П Р
И С Ъ
Д А
№ 260004
гр. Троян, 01.06.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪДЕБЕН
СЪСТАВ, на първи юни две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Диана Л. 2. П.Ч.
съдебен секретар Ценка
Банчева
прокурор Николай Семов
разгледа докладваното от
съдията СИМЕОНОВА
наказателно общ характер
дело № 333 от 2020 година по описа
на Троянски районен съд.
Въз основа на
доказателствата по делото и Закона
П Р И
С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимия А.В.Д.,
ЕГН
**********, роден на *** ***, ****:***, настоящ
адрес:***2, за ВИНОВЕН в това, че на 27.02.2017 г., около 23:00 часа, в
поземлен имот с идентификатор 80981.258.44, находящ се в местността „М.в
землището на с. Ч.О.обл. Ловешка, влязъл в чуждо жилище - едноетажна жилищна
сграда /къща/, с идентификатор 80981.258.44.1, собственост на Р.А.М. ***, като
употребил за това сила - упражнил натиск с дръжка на лопата за сняг върху
горната част на врата на веранда и деянието е извършено нощем, поради което и на основание чл. 170, ал. 2,
пр. 1-во във вр. ал. 1, пр. 1-во във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК му НАЛАГА НАКАЗАНИЕ 12 /дванадесет/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 58„а”, ал.1 от НК НАМАЛЯВА наложеното наказание 12
/дванадесет/ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА с една трета, поради което НАЛАГА
на подсъдимия А.В.Д., ЕГН
**********, НАКАЗАНИЕ от 9
/девет/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал.
1 от НК ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наложеното наказание
„Лишаване от свобода” на подс. А.В.Д., ЕГН **********, за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.
ПРИЗНАВА подсъдимия А.В.Д., ЕГН
**********, роден на *** ***, ***:***, настоящ
адрес:***2, за
ВИНОВЕН в това, че на 27.02.2017 г., около 23:00 часа в
с. Ч.О.обл. Ловешка, в поземлен имот с идентификатор 80981.258.44 по
кадастралната карта на с. Ч.О.местността „М.“, запалил сграда и друго имущество
със значителна стойност: жилищна сграда, представляваща едноетажна къща с
идентификатор 80981.258.44.1, собственост на Р.А.М. ***, на стойност
66 290,00 лв. /шестдесет и шест хиляди двеста и деветдесет лева/ и движимо
имущество: 1 брой диван /двойка с кожени подлакътници/ на стойност 360.00 лв.
/триста и шестдесет лева/, 1 брой одеяло с размери 1,80/2,00 м, цвят екрю с
косъм, на стойност 30,00 лв. /тридесет лева/; 1 брой картина с дървена рамка с
размери 100/100 см, на стойност 175,00 лв. /сто седемдесет и пет лева/; 1 брой
спален комплект, включващ легло, две нощни шкафчета и еднокрил гардероб на обща
стойност 1 210,00 лв. /хиляда и двеста и десет лева/; 3 броя матраци за
спалня със сатенирано покритие с размер 200/200 см, на обща стойност 660,00 лв.
/шестстотин и шестдесет лева/; 3 броя долни чаршафи с ластик с размери 250/250
см, на общо стойност 51,00 лв. /петдесет и един лева/; 3 броя цветни шалтета за
спалня с размери 200/200 см, на обща стойност 390,00 лв. /триста и деветдесет
лева/; 5 броя олекотени завивки с размери 250/250 см, на обща стойност 575,00
лв. /петстотин и седемдесет и пет лева/; 1 брой полилей на стойност 50,00 лв.
/петдесет лева/; 2 броя спални на обща
стойност 1 060,00 лв. /хиляда и шестдесет лева/; 1 брой цветна декоративна
възглавница на стойност 15,00 лв. /петнадесет лева/; 2 броя възглавници на
стойност 30,00 лв. /тридесет лева/, на обща стойност 4 606,00 лв. /четири
хиляди шестстотин и шест лева/, собственост на Р.А.М. ***, всичко на обща
стойност 70 896,00 лв. /седемдесет хиляди осемстотин деветдесет и шест
лева/, поради което и на
основание чл. 330, ал. 1, пр.
