РЕШЕНИЕ
№ 1080
гр. гр. Хасково, 30.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Даниела Й. Банкова
при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова
като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело №
20255640100063 по описа за 2025 година
Производството е образувано по иск на И. В. П., ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. ****, ул. "****" №****, ет. ****, ап. ****,чрез адв. Г. Г. М.
от АК-гр. ****, със съдебен адрес: гр. ****, ул. "****" № ****, против „Ай
Ти Еф Груп" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София,ул. "Сребърна" № 16, бл. " Парк Лейн Офис Център", ет. 8, с правно
основание чл.55, ал. 1, пр.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, за
сумата от **** лева (след допуснато изменение на осн.чл.214 ГПК),
представляваща платена без основание сума по Анекс № **** от **** към
Договор за потребителски кредит № ****/****, ведно със законна лихва от
датата на исковата молба - **** до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че между нея и ответника е сключен Анекс № **** от
**** към Договор за потребителски кредит № ****/**** за заемна сума от
**** лева, по който заплатила сумата от ****лв. и така погасила главницата
от **** лв., а с остатъка от ****лв. са погасен други разходи по кредита
(такси и неустойка за неосигуряване на обезпечение).
Излага твърдения за това, че Анекс № **** от **** е нищожен, поради
което на осн. чл. 23 ЗПК, ищецът е имал задължение да върне единствено
сумата от ****лв. главница, а разликата от ****лв., получена като разлика
между платената сума от **** лева и главницата от **** лева, твърди, че е
платена без основание.
1
Излага подробни съображенията за нищожност на Анекс № **** от ****
към Договор за потребителски кредит № **** Сочи, че на основание. чл. 10.1
от ОУ, Кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение по кредита,
който се определят в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно
СЕФ по Договора за кредит, Обезпеченията могат да бъдат: 1. Поръчителство
на две физически лица; 2. Банкова гаранция; В случай че Кредитополучателят
обезпечи кредита чрез Поръчители, то той е длъжен в срок до края на
следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, да
осигури поне двама поръчители, които да отговарят солидарно за
задълженията на Кредитополучателя по договора за кредит. По своя преценка
и с оглед кредитоспособността на Кредитополучателя Кредитодателят може
да изиска Кредитополучателят да осигури повече от двама поръчители с оглед
получаване на кредит. Поръчителите трябва задължително да бъдат физически
лица, като всеки един от тях трябва да отговаря на следните условия: да имат
нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева; да бъдат лица над
20 годишна възраст; да ра безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 5
години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или
поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с Кредитодателя;
да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат
задължения към други кредитни или финансови институции или ако има –
кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със
статус не по-лош от „Редовен”. Кредитодателят не е длъжен и по своя
преценка, с оглед надежността и платежоспособността на съответния
поръчител, може да откаже да приеме предложените от Кредитополучателя
Поръчители. В случай, че такова обезпечение не бъде предоставено, съгласно
Приложение № 1 към процесния Договора за потребителски кредит и
Погасителния план към него, Колона 6, се начислява неустойка в размер 64,95
лв., а в Колона 5 от погасителния план е включена и такса в размер на 35,00
лева, която не била включена никъде в договора. Така Общия размер на
всички дължими суми възлизал на **** лв. Твърди, че процесният Договор за
кредит е нищожен и на осн. чл. 23 ЗПК и ищцата дължи връщане единствено
на главницата в размер на **** лв., като всички платени разходи над тази сума
са платени без основание и подлежат на връщане. Счита, че сключеният с
ответника Договор за заем е нищожен на осн. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК. Твърди, че посочения ГПР в договора не отговаря на реално
приложения и той е различен от посочения в договора за кредит. Това е така,
тъй като не е включено в ГПР таксата в Колона 5 от погасителния план в
размер на **** лв. и неустойката в Колона 6 в размер на **** лв. за
неосигуряване на обезпечение. Уговорената неустойка е разход по кредита,
който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2
2
ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита
за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия; Кредитодателят е използвал тази конструкция, за да
прикрие действителните разходи по кредита и да заобиколи разпоредбата на
чл. 19, ал. 5 ЗПК. Доколкото въпросната неустойка не е включена в ГПР, то
същият е в различен размер от този посочен по Договор за потребителски
кредит, което води до неспазването на изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 11 от
ЗПК, като това влече нищожност на целия договор за заем на осн. чл. 22 ЗПК.
