№ 16945
гр. София, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110151190 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от .. „....,
ЕИК ..., срещу ..., ЕИК ..., с която моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
997,26 лв., представляваща непогасен остатък от предявена извънсъдебно регресна
претенция за възстановяване на изплатено от ищеца застрахователно обезщетение, по
застрахователна полица „Каско Стандарт“ № ...., валидна към датата на ПТП, с включени
обичайни ликвидационни разноски в размер на 25 лв., ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от 21.09.2022 г.- датата на подаване на исковата молба в съда,
до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ищецът .. „...., ЕИК ..., твърди, че на 03.04.2022 г., при движение в гр. ..., на
кръстовището на бул. „....“ и обходен път ..., водачът на лек автомобил марка „Фиат“, модел
„Дукато“, рег. № ..., не спира на знак „Стоп“, в резултат на което не пропуска движещия се
по път с предимство лек автомобил марка „Тойота“, модел „Айго“, рег. № ... и причинява
материални вреди на последния вследствие настъпилия удар между двете МПС-та. Към
датата на ПТП спрямо увреденото МПС имало сключена имуществена застраховка „Каско
Стандарт“, обективирана в застрахователна полица № ...., при ищеца. За процесното ПТП
бил изготвен Двустранен констативен протокол от 03.04.2022 г., подписан от участниците в
него, съгласно който водачът на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“, рег. № ..., бил
виновен за причиненото ПТП. Към датата на ПТП отговорността на водача на лек
автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“, рег. № ..., била покрита по задължителна
1
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. Сочи
се, че за обезщетяване на причинените вреди на лек автомобил марка „Тойота“, модел
„Айго“, рег. № ..., при ищеца е била заведена Щета № ...., като с кредитен превод от
19.05.2022 г. било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1959,52 лв. на
сервиза, извършил ремонтно-възстановителните дейности по отстраняване на вредите от
процесния автомобил. Поддържа, че във връзка с извършените огледи и определяне размера
на обезщетението по застрахователната преписка, са били направени обичайни
ликвидационни разноски в размер на 25 лв. С изплащане на застрахователното обезщетение
ищецът встъпил в правата на собственика на увреденото МПС срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на причинителя на вредата и
виновен за процесното ПТП, водач. Ищецът е предявил регресната си претенция в размер
на 1984,52 лв. срещу ответното дружество, като последното уважило частично регресната
претенция, изплащайки сумата в размер на 986,26 лв., с оглед което останал непогасен
остатък за сумата от 997,26 лв. Ищецът е представил писмени доказателства и е посочил
други относими доказателства и доказателствени средства, в т.ч. събиране на гласни
доказателствени средства, чрез разпит на водача на застрахования при него по
имуществената застраховка „Каско“, автомобил, както и за изслушване на съдебна
автотехническа експертиза, която да отговори на въпросите във връзка с установяване на
механизма на ПТП, причинно-следствената връзка на процесните вреди със същия и за
определяне стойността по пазарни цени на имуществените вреди. Претендира разноски.
Ответникът ..., ЕИК ..., подава отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
предявения иск по основание, евентуално по размер. Не оспорва наличието на валидна към
датата на ПТП задължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“, рег. №
.... Оспорва да е настъпило ПТП, за което да е виновен водачът на застрахованото при него
МПС. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба относно механизма на ПТП.
