РЕШЕНИЕ

№………

гр.Радомир, 17.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Радомир, гражданска колегия, ІІІ^-ти състав в публичното заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

Районен съдия: Татяна Тодорова

при секретаря: Иляна Стоева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 665 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

По изложените в исковата молба обстоятелства ищеца “Ч.Е.Б.” АД *** със седалище и адрес на управление:*** Марк, Бизнес център с ЕИК .. е предявил обективно кумулативно съединени искове против Е.М.Л. с ЕГН ********** ***, като е поискал да бъде установено по отношение на ответника, че последния дължи на ищцовото дружество за електроснабден имот на адрес в гр. Радомир, ж.к. „Т.“ № .. по издадена заповед за изпълнение следните суми: сумата в размер на 943.75 лева - представляваща незаплатен остатък от главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 23.12.2018 г. до 25.04.2019 г., сумата в размер на 26.80 лева, представляваща законна лихва за забава, считано от 26.02.2019 г. до 11.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата, които вземания са предмет на заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 518/2019 г. на РдРС, както и направените по заповедното и настоящето дело разноски.

В настоящето производство дружеството ищец е предявило искове за осъждане на ответника да заплати дължимата се цена за доставена електроенергия за посочения в исковата молба период за електроснабден имот, ведно със законната лихва върху главницата и направените разноски.

В срока за отговор, ответника Е.М.Л. не е подала отговор на исковата молба и не е взела становище по иска.

В съдебно заседание ищцовата страна не се представлява. В депозирана по делото молба поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответницата Е.М.Л. се явява лично и не оспорва предявеният иск, като заявява становище за постигане на споразумение с ищцовата страна.

Районен съд-Радомир, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено следното:

Не се спори по делото, а и от приложеното към настоящето дело ч.гр.дело № ../2019 г. по описа на РдРС, се установява че въз основа заявление от ищцовата страна от 21.06.2019 г. по реда на чл.410 ГПК, в РдРС, е образувано ч.гр.д. № 518/2019 г. на РдРС, по което в полза на дружеството ищец срещу ответника Е.М.Л. е била издадена заповед № 365 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 21.06.2019 г. за сумата от 1253.75 лева, представляваща стойността на потребена електрическа енергия за периода от 29.12.2018 г. до 25.04.2019 г., сумата от 26.80 лева, представляваща лихва за периода от 26.02.2019 г. до 11.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 21.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 25.61 лева - държавна такса и 58.00 лева – адвокатско възнаграждение.

По така издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, ответницата е подала две възражения: едното по чл.414 от ГПК, а другото по чл.414а от ГПК, към което е приложила 2 броя разписки, за платени суми в размер на 310.00 лева, като е заявила, че продължава да заплаща дължимите суми на ищеца.

По подаденото възражение ищецът в настоящето производство е заявил становище в заповедното производство, че след извършена справка, при тях е постъпило плащане в размер на 200.00 лева, като е останало неплатено задължение в размер на 943.75 лева – главница, мораторна лихва върху главницата в размер на 26.81 лева за периода от 26.02.2019 г. до 11.06.2019 г. и съдебни разноски в размер на 83.61 лева, за които суми е издадена заповедта за изпълнение.

Видно от приетата по делото лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-409-17/01.07.2013 г., ДКЕВР е издала на “Ч.Е.Б.” АД лиценз за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция, за срок 28 години (л.26 от делото).

За установяване размера на иска по делото е изслушана и приета съдебно – икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че след образуване на заповедното производство, ответницата е заплатила на ищеца сумата в размер на 460.00 лева, на следните дати: на 27.06.2019 г. – сумата в размер на 110.00 лева, на 04.07.2019 г. – сумата в размер на 200.00 лева и на 26.08.2019 г., сумата в размер на 150.00 лева, като след направените от ответницата плащания и след извършени проверки от вещото лице при ищеца, експерта е установил, че в счетоводството на ищеца по партидата на ответницата за периода от 29.12.2018 г. до 25.04.2019 г. задължението е в размер на 793.75 лева- главница, а лихвата за забава за периода от възникване на задължението от 26.02.2019 г. до 11.06.2019 г. – датата на издаване на счетоводната справка е в размер на 26.80 лева.Съгласно приетата експертиза общият размер на вземането на ищеца е в размер на 820.55 лева, от които главница в размер на 793.75 лева за периода от 29.12.2018 г. до 25.04.2019 г. и лихва за забава в размер на 26.80 лева за периода от 26.02.2019 г. до 11.06.2019 г.

