№ 494
гр. Плевен, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВ.
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВ. Въззивно
гражданско дело № 20254400500597 по описа за 2025 година
С решение №528 ОТ 23.04.2025 г. по гр.д. №2932/2024 г. Плевенски
Районен съд е:
ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 4 от ЗЗДН,
подадена от А. Л. В., ЕГН **********, гр. Плевен, ж.к. ***, бл. ***, вх. А, ет. 8
, ап. 42 против Т. Л. Я., гр. Плевен, ж.к. ***, бл. ***, вх. В , ет. 3 , ап. 23 и Я. Л.
Я., гр. Плевен, ж.к. ***, бл. ***, вх. В, ет. 2, ап. 5.
ОСЪДИЛ, на осн. чл. 78 от ГПК А. Л. В., ЕГН **********, гр. Плевен,
ж.к. ***, бл. ***, вх. А, ет. 8 , ап. 42 да заплати на Т. Л. Я., гр. Плевен, ж.к. ***,
бл. ***, вх. В , ет. 3 , ап. 23 и Я. Л. Я., гр. Плевен, ж.к. ***, бл. ***, вх. В, ет. 2,
ап. 5, адв. възнаграждение в размер на 1 200 лв.
Недоволна от решението е останала А. Л. В. и чрез адв. Р. М. е подала
въззивна жалба срещу него, в която моли да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което да се приеме, че има акт на домашно насилие
и да се наложат мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН за срок от 18
месеца.
Препис от въззивната жалба е връчен на Т. Л. Я. и Я. Л. Я. чрез адв. Е. М.
на 25.06.2025 г., но в указания срок – до 30.06.2025 г. вкл. не са постъпили
възражения.
С разпореждане №516 от 29.07.2025 г. въззивната жалба е приета за
1
допустима и редовна и делото е насрочено в о.с.з. за разглеждането .
В о.с.з. на 13.11.2025 г. процесуалният представител на въззивницата
поддържа жалбата. Моли въззивният съд да обсъди събраните доказателства и
да отчете процесуалното поведение на въззиваемите, в резултат на което да
приеме, че е осъществен акт на домашно насилие и да постанови исканите
мерки по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН за срок от 18 месеца. Претендира
направените в двете инстанции разноски.
Процесуалният представител на въззиваемите моли обжалваното
решение да бъде потвърдено като краен резултат, като на база събраните
доказателства бъде прието, че въззивницата страда от параноидна
шизофрения и е възможно да се е самонаранила, т.е. че синовете й не са
осъществили насилие спрямо нея.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
На 29.05.2024 г. в Плевенски Районен съд е постъпила молба от А. Л. В.,
в която тя твърди, че на 28.05.2024 г. синовете й Т. Л. Я. и Я. Л. Я. й нанесли
побой в собственото й жилище и я заплашили с убийство, ако се обърне за
съдействие към МВР и съда. Твърди още, че към момента на подаване на
молбата е на улицата от страх. Моли съда да издаде „ограничителна“ заповед.
В декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е посочено, че е са осъществени
„домашно насилие и закана за убийство“.
На 31.05.2024 г. А. Л. В. е представила съдебно-медицинско
удостоверение №256/2024, от което е видно, че на 30.05.2024 г. тя е посетила
специалист по Съдебна медицина – д-р Н.М., пред който е заявила, че на
28.05.2024 г. около 17.30 часа в дома й в гр. Плевен е била удряна от двамата
си сина с юмруци и стискана за шията. След преглед са установени следните
увреждания: кръвонасядане и охлузване на лявата скула, кръвонасядане на
лявата буза, три кръвонасядания в областта на шията, кръвонасядания по двете
мишници и двете предмишници, охлузване под лявата лопатка, кръвонасядане
по тръбната повърхност на лявата длан, кръвонасядания по вътрешната
повърхност на двете бедра. Според д-р М., така описаните увреждания са
резултат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и по давност
могат да бъдат получени, както се съобщава в предварителните сведения,
както и че трите кръвонасядания в основата на шията е възможно да бъдат
получени при стискане с ръце, каквито са предварителните сведения.
