Р Е Ш Е Н И Е
№…………
25.02.2020 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ възз. граждански състав
на ПЕТИ ФЕВРУАРИ две
хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: Ж. С.
Прокурор: ………………………
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
В.ГР.Д. № 1022 по описа за 2019
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 1895/08.10.2019 г., Плевенски районен съд по гр. дело № 4323/2019
г. по описа на същия съд е отхвърлил
предявения иск от П.А.Б. ЕГН **********,*** против ОДМВР – ПЛЕВЕН, с адрес за призоваване: гр.Плевен, ул. ****** № ***, правно основание: чл.178,
ал.1,т.3, вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР; чл.
187, ал. 5, т. 2,
като неоснователен.
Осъдил е на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, П.А.Б. ЕГН **********,***
да заплати на ОДМВР – ПЛЕВЕН, с адрес за
призоваване: гр.Плевен, ул. ****** № ***,
направените по делото разноски за юрк.
възнаграждение в размер на 150
лв.
Осъдил е на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК, П.А.Б. ЕГН **********,*** да
заплати в полза на ПлРС, направените по делото разноски за държавна
такса в размер на 50 лв.
Постъпила е въззивна жалба от адв. Ю.А. от Адвокатска колегия – гр.
Плевен - защитник на П.А.Б. – ищец в първоинстанционното производство. В
жалбата се твърди за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които са абсолютно основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг
съдебен състав, с оглед дадения ход на делото, разглеждане и приключване при
нередовно призоваване на ищеца и изрично направено възражение в писмен вид във
връзка с даване ход на делото и нередовното призоваване. В случай, че искането
за връщане на делото и разглеждането му от друг съдебен състав не бъде уважено,
въззивникът излага алтернативно оплаквания срещу първоинстанционното решение. Въззивникът,
счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно и моли, да бъде отменено
изцяло, като бъдат уважени предявените искове. На първо място, се излагат
доводи за нарушение на материалния закон, тъй като ищецът не е предявил иск за
положен от него труд извън редовното му работно време, но съдът се е
произнесъл. Претендираният от ищеца незаплатен извънреден труд е в рамките на
редовното работно време за всяка смяна, вследствие преобразуване на нощен към
дневен труд по реда на НСОРЗ. В тази връзка, заплащането на формирания след преобразуване
на нощен към дневен извънреден труд следва да е по реда на чл.187 ал.3 от ЗМВР
или при часова ставка, нормалната за полагане на труд в установеното работно
време при спазване увеличението, съгласно разпоредбата на чл.262 от КТ. Изцяло
невярно и неправилно е изложеното и прието от първоинстанционния съд, че в МВР
е разрешено полагането на 8 часа нощен труд и то най-вече по аргумент на
разпоредбата на чл.187 ал.3 изр. Последно от ЗМВР. Никъде в тази разпоредба не
е указана нормалната продължителност на нощния труд, напротив, въведена е
възможност за полагане на нощен труд в часовете между 22,00 и 06,00 часа. От
тук може да се направи извод, че няма конкретна правна норма в ЗМВР, указваща
що е то нормална продължителност на нощния труд, полаган от служителите на МВР.