1-во и чл. 54, ал. 1 от НК му НАЛАГА НАКАЗАНИЕ 18 /осемнадесет/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 58„а”, ал.1 от НК НАМАЛЯВА наложеното наказание 18 /осемнадесет/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА с една трета, поради което НАЛАГА
на подсъдимия А.В.Д., ЕГН
**********, НАКАЗАНИЕ от 12
/дванадесет/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал.
1 от НК, ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наложеното наказание
„Лишаване от свобода” на подс. А.В.Д., ЕГН **********, за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от 3 /ТРИ/
ГОДИНИ.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК, ОПРЕДЕЛЯ ЕДНО ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО
наказание измежду наложените на подс. А.В.Д., а именно 12 /ДВАНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал.
1 от НК, ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наложеното ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ 12
/ДВАНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” на
подс. А.В.Д.,
ЕГН **********, за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.
На основание чл.59, ал.1 от НК ПРИСПАДА времето, през което
подсъдимият А.В.Д., ЕГН **********, е бил задържан във връзка с взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, считано от 24.03.2021г. до 01.06.2021г.
вкл., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл. 189,
ал.3 от НПК ОСЪЖДА подс. А.В.Д.,
ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ в ПОЛЗА на Държавата, по сметка на ОД на МВР гр. Ловеч, сумата 2 014.63 / две хиляди и четиринадесет лв. и
63 ст./ ЛЕВА – РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО.
ОТНЕМА в полза на
държавата веществените доказателства 1 брой
кибрит „Zebra", с
клечки в него; 1 брой белезникава материя; 1 брой парче от гумено уплътнение, с
побитост на него; 1 брой кофичка от кисело мляко „Домлян" със срок на
годност до 05.01.2017г., с лъжица със сива дръжка, които след влизане в сила на присъдата СЛЕДВА ДА СЕ УНИЩОЖАТ.
СЪДЪТ ОБЯВЯВА 60-дневен срок от днес за изготвяне на
мотивите по чл. 308, ал.2 от НПК.
ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване и/или протестиране по реда на глава ХХІ от
НПК пред Ловешки окръжен съд в 15-дневен
срок от днес.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
1:
СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ:
2:
МОТИВИ към присъда № 260004 от 01.06.2021г., постановена по
НОХД № 333 по описа на Троянски
районен съд за 2020г.
Подсъдимият А.В.Д., ЕГН **********,***, е предаден на съд по две обвинения -
за престъпление по чл. 170, ал. 2, пр. 1-во във вр. ал. 1,
пр. 1-во от НК, за това, че на 27.02.2017 г., около 23:00 часа, в
поземлен имот с идентификатор 80981.258.44, находящ се в местността „М.в
землището на с. Ч.О.обл. Ловешка, влязъл в чуждо жилище - едноетажна жилищна
сграда /къща/, с идентификатор 80981.258.44.1, собственост на Р.А.М. ***, като
употребил за това сила - упражнил натиск с дръжка на лопата за сняг върху
горната част на врата на веранда и деянието е извършено нощем.
И за престъпление по чл. 330, ал. 1, пр. 1-во от НК, за това, че на 27.02.2017
г., около 23:00 часа в с. Ч.О.обл. Ловешка, в поземлен имот с идентификатор
80981.258.44 по кадастралната карта на с. Ч.О.местността „М.“, запалил сграда и
друго имущество със значителна стойност: жилищна сграда, представляваща
едноетажна къща с идентификатор 80981.258.44.1, собственост на Р.А.М. ***, на
стойност 66 290,00 лв. /шестдесет и шест хиляди двеста и деветдесет лева/
и движимо имущество: 1 брой диван /двойка с кожени подлакътници/ на стойност
360.00 лв. /триста и шестдесет лева/, 1 брой одеяло с размери 1,80/2,00 м, цвят екрю с косъм, на стойност 30,00 лв.