Оспорва отразения в Двустранния констативен протокол механизъм на ПТП. Поддържа, че
виновен за процесното ПТП бил водачът на увредения лек автомобил, тъй като управлявал
процесното МПС с превишена за пътните условия скорост и без съобразяване с трафика на
движение, което не му е позволило да предприеме своевременно намаляване на скоростта и
спиране. При условията на алтернативност твърди наличието на съпричиняване, с оглед
което оспорва размера на иска като необосновано завишен. Твърди, че не всички щети са
настъпили от процесния удар между двете МПС. Оспорва увреденият лек автомобил да се е
движил по път с предимство при настъпване на процесното ПТП. Поддържа, че лекият
автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“, рег. № ..., се е движил по път с предимство. Моли
за отхвърляне на иска като неоснователен с присъждане на разноски. Също е заявил
относими доказателствени искания, като разпит на един свидетел при режим на
призоваване, а именно - С. Г. Б., ЕГН **********, с адрес с. ..., ул. „...“ ... община ...,
гражданската отговорност на който била застрахована при ответното дружество, за
установяване обстоятелствата около настъпване на процесното ПТП. Поставя и
допълнителни въпроси към поисканата и от ищеца САТЕ. Също претендира съдебните
2
разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и след съвкупен анализ на
приетите по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 411, ал. 1 КЗ:
С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения от страните, съдът е
разпределил доказателствената тежест за релевантните по делото факти, като е указал на
ищеца, че следва да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение със
застрахования, в чиито права твърди, че е встъпил; плащането на застрахователното
обезщетение към застрахования или трето лице /автосервиз/; механизмът и причината за
настъпване на ПТП, размерът и видът на щетите, както и елементите на деликтната
отговорност като основание за ангажиране на регресната такава /противоправно деяние,
вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, като вината се
предполага до доказване на противното/.
На ответника, съответно е възложил да докаже че е погасил дълга, както и да обори
презумпцията за вина на водача на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“, рег. № ...,
или да установи наличието на твърдяното съпричиняване от водача на увредения автомобил,
вкл. останалите си въведени с отговора на исковата молба правоизключващи възражения.
С доклада, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е обявил за
безспорно между страните и ненуждаещо се от допълнително доказване, че на 03.04.2022 г.
в гр. ... е настъпило ПТП между т.а. „Фиат“, модел „Дукато“, рег. № ..., с водач С. Б. и л.а.
„Тойота“, модел „Айго“, рег. № ... с водач В. В.. Към същата дата за т.а. „Фиат“, модел
„Дукато“, рег. № ..., е имало валидна към датата на ПТП задължителна застраховка по
застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“, а за л.а. „Тойота“,
модел „Айго“, рег. № ... съответно валидна сключена при ищеца, имуществена застраховка
„Каско Стандарт“, обективирана в застрахователна полица № ..... Между страните няма
спор, че по образуваната пред него Щета № .... ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в размер на 1959,52 лв. на сервиза, извършил ремонтно-възстановителните
дейности по отстраняване на вредите по увреденото МПС, а ответникът е уважил частично
заявената от ищеца регресна претенция, като му е заплатил сумата в размер на 987,26 лв.
С оглед изявленията на страните и ограничаване на спора до част от възложените в
тежест на ищеца обстоятелства, посочени по-горе относно механизмът и причината за
настъпване на ПТП, размерът на щетите, както и оспорената вина на водача на т.а. „Фиат“,
модел „Дукато“, рег. № ... и твърдяното от ответника съпричиняване на водача на увредения
л.а. „Тойота“, модел „Айго“, рег. № ..., съдът приема, че всички останали въведени с ИМ
твърдения от ищеца и възложени в негова тежест, посочени и в доклада по делото, са
установени от приетите по делото писмени доказателства, поради което не се налага отново
тяхното обсъждане и анализ.
От двустранния констативен протокол за ПТП от 03.04.2022г. (на л.7), свидетелските
3
показания на св. В., водач на л.а. „Тойота“, модел „Айго“, рег. № ... в деня на ПТП и
заключението на автотехническата експертиза, включително допълнителната такава, които
съдът кредитира изцяло, тъй като ги намира обективни, пълни, ясни, непротиворечиви и
кореспондиращи с писмените доказателства, съдът счита, че по делото безспорно се
установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на т.а. ...,
който при маневра „на заден ход“ в колона от товарния автомобил „Фиат“, модел „Дукато“,
рег. № ..., който не е спазил намиращия се в неговото платно за движение пътен знак Б-2
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“. От приетата по делото схема на
организацията на движението на процесното кръстовище в гр. ..., заключено между бул.