Друг абсурден извод на Плевенски районен съд е, че за служителите на МВР е
неприложима НСОРЗ, тъй като по отношение на тях е действала друга наредба, в
която липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове в дневни
с коефициент. Предвид празнота в Наредбите от 2015 г. и 2016 г. относно нормата
на чл.31 ал.2 от Наредбата от 2014 г., следва да се приложи субсидиарно чл.9
ал.2 от НСОРЗ. На второ място, се излагат доводи за допуснато нарушение на
процесуалните правила. Съгласно разпоредбата на чл.236 ал.2 от ГПК, съдът е
задължен да изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на
страните, преценка на доказателствата, фактическите констатации и въз основа на
тях своите правни изводи, което не е направено от първоинстанционния съдебен
състав. Липсата на ясно и конкретно изложени мотиви по смисъла на чл.236 ал.2
от ГПК приравнява мнението на конкретния съдия, изразено в негов акт, на липса
на съдебно решение. Освен това, въззивникът счита, че неправилно първоинстанционният
съд е определил и присъдил разноските по делото. Въззивникът моли Окръжния съд,
да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове. Претендира
направените разноски за двете инстанции.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемия ОД на МВР – гр. Плевен чрез
Главен юрисконсулт П. Ф., в който се изразява становище, че първоинстанционното
решение е законосъобразно, правилно и добре мотивирано, като при
постановяването му не са допуснати процедурни нарушения, както и не е допуснато
неправилно приложение на материалния закон. Неоснователно е възражението за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като въпреки
нередовното призоваване, ищецът е имал четири дни, в които да организира своята
защита. Действително, процесуалният представител – адв. В. П. е била
възпрепятствана да се яви по делото, но не са представени доказателства, че и
ищецът П.А.Б. също е бил възпрепятстван да се яви лично в съдебното заседание.
Въззиваемият счита за неоснователни твърденията за допуснати нарушения на
материалния закон. На първо място, не може да се претендира извънреден труд в
рамките на редовното работно време, тъй като това противоречи изцяло на определението
за извънреден труд в КТ. Действително, решението е кратко, но е добре
мотивирано, като изводите на съда са свързани изцяло с правния спор.
Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора и правилно е
приел, че в МВР е разрешено полагането на 8 часа нощен труд. Съдът правилно е
приел изводите, направени от МТСП в представеното по делото писмо, съгласно
които коефициентът 1,143 не може да се използва за генерирането на извънреден
труд, а този коефициент е въведен само за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен нощен труд – 0,25 лв. на час. Именно поради
спецификата на работата на държавни служители – полицейски органи,
законодателят е уредил техния статут в специален закон – ЗМВР, който е различен
от статута на държавните служители по чл.142 ал.1 т.2 и т.3 от ЗМВР. За тях са
неприложими нормите на общото законодателство. В конкретния случай, не е налице
нито закон, нито акт на МС, с който да се допуска преизчисляването на положения
нощен труд от ищеца с коефициент 1,143. По отношение на държавни служители –
полицейски органи е неприложима НСОРЗ, в частност чл.9 на същата. Първоинстанционният
съд е изложил мотиви защо приема, че не е налице извънреден труд и защо следва
да се отхвърли искът на ищеца. Въззиваемият счита направеното възражение за
разпределение на разноските по делото и присъденото в полза на ОД на МВР – гр.
Плевен юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. за неоснователно. В
конкретния случай най-минималната дължима сума на ОД на МВР – гр. Плевен е
200,00 лв., тъй като са отхвърлени два иска – главен – на основание чл.178 ал.1
т.3 от ЗМВР и акцесорен – на основание чл.86 от ЗЗД. Въззиваемият моли Окръжния
съд, да потвърди изцяло постановеното от Районен съд – гр. Плевен решение, като
правилно и ибосновано. Претендира разноски, изразяващи се в юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в
жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично
основателна.
Абсолютно основателни са оплакванията във въззивната
жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от
първоинстанционния съд. Проведено е открито съдебно заседание, в което е
приключено съдебното дирене, въпреки направено своевременно възражение за
нередовно призоваване на ищцовата страна. Докладът е непълен. Решението страда
от множество пороци – липсват мотиви, в диспозитива не е посочена сумата на
исковете, периода, за който е претендирана, не е разделен главния от акцесорния
иск и т.н. Независимо от тези процесуални нарушения, с оглед правомощията на
въззивния съд по чл.269 от ГПК няма основание за отмяна на решението и връщане
на делото за ново разглеждане. Това е възможно само при условията на чл.270 от ГПК. В този смисъл и дадените задължителни указания в Тълкувателно
решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, докладвано
от съдиите К.В. и Е. В.. Тъй като въззивният състав не установява нито
нищожност, нито невалидност на решението следва да се произнесе по същество на
спора, съобразно изискванията на чл.271 от ГПК.
Подадена е искова молба от П.А.Б.