/тридесет лева/; 1 брой картина с дървена рамка с размери 100/100 см, на
стойност 175,00 лв. /сто седемдесет и пет лева/; 1
брой спален комплект, включващ легло, две нощни шкафчета и еднокрил гардероб на
обща стойност 1 210,00 лв. /хиляда и двеста и десет лева/; 3 броя матраци
за спалня със сатенирано покритие с размер 200/200 см, на обща стойност 660,00 лв. /шестстотин и шестдесет лева/; 3 броя долни чаршафи
с ластик с размери 250/250 см, на общо стойност 51,00
лв. /петдесет и един лева/; 3 броя цветни шалтета за спалня с размери 200/200
см, на обща стойност 390,00 лв. /триста и деветдесет
лева/; 5 броя олекотени завивки с размери 250/250 см, на обща стойност 575,00 лв. /петстотин и седемдесет и пет лева/; 1 брой полилей
на стойност 50,00 лв. /петдесет лева/; 2 броя спални на
обща стойност 1 060,00 лв. /хиляда и шестдесет лева/; 1 брой цветна
декоративна възглавница на стойност 15,00 лв.
/петнадесет лева/; 2 броя възглавници на стойност 30,00
лв. /тридесет лева/, на обща стойност 4 606,00
лв. /четири хиляди шестстотин и шест лева/, собственост на Р.А.М. ***, всичко
на обща стойност 70 896,00 лв. /седемдесет хиляди
осемстотин деветдесет и шест лева/.
В съдебното производство пострадалата от престъплението по
чл. 330, ал.1 от НК Р.А.М. *** е конституирана като частен обвинител по делото.
По искане на подсъдимия А.В.Д. делото е разгледано
по реда на Глава ХХVІІ от НПК – „Съкратено съдебно следствие в производството
пред първата инстанция”. Предвид
на това, съдът с и определение
на осн.чл.372, ал.4, вр. с чл.371, т.2 от НПК прие, че направеното самопризнание от подсъдимия се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства, поради което обяви, че ще ползва същото при постановяване
на присъдата, без да бъдат събирани доказателства относно фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура гр.Ловеч, ТО-Троян излага, че поддържа обвиненията спрямо подс. А.В.Д., като счита, че същите са доказани от събраните доказателства в хода на
досъдебното производство и от обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно
заседание. По отношение на престъплението по чл.170, ал.2 вр. ал.1 от НК представителят на Районна
прокуратура гр.Ловеч предлага на подс.Д. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 9 месеца, което при условията
на чл.58а, ал.1 от НК да бъде редуцирано с една трета, като изпълнението му да бъде отложено с
изпитателен срок от 3 години. За престъплението по чл.330, ал.1 от НК прокурорът предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, което при условията на чл.58а,
ал.1 от НК да бъде редуцирано с една трета,
като изпълнението му да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.
Прокурорът счита, че на основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Д. следва да бъде определено едно общо най-тежко
наказание, което да бъде „Лишаване от свобода” за срок от 12 месеца, определено при условията на чл.58а, ал.1 от НК, след редуцирането с една трета, като изпълнението му да бъде отложено с
изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимият А.В.Д. се признава за виновен по двете обвинения, като при условията на чл.371,
т.2 от НПК, изцяло
признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и заявява, че не желае да се събират доказателства за тях. Изразява съжаление за извършеното.
Защитникът на
подсъдимия - адвокат П.П. от ЛАК, пледира на подсъдимия да бъде наложено наказанието, поискано от представителя на прокуратурата.
Съдът, като обсъди на основание чл. 14 и чл. 373, ал.2 и 3 от НПК, всички събрани
по делото доказателства – самопризнанието на подсъдимия, дадено в съдебно
заседание и обясненията му от досъдебното производство, подкрепено от
прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК протоколи за разпит на
свидетелите, както и другите писмени доказателства, намери за установено
следното:
Подсъдимият А.В.Д. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, не
работи, постоянен адрес:***, настоящ
адрес:***2. Същият
е осъждан, но към момента на извършване на престъпленията по настоящето дело не
е бил осъждан.
