, а
разсрочени падежи на части от едно задължение за главница, за които се прилага общата
петгодишна давност. Тя не е изтекла до датата на предявяване на иска.
Що се отнася до предявения иск по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 152,48 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване,
дължима на основание раздел IV, т. 4 от Допълнително споразумение № *********
от 14.09.2016 г. към Договор за мобилни услуги № ********* от 15.07.2015 г., то
съдът го намира за изцяло неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Клаузата в подписания от страните договор
за мобилни услуги и допълнителното споразумение към него, уреждаща задължение
за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване в размер на стандартните
такси до края на срока на договора е нищожна
поради накърняване на добрите нрави и не поражда задължения за ответника.
Допустимо е уговарянето от страните на
неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга,
но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на
добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към
момента на сключване на договора - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г.
по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи
преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на
насрещните престации: мобилният оператор се задължава да предостави на
потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а
потребителят - да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга страна,
ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в
размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му,
мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора, като в
случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя въз основа на
стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената между
страните преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този начин
неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на
неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия
услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за
неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за
услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер
на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до
изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите
нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл е и константната практика
на ВКС: Решение №110/21.07.2016 г. по дело № 1226/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о.,
Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС , I т. о. и Решение
№ 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о. Следва да се посочи,
че съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на
договора, когато дадена клауза е свързана с противоречие на закона или на
добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и
доказателства по делото. В този смисъл: Решение № 178 от 26.02.2015 г. по т. д.
№ 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. №
1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, както и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС.
Тъй като съдът намира неустоечната
клауза за изначално нищожна, а не прекомерна по размер, то и не следва размерът
й да се ограничи до три месечни абонаментни такси по договора за мобилни
услуги.
С оглед
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото, съразмерно с
уважената част от исковете. Ето защо от общо
направени от ищеца разноски в размер на 1120,00 лева, от които 385,00 лева -
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството по ч. гр.
д. № 2214/2019 г. по описа на РС - Сливен, както и 75 лева - държавна такса,
300 лева - депозит за особен представител и 360 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, направени в настоящото исково производство, ответникът
следва да бъде осъден да заплати сумата от 717,49
лв., съразмерно
с уважената част от исковете.
Ищецът признава, че след издаване на
заповедта за изпълнение и преди подаване на исковата молба ответникът
доброволно е заплатил сума от 48 лв., която също следва да се приспадне от
разноските по издадената заповед или ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 669,49 лв.,
представляваща разноски в общ размер, направени в заповедното и в исковото
производство, съразмерно с уважения размер на исковете.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.В.С., ЕГН:
**********, с адрес ***, ДЪЛЖИ
на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 205 ЗЗД, сумата от 271,80
лв. /двеста седемдесет и един лева и осемдесет стотинки/, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор
за лизинг от 14.09.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 24.04.2019 г.,
до окончателното изплащане на задължението,
за което е издадена Заповед за изпълнение № 1445/30.04.2019 г. по
ч. гр. д. № 2214/2019 г. по описа на СлРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване за установено, че К.В.С., ЕГН: **********, с адрес ***,
ДЪЛЖИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК,
вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 152,48 лв. /сто
петдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване, дължима на основание раздел IV, т. 4 от
Допълнително споразумение № ********* от 14.09.2016 г. към Договор за мобилни
услуги № ********* от 15.07.2015 г., за която сума е издадена Заповед за
изпълнение № 1445/30.04.2019 г. по ч. гр. д. № 2214/2019 г. по описа на СлРС,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК К.В.С., ЕГН:
**********, с адрес ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 669,49
лв. /шестстотин шестдесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща
разноски в общ размер, направени в настоящото
исково производство и в заповедното производство по ч.
гр. д. № 2214/2019 г. по описа на СлРС, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: