№ 15672
гр. София, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110111717 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба на ***, срещу А. Б. Н..
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответникът е клиент на
доставена топлинна енергия за битови нужди в качеството му на съсобственик
на топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ***, абонатен № ***.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
При тези твърдения моли съда да признае за установено, че ответникът дължи
сума в общ размер на 863,52 лв., от които 741,18 лв. – главница,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2022 г., сумата от 99,82 лв. – обезщетение за забава (мораторна лихва) за
периода 15.09.2020 г. – 20.04.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.05.2023 г. до окончателното плащане, сумата от
19,01 лв. – главница за услуга за дялово разпределение за периода 01.04.2020 г.
– 30.04.2022 г. и сумата от 3,49 лв. – обезщетение за забава (мораторна лихва)
върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода 15.06.2020 г.
– 20.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
1
от 27.06.2023 г. по ч.гр.д. № 24524/2023 г. по описа на СРС, 87 състав.
Претендира разноски за производството, включително възнаграждение за
юрисконсулт.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначен от съда особен
представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като недопустими, евентуално –
като неоснователни. Посочва, че исковата претенция е неуточнена, защото не
е посочено какво е количеството, качеството и единичната цена на
доставяната топлинна енергия, както и не се уточнява дали се претендира
заплащане на стойността на доставената топла вода или и за отопление на
недвижим имот, не се посочва защо ищецът счита, че ответникът е потребител
на топлинна енергия. Оспорва претенциите по основание и размер, оспорва
ответникът да има качеството на потребител на ТЕ, както и че е потребявал
топлинна енергия за процесния период, оспорва наличието на валиден
договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“, оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва претенцията за лихви за забава с
твърдението, че лихви се дължат единствено за ликвидни изискуеми
задължения, а процесните главници за доставена топлинна енергия са
начислени по прогнозни цени. Прави възражение за погасяване на
задълженията по давност. Не оспорва обстоятелствата, удостоверени от
представените като доказателства удостоверение за наследници, договор за
покупко-продажба на държавен имот от 1969 г. Оспорва като нищожен и
неотносим към делото договор № *** г. Оспорва записванията в приложените
съобщения към фактури, оспорва като неотносим и преправен протокол от
общо събрание на ЕС от 21.01.2002 г., като моли ищецът да бъде задължен да
представи оригинал, в противен случай съдът да го изключи от
доказателствения материал по делото. Посочва, че общите условия не са
връчвани на ответника, моли съдът да задължи ищеца да представи относими
общи условия. Моли да не бъдат допускани съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи, тъй като оспорва записванията в информационната
система на ищеца. Моли съдът да не допуска *** като трето лице-помагач на
страната на ищеца. Моли в случай, че бъде допусната счетоводна и техническа
експертизи, третите лица да бъдат задължени да представят всички
документи, които държат при себе си и въз основа на които черпят
претенциите за начисляване на суми по делото. Моли съдът да отхвърли
предявените искове.
В проведеното открито съдебно заседание, ищецът се представлява от
процесуален представител, който поддържа предявените искове.
Ответникът се представлява от назначения от съда особен представител,
който моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи сумата от 741,18 лв. – главница,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2022 г., сумата от 99,82 лв. – обезщетение за забава (мораторна лихва) за
2
периода 15.09.2020 г. – 20.04.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.05.2023 г. до окончателното плащане, сумата от
19,01 лв. – главница за услуга за дялово разпределение за периода 01.04.2020 г.
– 30.04.2022 г. и сумата от 3,49 лв. – обезщетение за забава (мораторна лихва)
върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода 15.06.2020 г.
– 20.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 27.06.2023 г. по ч.гр.д. № 24524/2023 г. по описа на СРС, 32 състав.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи по делото: 1. валидно възникнало
договорно отношение с ответниците за продажба на топлинна енергия за
процесния апартамент, 2. качеството потребител за ответниците – собственик.
3. изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния
период и за разпределение на топлинна енергия за процесния период, по което
е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер.