През месец февруари 2017г. подс.Д. заедно с
майка си - свидетелката И.П.Д.от гр.Трявна, обл.Габровска, се установили в с.Ч.О.обл.Ловешка,
където работели като общи работници в „Жеравица" ООД с.Ч.О.,
с управител С.Д.И.от същото село. Заедно с други работници на
горепосоченото дружество, един от които бил свидетелят Й.Г.Й.от с.Ч.О.обл.Ловешка,
обитавали фургон в местн."М.в землището на горепосоченото населено място.
Свидетелката Р.А.М. ***, като притежава
поземлен имот с идентификатор 80981.258.44 по кадастралната карта на с. Ч.О.обл.Ловешка,
находящ се в местността „М.в землището на същото село. В имота била построена
едноетажна еднофамилна масивна жилищна сграда с идентификатор 80981.258.44.1.
Същата била изцяло обзаведена и постоянно необитаема. Периодично била
посещавана от собственика й. При последното й посещение през месец декември
2016г. електрозахранването във въпросното жилищна постройка било изключено от
намиращо се над входа на сградата електрическо табло.
Вечерта на 27.02.2017г. подс. Д. се
намирал в помещение на общежитие на ДГС „Ч.О.с други лица. Там изпил около
четири литра бира. След това излязъл и тръгнал по път преминаващ покрай
горепосочената жилищна постройка. Било му известно, че в момента собственика й
отсъства от същата. Решил да влезе в къщата и да преспи в същата вместо във
фургона, който обитавал. Около 23.00 часа на посочената дата установил, че
входната порта на имота била заключена, затова проникнал в дворното място на
къщата през място в оградата / намиращо се от задната страна на постройката, с
изглед към реката/, на което оградната мрежа била „наведена от снега".
След това се придвижил бързо до верандата на къщата.Там видял подпряна лопата
за сняг. След това „подпъхнал" дървената й дръжка под уплътнението в
горната част на входната врата и след оказано от неговата страна физическо
въздействие успял да отвори последната. Впоследствие проникнал в жилищната
постройка. Светел си със запалката, която носел със себе си. Влязъл в дневния
тракт на къщата. В ляво до вратата забелязъл двоен диван с кожени подлакътници.
Решил да го запали. С горепосочената запалка започнал да го нагрява в едната му
част, докато последния започнал да гори слабо. След това се придвижил до
спалнята към дневния тракт. Там започнал да нагрява до възпламеняване матрака
на спалнята и намиращите се в еднокрил гардероб до нея шалтета в найлонови
чанти. След това се придвижил последователно до спално помещение, намиращо се в
дъното на коридора в ляво и до спално помещение разположено в дясната част на
въпросния коридор.С носената от него запалка запалил матраците на намиращите се
в тях дървени спални. Връщайки се по обратния път затварял след себе си вратата
на всяко едно от гореописаните помещения, в които бил възпламенил визираните
движими вещи. На излизане по обратния път от къщата подс. Д. преминал отново
през дневния тракт на жилищната сграда. Направило му впечатление, че
първоначално запаления от него диван не
горял с желаната от него интензивност. Затова включил носената от него запалка
и я хвърлил върху повърхността на дивана като изчакал да се убеди, че се е
запалила пластмасата и газта излиза с цел по-доброто възпламеняване на
въпросната движима вещ. След това напуснал къщата и се прибрал в обитавания от
него фургон. Малко след това размислил, „че бил направи нещо лошо" и за
това уведомил свидетеля Й.в, че като минал покрай въпросната къща, същата
горяла. В показанията си последния заявил, че от мястото, което му показал
подсъдимия, че бил минал, не се забелязвал пожар в постройката. Въпреки това
подал сигнал за това на ЕЕНСП № 112. Местопроизшествието било своевременно
посетено от дежурен екип на РСПБЗН - Троян, който на место установил
извършеното от А.д. взломяване на входната врата на постройката. При влизане в
помещенията и била установена силната им задименост. Констатирани били няколко
огнища на пожар в различни стаи на къщата. Установено било, че с открит огън
горял само гореописания диван, като останалите движими вещи, по които били
налични следи от запалване, тлеели / горели безпламъчно/. Възникналият пожар
бил незабавно локализиран и потушен. С оглед на установените данни за извършено
престъпление от общ характер били сезирани органите на РУ МВР - Троян.За
времето от 13.00 до 14.30 часа на 28.02.2017г. бил извършен оглед на
местопроизшествието от дежурен разследващ полицай в сектор „Разследване"
при отдел „Разследване" в ОД МВР - Ловеч, в присъствието на инспектор
„ДПК" при РСПБЗН - Троян. С посоченото неотложно действие по разследването
при условията на чл. 212, ал.2 от НПК било образувано и досъдебното производство.