от гр.Плевен срещу ОД на МВР Плевен, по
иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му
заплати сума в размер на 2026.02лв., представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд, вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода
01.07.2016г. - 30.06.2019г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано
от датата на подаване на исковата молба, както и сумата от 200лв.,
представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден
труд, вследствие преобразуване на нощен към дневен труд за периода 30.09.2016г.
– 30.06.2019г.
Ищецът излага, че в процесния
период е работил първоначално на длъжност „Ст.полицай ВПА група ООР“ в 02
РУ-Плевен. Твърди, че трудовата си дейност осъществява по утвърдени протоколи и
графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00 - 06.00 часа и с
продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно
разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Излага, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Сочи, че от м.07.2016 г. до
настоящия момент са издавани протоколи от Директора на ОДМВР-Плевен и графици
от Началник 01 РУ-Плевен за дежурствата и отчитане на положения труд при работа
на смени от служителите на ОДЧ, реда за разпределение на работното време,
времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно
време. Твърди, че редът за организацията и разпределянето на работното време,
неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Излага, че в процесния период е действала Наредба № 8121 з-776 от 29.07.2016 г.
(обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.), като в нея липсвало
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Излага, че за
процесния период - от 01.07.2016г. до 30.06.2019год., е положил през нощни 12
часови дежурства, общо от 2024 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е
2313.432 ч. или 289.432 часа извънреден труд, който следва да му бъде платен
допълнително. Излага, че съобразно заплатата му часовата ставка е в размер на
7,00 лв., следователно за посочения труд му се дължи сумата от 2026.02лв. Тъй като не е заплатен своевременно от
въззиваемата страна счита, че му се дължи и обезщетение за забава в размер на
200лв. за периода 30.09.2016г. – 30.06.2019г.
Ответникът е депозирал писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявените искове. Не
оспорва факта, че през процесния период ищецът е бил служител на МВР по чл.142,
ал1, т.1 от ЗМВР и е заемал посочената от него длъжност. Не оспорва факта, че
ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд
- дневни и нощни смени при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата
на чл.187 ал.З от ЗМВР. Излага, че съгласно разпоредба на чл.142, ал.2 от ЗМВР
статутът на тези служители се урежда единствено от ЗМВР, поради което счита, че
в този случай не са приложими разпоредбите на ЗДС и НСОРЗ. Сочи, че чл.187 ал.З
от ЗМВР предвижда, че за работещите на смени работното време се изчислява
сумарно, като ал.5 на същия член предвижда, че работата извън редовното работно
време се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен
период. Твърди, че в процесния период по отношение на регламентацията на реда
за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители са действали следните наредби:1. Наредба №8121з-592/25.05.2015г./
влязла в сила от 01.04.2015г./ обн. в ДВ бр.40/02.06.2015г.. отменена с решение
№8585/11.07.2016г. на ВАС по АД №5450/2016г, влязло в сила от датата на
постановяването му, в която наредба липсва изрична норма, съответстваща на
чл.31. ал.2 от Наредба №8121з-407/2014г. на министъра на вътрешните работи и
2.Наредба №8121з-776/29.07.2016г обнародвана в ДВ бр.60/02.08.2016г., влязла в
сила от деня на обнародването й, в която липсва изрична норма, съответстваща на
чл.31. ал.2 от наредба №81213-407/11.08.2014г. Счита, че неправилно ищецът е
посочил, че за процесния период следва да се приложи субсидиарно НСОРЗ, в която
съгласно разпоредбата на чл.9. ал.2 при сумарно изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни,
тъй като никъде в наредбата не е посочен коефициент 1.143 и не е ясно
откъде ищецът е получил този коефициент, за да иска същият да бъде приложен.