При установяване на посочените обстоятелства, в доказателствена
тежест на ответниците е да установят, че са платили претендираните суми.
От представените по делото доказателствата се установява, че през
исковия период, процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е
доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна
енергия, отчетено от общия топломер.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
заплащат цена за топлинна енергия, като „битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за собствени битови нужди. Видно от цитирания текст на закона,
облигационната връзка по доставяне на топлинна енергия между ответното
дружество и съответното физическо лице е предпоставена от наличие на
право на собственост или учредено вещно право на ползване.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР. Не
се представят доказателства, а и не се твърди ответникът да е възразил срещу
Общите условия, поради което следва да се счита обвързан от облигационно
правоотношение с *** при публично известни общи условия (Решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС).
От приетите по делото писмени доказателства, а именно – заверено
копие на Договор за продажба на държавен недвижим имот от 08.02.1969 г.,
представен с писмо вх. № *** г. на СО-район „Надежда“ и заверено копие на
писмо с изх. № КО-700-15/05.03.2013 г. на кмета на СО-район „Надежда“ се
установява, че ответникът в качеството си на наследник на *** А.ов НН., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. *** (процесния топлоснабден имот),
починал с Акт за смърт № *** г., притежава правото на собственост върху ½
ид.ч. от процесния имот - ап. 9, находящ се в гр. ***.
3
Предвид горното, съдът намира, че е налице облигационно
правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от
договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял
топлинна енергия, а ответникът А. Б. Н., дължи заплащане на стойността на
ползваната услуга. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия
е доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, е от значение
единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на
този размер не може да доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.
От заключението на приетата в хода на производството по делото,
съдебно-техническа експертиза, което съдът намира за обективно и
компетентно изготвено и кредитира изцяло, се установява че за процесния
период в имота на ответника, радиаторите са били демонтирани, а в банята
има щранг-лира с размери 2 елемента с ф25мм и височина 2.4 м., без
техническа възможност за монтаж на уред, което е отбелязано в отчетни
формуляри от 05.06.2020 г. и 15.05.2021 г. За трите отчетни периода, ТЕ за
щранг-лирата е изчислена служебно на база инсталирана мощност в размер на
545.280W, умножени по МСРС /максимален специфичен разход на сградата/.
През процесния период сградната инсталация е изчислявана по формулата в
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. върху пълната отопляема кубатура 142
куб.м., съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен на в.л.
Експертът е констатирал, че в процесния имот има монтиран един брой
водомер за топла вода. За отчетни периоди 19/20 г. и 20/21 г., водомерът е
отчетен на 05.06.2020 г. и 15.05.2021 г., като за първия отчетен период,
въведеното количество топла вода е намалено с 0,616 куб.м., тъй като отчетът
е извършен през м.юни. За периода 21/22 г. не е осигурен достъп за отчет на
водомера, за което са съставени протоколи от 11.05.2022 г. и от 17.05.2022 г.,
поради което е изчислена ТЕ за БГВ на база един брой потребител на топла
вода, при служебно определен разход 140л. на денонощие за един потребител.
Видно от заключението на СТЕ, вещото лице е констатирало, че изчисленията
извършени от ФДР, са в съответствие с действащата Наредба №Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г.
За процесните отоплителни сезони, а именно – 19/20 г., 20/21 г., и 21/22
г., т.е. за целия процесен исков период - от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.,
ищецът е начислил и съответно фактурирал прогнозни задължения за
процесния имот в общ размер на сумата от 1 523,60 лв. – цена, дължима за ТЕ,
от която ТЕ за сградна инсталация в размер на сумата от 352,42 лв. и ТЕ за
имот – 336,78 лв. Прогнозните изчисления за БГВ за процесния период са в
размер на сумата от 822,47 лв. Общият размер на фактурираните прогнозни
задължения за процесния период, възлиза на сумата от 152,60 лв.