С оглед горното претендира, че платената сума извън тази за главница, е
платена без правно основание. Счита, че е налице неоснователно обогатяване
от страна на ответника за сума в размер на **** лева, тъй като е преведена
сума без правно основание за това. Същевременно ответното дружество се
било обогатило за негова сметка като е получило сума, която не му се
полагала. Представя платежен документ за извършеното плащане в полза на
ответното дружество.
Предвид изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника "Ай Ти Еф Груп" АД да заплати в полза на ищеца И. В. П., с
ЕГН ********** сумата в размер на **** лева, платена без правно основание,
в едно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор
на искова молба от ответника, с който оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан.
Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че претендираната сума
езаплатена без основание, като неотговарящо на обективната действителност
и неподкрепено с никакви конкретни факти и писмени доказателства.
Твърди, че на **** г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, в качеството на
кредитодател и И. В. П., в качеството на кредитополучател, е сключен
Договор за кредит № ****/**** На ****г. страните са предоговорили
правоотношенията си като са сключили Анекс № **** към Договор за
потребителски кредит № **** по силата, на който е рефинансирано
задължението на кредитополучателя по договора за кредит. Представя и
3
конкретни обстоятелства относно начина на сключване на Анекс № **** към
Договор за кредит № **** Сочи, че сключването на Анекс № **** е по
инициатива на Кредитополучателя – И. В. П.. Договарянето между страните е
осъществено чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща,
уеб-сайт и телефон), като договорът за кредит е сключен във формата на
електронен документ и правоотношението е реализирано при спазване на
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги и приложимите към сключения договор
за кредит Общи условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД. Преди кандидатстване за
кредит ищцата е регистрирала свой профил в системата на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“
АД, като е получила уникално потребителско име и парола. За верификация
на нейната самоличност при създаването на профила си, тя е получила ПИН-
код под формата на кратко електронно съобщение (СМС) на посочения от нея
в заявката телефонен номер, както и линк на посочена електронна поща. С
краткото електронно (СМС) съобщение и линка на електронната поща се
удостоверява, че лицето, което желае да регистрира профил, е именно лицето,
което е подало заявката и именно това са неговите лични данни. След
получаване на линка ищцата е потвърдила профила си. Като част от процеса
по създаване на профила си и с оглед удостоверяване на самоличността на
кредитополучателя, ищцата е снимала личната си карта, направила е „селфи“
с личната си карта и е проведен телефонен разговор с нея. След успешното
реализиране на процедурите по верификация на самоличността на ищцата,
профилът й е потвърден Във вече регистрирания от кредитополучателя
профил, тя е попълнила заявка за кандидатстване за кредит. В Заявката за
кандидатстване клиентът е попълнил и е предоставил доброволно пълни и
верни данни относно своята самоличност като: трите си имена, ЕГН, адрес
/постоянен и настоящ/, лична карта, месторабота, мобилен телефонен номер,
актуална електронна поща, предпочитания начин за получаване на сумата по
кредита. В края на Заявката за кандидатстване и с оглед успешното й
попълване, ищцата е потвърдила, че се е запознала и се съгласява с Общите
условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, приложими към договора за кредит, като
приемането на Общи условия е необходимо условие за изпращане на заявката.
