№ 5650
гр. София, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:......
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20231110117852 по
описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК. Постъпила е
искова молба от ....., ЕИК: .... срещу ....., ЕИК ...., с искане за признаване на установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 7 723,04 лева, представляваща мораторна
лихва върху платената главница за доставена на дружеството топлинна енергия (ТЕ) за
периода 31.03.2020 г. – 01.04.2021 г. В исковата молба се твърди, че на 20.03.2023 г.
ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК с вх. № 46726 срещу ...... Сочи се, че с определение, постановено го ч.гр.дело №
8880/2023 г. по описа на СРС, 34 състав е уважено искането и е издадена заповед за
изпълнение срещу длъжника, срещу която длъжникът е възразил, поради което е налице
правен интерес от водене на настоящото дело.
Претенцията на ищеца е за сумата от 7 723,04 лева, представляваща мораторна лихва
начислена върху главница в размер на 131 353,54 лв., представляваща потребена енергия за
периода 31.03.2020 г. – 01.04.2021 г., като претенцията за лихва е начислена върху горната
главница за период на забава от 31.03.2020г. до 13.02.2023 г. ( съобразно уточнение в
открито съдебно заседание от 23.10.2023г.).
Твърди се, че между ....... и ищцовото дружество има сключен договор при общи условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди – договор № ...... Предмет на договора е
доставяне на топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в ..... Сочи се, че са
изпратени писмени покани за заплащане на задължението, които са надлежно получени от
ответника, но заплащане на задължението не е предприето.
Ищецът е посочил, че главницата, върху която се претендира процесната мораторна лихва, е
1
в размер на 131 353.54 лева.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от 7 723,04 лева, представляваща мораторна лихва
върху платената вече главница за доставена от дружеството топлинна енергия. Ищецът
претендира и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника.
Ответникът твърди, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и се оспорва по
основание и размер. В отговора е направено оспорване единствено, поради това, че
ответникът счита, че част от вземанията, за които се води настоящото дело, са погасени по
давност. Не оспорва да се намира в облигационно отношение с ищеца, въз основа на
сключен Договор № ......г. , както и не оспорва размерът на главницата. Сочи, че ........ е
заплатил на ищцовото дружество дължимите суми по сключеното между тях споразумение.
Не оспорва твърденията на ищеца, че са му връчени фактурите за потребена главница.
Иска се от съда да остави исковата молба без уважение като неоснователна. Претендират се
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Пред РС-София е било образувано гр.д. №8880/2023г. по посъпило на 20.02.2023 г.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В срока по чл. 414 ГПК ответникът, в качеството си на длъжник, е подал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение.
Поради липсата на спор между страните относно договорните им отношения и дължимата
по тях от ответника цена за доставена от ищцовото дружество за процесния имот и период
топлинна енергия, съдът счита, че не следва да обсъжда останалите приложени по делото
писмени доказателства, удостоверяващи именно тези безспорни обстоятелства.
По делото не е налице спор относно наличието на облигационно отношение между страните
за доставката на топлинна енергия за посочения имот на ответника, което е отделено за
безспорно с доклада по делото, както и за размера на дължимите от него главница и лихви
за доставената и разпределена топлинна енергия през процесния период.
От приетата по делото без възражение на страните съдебно-счетоводна експертиза както и
от приетите по делото без възражение на страните документи, като писмени доказателствата
по делото съдът приема за установено и доказано, че действително главницата в размер на
131 353,54 лева и е заплатена от ответника, както следва по: ф-ра № ....../02.2020 г. в размер
на 23 311,67 лева е заплатена на 28.04.2020г.; ф-ра № ......./03.2020 г. в размер на 21 333,07
лева е заплатена на 25.11.2020 г.; ф-ра № ..../04.2020 г. в размер на 3 577,88 лева е заплатена
на 04.09.2020 г; ф-ра № ..../12.2021 в размер на 22 016,54 лева е заплатена на 28.07.2021 г.;
ф-ра № ...../01.2021 г. в размер на 22 252,96 лева е заплатена на 27.09.2021 г.; ф-ра №
...../02.2021 г. в размер на 19 297,72 лева е заплатена на 08.10.2021 г.; ф-ра № ..../03.2021 г. в
размер на 19 061,30 лева е заплатена на 07.11.2022 г; ф-ра № ...../04.2021 г. в размер на
502,39 лева е заплатена на 29.06.2021 г.