В изпълнение на дейността по топлинно счетоводство, ФДР *** ЕООД е
изготвило за процесния период изравнителни сметки за стойността на
използваната топлинна енергия по действителен разход, съгласно, които е
налице сума за връщане в общ размер на 17,28 лв. Същата е формирана, след
като за сезон 19/20 г., счетоводителят е установил сума за връщане в размер на
437,58 лв. (при съобразяване промяна на цената на ТЕ); за сезон 20/21 г. –
159,01 лв. – сума за доплащане и за сезон 21/22 г. – 261,29 лв. – сума за
доплащане.
Вещото лице е констатирало, че всички суми за ТЕ, са без предишни
4
неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
По делото е прието, без възражения от страните заключение на ССчЕ,
което съдът кредитира изцяло. Заключението на вещото лице, изготвило
ССчЕ, кореспондира изцяло със заключението на приетата по делото СТЕ, по
отношение на начислените дължими суми, като единствено за отоплителен
сезон 21/22 г., сумата е в по-малък размер, а именно – 237,28 лв., тъй като е
намалена данъчната ставка от 20% на 9%, поради което е налице намаление на
задължението с 23,97 лв. Вещото лице е установило, че дължимата главница
за незаплатена топлинна енергия за процесния период, от 01.05.2019 г. до
30.04.2022 г. е общо в размер на 1520,40 лв., (сума на ТЕ за имот в размер на
1482,37 лв. и цена за дялово разпределение – 38,03 лв., начислена за периода
01.04.2020 г. – 30.04.2022 г.), поради което съдът намира за доказано,
възникналото задължение за плащане на посочените суми.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в действащата, както към момента,
така и към процесния период Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ гласи, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик
на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
В настоящия случай от представените по делото писмени доказателства
– Договор № *** г., протокол за проведено ОС на ЕС за избор на ФДР от
21.01.2002 г., се установява, че топлинното счетоводство на сградата е
извършвано от ФДР *** ЕООД.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, клиентите заплащат цена за услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността
й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща
изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се
заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и
начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Следователно, доколкото се установи в настоящото производство, че
ФДР е осъществявало услугата дялово разпределение за процесния период по
възлагане от ищеца, с оглед на което за ответника е възникнало задължение за
заплащане на такси за дялово разпределение.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
5
Съгласно чл. 33, ал.2 от Общите условия на ищеца (в сила от 27.06.2016
г.), клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за доставена
топлинна енергия, в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се
отнасят. Продавачът начислява лихва за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал.2 от ОУ, а именно върху тези, начислени с
фактура за реално потребено количество топлинна енергия, определено на
база на изравнителните сметки (чл. 33, ал.4 ОУ). Съгласно чл. 33, ал.5 от
цитираните Общи условия, при забава в плащането на задълженията по чл. 33,
ал.2 от ОУ, клиентите заплащат обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума за ТЕ.
Видно от неоспореното и прието по делото заключение на ССчЕ,
съобразено с ОУ на ищеца за продажба на ТЕ на битови потребители,
размерът на законната лихва върху дължимите суми от общите фактури и
дебитните известия, считано от датата на изпадане на абоната в забава до
20.04.2023 г. е на стойност 191,52 лв. – лихва, изчислена върху главница за ТЕ
в размер на 1482,37 лв. Задължението за заплащане на услугата дялово
разпределение е възникнало като срочно съгласно раздел ІХ от Общите
условия на ищеца, а доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно
вземане в горепосочения размер, то акцесорната претенция се явява
установена в своето основание. Нейният размер е установен от заключението
по съдебно-счетоводната експертиза – 7,38 лв., изчислено върху главница за
ДР в размер на 38,03 лв.
По възражението за погасяване на задължението по давност.
При формирания извод за основателност на иска, следва да бъде
разгледано възражението на особения представител на ответника за
погасяване на задължението по давност.