„....“ и Обходен път – ..., в т.ч. за хоризонталната маркировка и вертикална сигнализация,
безспорно се установява, че л.а. „Тойота Айго“ с рег. № ... се е движил по път с предимство,
като малко преди приближаване на кръстовището, св. В. се е престроила в крайна дясна
лента, която била за направо и надясно и движейки се именно по нея навлязла в
кръстовището, с убеждението, че се движи по път с предимство. Неспазвайки забранителния
знак „Б-2“, водачът на товарния автомобил – св. Б., навлязъл в кръстовището и като не
пропуснал движещия се по пътя с предимство лек автомобил, управляван от св. В., допуснал
ПТП, с което причинил на последния имуществени вреди. Съдът не кредитира показанията
на св. Б. по отношение на механизма и причините за настъпване на процесното ПТП, тъй
като същите са вътрешно противоречиви и не кореспондират с приетите по делото писмени
доказателства, в т.ч. съставения от участниците в ПТП, Двустранен констативен протокол от
03.04.2022 г. Свидетелят Б. в показанията си няколко пъти заявява, че е видял
приближаващия кръстовището автомобил на св. В., която идвала от дясната му страна, но не
става ясно защо същия е очаквал тя да завие надясно по пътя, по който и той се движи, защо
трябва да подава мигач, след като същата се движи в лента, на която с пътната маркировка е
указано, че е разрешено движението както направо, така и надясно, а тя очевидно е за
направо. Следва да се отбележи, че независимо в коя лента е карала св. В. /средна или
крайна дясна/ и двете активни ленти разрешават движението направо, накъдето е
продължила тя след навлизане в кръстовището. Изцяло субективна е причината /оказалата
се грешна на място преценка на водача на товарния автомобил/, поради която същия без да
изчака лекия автомобил да напусне кръстовището, е навлязъл също в него. Необяснимо е в
случая защо водачът Б. „си мислел, че тя ще завие надясно...“, а на друго място в
показанията си пък твърди, че „тя нито мигач даваше, че влиза в лявата лента...“. Съдът не
кредитира показанията на св. Б. относно това, в коя лента се е движел лекия автомобил
непосредствено преди удара, тъй като в показанията му има противоречия, като веднъж
признава, че схемата на ПТП отразена в ДКП е вярна „нямам възражения към попълненото,
щото горе-долу да е сантиметри, 50-60 см.“, а на следващо място твърди, че св.В. „сменила
рязко лентата си на движение непосредствено преди удара в него, отклонявайки се вляво,
но без мигач“ и по тази причина „те изобщо не са я направили, както трябва схемата.
Беше в средната част на платното, в изпреварващото платно, а не както е отразено на
схемата в дясната част. Като я видях, веднага реагирах, но не можах повече нищо да
направя....“. Независимо в коя лента обаче се е движела св. В., очевидно е в случая е, че св.
4
Б. е навлязъл в кръстовището, преди лекия автомобил да премине, и дори е достигнал до
средата на насрещното платно за движение /по което се е движел лекия автомобил „Тойта
Айго“/. Това най-ясно личи на представения от в.л. в заключението по експертизата /на л.96
от делото/ „Изглед от бул. „....“ в посока към „Обходен път-...“ на гр. ... в района на ПТП,
считано от посоката на движение на „Тойота Айго“, откъдето е видно, че водачът на
товарния автомобил е пресякъл повече от 2/3 от платното за движение и удара е настъпил
между двете активни ленти за направо /с посока към гр. .../. Тоест, въпреки, че св. Б. твърди,
че е забелязъл лекия автомобил още от около 200 м. преди кръстовището, той не е изчакал
преминаването му на знак „Стоп“, а е предприел пресичане на кръстовището, като „грешно“
е разчел намерението на водача на лекия автомобил, че ще продължи движението си
надясно, в който случай евентуално не би настъпило съприкосновение между двата
автомобила. Същевременно в показанията си св. В. е категорична, че още преди да влезе в
кръстовището се е престроила в дясната лента, която е за направо, и е навлязла в
кръстовището без да сменя лентите. Видно от отразеното на схемата към ДКП, видимите
щети и първоначалната зона на удара за лекия автомобил са изцяло в лявата част, а за
товарния автомобил съответно в предната част, като за последния със знак „Х“ е отбелязано
обстоятелството, че е налице „неспазване на знак за предимство или червена светлина“. Св.