От
заключението на назначените пожаро-технически експертизи се установява, че най-вероятната
причина за възникването на пожара в горепосочената сграда е умишленото
запалване на различни предмети в различни нейни помещения, което в конкретния
случай е потвърдено от установените при извършения оглед на местопроизшествието
няколко огнища на отделни места в сградата. Експертно е установено, че при
първоначалното горене е имало устойчиво пламъчно горене, черпещо кислород от
намиращия се в обема на съответното помещение. След изчерпването му горенето се
е забавило, като е преминало в безпламъчно такова /т.нар. тлеене/.Вещото лице е
посочило, че първоначално запалените от Д. движими вещи, в т.ч. горепосочените
матраци и диван, е могло да бъдат възпламенени само с открит огън и след
продължителното им нагряване / с оглед горимостта на материята им/,
обстоятелство, кореспондиращо и с обясненията на подсъдимия досежно механизма
на осъществяване на въпросното деяние.
В хода на проведеното разследването от
данните при извършения оглед на местопроизшествието и заключенията на
назначените и реализирани в хода на досъдебното производство оценителна и
пожаротехнически експертизи е
установено, че в
резултат на деянието на подс. Д.
е било запалено движимо имущество намиращи във въпросната жилищна постройка на
обща стойност 4606.00 лева /четири хиляди шестотин и шест лева/, както следва
: 1 брой диван /двойка с кожени
подлакъгници/ на стойност 360.00 /триста и шестдесет/ лева, 1 брой одеяло с
размери 1.80 /2.00 м, цвят екрю с косъм, на стойност 30.00 /тридесет лева/
лева, 1 брой картина с дървена рамка с размери 100/100 см, на стойност 175.00
/сто седемдесет и пет/, 1 брой спален комплект включващ легло, две нощни
шкафчета и еднокрил гардероб на обща стойност 1210.00 /хиляда и двеста и десет/
лева; 3 броя матраци за спалня със сатенирано покритие с размер 200/200 см, на
обща стойност 660.00 /шестотин и шестдесет/ лева; 3 броя долни чаршафи с ластик
с размери 250/250 см, на общо стойност 51.00 /петдесет и един/ лева, 3 броя
цветни шалтета за спалня с размери 200/200 см, на обща стойност 390.00 /триста
и деветдесет/ лева; 5 броя олекотени завивки с размери 250/250 см, на обща
стойност 575.00/петстотин и седемдесет и пет/ лева и един брой полилей на
стойност 50.00 /петдесет/ лева; два броя спални на обща стойност 1060.00
/хиляда и шестдесет лева/ лева; 1 брой цветна декоративна възглавница на
стойност 15.00 лева и два броя възглавници на стойност 30.00/тридесет/ лева.
В резултат
на запаттването на гореописания диван в дневния тракт на постройката се
възпламенила и увредила и намиращата се под и около него ламинатна подова
настилка, явяваща се структурен елемент на самата сградата поради което следва да се приеме и
инкриминирано запалване па последната. Видно от експертното заключение на
назначената и реализирана в хода на разследването строително - техническа
експертиза пазарната стойност на запалената сграда към дата на деянието е била
66 290.00 /шестдесет и шест хиляди двеста и деветдесет/ лева.
Експертно е установено, че общата
пазарна стойност на запаленото чуждо имущество към датата на деянието
/27.02.2020г./ е в размер на 70 896 /седемдесет хиляди осемстотин деветдесет и
шест/ лева, като същият отговаря на възприетия от константната съдебна
практика/ Решение № 312/2008г. на ВКС по н.д. № 273/2008г. на III н.о на ВС и
др./ критерий за „значителност" в размер на 14 /четиринадесет минимални
работни заплати/ - съответно към горепосочената дата - 6440/ шест хиляди
четиристотин и четиридесет лева/.