След успешното потвърждаване на заявката, „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД е
разгледал предоставената от нея информация и въз основа на тази
информация и след проверка в Централния кредитен регистър е одобрил
ищцата за искания кредит. След одобряване на кредита ответното дружество
е генерирало в профила на ищцата Анекс № **** към Договор за
потребителски кредит № **** , заедно с приложимите към тях Общи условия
на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, също така Стандартен Европейски Формуляр и
Погасителен план, като в края на всеки документ имало два броя линка –
4
„Приеми договора” и „Откажи договора”. С оглед сключването на Анекс №
**** и като доказателство за съгласието на ищцата с процесния анекс и
Общите условия, ищцата е активирала линка „Приеми договора”.
Сочи, че следвало да се вземе под внимание, че на основание чл. 10 от
ЗПК анексът и договорът за потребителски кредит се сключват в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, като видно от приложените в
отговора на исковата молба доказателства, договорът за кредит бил сключен
при спазване на условията на ЗПФУР, писмената форма е спазена, тъй като за
нея са съставени електронни документи. Електронният документ
представлява електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или
друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. В случаите, в
които законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за
действителност или за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен
електронен документ. Договорът, съответно анекса съдържат
индивидуализиращи белези и данни, установяващи категорично кой е техният
автор, какво е тяхното съдържание, както и каква е била целта да бъдат
отправени. Сочи, че от представените от него документи несъмнено се
установявало, че ищцата стояла зад волеизявлението за сключения договор за
кредит.
Сочи също така, че съгласно сключения между страните Анекс № ****
към Договор за кредит № ****, ищцата като кредитополучателят е получила
от ответника паричен заем в размер на **** лева, като се е задължил да
заплаща редовно, изцяло и в срок погасителните вноски. Кредитополучателят
се е съгласил да погаси кредита си с една 30-дневна вноска, като общият срок
за погасяване на кредита е от ****г. до ****г. и при условията договорени
между страните. Съгласно Анекс № **** към Договор за кредит № ****,
Общите условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и погасителния план, приложим
към него, кредитополучателят дължи на кредитодателя лихва за ползване на
кредита, която е в размер на **** лева за периода от ****г. до ****г. Видно от
Приложение № **** към Анекс № **** към Договор за кредит № *****,
посочен е броя на погасителните вноски, годишната лихва за ползване на
кредита в размер на **** % и годишния процент на разходите /ГПР/ в размер
на ****%. С оглед на горното се установявало, че между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“
АД (небанкова финансова институция по ЗКИ) и ищцата е сключен Анекс №
**** към Договор за кредит № **** и ответното дружество е получило сумите
въз основа на валидно възникнало договорно правоотношение.
Излага съображения за това, че Анекс № **** е изцяло действителен и
ответникът е получил суми въз основа на валидно възникнало договорно
правоотношение. Сочи, че още преди подписване на процесното отношение,
кредитополучателят е бил наясно с всички условия като сам е избрал
5
параметрите и условията. Предвид това, клаузите се явявали индивидуално
договорени с конкретния потребител, същите са ясно и точно описани и
потребителят е бил наясно с всички аспекти на финансовото си задължение,
както при сключване на процесните отношения, така и преди това. При така
формулираните клаузи и от съдържанието на кредита ставало ясно, че още
към момента на сключването потребителят е бил уведомен за всички
възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при
всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Изтъква, че
кредитното отношение е сключено изцяло по волята на ищцата. Същата е
имала пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи, включително да
предложи различни формулировки. Дори да не е могла да обмисли достатъчно
добре ангажимента, който поема и след сключването на кредитните
отношения да е осъзнала, че е неспособна да се справи с тях,
кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четИ.десет/ дни, в които да
упражни правото си на отказ. Възможността за отказ от договора гарантира в
най-голяма степен правата на потребителя, в случай че последният прецени,
че е встъпил в кредитно правоотношение при неизгодни за него условия. С
информация за това свое право ищецът е разполагал на няколко етапа от
правоотношението. Следователно ищецът не само е могъл да не ползва
услугите на кредитодателя, стига да не е искал това, но след избирането им е
разполагал с няколко възможности да се откаже от сключването на кредитното
отношение – както преди отпускането на кредита, така и след отпускането му.