Не се спори между страните, че ответникът е ползвател на електроенергия в електроснабден имот, находящ се в гр. Радомир, ж.к. „Тракия“ № 23.

Представени са и общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г., изм. и доп. с решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, изисканото и приложено ч.гр.д. № 518/2019 г. на РдРС, както и приетата по делото съдебно – икономическа експертиза.

Радомирският районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие следното:

Предявеният установителен иск с правно основание чл.415 вр.чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, е процесуално допустим, тъй като същият съставлява продължение на започналото срещу длъжника заповедно производство, в рамките на което ответника е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Същият е предявен в установените от закона процесуални срокове (чл.415, ал.4 от ГПК), като за ищцовото дружество безспорно е налице правен интерес да установи в рамките на настоящето исково производство, вземането си по основание и размер, както и да докаже че същото е дължимо и изискуемо.

Съгласно чл.98а, ал.1 от ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като ал.4 на същата разпоредба предвижда, че публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане, ако не са договорили различни условия от общите.

По делото няма доказателства, че между страните има постигнати договорености за условия, различни от приложените по делото и неоспорени от страните Общи условия, съобразно разпоредбите на чл.16 от ЗЗД и чл.298 от ТЗ, поради което съдът приема, че същите Общи условия са приложими в отношенията между страните по делото, като ответника е бил потребител на електрическа енергия с клиентски номер № .., което не се спори по делото. Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на електрическа енергия между електроразпределителните дружества наричани за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички потребители на електрическа енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ", присъединени към разпределителната мрежа на територията на страната и са издадени на основание чл.16 от ЗЗД и чл. 298 от ТЗ.

В съответствие с нормите на Общите условия (чл.19 от ОУ от 2007 г.) потребителят е задължен да заплаща потребената електрическа енергия веднъж месечно, като продължителността на срока за плащане е 10 дни. Началната и крайната дата за плащане се определят от електроразпределителното дружество и се съобщават ежемесечно от продавача чрез съобщение, изпращано до потребителите по един от следните начини: в съобщението за дължимата сума, в съобщение, приложено към фактурата или касовата бележка за всяко извършено плащане в брой, в съобщение в средствата за масова информация и поставяне на видно място в офисите на електроразпределителното дружество. С обявяването на сроковете по посочените начини, потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане за използваната електрическа енергия в срок. Неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума в срок. В случай, че потребителят не получи съобщение за дължимите суми, той се информира за размера на задължението и за срока за неговото плащане от интернет страницата на електроразпределителното дружество или на обявени от последното телефони. Плащането на предоставената електрическа енергия следва да стане до изтичането на последния ден от срока за плащане, а ако той е неприсъствен, задължението следва да бъде платено до края на първия следващ присъствен ден (чл. 22, ал. 2 от ОУ от 2007 г.).  

В случая, ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива.

От изслушаната приета и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза се установява, че след издаване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № ../2019 г. на РдРС ответницата е погасила част от вземането по заповед № 365 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като е погасила сума в размер на 460.00 лева, на следните дати: на 27.06.2019 г. – 110.00 лева, на 04.07.2019 г. – 200.00 лева и на 26.08.2019 г., сумата в размер на 150.00 лева, като след направените от ответницата плащания и след извършени проверки от вещото лице при ищеца, експерта е установил, че в счетоводството на ищеца по партидата на ответницата за периода от 29.12.2018 г. до 25.04.2019 г. задължението е в размер на 793.75 лева- главница, а лихвата за забава за периода от възникване на задължението от 26.02.2019 г. до 11.06.2019 г. – датата на издаване на счетоводната справка е в размер на 26.80 лева. При постановяване на настоящето решение съдът кредитира изцяло изслушаната, приета и неоспорена от страните СИЕ. След направеното плащане от ответницата ищецът е предявил иска за сумата в размер на 943.75 лева - представляваща незаплатен остатък от главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 23.12.2018 г. до 25.04.2019 г., за сумата в размер на 26.80 лева, представляваща законна лихва за забава, считано от 26.02.2019 г. до 11.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата, които вземания са предмет на заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 518/2019 г. на РдРС.