Видно от заключението на назначената и реализирана в хода на
разследването тройна комплексна съдебно психолого и психиатрична експертиза на
подс. Д., към датата на извършване на деянието последният е бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното от него деяние и да ръководи
постъпките си, т.е. същият е имал качеството на годен субект на престъпление.
Експертно е било установено, че подсъдимия е притежавал достатъчно социална
компетентност, за да предвиди, че запалването на отделни вещи в помещенията
може да предизвика запалването на цялата сграда. Същият бил израснал в среда,
където огъня бил едно от основните средства за отопление и адекватно бил
придобил, както умения за ползването му, така и знания за възможните рискове от
боравенето с него. Макар и с експертно установен нисък интелектуален капацитет,
социалната му компетентност била достатъчна, на база придобити практически
умения, да направи причинно - следствена връзка между запалването на определени
предмети и възможното разпространение на огъня.
По отношение мотива за извършване на деянието, в цитираното експертно заключение е посочено, че подсъдимият се е намирал в състояние на фрустрация /субективно преживяване на някаква неудовлетвореност/, вероятно в следствие на възникнал конфликт с лица от обкръжението му, като под въздействие на алкохол е демонстрирал декомпенсаторни реакции с бърз интезитет на емоциите, на фона на скъсен самоконтрол и отреагиране с цел разреждане на кумулирано напрежение, на фона на моментно подценяване на социално негативните последици от поведението и неговата наказуемост. В посоченото експертно заключение е посочено, че по отношение на увреждането / в резултат на стапяне от висока температура и опушване/ на незапаленото движимо имущество/ намирало се в горепосочената запалена постройка/, предвид обстоятелството, че се касаело за специализирана компетентност, изискваща обучение и предварителна осведоменост, у Д. не е бил налице съответния интелектуален капацитет за предвиждането му.
По делото няма противоречия между доказателствата, които позволяват
категорично и по несъмнен начин да се приеме описаната фактическа обстановка.
Анализът на събраните по
делото доказателства дава основание за следните правни изводи:
От събраните доказателства безспорно се установява, че
подс.А.В.Д. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на
престъплението по чл. 170,
ал. 2, пр. 1-во във вр. ал. 1, пр. 1-во от НК, като на 27.02.2017 г., около 23:00 часа, в
поземлен имот с идентификатор 80981.258.44, находящ се в местността „М.в
землището на с. Ч.О.обл. Ловешка, влязъл в чуждо жилище -
едноетажна жилищна сграда /къща/, с идентификатор 80981.258.44.1, собственост
на Р.А.М. ***, като употребил за това сила - упражнил натиск с дръжка на лопата
за сняг върху горната част на врата на веранда и деянието е извършено нощем.
От обективна страна подс.Д. е
осъществил съставът на престъплението, като на инкриминираната дата е влязъл в
чуждо жилище – къщата на Р.А.М. ***, като
деянието е извършено
нощем. Престъплението е
довършено, тъй като изпълнително деяние е било осъществено чрез действие на
подсъдимия, изразяващо се във влизане в чуждо жилище, използвайки сила - упражнил натиск с дръжка на лопата за
сняг върху горната част на врата на веранда. Налице е квалифициращото обстоятелство по чл.170,
ал.2 НК - влизане в чуждо жилище нощем, тъй като подсъдимият е извършил
престъплението в тъмната част на денонощието – около 23.00 часа на 27.02.2017г.
От субективна
страна подс.Д. е осъществил престъплението при пряк умисъл, съзнавал е
противоправния характер на деянието си, че нарушава неприкосновеността на
жилището, съзнавал е, че жилището е чуждо за него, но въпреки това влязъл в
него и то нощем, използвайки сила. Умисълът му се извежда от
признанията му в с.з. и в хода на досъдебното производство.