Излага, че ограничението в наредба №8121з-592/2015г. и наредба
№8121з—776/2016г. е служителите, работещи на смени да не полагат повече от 8
часа нощен труд, което било равно на коефициент 1. а не на посочения коефициент
1.143. Счита, че е напълно необосновано препращането по аналогия към чл.9, ал.2
от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Твърди, че в
случая не е налице празнота в нормативната уредба, което от своя страна да
обоснове препращане по аналогия, поради факта, че в процесния период са
действали последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от
министъра на вътрешните работи, в които изрично съществуват разпоредбата, че за
всеки отработен час през нощта на държавните служители се заплаща нощен труд в
размер на 0.25 лв. Сочи, че не е ясно откъде ищецът е стигнал до извода, че
часовата му ставка е 6.00 лв. за целия процесен период. Счита, че при
разглеждането на казуса следва да се вземе предвид писмо изх. № ***** от
29.08.2011г. на МТСП относно увеличеното заплащане на нощния труд при сумарното
изчисляване на работното време Твърди,
че от исковата молба не става ясно дали се твърди, че нощният труд положен от
ищеца въобще не е бил отчетен и не е бил заплащан. Сочи, че на ищеца редовно е
плащано в процесния период както извънреден, така и нощен труд. Излага, че за
положения от ищеца нощен труд същият е получил допълнително заплащане по 0.25
лв. на час, поради което не следва де се прави преизчисление и прехвърляне на
нощен труд в дневен, поради факта, че ще се получи дублиране на заплащането.
Счита, че труда положен между 22.00-6.00ч. следва да бъде отчетен само като
нощен, така както е отчетен и заплатен,
а не да се трансформира в дневен. Сочи, че ищецът не може да избира
едновременно да иска допълнителни часове поради трансформиране на нощния труд
като дневен и след това да получи за същия и допълнително заплащане като за
нощен. Оспорва предявения иск, както по основание, така и по размер и моли съда
да го отхвърли.
За да отхвърли предявените искове
РС-Плевен /доколкото това може да се изведе като съждение в мотивите/ е приел
най- общо, че спрямо служителите в МВР не е приложимо общото гражданско трудово
законодателство.
Тези му изводи са изцяло
неправилни и незаконосъобразни.
Безспорно по делото е че за
процесния период страните са били в служебни правоотношения и че въззиваемият е заемал длъжността „Ст.полицай ВПА група ООР“ в 02 РУ-Плевен при
ОДМВР Плевен, като осъществява трудовата си дейност
по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с
продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно
разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР. Това се установява и от приложените по
делото писмени доказателства.
Спорни са въпросите: полагал ли е
въззивникът – ищец извънреден труд, за кой период и в какъв размер, следва ли
да му се заплати трудово възнаграждение за този извънреден труд и в какъв
размер?
Основния спорен по делото въпрос действително произлиза от липсата на
изрична нормативна уредба, която се изисква от чл.187 ал.9 от ЗМВР.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Заплащането на допълнително възнаграждение за
извънреден труд е изрично предвидено с разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
- чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане
на 50/100 увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл.187 ал.5 т.2
от ЗМВР.
За
периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. /, която е била
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г.
/влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/. С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. е била
отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г. /, която е възстановила
действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била
отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на
съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от
2.08.2016 г. /.
Става
ясно, че в рамките на процесния период, от 01.07.2016
год. до 30.06.2019 год. са действали следните наредби: 1. за периода от
01.01.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.;
2. за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г.; 3. за периода от 02.08.2016 г. до 30.06.2019 г. е
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите
на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния
период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на
броя отработени часове.
При
липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените
нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение
на държавните служители в МВР, нормативната празнота, следва да се преодолее
чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно
това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като
частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното
/7 часа/ работно време. Субсидиарното приложение на гражданското
законодателство и по този въпрос следва от цялостната логика на ЗМВР, който
неколкократно – чл.188, чл.190 и т.н. препраща към Кодекса на труда спрямо
права на държавните служители във връзка с полагания труд.
Настоящия
въззивен състав не споделя възраженията на въззиваемия - ответник относно
неприложимостта на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата в процесния случай. Съгласно чл. 67, ал. 3 от Закона за държавния служител /ЗДС/, който също намира субсидиарно приложение по
отношение на ЗМВР, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 –
5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския
съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Ето защо, като наредба по общото трудово законодателство, Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ е приложима, когато в други специални подзаконови
нормативни актове издадени по ЗДС или ЗМВР са налице празноти или са предвидени
по-неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите на допълнителните
възнаграждения, и редът за получаването им.
