№ 764
гр. Перник, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720101516 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 439 от ГПК.
Образувано е по искова молба на М. З. В., с ЕГН: **********, подадена
чрез пълномощника му – адв. К. П. против „Топлофикация Перник“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. Перник, ТЕЦ
Република, с която се иска съдът да признае за установено, че ищецът НЕ
ДЪЛЖИ на ответното дружество следните суми: сумата от 1 367.38 лева,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 330.05 лева – обезщетение за забава
за периода от 30.06.2009 г. до 18.10.2012 г., както и направените разноски по
делото в размер на 283.95 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 08.11.2012 г., до окончателното й плащане, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 18.04.2013 г. по ч.гр.д. № 7961/2012 г. по описа
на Пернишкия РС и които суми са предмет на изп.д. № 362/2013 г. по описа
на ЧСИ Елена Добренова и изп.д. № 1688/2021 г. по описа на ЧСИ Анелия
Василева, поради погасяването им по давност. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че процесните суми за главница и
обезщетение за забава за съответните периоди били начислени от ответника
за топлоснабден имот. Доколкото същите не били заплатени ответното
дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ищеца, като в тази връзка било образувано ч.гр.д. №
7961/2012 г. по описа на Пернишкия РС. В хода на последното била издадена
заповед за изпълнение като с нея наред със сумите за главница и обезщетение
за забава в полза на дружеството били присъдени и разноските по делото.
1
След влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 7961/2012 г. по описа на Пернишкия РС за вземанията по заповедта
в полза на дружеството бил издаден и изпълнителен лист от 18.04.2013 г.
За събиране на вземанията си дружеството образувало изп.д. №
362/2013 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова. По същото обаче последното
извършено изпълнително действие било от 17.06.2013 г. В тази връзка в
исковата молба се излагат подробни доводи, че процесните вземания били
погасени по давност като в тази връзка се поддържа, че приложима била
кратката три годишна погасителна давност, относима към периодичните
плащания – съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Дори да се приемела за
приложима общата 5 годишна давност обаче тя също била изтекла. Излагат се
доводи с оглед приложението на ППВС № 3/1980 г. на ВС и на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС в настоящия случай, като е цитирана и незадължителна практика на
ВКС.
Независимо от погасяването по давност на процесните суми ответното
дружество образувало второ изпълнително дело № 1688/2021 г. по описа на
ЧСИ Анелия Василева. По същото по искане на ответника били предприети
изпълнителни действия.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. С исковата
молба не са представени писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват
като неоснователни. В тази връзка се твърди, че ответникът не е бездействал
по отношение принудителното събиране на процесните вземания, а напротив
– образувал е две изпълнителни дела въз основа на представения по делото
изпълнителен лист, а именно: изп.д. № 362/2013 г. по описа на ЧСИ Елена
Добренова и изп.д. № 1688/2021 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева. В хода
на посочените изпълнителни дела били предприемани регулярно множество
изпълнителни действия, които прекъсвали давността за процесните вземания.
По тези съображения и дружеството счита, че същите не са погасени по
давност. В тази връзка се излагат подробни доводи с оглед приложението на
Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС в настоящия случай. Цитирана е и съдебна практика – Решение №
37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС. С тези аргументи
се иска претенциите да бъдат отхвърлени.
Изразява се съгласие по делото да бъде изискан препис от изп.д. №
1688/2021 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева.
В хода на производството по делото са представени: изп.д. № 362/2013
г. по описа на ЧСИ Елена Добренова и изп.д. № 1688/2021 г. по описа на ЧСИ
Анелия Василева.
В съдебно заседание, проведено на 20.06.2022 г., ищецът чрез
процесуалния си представител изразява писмено становище за уважаване на
исковете.
2
Процесуалният представител на ответника изразява становище за
отхвърляне на исковете като неоснователни.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от материалите по приложените изп.д. №
362/2013 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова и изп.д. № 1688/2021 г. по
описа на ЧСИ Анелия Василева от ответното дружество е депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК срещу ищеца М. З. В. за вземанията, предмет на настоящото
производство – за вземането за главница, както и за обусловените от същото
вземания за обезщетение за забава, лихви и разноски.