От събраните доказателства безспорно се установява, че подс.А.Д. е
осъществил от обективна и субективна страна и съставът на престъплението по чл.330, ал.1 от НК, като на
27.02.2017 г., около 23:00 часа в с. Ч.О.обл. Ловешка, в поземлен имот с
идентификатор 80981.258.44 по кадастралната карта на с. Ч.О.местността „М.“,
запалил сграда и
друго имущество със значителна стойност: жилищна сграда, представляваща
едноетажна къща с идентификатор 80981.258.44.1, собственост на Р.А.М. ***, на
стойност 66 290,00 лв. /шестдесет и шест хиляди двеста и деветдесет лева/
и движимо имущество: 1 брой диван /двойка с кожени подлакътници/ на стойност
360.00 лв. /триста и шестдесет лева/, 1 брой одеяло с размери 1,80/2,00 м, цвят
екрю с косъм, на стойност 30,00 лв. /тридесет лева/; 1 брой картина с дървена
рамка с размери 100/100 см, на стойност 175,00 лв. /сто седемдесет и пет лева/;
1 брой спален комплект, включващ легло, две нощни шкафчета и еднокрил гардероб
на обща стойност 1 210,00 лв. /хиляда и двеста и десет лева/; 3 броя
матраци за спалня със сатенирано покритие с размер 200/200 см, на обща стойност
660,00 лв. /шестстотин и шестдесет лева/; 3 броя долни чаршафи с ластик с
размери 250/250 см, на общо стойност 51,00 лв. /петдесет и един лева/; 3 броя
цветни шалтета за спалня с размери 200/200 см, на обща стойност 390,00 лв.
/триста и деветдесет лева/; 5 броя олекотени завивки с размери 250/250 см, на
обща стойност 575,00 лв. /петстотин и седемдесет и пет лева/; 1 брой полилей на
стойност 50,00 лв. /петдесет лева/; 2
броя спални на обща стойност 1 060,00 лв. /хиляда и шестдесет лева/; 1
брой цветна декоративна възглавница на стойност 15,00 лв. /петнадесет лева/; 2
броя възглавници на стойност 30,00 лв. /тридесет лева/, на обща стойност
4 606,00 лв. /четири хиляди шестстотин и шест лева/, собственост на Р.А.М.
***, всичко на обща стойност 70 896,00 лв. /седемдесет хиляди осемстотин
деветдесет и шест лева/.
Изпълнителното
деяние на престъплението „палеж” се изразява в запалване на предмета на
престъплението, като съставомерният резултат настъпва при тази фаза на
горенето, при която вещта гори самостоятелно със собствен огън. От обективна страна престъплението по чл.
330, ап.1 от НК, извършено от Д., е било довършено със запалването -
предизвикване на окислителна реакция с предмета му /горепосоченото чуждото
имущество на значителна стойност/ посредством поднасяне на открит огън в
резултат на което сьщият е започнал да гори
самостоятелно.
От субективна страна А.Д. е осъществил престъплението при пряк умисъл. Подсъдимият, който е пълнолетно и вменяемо лице по време на извършване на деянието, е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Той е съзнавал, че извършва действия по запалване на чужд имот, които са от естество да предизвикат горене на имущество със значителна стойност, предвиждал е че пожарът ще се разрасне и обхване сградата, като същевременно е целял настъпването на именно такъв резултат – желаел е да настъпят общественоопасните последици.
Относно
индивидуализация на наказанието.
За извършеното
от А.В.Д. престъпление по чл. 170, ал. 2, пр. 1-во във вр. ал. 1, пр. 1-во от НК, е предвидено наказание "лишаване от свобода от
една до пет години". Подсъдимият Д. не е осъждан към момента на
извършване на престъплението
и не е освобождаван от наказателна отговорност. При
индивидуализацията на наказанието съдът съобрази липсата на предишни осъждания
и изразеното съжаление за извършеното, като смекчаващи отговорността
обстоятелства. Като отегчаващи вината обстоятелства
съдът не отчете налични такива. Настоящият състав счита, че конкретното деяние разкрива висока
степен на обществена опасност с
оглед начина на извършването му. Съдът съобрази и
характеристичните данни на подсъдимия и обстоятелството, че същият не
е трудово ангажиран.
Предвид гореизложеното съдът счита, че наказанието следва да бъде определено при превес на смегчаващите вината обстоятелства, в размер около минималния, предвиден за
съответното наказание.