Със заповед №59 от 07.06.2024 г. е постановена незабавна защита, като
на Т. Л. Я. и Я. Л. Я. е ЗАБРАНЕНО да се доближават до А. Л. В. в жилището
й.
В о.с.з. на 17.06.2024 г. Т. Л. Я. и Я. Л. Я. са представили доказателства,
че по жалба на последния на 05.06.2024 г. Плевенска Районна прокуратура е
отправила искане до Плевенски Районен съд А. Л. В. да бъде настанена за
задължително лечение в психиатрично заведение, за разглеждането на което е
образувано ч.н.д. №1064/2024 г. по описа на Плевенски Районен съд. Уважено
е направеното в т.вр. искане по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК и производството по
2
делото е спряно.
Видно от приложеното ч.н.д. №1064/2024 г. по описа на Плевенски
Районен съд, то е приключило с решение №315 от 19.06.2024 г., с което
искането на Плевенска Районна прокуратура А. Л. В. да бъде настанена за
задължително лечение в психиатрично заведение е оставено без уважение,
защото макар и А. Л. В. да страда от мултиинфарктна деменция, с
атеросклеротична характерова промяна /което е установено по експертен
път/, тя не е опасна за себе си и околните и може да дава информирано
съгласие за лечението си.
Производството по настоящото дело е възобновено на 16.10.2024 г. с
насрочването на о.с.з.
Видно от писмо изх. №7607/22.11.2024 г. на Плевенска Районна
прокуратура, по сведение на А. Л. В. за нанесен й побой е образувана
преписка №3380/2024 г. Към нея е присъединена и преписка №4766/2024 г.,
образувана по повод изпратен протокол по ч.н.д. №1064/2024 г. по описа на
Плевенски Районен съд, съдържащ данни за нанесен побой на А. Л. В..
Разследването по преписката не е приключило. Видно от сведение от
05.06.2024 г., в него А. Л. В. твърди, че на 28.05.2024 г. синовете й Я. и Т.
дошли в дома й, влезли в спалнята, а после дошли при нея в кухнята и
започнали да я обиждат, че „луда“, „откачена“. Т. я псувал, а Я. счупил
телефона й в земята. Първо Я. я ударил по главата и тялото, а после и Т..
Последният започнал и да я души. Предупредил я да не ходи в полицията,
защото ще я пребие. Почти идентични са и данните в сведение на А. Л. В. от
15.07.2024 г.
Видно от амб. листи №***/04.05.2020 г. №***/22.07.2020 г.,
№***/04.09.2020 г. и №***/26.03.2021 г., А. Л. В. е посещавала д-р А.Д. по
повод упорито нощно безсъние, като е поставена основна диагноза „други
уточнени тревожни разстройства“ и е предписана терапия с Хедонин.
Видно от амб. листи №***А0145F6/11.10.2022 г. и
№***1DF74/14.10.2022 г., А. Л. В. е продължила да посещава д-р А.Д. със
същите оплаквания, като са сменени основната диагноза на „рецидивиращо
депресивно разстройство, сегашен епизод лек“ както и предписаната терапия.
Видно от амб. лист №***D13 от 20.05.2024 г., А. Л. В. отново е
посетила д-р А.Д. по повод упорито нощно безсъние. Поставена е същата
диагноза като тази през 2022 г., но е върната терапията с Хедонин.
Видно от амб. лист №***C12D от 29.05.2024 г., д-р А.Д. е поставила на
А. Л. В. основна диагноза „други остри и преходни психотични разстройства“
и я насочила към хоспитализация, тъй като по данни на сина й не приемала
лекарствата, станала гневлива и конфликтна, мнителна и подозрителна. В амб.
лист е отразено следното обективно състояние: „В ясно съзнание. Формално
критична към състоянието си. Налице е нощна инсомния. Леко напрегната,
подозрителна, с негативно отношение към прегледа и лечението.“ Този
амбулаторен лист е приложен към жалба вх. №3474/03.06.2024 г., подадена от
Я. Л. Я. до Плевенска Районна прокуратура /въз основа на която е направено
3
искането по чл.157 във вр. с чл.156 от Закона за здравето/. В жалбата се
твърди, че Т. Л. Я. и Я. Л. Я. завели майка си на 20.05.2024 г. при д-р А.Д., тъй
като състоянието й се влошило. Касае се за анамнеза и терапия с Хедонин,
посочени по-горе в амб. лист №***D13 от 20.05.2024 г. Тогава тя казала, че е
спряла да си пие хапчетата и обещала да започне отново да ги пие, но не
изпълнила обещанието си – след няколко дена се оказало, че не пие хапчетата
си, отказала да посети лекуващия си лекар, заявила, че ще се самоубие и
пуснала жалба срещу синовете си за оказано от тях домашно насилие.