2
Видно от съдебно-счетоводната експертиза плащанията по главницата са били правени със
закъснение от страна на ответника, като общата стойност на лихвите, начислявани за забава
според момента на плащане на фактурите, възлиза на 7723,04 лева., поради което
претенцията на ищеца се доказа по размер.
Относно възражението на ответника за погасяване на вземането поради изтекла давност,
инкорпорирано в депозираното по реда на чл.414 ГПК възражение, съдът намира, че същото
е допустимо, но неоснователно.
Договорът за доставка на топлинна енергия е с периодично /трайно/ изпълнение, тъй като
предполага еднотипни и повтарящи се във времето престации и от двете страни.
Топлофикационното дружество се задължава да доставя до имота на абоната топлинна
енергия, а той поема задължение да заплаща същата съобразно потреблението си и
съобразно методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради етажна
собственост. Тъй като престациите са еднородни и се дължат от двете страни през точно
установен период от време, не става дума за отделни вземания, произтичащи от отделни
сделки. Обстоятелството, че количеството на предоставената от дружеството топлинна
енергия, респективно дължимата от абоната сума за нея не са постоянни величини, не
обосновава извод, че договорът не е с периодично изпълнение. Това е така защото за всеки
отделен период е налице еквивалентност на престациите дължими от доставчика на
топлинна енергия и абоната / първият дължи предоставяне на такова количество топлина,
колкото е необходимо да потреби чрез инсталацията си абоната, а той от своя страна следва
да заплати потребената за месеца енергия по фиксираните от регулаторния орган цени/.
С оглед изложеното по-горе относно периодичния характер на договора, спрямо вземането
на дружеството ищец за цената на доставената топлинна енергия ще е приложима
разпоредба на чл. 111, б. в) ЗЗД според който вземанията за наем, лихви и други периодични
плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност / в този смисъл са указанията
дадени с Тълкувателно решение №3/2011г. на ВКС, ОСГТК /.
Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В настоящия случай ответникът е следвало да заплаща дължимите суми месечно,
давността тече от деня на падежа. В чл. 40, ал. 1 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди е предвидено, че
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до
20-то число на месеца следващ месеца на доставката, след получаване на фактура.
Следователно давността за най-старото претендирано вземане – за м. февруари 2020г. по
фактура ....../29.02.2020г. - започва да тече от 23.03.2020 г. ( първи работен ден понеделник)
, като тригодишният период изтича на 23.03.2023 г.
Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск
относно вземането – в случая от 20.02.2023г. , когато е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от който момент с оглед правилото на чл. 422, ал. 1
ГПК се счита предявен и разглежданият иск. При това положение се налага извод за
3
неоснователност на наведеното от ответника възражение за погасяване на вземанията по
давност, доколкото с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, от който момент се счита
предявен и искът, давността е прекъсната. Следователно предявеният иск за дължимост на
лихва за топлинна енергия следва да се уважи като основателен за пълния претендиран
размер.
По разноските
При този изход на спора по делото, право на разноски има единствено ищецът. Съгласно
списък по чл. 80 ГПК се претендират разноски в размер на 760 лв., от които 310 лв. –
държавна така и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 350 лв., депозити СТЕ.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 150 ЗЕ, че ....., ЕИК ...., дължи на ....., ЕИК: .... сумата в размер на 7
723,04 лева представляваща мораторна лихва начислена върху главница в размер на 131
353,54 лв., представляваща потребена енергия за периода 31.03.2020 г. – 01.04.2021 г., като
претенцията за лихва е начислена върху горната главница за период на забава от
31.03.2020г. до 13.02.2023 г., дължими по договор при общи условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди –№ ...... за топлофициран имот, находящ се в ...., с аб.
№ ..... и ИД ....., за която сума е издадена заповед за изпълнение от 02.03.2023г по ч.гр.д. №
8880/2023г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА ".........“ ..... ЕИК .... да заплати на ....., с ЕИК: .... сумата в размер на 760 лв.,
разноски - сторени в настоящия процес.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4