Вземането за стойността на топлинна енергия се погасява по давност с
изтичането на тригодишен период – чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1
ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Съобразно предвиденото в чл. 33, ал.2 от Общите условия на ищеца (в сила от
27.06.2016 г.), давностният срок за процените суми започва да тече с
изминаването на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Разпоредбата на чл. 116, б. "б" ЗЗД предвижда, че давностният срок се
прекъсва с предявяване на иск за вземането. Погасени по давност са всички
месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години
назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 24524/23 г. на СРС, 32 състав, а именно – 09.05.2023
г., с който момент законът свързва настъпването на последиците на подаване
на исковата молба. Следователно, в случая погасени по давност са вземанията
за топлинна енергия за периода 01.05.2019г. – м.02.2020 г., доколкото
задължението за м. 03.2020 г., (фактурирано през м. април) е дължимо на
15.05.2020 г., а давността е прекъсната считано от 09.05.2020 г.
В настоящия случай исковият период обхваща 01.05.2019 г. – 30.04.2022
г., поради което възражението за погасяване на задължението по давност е
частично основателно. От заключението на ССчЕ (по въпросите
формулирани от съда) се установява, че дължимата сума за доставена
топлинна енергия за периода 01.03.2020 г. – 30.04.2022 г., след изравнителните
сметки възлиза на 1 299,86 лв., а размерът на обезщетението за забава върху
6
тази сума, начислена за исковия период 15.09.2020 г. – 20.04.2023 г. възлиза на
сумата от 139,76 лв.
Доколкото по делото се установи, че ответникът е собственик на ½ ид.ч.
от процесния топлоснабден имот, то същият дължи на *** заплащане на
649,93 лв. – главница за ТЕ и 69,88 лв. – обезщетение за забава, поради което
предявените искове са основателни до посочените размери и следва да бъдат
уважени. За разликата до пълния предявен размер – 741,18 лв. – главница за
ТЕ и 99,82 лв. – обезщетение за забава, исковете са неоснователни и подлежат
на отхвърляне.
Няма погасена по давност част от претенцията за главница претендирана
за дялово разпределение, поради което искът се явява изцяло основателен за
предявения размер, а именно – сумата от 19,01 лв.
По отношение на цената за услугата за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение, поради което акцесорния иск за лихва върху
главницата за дялово разпределение за сумата от 3,49 лв. е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква и за двете страни
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част на исковете. Ищецът е
направил разноски в настоящото исково производство в общ размер на сумата
от 1 332,73 лв., от която: 32,73 лв. – д.т., 400 лв. – депозит на СТЕ; 400 лв., -
депозит за ССчЕ; 400 лв. – възнаграждение за особен представител и 100 лв. –
възнаграждение за юрисконсулт. Пропорционално на уважената част от
исковете, в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата от 1 140,27
лв. В производството по ч.гр.д. № 24524/2023 г., разноските на ищеца (по
отношение на ответника) възлизат на сумата от 42,26 лв., поради което
пропорционално, дължимата сума е в размер на 36,16 лв.
Ответникът не е направил разноски за производството, поради което
такИ. не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на чл. 422, ал.1, вр.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, че А. Б. Н., с ЕГН **********
и адрес: гр. ***, дължи на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. *** следните суми: сумата от 649,93 лева (шестстотин четиридесет и девет
лева и 93 стотинки) – главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
***, аб.№ ***, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
09.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 69,88 лева (шестдесет и
девет лева и 88 стотинки) – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до
20.04.2023 г. и сумата от 19,01 лева (деветнадесет лева и 01 стотинки) – цена
7
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху нея, считано от 09.05.2023 до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 27.06.2023 г. по ч.гр.д. № 24524/2023 г. по описа на СРС, 87
състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над посочените суми до
пълния предявен размер за всеки от тях, както и изцяло иска за сумата от 3,49
лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, начислена за
периода от 15.06.2020 г. до 20.04.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Б. Н., с ЕГН ********** и
адрес: гр. ***, да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. *** сумата в общ размер от 1 140,27 лв. (хиляда сто и
четиридесет лева и 27 стотинки) - разноски за настоящото исково
производство и сумата от 36,16 лв. (тридесет и шест лева и 16 стотинки) -
разноски за производството по ч.гр.д. № 24524/2023 г. на СРС, 87 състав.
Решението е поставено при участието на *** ЕООД, ЕИК *** – трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8