Видно от амб. лист №***EB7 от 31.05.2024 г., д-р А.Д. е поставила на
А. Л. В. основна диагноза „параноидна шизофрения“ и я насочила към
стационарно лечение по спешност. В анамнезата е посочено, че на 29.05.2024
г. се заключила в жилището си, скрила се и подала жалба срещу двамата си
сина за домашно насилие. В амб. лист е отразено следното обективно
състояние: „В ясно съзнание. Некритична към състоянието си. Налице е
нощна инсомния. Интензивно страхово напрегната, подозрителна, с негативно
отношение към медицински преглед и прием на медикаменти. Има опасност
от ООД.“ Този амб. лист също е приложен към жалба вх. №3474/03.06.2024 г.,
подадена от Я. Л. Я. до Плевенска Районна прокуратура.
В о.с.з. на 19.12.2024 г. процесуалният представител на Т. Л. Я. и Я. Л.
Я. заявява, че на 28.05.2024 г. А. Л. В. отказала да иде на лекар, поради което
те на 29.05.2024 г. и на 31.05.2024 г. посетили без нея д-р Д.. Първия път била
насочена към хоспитализация, а втория – към принудително лечение, като
едва след 31.05.2024 г. Т. Л. Я. и Я. Л. Я. разбрали, че майка им е подала
молбата за защита от домашно насилие.
В о.с.з. на 19.12.2024 г. са разпитани св. Р.А. – брат на А., св. М.А. –
брат на А. и св. М.Н. – домоуправител на входа, в който живее А..
Първият свидетел разказва, че на 28.05.2024 г. следобед сестра му се
обадила плачейки и му казала, че са дошли Т. и Я., счупили са й телефона и са
я били. Тя отишла при комшийка и се обадила от нейния телефон. Обяснила
му, че се е върнала вкъщи и е взела една тетрадка, в която си била написала
ръчно телефонни номера, вкл. и неговия. Помолила го да отиде, но той нямал
възможност, тъй като имал проблеми с кръста и бил на инжекции. Тогава А.
се обадила на А.Т.Г. и той я е взел и закарал до някаква друга жена, където
останала 2-3 дни. А. му казал, че като я взел, била стресирана и цялата в кръв.
Свидетелят видял А. след като ходила в съдебна медицина да си извади
медицинско свидетелство за побоя. Видял, че е изпонарязана по бузите и че
има охлузвания по шията, отзад по ръцете, по гърба.
Св. М.А. твърди, че А. му се обадил и му казал, че синовете на А. са я
били и че тя го повикала да смени патрона на входната врата на жилището й.
Твърди, че сестра му си имала „психични проблеми“ отдавна.
Св. М.Н. твърди, че А. била недоволна от него като домоуправител и го
укорявала, че не си върши работата, затова той повикал синовете й да „вземат
мерки“. И други комшии се оплаквали, че е „агресивна“. Разбрал от друг
комшия – Н.Ц., че А. се била заключила вкъщи и не отговаряла на синовете си,
поради което викнали полиция.
4
В о.с.з. на 19.12.2024 г. А. Л. В. е уточнила , че се е обадила от телефона
на Е. с номер: ***. После като дошъл А., сглобил нейния телефон, който бил
ударен в земята и сменили патрона на вратата. Вечерта не била в апартамента
си. На другия ден синовете й разбили вратата на апартамента й, защото си
помислили, че са я убили предния ден.