В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед №
6146 от 09.11.2012 г. по ч.гр.д. № 7961/2012 г. по описа на РС Перник.
Доколкото заповедта е влязла в сила, по делото е издаден изпълнителен лист
от 18.04.2013 г. Въз основа на последния по молба на ответното дружество от
14.06.2013 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ Елена Добренова,
като на последната е възложено да извърши действия по принудително
изпълнение в това число като наложи запор върху вземания на длъжника М.
З. В..
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело № 362/2013 г.
по описа на ЧСИ Елена Добренова се установява, че по същото са
извършвани справки за имущественото състояние на длъжника М. З. В. като
до него е изпратена и покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ от 28.06.2013
г. – връчена на длъжника чрез неговата съпруга на 20.07.2013 г. Наложен е и
запор на трудовото възнаграждение на длъжника на дата 12.09.2013 г.
Извън посочените действия по изпълнителното дело не са
осъществявани никакви други действия, нито са подавани молби от
взискателя. Няма данни по изпълнителното дело да са постъпвали суми за
погасяване на задълженията.
Въз основа на изпълнителния лист от 18.04.2013 г. по молба на
взискателя ответник от 03.08.2021 г. срещу М. З. В. е образувано и второ
изпълнително дело № 1688/2021 г. – по описа на ЧСИ Анелия Василева. С
молбата е поискано налагане на запор респ. възбрана ако след справки бъде
установено имущество на длъжника. По посоченото изпълнително дело до
длъжника е изпратена ПДИ от 20.09.2021 г., която е връчена на длъжника
чрез упълномощен адвокат – на 21.03.2022 г. Наложен е и запор на банкова
сметка с дата 20.09.2021 г. На този етап към момента на приключване на
устните състезания по настоящото дело липсват данни в изпълнение на запора
да са постъпили при съдебния изпълнител суми от длъжника. От банката е
върнат отговор, че на банковата сметка на длъжника са наложени множество
запори по различни изпълнителни дела.
В тази връзка и към 20.06.2022 г. – датата на приключване на устните
състезания по исковото дело липсват данни по изп.д. № 1688/2021 г. по описа
на ЧСИ Анелия Василева да са събрани суми от длъжника ищец М. З. В..
3
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно
основание по чл. 439, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
вземанията по изпълнителен лист от 18.04.2013 г., издаден по ч.гр.д. №
7961/2012 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна
квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и от
представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция е налице висящо изпълнително дело
относно процесните вземания /изп.д. № 1688/2021 г. по описа на ЧСИ Анелия
Василева /.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими в
цялост, доколкото няма данни по изп.д. № 362/2013 г. по описа на ЧСИ Елена
Добренова и изп.д. № 1688/2021 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева или
извън тях да са събрани суми от длъжника М. З. В..
Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това
число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен
установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно
изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това
основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е
допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо
изпълнително производство към момента на предявяването му. Това
разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява
накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш
взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на
което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството,
в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да
установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Без правно
значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане,
отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин,
за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на
давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за
недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след
влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като
погасен по давност). Даже да не ги води счетоводно като задължения на
ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност за ново
изпълнително дело, докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се
установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя страна
обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална
4
или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на
иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение №
549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
По основателността:
По иска предмет на настоящото производство е налице противоречива
съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали
същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или
петгодишен предвид обстоятелството, че съдебното изпълнително основание
е издадено в хода на заповедно производство, а не на исково такова. Налице е
и противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК – дали
от последното изпълнително действие или от последното поискано от
взискателя действие съответно относно началния момент на давността /по
тези въпроси е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020
г. на 4-то г.о. на ВКС/. Предвид възприетата по настоящото дело фактическа
обстановка обаче съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли посочените
противоречия.