Б. при предявяване на ДКП е посочил, че подписа на водач на превозно средство „А“ е негов
и същия е подписал протокола доброволно, като същия вярно отразява случилото се. С
оглед изложеното, съдът не дава вяра на показанията на св. Б., тъй като преценени същите
по реда на чл.172 от ГПК, ги намира да са заинтересовани, противоречиви и необективни.
Следователно, както и в.л. е заключил в експертизата си, основната причина за
настъпването на произшествието от техническа гледна точка, съобразно с доказателствата
по делото, е поведението на водача на товарния автомобил „Фиат Дукато“с рег. № ..., който
при наличието на пътен знак „Б-2“ („Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“)
не е пропуснал, вследствие на което е настъпил удар с движещия се по бул. “....“ срещу
пътен знак „Б-3“ („Път с предимство“) лек автомобил „Тойота Айго“ с рег. № ...А. Видно от
заключението е също, че в случая единствено водачът на т.а. „Фиат Дукато“ – св. Б. е имал
възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако при наличие на знак „Б-2“ е
пропуснал движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Тойота Айго“, след което
безпрепятствено да продължи и своето движение.
По делото не се установява от събраните доказателства виновно поведение на другия
водач – св. В.. Няма ангажирани никакви доказателства за евентуално съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил, нито такива, указващи
превишаване от негова страна на разрешената за участъка скорост на движението.
В производството, противно на твърденията на ответника, се установява
безпротиворечиво, че увредения лек автомобил се е движел по път с предимство, а товарния
такъв, управляван от водача Б., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното
дружество съответно е бил длъжен да се съобрази с намиращия се пред него знак „Б-2“
задължаващ го да пропусне движещите се по пътя с предимство автомобили, което той
5
безспорно не е сторил и с това виновно е нарушил правилата, установени в ЗДвП.
От показанията на свидетелите става ясно също, че, при съставянето на протокола
същите са нямали спор по отношение на обстоятелствата, при които е настъпило ПТП.
Следователно приетия по делото ДПК за ПТП от 03.04.2022 г. е съставен съгласно
изискванията на Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето
им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (загл. изм. - дв, бр.
19 от 2017 г.), в частност чл.5 от същата, предвиждащ „ когато при произшествието са
причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен
констативен протокол за ПТП - приложение № 3. Двустранен протокол не се попълва при
условие, че има съмнение, че участник в произшествието е под въздействието на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози или не притежава необходимите права за
управление на моторно превозно средство“. В конкретния случай, няма данни, нито
твърдения, някой от участниците да е бил под въздействието на алкохол и/или наркотични
вещества и/или техни аналози, а видно от вписаните данни водачите са били и
правоспособни. Безспорно се установи, че участниците са имали съгласие по
обстоятелствата на ПТП и доброволно са попълнили и подписали ДКП за ПТП, което бе
потвърдено и в настоящото съдебно производство, при разпита им като свидетели.
Протоколът за ПТП от 03.04.2022г., макар да не е отбелязано, че е регистриран в КАТ, на
основание нормата на чл. 180 ГПК, в частта на изявленията на водачите е частен документ,
подписан от тези лица и обвързва съда да приеме, че изявленията, вписани в същия
документ на първо място са направени от лицата – водачи на МПС, участвали в ПТП, а на
следващо място, че ПТП е настъпило по описания в протокола начин, вкл. описаното в
графичната му част /като схема на ПТП/. Съгласно описаните в протокола обстоятелства и
отразената схема на ПТП, е видно, че водача на автомобил „А – т.а. „Фиат Дукато“, с рег. №
... поради неспазване на знак за предимство ударил странично преминаващия през
кръстовището и движещ се по пътя с предимство лек автомобил „Тойота Айго“ с рег. №
...А, с които си действия виновно е нарушил правилата за движение /разпоредбата на чл.50,
ал.1, предвиждаща „на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран
като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство.“/, при което е бил увреден автомобила, застрахован при ищеца.