В о.с.з. на 19.12.2024 г. Т. Л. Я. заявява , че като казали на майка му, че
ще дойдат да я проследят дали си пие хапчетата /изписани на 20.05.2024 г. от
д-р Д./, тя заплашила, че няма да я намерят, защото ще се обеси на тавана. На
24.05.2024 г. се обадил братът на майка му – Р. и поискал да я убеди да му
върне някакъв имот в с. ***. На 27.05.2024 г. се обадил домоуправителят М. и
се оплакал, че има конфликт с майка му, която го обиждала. Свидетелят
извикал брат си Я. и на 28.05.2024 г. отишли при майка си. Заварили я да
държи метална трошачка за орехи и тя обяснила, че с нея си лекува крампите.
Започнала да се драска и да се дере. Тогава й казали, че на другия ден ще я
водят пак на лекар. Като отишли на другия ден в 17.30 часа, не могли да
отключат апартамента й. Почнали да й звънят, но без резултат. Извикали
полиция и ключар, който отворил вратата на апартамента й, но не я намерили
вътре.
В о.с.з. на 03.02.2025 г. е разпитана св. Е. В. – съседка от входа на А.. Тя
твърди, че на 28.05.2024 г. следобед А. дошла у тях – била окървавена в
лицето и посиняла по ръцете. Казала, че синовете й са я били. Поискала
телефона й, за да се обади на брат си, защото нейният бил счупен. Обадила се
първо на Р., после на А.. Разбрали се последният да дойде да я вземе и тя
отишла да го чака.
В о.с.з. на 03.02.2025 г. е разпитана св. Л.С. – съседка на етажа на А.. Тя
твърди, че на 28.05.2024 г. нищо не е чула и разбрала. Една седмица по-рано А.
я овикала – повишила й тон и свидетелката се разтревожила като по-
чувствителна и спрели да си говорят. Иначе всяка сутрин си пиели кафето
заедно. Твърди, че на 29.05.2024 г. дошли синовете на А. и били притеснени,
че не им отговаря. Тогава разбили вратата на апартамента й.
В о.с.з. на 03.02.2025 г. е разпитан св. Х.П. – съсед на етажа на А., който
я описва като „скромна, тиха жена“, „нормален човек“. Свидетелят не е бил
вкъщи на 28.05.2024 г. На 29.05.2024 г. видял двама човека, които разбивали
вратата на А. и те казали, че са синовете й и че не могат да се свържат с нея.
В о.с.з. на 07.03.2024 г. е разпитан св. А.Я. – внук на А. и син на Я.,
който от 2017 г. до 2024 г. /докато тя сменила патрона/ живеел с баба си и
свидетелства за нейното психическо състояние по време на КОВИД-
пандемията. Твърди, че страдала от безсъние, че занижила личната си хигиена
и хигиената в жилището си, че правела паник-атаки. Тогава започнала да
посещава д-р Д., която й предписала терапия. Подобни симптоми баба му
проявила и през 2024 г. Оказало се, че е спряла да ходи на лекар и да приема
лекарствата си. Свидетелят твърди, че е лекар и че не е виждал баба си да се
самонаранява, но знаел, че тя спи с разни метални предмети в леглото си.
Виждал, че има хематоми по тялото, но не знае от какво са. За случилото се на
28.05.2024 г. и 29.05.2024 г. свидетелят преразказва чутото от баща си и чичо
5
си.
Гореизложената фактическа обстановка не е установена от Плевенски
Районен съд. В обжалваното решение са направени само две фактически
констатации: първо – че след „конфликта“ на 28.05.2024 г. А. Л. В. не е подала
сигнал в полицията за побоя, нанесен й от синовете й, което не е вярно и второ
– че около 28.04.5.2024 г. А. Л. В. е имала „конфликт“ и с домоуправителя М.,
който е потърсил „подкрепата“ на синовете й. Плевенски Районен съд е
отхвърли молбата, като е приел, че в нея няма ясно и подробно изложение на
фактите и че твърденията на А. Л. В. са „голословни“, тъй като се
опровергават от свидетелските показания /неуточнено чии/.
Плевенски Окръжен съд намира, че решението е необосновано – не
почива на събраните доказателства и неправилно – тъй като на 28.05.2024 г.
спрямо А. Л. В. е осъществено домашно насилие, изразяващо се в нанасяне на
физически травми и в създаване на психически страхове от страна на двамата
й сина Т. Л. Я. и Я. Л. Я..