На следващо място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото
дело, може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия
случай съгласно чл. 404, т. 1, предл. 4 от ГПК изпълнителното основание е
заповед № 6146 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
09.11.2012 г. по ч.гр.д. № 7961/2012 г. по описа на Пернишкия РС. В тази
насока следва да се отбележи, че заповедта за изпълнение се издава по реда
на специално производство, уредено в глава 37 от ГПК, което се развива без
провеждане на открито съдебно заседание с участието на заявителя и
длъжника съответно без провеждане на съдебно дирене. Поради това
специален е и редът за защита на длъжника, на когото е дадена възможност да
подаде възражение срещу заповедта в двуседмичен срок[1] от връчването й.
При липса на подадено възражение в този срок заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК влиза в сила и длъжникът губи
възможността, в това число чрез предявяване на иск, да оспорва вземането,
предмет на същата, на основание обстоятелства или доказателства, които е
могъл да посочи в срока по чл. 414 от ГПК (по аргумент от чл. 424, ал. 1 от
ГПК). В тази връзка в настоящото производство подлежат на преценка
единствено факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В конкретния случай посочената заповед за изпълнение е издадена на
09.11.2012 г. като доколкото липсват данни, а и твърдения относно датата на
връчване на заповедта, то следва да се приеме, че същата е влязла в сила на
5
17.04.2013 г., денят предхождащ издаването на изпълнителния лист. С оглед
гореизложеното, считано от 17.04.2013 г. за процесните вземания е започнала
да тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че с оглед влязлата в сила
заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 18.04.2013 г. като въз
основа на посочените документи по молба на ответното дружество на
14.06.2013 г. при ЧСИ Елена Добренова е образувано изп.д. № 362/2013 г. В
тази насока, между датата на влизане в сила на заповедта – 17.04.2013 г. и
датата на образуване на изп.д. № 362/2013 г. – 14.06.2013 г. е изминал период
от едва около два месеца.
На 28.06.2013 г. до длъжника М. З. В. е изпратена ПДИ, връчена чрез
съпругата му на 20.07.2013 г. Посочените действия обаче нямат отношение
нито към перемпцията, нито към давността, доколкото не е поискано или
допуснато разсрочване на дълга, нито е извършено признание на същия.
На 12.09.2013 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на
длъжника. В тази връзка и по аргумент от чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изп.д. №
362/2013 г. следва да се приеме за прекратено по право на 12.09.2015 г. /две
години след извършване на изпълнителното действие по арг. от Решение №
37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/.
В тази връзка при преценка на давностния срок съдът следва да
съобрази и Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС. Съгласно
последното по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване,
съответно образуването на изпълнително производство представлява
действие, което прекъсва давността относно вземането, предмет на
изпълнението, като погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес. Именно по тези съображения съдът приема, че
давността за процесните вземания е била прекъсната отново на 14.06.2013 г. –
с образуването на изп.д. № 362/2013 г. Отново съгласно цитираното ППВС
тази давност обаче е била не само прекъсната, но същата е спряла и да тече
през време на изпълнителното производство по изп.д. № 362/2013 г. относно
принудителното осъществяване на вземанията по силата на чл. 115, ал. 1, б.
„ж“ от ЗЗД. Това спиране на давността съдът приема за преустановено едва от
момента на отмяната на тълкуването на правната норма, дадено с цитираното
ППВС, извършена с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В този смисъл е трайната съдебна практика – напр. Решение № 170 от
17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. на 4-то г.о. ВКС,, разрешението на
което настоящият състав на съда възприема. Въз основа на тази съображения
относно прекъсването и спирането на давността за вземането по
изпълнителния лист, предмет на настоящото исковото производство, момента
на преустановяване на спирането на погасителната давност за него –
26.06.2015 г. (отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г.
тълкуване), и разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, която за разлика от чл.