Основателно
обаче е възражението, че правилото за преизчисляване на нощния труд в дневен е
неприложимо за периода 01.01.2018г. до 17.07.2018г., поради действието на
еднаквата по степен норма на чл. 9Г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/, съгласно която отработените часове от работника или
служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване
на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9Б от
Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред
Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. С отмяната на
този текст в сила от 17.07.2018г. това ограничение е отпаднало.
При
сумирано изчисляване на работното време обаче отработените часове (фактически
отработените часове, към които се прибавят часовете, получени след превръщане
на нощните часове в дневни с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния
период и се съпоставят с работните часове при нормална продължителност на
работното време за същия този период. Именно в края на отчетния период се
извършва преценката за наличието на положен извънреден труд и съответно тогава става
дължимо възнаграждението за положен извънреден труд. Поради това правилото на чл. 9Г НРВПО намира
приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018г. – 31.03.2018г. и
01.04.2018г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода от 01.07.2018
г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от
01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях преценката за наличието на
извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа
новата редакция на чл.9Г от НРВПО (изм.
ДВ, бр.58 от 13.07.2018г.).
Съгласно
приетото от районния съд заключение на съдебно –икономическа експертиза за
процесния период ищецът-въззивник е положил нощен труд както следва: за 2016 г.
- 288 часа, за 2017 г. – 720 часа, за 2018 г. – 680 часа и за 2019г. – 336 часа
или общо за целия период ищецът е положил нощен труд от 2024 часа. За процесния период на ищеца е заплащано
възнаграждение за нощен труд по 0,25 лв. за всеки отработен час – или общо за
периода сумата от 506.00 лв. След превръщането на нощния труд в дневен и
преизчисляването с коефициент 1,143 става ясно, че за процесния период въззиваемият
е положил общо 2313.43 часа труд. Тъй като за периода 01.01.2018г. –
30.06.2018г. работодателят не е имал задължението да отчита и заплаща този
труд, приравнен с посочения коефициент то следва от общото количество да се
приспадне положения през този период нощен труд от общо 328 часа или нощният
труд който следва да се приравнява е в общ размер на 1696 часа и умножен с
коефициент 1.143 става 1938.53 часа. Разликата е от 242,53 часа, която представлява извънреден труд, който не е
отчетен от работодателя и не е заплатен. Умножен по средна часова ставка от 6.75лв.
съгласно заключението се получава дължима сума 1637.08лв.
Ето
защо съдът приема, че главния иск с правно основание чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР
вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР и чл.143 от КТ се явява основателен и доказан за сумата
1637.08лв., в която част следва да бъде уважен, а за разликата до предявените
2026.02лв. не е доказан по размер и следва да бъде отхвърлен в тази си част.
Акцесорния
иск по чл.86 от ЗЗД е доказан също по своето основание, тъй като е налице
забавено плащане от датата на дължимостта на всяка от сумите до датата на
подаване на исковата молба. В заключението е посочено, че общо дължимата
мораторна лихва върху извънредния труд е в размер на 287.75лв. Искът е предявен
в размер на 200лв. и следва да бъде уважен изцяло. Това е така, защото независимо,
че от общото възнаграждение за извънреден труд следва да се изключи периода
01.01.2018г. – 01.07.2018г., което за него е 316.60лв. /185.33лв. за първо
тримесечие + 131.27лв за второ тримесечие/
лихвата върху тази сума, считано от датата на дължимостта до подаване на
исковата молба – 01.07.2019г. /23.52лв. + 13.35лв./ е по-малко от изчислената
от вещото лице разлика от 87.75лв.