Съгласно приетата съдебно-икономическа експертиза общият размер на вземането на ищеца е в размер на 820.55 лева, от които главница в размер на 793.75 лева за периода от 29.12.2018 г. до 25.04.2019 г. и лихва за забава в размер на 26.80 лева за периода от 26.02.2019 г. до 11.06.2019 г., поради което искът за главница се явява основателен и доказан за сумата в размер на 793.75 лева за периода от 29.12.2018 г. до 25.04.2019 г., за който и размер следва да бъде признато за установено процесното вземане, като за разликата до пълния предявен размер от 943.75 лева, искът следва да бъде отхвърлен поради плащане на ответницата, извършено след издаване на процесната заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 518/2019 г. на РдРС.

По предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество лихва за забавено плащане в размер на 26.80 лева, начислена върху всяка от фактурите от датата на падежа до 11.06.2019 г., съдът намира също за основателен.

Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок, и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане. С оглед решението по главния иск, следва да бъде разгледана и акцесорната ищцова претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка месечна главница, считано от датата на настъпване на изискуемостта на всяка от тях за периода 26.02.2019 г. до 11.06.2019 г. По силата на чл.84, ал.1, изр.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В съответствие с чл. 19 от ОУ от 2007 г., периодът за заплащане на електрическата енергия, потребена от ответника е винаги определен, поради което ответникът е изпаднал в забава с изтичане на 10-дневния период за плащане, без да е необходимо кредиторът (ищцовото дружество) да му отправя нарочна покана. В приетото като доказателство и неоспорено от страните заключение по съдебно-икономическата експертиза, вещото лице е посочило размера на обезщетението за забава върху всяко периодично задължение, считано от 26.02.2019 г. до 11.06.2019 г., което е в размер 26.80 лева, поради което и акцесорният иск следва да бъде приет за основателен и доказан.

На основание чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД, следва да бъде уважен искът за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 793.75 лева, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 21.06.2019 г. до окончателното плащане на същата.

По разноските:

Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва да разпредели (осъди страните) отговорността за разноски по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство (т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС).

С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата в размер на 401.20 лева - разноски, от които направени разноски в размер на 83.61 лева по заповедното производство, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение и сумата от 317.59 лева – разноски в исковото производство, представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за СИЕ. Независимо, че част от исковата претенция се отхвърля, то същата се отхвърля поради извършено плащане от ответницата след датата на предявяване на иска, поради което и не може да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, като разноските извършени от ищеца в хода на заповедното и исковото производство следва да бъдат възложени върху ответната страна.

Воден от горното Районен съд Радомир

Р     Е     Ш     И  :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.М.Л. с ЕГН ********** *** дължи на “Ч.Е.Б.” АД *** със седалище и адрес на управление:*** Марк Бизнес, с ЕИК .., сумите от: 793.75 лева главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 29.12.2018 г. до 25.04.2019 г., за електроснабден имот, находящ се в гр. Радомир, ж.к. „Т.“ № .; сумата от 26.80 лева, представляваща лихва за забава за периода от 26.02.2019 г. до 11.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 21.06.2019 г. до окончателното изплащане на главницата, които вземания са предмет на Заповед № 365 от 21.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 518/2019 г. по описа на РС-Радомир, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата от 793.75 лева за периода от 29.12.2018 г. до 25.04.2019 г. до пълния предявен размер от 943.75 лева, за периода от 23.12.2018 г. до 25.04.2019 г., поради плащане, извършено от ответницата след датата на предявяване на иска.

ОСЪЖДА Е.М.Л. с ЕГН ********** *** да заплати на “Ч.Е.Б.” АД *** със седалище и адрес на управление:*** Марк Бизнес, с ЕИК *********, сумата от 401.20 (четиристотин и един лев и двадесет стотинки) лева, представляваща направени от ищеца разноски в заповедното и исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

^{ВЯРНО С ОРИГИНАЛА,}

^{СЕКРЕТАР: /И.С./}