116, б. „б“ от ЗЗД не свързва действието на прекъсването на давността с
резултата от предприетите изпълнителни действия, респ. с настъпилата
6
перемпция на изпълнителното производство, съдът приема, че новата
погасителна давност в случая е започнала да тече от момента на
преустановяване на спирането на погасителната давност, респ. от момента на
отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС
тълкуване – т.е. 26.06.2015 г. От своя страна, както се отбеляза по-горе на
основание чл. 433, т. 8 от ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д” от ГПК отм./
изпълнителното дело следва да се счита за прекратено ex lege (по закон) на
12.09.2015 г., като е без значение дали и кога съдебният изпълнител е
постановил прекратяване на делото. Посоченият извод съдът възприема,
доколкото съгласно цитирания текст /чл. 433, т. 8 от ГПК, аналогичен на
уредбата в ГПК отм./ изпълнителното производство се прекратява ако
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. Такова искане взискателят е направил в молбата
за образуване на изпълнителното дело. В тази връзка за пълнота следва да се
отбележи, че връчването на покана за доброволно изпълнение, извършването
на справки за имущественото състояние на длъжника, както и изпращането на
съобщение до НАП, до НОИ и Община Перник съответно получаването на
уведомление от агенцията, НОИ и писмо от общината, не представляват
изпълнителни действия.
С оглед гореизложеното съдът приема, че изп. дело № 362/2013 г. е
било висящо в периода от 14.06.2013 г. до 12.09.2015 г., когато е настъпило
прекратяване на същото. По арг. от цитираното Решение № 37/24.02.2021 г.
по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС, както и от цитираното
тълкувателно решение, които провеждат последователно разграничение
между давността и перемцията в изпълнителния процес, последното действие
с отношение към давността е налагането на запор от 12.09.2013 г. От своя
страна нова давност за вземанията е започнала да тече от момента на
преустановяване действието на съответните разяснения, дадени с
Постановление № 3 от 18.11.1980 г. – т.е. от 26.06.2015 г. /т.е. от момента на
преустановяване спирането на давността/.
От 26.06.2015 г., когато за процесните вземания е започнала да тече
нова давност, до 03.08.2021 г., когато е образувано изп. № 1688/2021 г. по
описа на ЧСИ Анелия Василева не са предприемани никакви действия по
принудително удовлетворяване на процесните вземания. По тези
съображения, доколкото от 26.06.2015 г. до 03.08.2021 г. са изтекли повече от
пет години, то исковете следва да се приемат за основателни, още повече, че
и по второто изпълнително дело няма данни от длъжника да са събрани суми,
независимо от установяване на секвестируем доход. В тази връзка не се
налага обсъждане на въпроса относно приложимата спрямо вземанията
давност.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат само на ищеца.
Ищецът претендира разноски за държавна такса 79.26 лева, 400 лева за
адвокатски хонорар и 24 лева за копие от изпълнително дело. Посочените
7
разноски са действително извършени, видно от договор за правна защита и
съдействие и платежни нареждания. Претендираният адвокатски хонорар не е
прекомерен, доколкото същият надвишава минималния размер съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения предвид цената на исковете с едва около 30
лева. В тази връзката и сумата от общо 503.26 лева следва да бъде присъдена
изцяло.
Искането за разноски на ответника е неоснователно предвид изхода на
делото.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
[1] С измененията от ДВ. бр. 100 от 2019 г. срокът вече е едномесечен.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. З. В., с ЕГН: ********** и
адрес: ***** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********
и със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“ следните суми: сумата от 1367.38 лева, представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до
30.04.2011 г., сумата от 330.05 лева – обезщетение за забава за периода от
30.06.2009 г. до 18.10.2012 г., както и направените разноски по делото в
размер на 283.95 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 08.11.2012 г., до окончателното й плащане, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 18.04.2013 г. по ч.гр.д. № 7961/2012 г. по описа на
Пернишкия РС и които суми са предмет на изп.д. № 362/2013 г. по описа на
ЧСИ Елена Добренова и изп.д. № 1688/2021 г. по описа на ЧСИ Анелия
Василева, поради погасяването на сумите по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на М. З. В., с ЕГН: **********
и адрес: ***** сумата от общо 503.26 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство – за държавна такса, копие от изпълнително
дело и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8