Предвид изложеното, следва да бъде отменено обжалваното решение на ПлРС в
частта му, в която е отхвърлен предявения от П.А.Б. срещу ОД на МВР – Плевен
иск с правно основание чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР и чл.143
от КТ за сумата от 1637.08лв., представляваща дължимо и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен чрез
преизчисляване с коефициент от 1,143 към дневен труд за периода 01.07.2016 г.- 30.06.2019
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба,
като се осъди ОД на МВР – Плевен да заплати тази сума, а също и в частта, в
която е отхвърлен предявения от П.А.Б. срещу ОД на МВР – Плевен акцесорен иск с
правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 200лв. представляваща мораторна лихва
върху възнагражденията за положен извънреден труд, вследствие преобразуване на
нощен към дневен труд за периода 30.09.2016г. – 30.06.2019г. Решението следва
да бъде отменено и в частта за разноските.
Решението следва
да бъде потвърдено, тъй като е с правилен краен извод, но не по изложените
мотиви, в частта, в която е отхвърлен предявения от П.А.Б. срещу ОД на МВР
– Плевен иск с правно основание чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР
и чл.143 от КТ за разликата между доказаните 1637.08лв. и предявените 2026.02лв.
При този изход на делото, съобразно уважената част от исковете в общ размер1837.08лв.
на ищеца се дължи присъждане на разноски от 618.96лв. /690лв. по списъците по
чл.80 ГПК и адв. пълномощни/. Съдът не приема направеното възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, тъй като съгласно чл.7 ал.1 т.1 вр. с ал.2
т.1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималния размер е от по 300лв.
на иск, а в случая са предявени 400лв. общо или по 200лв., поради това и няма
как да бъде намален. Отхвърлената част от исковете е за общо 388.94лв.,
като на ответника се дължи присъждане на юрисконкулско възнаграждение в
минимален размер от по 100лв. на инстанция /определено от съда на осн. чл.78
ал.8 от ГПК/ за въззивното производство или съобразно отхвърлената част 34.94лв.
Поради това следва да бъде осъдена ОД на МВР – Плевен да заплати направените
деловодни разноски по компенсация от П.А.Б. за двете инстанции в размер на 584.02лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 1895/08.10.2019 г., постановено от Плевенски районен съд по гр. дело №
4323/2019г. в
частта му, в
която е отхвърлен предявения от П.А.Б. срещу ОД на МВР – Плевен иск с правно
основание чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР и чл.143 от КТ за
сумата от 1637.08лв., представляваща дължимо и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен чрез
преизчисляване с коефициент от 1,143 към дневен труд за периода 01.07.2016 г.- 30.06.2019
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба,
в частта му, в която отхвърлен предявения от П.А.Б. срещу ОД на МВР –
Плевен акцесорен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 200лв. представляваща мораторна лихва
върху възнагражденията за положен извънреден труд, вследствие преобразуване на
нощен към дневен труд за периода 30.09.2016г. – 30.06.2019г., както и
в частта му относно присъдените разноски, като вместо него и на
основание чл.271 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание
чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР и чл.143 от КТ ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр. Плевен, БУЛСТАТ *****, с адрес на
управление гр. Плевен, ул. „****” № ** ДА ЗАПЛАТИ на П.А.Б. от
гр.Плевен, ЕГН **********
сумата от 1637.08лв., представляваща дължимо и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен чрез преизчисляване с
коефициент от 1,143 към дневен труд за периода 01.07.2016 г.- 30.06.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.07.2019г.
до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА на основание
чл.86 от ЗЗД ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ гр. Плевен, БУЛСТАТ
****, с адрес на управление гр. Плевен, ул. „***” № ** ДА ЗАПЛАТИ на П.А.Б. от
гр.Плевен, ЕГН **********
сумата от 200лв. представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден
труд, вследствие преобразуване на нощен към дневен труд за периода 30.09.2016г.
– 30.06.2019г.
ОСЪЖДА на
основание чл.78 ал.1 от ГПК ОД на МВР –гр. Плевен ДА ЗАПЛАТИ
направените деловодни разноски по компенсация от П.А.Б. , ЕГН ********** от гр. Плевен за двете
инстанции в размер на 584.02лв.
ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото решение на Плевенски районен съд в
останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280 ал.3 т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: