№ 283
гр. Плевен, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско
дело № 20214400500440 по описа за 2021 година
С решение № 260308/16.04.2021 г. по гр.д.№ 3465/2020 г. по описа на
ПлРС е отхвърлен предявеният от Н. СТ. Л. иск с правно основание чл.439
ГПК за признаване за установено, че Н. СТ. Л. не дължи на ОТП *** ЕАД със
седалище гр.София следните вземания: 9 971.50 лв. главница, ведно със
законната лихва, считано от 26.02.2008 г., 501.46 лв. - лихва за забава за
периода 07.09.2007 г.-25.02.2008 г., 213.51 лв. - санкционираща лихва за
периода 07.09.2007 г. - 25.02.2008 г., 216.73 лв. - ДТ по ч.гр.д.№ 959/2008 г. и
354 лв. юрк.възнаграждение, по изпълнителен лист от 01.04.2008 г., издаден
по ч.гр.д.№ 959/2008 г. на ПлРС, за които суми е било образувано изп.д.№
*** по описа на ЧСИ П.Д., поради изтекла погасителна давност на
задължението, като неоснователен.Осъдена е на основание чл.78, ал.3 ГПК Н.
СТ. Л. да заплати на ОТП *** ЕАД деловодни разноски в размер на 150 лв.
Депозирана е въззивна жалба от Н. СТ. Л., чрез пълномощник, против
решение № 260308/16.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 3465/2020 г. по описа
на ПлРС.Счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно
поради противоречие с материалния закон, необоснованост и съществени
1
процесуални нарушения.Прави се искане да се отмени обжалваното решение
и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи изцяло предявения
от Н. СТ. Л. иск и да се признае за установено, че Н. СТ. Л. не дължи на „ОТП
***“ЕАД сумите: 9 971.50 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано
от 26.02.2008 г.; 501.46 лв. - лихва за забава, начислена за периода от
07.09.2007 г. до 25.02.2008 г.; 213.51 лв. -санкционираща лихва, начислена за
периода от 07.09.2007 г. до 25.02.2008 г.; 216.73 лв. - държавна такса по
ч.гр.д.№ 959/2008 г.; 354 лв. -юристконсултско възнаграждение или сума в
общ размер на 11 257.20 лв., присъдени с изпълнителен лист от 01.04.2008 г.,
издаден по ч.гр.д.№ 959/2008 г. по описа на ПлРС.
За въззиваемата страна „ОТП ***“ЕАД със седалище гр.София
процесуалният представител изразява становище да се потвърди решението
като правилно и законосъобразно, като се присъдят и разноските.
Въззивната жалба е процесуално допустима, депозирана срещу
решението срещу част от постановеното решение, а по същество –
неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по
тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
На основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите,
изложени от първоинстанционния съд.
2
Относно изложеното във въззивната жалба съдът намира за установено
следното.
На първо място във въззивната жалба се сочи, че не са обсъдени
доводите на въззивницата, че вземането на въззиваемия „ОТП ***”ЕАД е
погасено по давност, тъй като общата погасителна давност е започнала да
тече от датата на неговата изискуемост, когато кредитът е бил обявен за
предсрочно изискуем 07.09.2007 г. и е изтекла преди първото действие, годно
да я прекъсне, предприето по изп.д.№ ***.Сочи се също така, че ако не
бъде възприета тезата, залегнала в т.14 на тълкувателно решение № 2/2015 г.
на ВКС по т.д.№ 2/2013 г., то тогава следва да се счита, че давността в
процесния случай е започнала да тече от датата на издаване на изпълнителния
лист - 01.04.2008 г.
В процесния случай вземането на праводателя Банка ДСК ЕАД на
въззиваемия ОТП”***”ЕАД произтича от договор за кредит за текущо
потребление, сключен на 23.07.2007 г. между банката и кредитополучателя
А.Ф., с поръчител Н.Л..
На 01.04.2008 г. по ч.гр.д.№ 959/2008 г. по описа на ПлРС е издаден
изпълнителен лист, като са осъдени на основание чл.242 във вр. с чл.237,
б.”в” ГПК (отм.) А.Ф. и Н.Л. да заплатят солидарно в полза на банката сумата
от 10 686.47 лв., от която главница в размер на 9 971.50 лв., лихва за забава за
периода от 07.09.2007 г. до 25.02.2008 г. в размер на 501.46 лв. и
санкционираща лихва за периода от 07.09.2007 г. до 25.02.2008 г. в размер на
213.51 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2008
г. до окончателното й изплащане.
Съгласно т.14 на тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№
2/2013 г., ОСГТК, подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на
несъдебно изпълнително основание по чл.242 ГПК (отм.) не представлява
предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116,
б.”в” ЗЗД.
Няма данни за оспорване на вземането по изпълнителния лист от страна
на длъжниците.
3
Съгласно чл.114 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, а съгласно чл.116, б.”в” от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение.
Според чл.117 ЗЗД от прекъсването на давността почва да тече нова
давност, а ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години.
Първото изпълнително дело № *** е образувано по молба на банката на
02.06.2009 г., като е направено искане да се извърши опис, оценка и публична
продан на личното движимо и недвижимо имущество на длъжницита, като
има възлагане и по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ.
На 08.06.2009 г. са изпратени покана за доброволно изпълнение и
запорно съобщение до трето задължено лице, като е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на въззивницата Н.Л., получен е и отговор от
последното на 16.06.2009 г.Има данни за наложена ПАМ по чл.76, т.3 от
ЗБДС на 26.06.2009 г.
В периода от 08.06.2009 г. до 08.06.2011 г. няма данни да са постъпвали
суми по изпълнителното дело от трудовото възнаграждение на въззивницата.
С постановление от 17.01.2014 г. е прекратено изпълнителното
производство по изп.д.№ *** на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК, а второто
изпълнително дело - № *** е образувано на 23.05.2014 г.
Съгласно т.10 от горепосоченото тълкувателно решение от 26.06.2015 г.,
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл.433, ал.1, т.8 ГПК (чл.330, ал.1, б.”д” ГПК отм.), нова погасителна давност
за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие, като е обявено за изгубило сила
ППВС № 3/1980 г.
Съгласно ППВС № 3/1980 г. погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането.
4
Основателно се сочи във въззивната жалба, че с оглед на разпоредбите на
чл.114, ал.1 ЗЗД началният момент, от който е започнала да тече общата
петгодишна погасителна давност за вземането на въззиваемия по издадения
изпълнителен лист е 07.09.2007 г., след обявяване на кредита за изцяло
предсрочно изискуем, алтернативно - от датата на издаване на изпълнителния
лист - 01.04.2008 г.
Във въззивната жалба се сочи, че до 23.05.2014 г., когато е образувано
второто изп.д.№ ***, петгодишната погасителна давност е изтекла.
От 07.09.2007 г., респ. от 01.04.2008 г., до 02.06.2009 г., когато е
образувано първото изпълнително дело № ***, петгодишната погасителна
давност за вземането на въззиваемия по издадения изпълнителен лист не е
изтекла.
Съгласно ППВС № 3/1980 г., както се посочи, образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността по отношение на
вземанията, предмет на същото, и по време на производството давност не
тече.
Следва да се приеме, че с изтичането на срок от две години, считано от
08.06.2009 г., когато е наложен запорът върху трудовото възнаграждение на
въззивницата, тъй като няма данни да са постъпвали суми, явяващи се
удръжки от трудовото възнаграждение на Н.Л. в резултат на наложения
запор, както и да са искани, респ. предприемани други изпълни действия, до
08.06.2011 г., е настъпила перемпция съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК по изп.д.
№ ***, т.е. то е прекратено по право на 09.06.2011 г.
От 09.06.2011 г. започва да тече новата петгодишна погасителна давност
за вземанията по изпълнителния лист, която не е изтекла към 23.05.2014 г.,
когато е било образувано второто изпълнително дело № ***.
Към 26.06.2015 г., когато е постановено горепосоченото тълкувателно
решение № 2 по тълк.д.№ 2/2013 г., е било висящо второто изпълнително
дело - № ***, поради което по отношение на него следва да намери
приложение посоченото в него, а не ППВС № 3/1980 г., като
Постановлението се прилага по отношение на първото изпълнително дело - №
5
***, което не е било висящо към 26.06.2015 г.Тълкувателното решение
намира приложение само занапред - след датата на постановяването му
(26.06.2015 г.) по отношение на висящите изпълнителни производства към
този момент.
Неоснователно се сочи във въззивната жалба, че всички действия по
изп.д.№ *** не са прекъснали давността, тъй като са обезсилени по право.
Разпоредбата на чл.116, б.”б”, изр.2-ро ЗЗД не се прилага в
изпълнителното производство.Както се посочи по - горе, погасителна давност
не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането.Прекратяването на изпълнителното
производство не заличава действието на прекъснатата погасителна давност, а
нов давностен срок започва да тече от този момент ( определение №
971/5.10.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 606/2010 г., ІІІ г.о.).
Във въззивната жалба се сочи, че в хипотезата на прекратено по право
принудително изпълнение, всички предприети изпълнителни действия по
него се считат за обезсилени по право.Обезсилването на изпълнителните
действия е с обратна сила и те не се считат произвели правно действие, както
се счита за непостановен съдебен акт.
В т.10 на горепосоченото тълкувателно решение от 26.06.2015 г. е
посочено, че във всички случаи на прекратяване на принудителното
изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и
възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се
обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи
тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са
придобили права (например купувачите от публична продан), както и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания.
С прекратяването на изпълнителното производство се обезсилват
изпълнителните действия, предприети по него, което е относимо към процеса
на принудителното изпълнение, но няма ефект върху материалните права на
страните.Давността е институт на материалното право и се различава от
процесуално-правния институт на перемпцията ( определение №
60597/26.07.2021 г. на ВКС по гр.д.№ 931/2021 г., ІV г.о.).
6
Решение № 285/06.10.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 1953/2015 г., ІV г.о., на
което се позовава въззивника, не е приложимо в процесната хипотеза, тъй
като разглежда хипотеза на образувано изпълнително производство и
извършвани изпълнителни действия до 17.04.2010 г., но впоследствие както
заповедта за изпълнение, така и издаденият въз основа на нея изпълнителен
лист, са обезсилени, от този момент принудителното изпълнение е прекратено
по право, а всички предприети изпълнителни действия по него се считат
обезсилени.В решение № 42/26.02.2016 г. на ВКС по гр.д.№ 1812/2015 г., ІV
г.о. е разгледан предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, във връзка с издаден изпълнителен лист въз основа на запис
на заповед, платим на предявяване, като съгласно чл.531, ал.1 във вр. с чл.537
ТЗ исковете по запис на заповед срещу издателя се погасяват с 3-годишна
давност от падежа.
Извършената с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк.д.№
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда
действие от датата на обявяване на ТР, като даденото с т.10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение се
прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди
това (решение № 170/17.09.2018 г. на ВКС по гр.д.№ 2382/2017 г., ІV
г.о.).Изп.д.№ *** е приключило преди 26.06.2015 г.
Въз основа на гореизложеното не може да се приеме, както се сочи във
въззивната жалба, че въззиваемият на 23.05.2014 г. е подал молба за
образуване на второто изпълнително дело № ***, но след изтичане на
петгодишния давностен срок по чл.110 ЗЗД на 07.09.2012 г., алтернативно -
01.04.2013 г., погасил правото му на принудително изпълнение.Не може да се
приеме, че предприетите по второто изпълнително дело не са произвели
правно действие и не са прекъснали изтеклата вече погасителна давност за
принудителното изпълнение на вземането по издадения изпълнителен лист на
01.04.2008 г.В периода от 08.06.2011 г. до 23.05.2014 г. не е изтекла
петгодишната погасителна давност.
Въз основа на гореизложеното настоящата инстанция счита, че не са
налице основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото
7
следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса следва да бъде осъдена въззивницата да
заплати на въззиваемия разноски по делото за настоящата инстанция на
основание чл.78, ал.8 ГПК в размер на 100 лв. за юристконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260308/16.04.2021 г. по гр.д.№ 3465/2020 г.
по описа на Плевенски районен съд.
Осъжда на основание чл.78, ал.8 ГПК въззивницата Н. СТ. Л., ЕГН
**********, от с.***, обл.Плевен, ул.*** № 24 да заплати на въззиваемия
ОТП *** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район ***, бул.*** № 19, ет.2 разноски по делото за настоящата инстанция в
размер на 100 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните чрез връчване
на препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8