№ 15028
гр. София, 03.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110151332 по описа за 2024 година
Ищецът В. Г. К. твърди, че на 24.07.2023 г. между него в
качеството му на заемополучател от една страна и ответника „СК“
ООД, в качеството му на заемодател от друга страна, е сключен
договор за потребителски кредит №898786. По силата на сключения
договор за заем, заемодателят е предоставил на заемополучателя сума
в размер 2,000.00 лв. при следните условия:
- Лихвен процент: 40.05%
- ГПР: 49.63%
- Брой вноски: 7
- Обща сума за плащане: 2,141.59 лв.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора заемателя следвало в срок от
три дни да предостави като обезпечение по заема някое от следните:
поръчител или банкова гаранция. Според ищеца условията, на които
следвало да отговаря обезпечението били по същество неизпълними.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора за заем, при непредоставяне на
описаното обезпечение в тридневен срок, кредитополучателят дължи
на кредитора неустойка в размер на 742.41 лв.
По този начин, в действителност общата сума, която К. следва да
върне за използвания финансов ресуре в размер на 2,884.00 лева.
Ищецът е предявил при условие на евентуалност установителен
иск за нищожност на целия договор, съединен с осъдителен и
1
установителен иск за установяване недействителност на клаузата чл.
11, ал. 1 от договора за заем, съединен с осъдителен.
В исковата молба се съдържат аргументи за недействителност на
договора, като резултат от недействителността на клаузата на чл.11 от
него. Акцентира се върху твърдението, че предвидената неустойка
представлява заобикаляне на закона с цел установяване на
допълнителен и противозаконен доход за ответната страна. Според
исковата молба сумата по неустойката не следва да се счита за
обезщетение, а за прикрита лихва, поради което е следвало да се
включи в договорната клауза представяща ГПР. Ищецът твърди, че
клаузата на чл. 11 е неравноправна и недействителна, а прикриването
на действителнния размер на ГПР води до недействителност на
договора. Излага подробно правни аргументи в подкрепа на горните
твърдения.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че договор за потребителски кредит №898786 е
недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на
основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД и ДА ОСЪДИ
„СК“ ООД, да заплати на В. Г. К., сума в размер 755,48лв. която сума
представлява платени при изначална липса на основание суми.
В условията на евентуалност, моли да се постанови решение, с
което да се признае за установено, че чл. 11, ал. 1 от договор за
потребителски кредит №898786 е нищожна на основание чл. 26, ал. 3,
предл. 3 ЗЗД и на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД
и ДА ОСЪДИ „СК“ ООД, да заплати на В. Г. К., сумата в размер на
604,63лв. която сума представлява платени при изначална липса на
основание суми.Претендира разноски.
В писмения си отговор ответникът оспорва допустимостта и
основателността на иска. По допустимостта възразява, че ищецът не е
посочил банкова сметка, по която ответника може да изпълни.
По отношение основателността на основния иск възразява, че
евентуалната недействителност на клаузата на чл. 11 от договора не
води до пълната му недействителност.
По отношение на евентуалния иск прави подробна аргументация
за обезпечителната същност и валидността на оспорената клауза.
Акцентира върху доброволността на договорните отношения и
посочва, че ищецът е напълно информиран за договорните условия,
тъй като е страна по общо десет кредитни отношения с ответника.
Твърди, че след първия договор ищецът е сключил останалите девет с
2
цел да се обогати за сметка на кредитора. Моли съда да отхвърли
исковете и да му присъди разноски.
Съдът, като обсъди становищата на страните, намира следното:
По предпочитания иск : Иска е неоснователен. Разледан без
спорната клауза на чл. 11 процесния договор не противоречи на
императивните изискания на ЗПК и ЗЗД. Иска за прогласяване
недействителността на целия договор и осъждане на ответника да
заплати сумата 755,48лв следва да бъде отхвърлен.
По евентуалния иск : Искът е основателен. В своята практика
настоящият състав приема, че клаузи в договори за потребителски
кредит, предвиждащи неустойка за непредоставяне на гаранция са
нищожни като заобикалящи закона. Неустойка в такива договори
може да бъде предвидена само като обезщетение за реално
претърпени вреди и дължимостта й е в зависимост от реално
претърпени вреди. В случая кредиторът нито твърди, нито доказва, че
при самото сключване на договора е претърпял вреди. Риска, който за
кредиторът безспорно е по-висок при необезпечен заем не е вреда. Не
е налице и гаранционната функция на неустойката, тъй като
неустойка, която се дължи и при редовно изпълнение, няма
гаранционна функция. Спорната клауза просто прикрива лихва в
размер по-висок от допустимия. Сумата от 604,63лв. заплатена от
ищеца по недействителната клауза е заплатена без основание и следва
да му бъде върната. Нито в исковата нито в последващите молби
ищецът е поискал присъждане наа законна лихва, поради което съдът
не я присъжда.
По разноските: Ищецът претендира разноски по списък в размер
на 650 лева, от които 500 лева – адвокатско възнаграждение.
В писмения отговор на исковата молба ответникът е заявил, че
ще претендира разноски, но не е посочил нито размера, нито
основанието им, поради което съдът няма да му присъди разноски.
Ответникът оспорва възнаграждението на противната страна като
прекомерно. Съдът намира оспорването частично основателно. Като
взе предвид стандартния характер на спора, размера на паричния
интерес и обстоятелството, че и двете страни кореспондират със съда
изключително дистанционно, съдът намира за съответен хонорар в
размер на 400. С оглед правния резултат от съдебния спор ищецът има
право на 440 лева разноски.
Съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено че договор за
потребителски кредит №898786 сключен между„СК“ ООД ЕИК
****** и В. Г. К. ЕГН ********** е недействителен на основание чл.
22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на основание чл. 55, ал. 1, предложение
първо от ЗЗД и за осъждане на „СК“ ООД, да заплати на В. Г. К.,
сума в размер 755,48лв. която сума представлява платени при
изначална липса на основание суми.
ПРИЗНАВА за установено че уговорката на чл. 11, ал. 1 от
договор за потребителски кредит №898786 е нищожна на основание
чл. 26, ал. 3, предл. 3 ЗЗД и на основание чл. 55, ал. 1, предложение
първо от ЗЗД ОСЪЖДА „СК“ ООД, да заплати на В. Г. К., сумата в
размер на 604,63лв. която сума представлява платени при изначална
липса на основание суми.
ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца 440 лева разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
районен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4