Обясненията на А. Л. В. за случилото се на 28.05.2024 г. и след това са
ясни и последователни. Тя описва една и съща фактическа обстановка в
молбата си от 29.05.2024 г. до съда; в декларацията от 29.05.2024 г. по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН; в жалбата от 29.05.2024 г. до Плевенска Районна прокуратура; в
сведенията, дадени на 30.05.2024 г. пред съдебния лекар д-р М.; в сведенията,
дадени на 05.06.2024 г. и 15.07.2024 г. пред полицията; в о.с.з. по делото.
Твърденията на А. Л. В. за претърпените физически травми кореспондират с
констатациите на съдебния лекар в съдебно-медицинско удостоверение
№256/2024 г. Физическите травми и психическия дискомфорт от случилото се
на 28.05.2024 г. са били видими и според свидетелските показания на Р.А. и Е.
В.. Показанията на останалите свидетели не опровергават твърденията на А.
Л. В..
Т. Л. Я. и Я. Л. Я. не са доказали защитната си теза, че майка им А. Л. В.
страда от параноидна шизофрения, че се е самонаранила на 28.05.2024 г. и че
ги обвинява в насилие, защото я принуждават да ходи на лекар и да си пие
лекарствата. Според Плевенски Окръжен съд, събраните писмени
доказателства сочат, че от 2020 г. А. Л. В. страда от упорито нощно безсъние,
във вр. с което е посещавала многократно д-р А.Д.; че последната я е
диагностицирала с „други уточнени тревожни разстройства“ и с
„рецидивиращо депресивно разстройство“ и че във вр. с искането за
принудително лечение през 2024 г. е поставила работната диагноза
„параноидна шизофрения“, която обаче не се е потвърдила от експертите в
производството по н.ч.д. №1064/2024 г. по описа на Плевенски Районен съд и
не може „да обясни неадекватното поведение“ на А. Л. В., както искат
въззиваемите.
Въззивната инстанция намира, че според естеството и тежестта на акта
на домашно насилие, подходящи мерки за защита са тези по чл.5, ал.1, т.1 и по
т.3 от ЗЗДН. Съгласно чл.5, ал.2 от ЗЗДН обаче, мерките по ал. 1, т. 2 – 5 се
налагат за срок от 3 до 18 месеца при приспадане на срока на действие на
мерките при издадена заповед за незабавна защита по чл. 18 и 19. В случая
6
заповедта за незабавна защита е издадена на 07.06.2024 г. и до настоящия
момент са изминали повече от 18 месеца, поради което мярката по чл.5, ал.1,
т.3 от ЗЗДН не следва да бъде налагана. Следва да бъде наложена само
мярката по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН – безсрочно, като бъде издадена съответна
заповед.
Доколкото молбата за защита е уважена и на основание чл.11, ал.2 от
ЗЗДН, разноските за ДТ – 25 лв. за първа инстанция и 12.50 лв. за втора
инстанция и разноските, направени от А. Л. В. за адв. възнаграждение – 600
лв. в първата инстанция и 600 лв. във втората инстанция, общо 1 200 лв.,
следва да бъдат възложени в тежест на Т. Л. Я. и Я. Л. Я..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№528 от 23.04.2025 г. по гр.д. №2932/2024 г. по описа на Плевенски Районен
съд и вместо него ПОСТАНОВИ СЛЕДНОТО:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН Т. Л. Я., с ЕГН:
********** и Я. Л. Я., с ЕГН: ********** да се въздържат от извършване на
домашно насилие по отношение на майка си А. Л. В., с ЕГН: **********.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съответна заповед съгласно настоящото решение.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН Т. Л. Я., с ЕГН: **********
и Я. Л. Я., с ЕГН: ********** да заплатят ДТ в полза на Плевенски Районен
съд – 25 лв. и ДТ в полза на Плевенски Окръжен съд – 12.50 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН Т. Л. Я., с ЕГН: **********
и Я. Л. Я., с ЕГН: ********** да заплатят в полза на А. Л. В., с ЕГН:
********** сумата 1 200 лв., явяваща се направени от нея разноски за адв.
възнаграждение в първата и във въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7