Възразява срещу твърденията за заплащане от страна на ищцата на
претендираната сума без основание и счита предявения иск освен за
неоснователен, и за недоказан по размер. За да бъде уважен предявеният иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД в тежест на ищцата било да
установи при пълно и главно доказване, че е заплатила твърдяната сума, че тя
е постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от
имуществото на ищцата в имуществото на ответника е без правно основание,
т. е. без да е било налице годен юридически факт.
Предвид това, моли да бъде отхвърлен предявения от ищцата иск като
изцяло неоснователен и недоказан по основание и размер. Претендира
разноски по делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбата на чл.
235 ГПК, намира следното:
От представените по делото от ответника писмени доказателства се
установи, че между ищеца и ответника е бил сключен Договор за кредит №
****/**** На ****г. страните са предоговорили правоотношенията си като са
сключили Анекс № **** към Договор за потребителски кредит № **** по
6
силата, на който е рефинансирано задължението на кредитополучателя по
договора за кредит. Видно от приложения Анекс № **** към Договор за
кредит № **** ответникът, в качеството му на кредитодател, е предоставил на
ищеца, явяващ се кредитополучател по процесния договор, сума в размер на
**** лева срещу насрещното задължение на ищеца да възстанови
горепосочената сума от отпуснатия кредит, посочена в Погасителен план, към
процесния договор, със срок на погасяване – **** , брой погасителни вноски
– една вноска, лихва – **** лева, такса – **** лева и неустойка при
непредоставянена обезпечение – **** лева. Видно от условията на анекса,
уговорен е годишен лихвен процент (ГЛП) от **** % и ГПР от **** %. В
приложение № **** към договора за кредит е е предвидено, че ищецът
следва да представи обезпечение, представляващо банкова гаранция или
поръчителство на поне две лица, в срок най-късно до деня, следващ деня на
сключването на договора, като при непредоставяне на обезпечението, същият
следва да дължи неустойка. Видно от приложения погасителен план,
неустойката е **** лева. Съгласно Приложение № **** към договора,
предоставят се и допълнителни услуги – „Преференциално (ВИП) обслужване
, изразяващи се в безплатно известяване на за настъпване на падежна дата,
предоставяне на информация за промоционални условия и възможности за
бъдещи промоции по договори за кредит, преференциално разглеждане на
искания за кредит, участие в томболи, срещу такса от **** лева. в общ размер
на **** лв.
Не е спорно между страните, че ищцата е усвоила заемната сума.
Видно от приетата по делото като писмено доказателство разписка от
**** ищцата е превела на ответника сумата от **** лева за погасяване на
задължения по договора.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка съдът достигна
до следните правно изводи:
Установява се от правна страна, че между ищцата и "Ай Ти Еф Груп" АД
е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за
потребителски кредит № ****/**** и впоследствие съгласно Анекс № **** от
**** към договора, което правоотношение е с визираното по-горе
съдържание. В рамките на възникналата правна връзка ищцата има качеството
на кредитополучател, но също така и на потребител. Поради това и той се
ползва със законоустановената потребителска закрила и приложение в случая
намират правилата на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от
7
посочените императивни изисквания води до настъпването на въпросната
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане
единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи.
В случая съдът споделя съображенията в исковата молба за
недействителност на процесния договор за потребителски кредит на
основание чл. 22 ЗПК. Това е така, защото сумата за неустойка по него, както
и таксата за преференциално обслужване представляват разход по кредита,
който неправилно не е включен при изчисляването на процента на оскъпяване
на кредита, като възраженията на ответното дружество в обратна насока се
намират за неоснователни. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. При отчитане
на тази дефиниция съдът намира, че уговорената в договора неустойка и такса
за преференциално обслужване реално представляват разход по кредита и е
следвало да бъдат взети предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича
от и е пряко свързана с кредитното правоотношение. Това не е сторено, но
реално неустойката и таксата несъмнено оскъпяват кредита и променят ГПР
по него. Следователно, при включването на неустойката към разходите по
кредита, както е следвало да стори и кредиторът, то ГПР по процесния
договор неминуемо би прехвърлил законоустановения лимит на разходите по
чл. 19, ал. 4 ГПК, а именно ще бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Поради това, следва
да се приеме, че така уговорената неустойка, кактои таксата за
преференциално обслужване, по същество имат за цел да увеличат размера на
възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК.Доколкото не е спазено
изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл.19,
ал.4 ЗПК.
Ето защо и доколкото съдът достигна до извод за нищожност на
договора за кредит, то съгласно чл.23 ЗПК, кредитополучателят дължи само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи.
Видно от приетата и неоспорена разписка за плащане, ищцата е
заплатила в полза на ответното дружество по процесния договор за кредит и
анекс, сумата от **** лева, от които **** лева – главница. Чистата стойност
8
на кредита в случая възлиза на **** лева за главница, респективно разликата
между платената от ищеца сума по договора и чистата стойност на кредита, се
явява платена без основание, доколкото липсва такова за получаването й от
ответника. Следователно искът следва да бъде уважен в пълния му
претендиран размер от **** лв., като съдът е обвързан от диспозитивното
начало.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че предявеният осъдителен
иск е изцяло основателен.
Като законна последица от уважаване на иска, главницата следва да се
присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – **** г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
Предвид крайния изход на делото, както и с оглед обстоятелството, че
ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски по настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същия следва да
се присъдят такива в размер на **** лева за платена държавна такса.
Претендира се и адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ по чл.38 ЗАдв. от адв. Г. М..
По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи в
полза на процесуалния представител на ищеца, съдът намира следното:
Съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на Съда на Европейския
съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и С-428/16 по преюдициално
запитване, отправено от Софийски районен съд, установените размери на
минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от
присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са
обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и
несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи
води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по
смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с
постановеното Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по
дело C-438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание
член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното
решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл,
че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
9
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от
цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
С оглед всички посочени по - горе принципни съображения и като взе
предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, наличието н
непротиворечива и константна практика по въпросите - предмет на делото,
както и извършените процесуални действия по делото, изразяващи се в
депозиране на писмени молби по делото, приключване разглеждане на делото
в едно съдебно заседание, настоящият съдебен състав намира, че на основание
чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./, в полза на
процесуалния представител следва да се определи възнаграждение за
осъщественото от него процесуално представителство, защита и съдействие
по настоящото дело в размер на **** лв.,
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, Ай Ти Еф Груп" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София,ул. "Сребърна" №
16, бл. " Парк Лейн Офис Център", ет. 8, ДА ЗАПЛАТИ на И. В. П., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. ****, ул. "****" №****, ет. ****, ап. ****
сумата от 110,41 лева, представляваща недължимо платена сума по
нищожен Анекс № **** от **** към Договор за потребителски кредит №
****/****, ведно със законата лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – **** до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ай Ти Еф Груп" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София,ул. "Сребърна" №
16, бл. " Парк Лейн Офис Център", ет. 8, ДА ЗАПЛАТИ на И. В. П., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. ****, ул. "****" №****, ет. ****, ап. ****
сумата от общо 50,00 лева - разноски в производството.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София,ул. "Сребърна" № 16, бл. " Парк Лейн Офис Център",
ет. 8, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Г. Г. М., АК **** , булстат **** ,със съдебен
10
адрес: Гр.****, ул. „****“ № ****, адрес на кантората: гр. ****, бул. „****" №
****, ет.****, ап.****, сумата от 400 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение .
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчване му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Д. Д.
11