Независимо от възприятията на двамата свидетели и субективното им отношение към
събитието, от заключението на САТЕ безспорно се установява, че описаните щети по л.а.
„Тойота Айго“ с рег. № ...А, както в ДКП, така и след заявяването на щетата при огледа и
описите на ищеца, са в пряка причинно-следствена връзка с описания пътен инцидент от
03.04.2022 г. в гр. ....
От приложените по делото доклад по щета, опис на претенция, опис-заключение,
калкулация към щета, фактура за извършените ремонтни дейности и заключението на САТЕ,
6
се установяват вида на щетите по л.а. „Тойота Айго“ с рег. № ...А и извършените ремонтни
дейности, вкл. свързани с тях, авто-услуги. Видно от приложената по делото фактура №
.../11.05.2022 г., издадена от автосервиза ..., извършил възстановителните дейности,
последните възлизат на сума от общо 1959,52 лв. и включват разходи за ремонт,
възстановяване и боядисване на описаните като увредени детайли по л.а. „Тойтоа Айго“.
Заплатената на автосервиза стойност на ремонтните работи, видно и от заключението
на автотехническата експертиза, представлява близка до установената от вещото лице
средна пазарна стойност на ремонтните дейности за възстановяване на л.а. „Тойота Айго“ с
рег. № ...А /от 2314,70 лв./ и дори е по-ниска от нея. Следователно не се установява
прекомерно завишен размер на щетите, претендирани за възстановяване от ищеца, което бе
едно от възраженията на ответника.
Именно стойността на труда и броя на часовете, необходими за отстраняване на
вредите по процесния автомобил, правят разликата между средните пазарни цени и
пазарните цени за възстановяване на автомобила, а не както неоснователно твърди
ответника от надписани видове ремонтни работи, които нямат пряка причинно-следствена
връзка с ПТП от 03.04.2022 г.
Изложените в протокола като обстоятелства и механизъм на настъпване на ПТП се
потвърждава и от показанията на св. В., които съдът кредитира напълно като обективни,
пълни, ясни, последователни и кореспондиращи с писмените доказателства, който свидетел
по делото, в отношенията между двете застрахователни дружества по отношение на
регресната отговорност, се явява незаинтересовано лице, още повече, че същата дори не е
собственик на увредения лек автомобил, към датата на ПТП.
Преценени в съвкупност приетите по делото писмени и гласни доказателства, както и
заключението по САТЕ, според настоящият съдебен състав установяват безспорно, че
причинените по л.а. „Тойота Айго“ с рег. № ...А имуществени вреди са в пряка причинно-
следствена връзка с описаното по-горе противоправно поведение на водача на „Фиат
Дукато“, с рег. № ..., същите са настъпили по описания в ДКП за ПТП от 03.04.2022 г.
начин, като не се установява виновно поведение на другия водач, т.е липсва съпричиняване.
Страните по делото не спорят че към датата на ПТП застраховател по застраховка
“Гражданска отговорност” на делинквента е ответното дружество.
От приетото заключение по изслушаната автотехническа експертиза се установява, че
посочените от застрахователя по имуществената застраховка повреди на л.а. „Тойота Айго“
с рег. № ...А, отговарят на описания в ДКП механизъм на ПТП, а сумата на щетите по
застрахованото МПС, изчислена по пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 1959,52 лв.,
което представлява фактурната стойност на ремонтите работи. Претърпените от
реализираното ПТП вреди по застрахования автомобил се установяват и от описите-
заключение по образуваната при ищеца щета и доклада по нея. Същите са били отстранени в
избран от застрахования собственик доверен сервиз ..., който извършва възложени му
автосервизни услуги по Договор за автосервизни услуги сключен със ..., откъдето е издадена
Фактура № **********/11.05.2022 г. на стойност 1959,52 лв., с приложена към нея
7
Калкулация относно видовете ремонтни дейности и техните ед. цени, в т.ч. на вложения
труд. Между страните няма спор, че застрахователят-ищец е заплатил на извършилия
ремонта доверен сервиз сумата от 1959,52лв., чрез извършения превод съгласно преводно
нареждане от 19.05.2022 г. и съгласно Щета .... (на л.30).
Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 2 и 3 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Обхватът на
регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото
лице дължи на застрахования. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на
действителните вреди, т.е. необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване
на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта.
Съдът, съобразявайки както заключението на вещото лице, така и периода на
експлоатация на процесния автомобил към датата на ПТП /12 г и 1 м./ намира, че е право на
застрахования по имуществената застраховка собственик да избере като начин на
обезщетяване „ремонт в доверен и/или официален сервиз“ като в случая такъв сервиз се
явява именно ..., а издадената от този сервиз фактура на стойност 1959,52 лв. се явява
пазарна цена към този момент за извършения ремонт. Същата е по-ниска от установената с
експертизата средна пазарна цена, което се дължи именно на уговорките, постигнати между
застрахователя и автосервиза в сключения между тях Договор за извършване на
автосервизни услуги. Следователно, в случая не се установява и възражението на
ответника, че претендирания размер е прекомерно завишен, доколкото средните пазарни
цени установени от експертизата са дори по-високи от претендираните от ищеца пазарни
такива. Същите, не се дължат на несъответствие между описаните констатирани щети и
отремонтираните такива и влагане на ненужни материали и детайли, а разликата която се
явява е единствено от цената на труда и вложеното време за отстраняване на щетите.
Платената от ищеца пазарна стойност за възстановяване на щетите по увредения л.а.
„Тойота“, модел „Айго“, рег. № ... отговаря на изискването на закона за поправка на
действителните вреди и именно за тази цена, в полза на ищеца е възникнала регресната
претенция към ответника. Заплащайки само половината от тази претенция /до размер от
987,26 лв./ ответника е останал задължен за остатъка, тъй като не се установява в
производството да е налице твърдяното от него съпричиняване и то при 50 % участие на
другия водач.
Поради изложеното, съдът намира, че иска на ищцовото дружество следва да се уважи
в предявения му размер от 997,26 лв., в която сума не се включват обичайните
ликвидационни разноски, тъй като същите са платени доброволно от ответника при
8
частичното удовлетворяване на регресната претенция и са признати като дължими от него.
Като краен извод, съдът намира иска по чл. 411, ал. 1 КЗ за изцяло основателен за
претендирания размер от 997,26лв., поради което следва да бъде уважен, така както е
предявен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има само ищецът. Представен е Списък по
чл.80 от ГПК. Ищецът претендира и доказва съдебни разноски в размер на 746,00 лв., от
които 50 лева – държавна такса, 250 лева – за експертиза; 80 лв.- депозит за свидетел и
360,00 лева адвокатско възнаграждение с ДДС. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно с
уважената част от иска, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски до
размер от 746,00 лв.
Така мотивиран, и на осн. чл.235, ал.1 от ГПК, Софийски районен съд, 164 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., да заплати на ...., с ЕИК ..., на основание чл. 411, ал. 1 КЗ/нов/,
сумата от 997,26 лева, непогасен остатък от регресно обезщетение за нанесени щети на лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Айго“, рег. № ..., в резултат на реализирано на
03.04.2022г. в гр. ..., на кръстовището на бул. „....“ и обходен път ..., по вина на водач на т.а.
марка „Фиат“, модел „Дукато“, рег. № ..., чиято гражданска отговорност е била застрахована
при ответника, ведно със законната лихва, считано от 21.09.2022г. до окончателното
погасяване.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., да заплати на ...., с ЕИК ... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 746,00 лв., представляваща сторените от ищеца съдебни разноски в настоящото
производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9