Поради което и на основание чл.54 и чл.
170, ал. 2, пр. 1-во във вр. ал. 1,
пр. 1-во от
НК, съдът прецени, че за подсъдимия Д. справедливо се
явява наказанието «12 месеца лишаване от свобода“, което съответства на
обществената опасност на деянието и на автора му, като чрез него ще се постигнат
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, на личната и
генералната превенция.
На основание чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали така
определеното наказание с една трета и определи наказание „ 9 месеца лишаване от свобода”. Тъй като подс. А.Д. не е осъждан към момента на извършване на престъплението и с оглед данните по делото, съдът намери, че за постигане
целите на наказанието и поправянето на осъдения не е наложително същия да го
изтърпи ефективно, поради което, на основание чл.66, ал.1 от НК, отложи
изпълнението на определеното наказание за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила.
За извършеното от подсъдимия А.В.Д. престъпление по чл.330, ал.1 от НК, е предвидено наказание "лишаване от свобода от една до осем години". Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност. При индивидуализацията на наказанието, съдът
съобрази липсата на предишни осъждания като смегчаващо отговорността
обстоятелство. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете
изключително високата степен на обществена опасност на конкретното деяние,
обусловена от едновременното наличие на следните обстоятелства: големият брой вещи, които са запалени всяка поотделно и големият размер на
причинените имуществени вреди. Настоящият състав
съобрази и характеристичните данни на подсъдимия, обстоятелството, че същият не е трудово ангажиран.Поради което и на основание чл.54
и чл.330, ал.1 от НК,
прецени, че справедливо се явява
наказанието «1 година и 6 месеца лишаване от свобода». Съдът намери така наложеното
наказание на подсъдимия Д., че съответства на обществената опасност на деянието и на автора му,
като чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, на личната и генералната превенция.
На основание чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали така
определеното наказание с една трета и определи наказание „ 12 месеца лишаване от свобода”. Тъй
като подс. А.В.Д. не е осъждан и с оглед данните по делото, съдът намери, че за постигане целите на наказанието и поправянето на осъдения не е
наложително същия да го изтърпи ефективно, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК, отложи изпълнението на определеното
наказание за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила.
Тъй като двете престъпления са извършени при условията
на идеална съвкупност, съдът, на основание чл.23, ал.1 от НК, определи едно
общо най-тежко наказание измежду наложените наказания на подсъдимия А.В.Д., а именно: 12 месеца лишаване от свобода, след
редукцията по чл.58а, ал.1 от НК. На основание чл. 66, ал.1 от НК, отложи изтърпяването на наложеното
наказание на подсъдимия за срок от 3
/три/ години.
Съдът счете, че не следва да бъде
приложена разпоредбата на чл.24 от НК, независимо че наложените наказания за двете престъпления от съвкупността са от един и същ вид – лишаване от свобода. Настоящият състав
намери, че така определеното общо най-тежко наказание 1 година лишаване от свобода, след редуцирането му по чл.58а, ал.1 от НК, е в състояние
да изпълни целите, визирани в разпоредбата на чл.36 НК. С това наказание ще се въздейства в необходимата степен предупредително, възпиращо и
поправително не само върху съзнанието на дееца, но и върху обществото като
цяло.
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил задържан във връзка с взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, считано от 24.03.2021г. до 01.06.2021г. вкл., като
постанови, че един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия А.Д.
да заплати по сметка на ОД на
МВР гр. Ловеч сумата 2 014.63 / две
хиляди и четиринадесет лв. и 63 ст./, представляваща разноски в досъдебното
производство.
Съдът отне в полза на държавата веществените доказателства - 1 брой кибрит „Zebra", с клечки в него; 1 брой белезникава материя; 1 брой парче от гумено уплътнение, с побитост на него; 1 брой кофичка от кисело мляко „Домлян" със срок на годност до 05.01.2017г., 1 бр. лъжица със сива дръжка, като постанови след влизане в сила на присъдата същите да се унищожат.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъда, която е обявена на
страните в откритото съдебно заседание, проведено на 01.06.2021 година.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: