СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
………………………….
Софийски
градски съд 1-12 състав с:
Председател: Георги Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 10.05.12г. /с участието
на секретаря С. В./ гражданско дело № 7888/11г. и констатира следното:
Предявен е иск от Б.
М. и Т. М. против „Б.1” ЕООД с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД – за обявяване за окончателен на предварителен договор от
08.06.09г. с обекти: Паркомясто № 3 и Мазе № 21 /подробно индивидуализирани в исковата молба и
процесния предварителен договор/.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват, че:
Страните са обвързани от правоотношение – по договор /сключен на
08.06.09г./ за строителство и „предварителна” продажба на процесните
имоти. При възникване на правоотношението /сключване на предварителния договор/
– ищците /купувачи/ са платили на
ответника /продавач/ сума в размер на 29 333 евро /представляваща – цялата уговорена продажна цена на
имотите/.
Искът е неоснователен:
Председателят на настоящия съдебен състав намира, че в
процесната хипотеза е налице – принципна
пречка – претенцията да бъде уважена:
От
една страна – „процесното
паркомясто” /макар да е възможно да бъде обособено, индивидуализирано –
фактически, пространствено/ – не може
да се окачестви като самостоятелен обект на собственост /като юридически обособена самостоятелна
недвижима вещ, имот; същото не може
да бъде причислено, съотнесено към нито един от „видовете” – правно регламентирани
недвижими имоти, за които законодателството позволява – да бъдат предмет на
гражданския оборот/. В този смисъл –
този обект /такъв тип обект/ – не може
да бъде предмет на прехвърлителна /вещно-правна сделка/. С оглед това – предварителния договор – не може да бъде – финализиран в посочената част /касаеща – процесното
„паркомясто”/.
Сделката не може
да бъде финализирана и в частта,
касаеща процесното „мазе”. Тази вещ – също няма
самостоятелно /юридическо/ предназначение, а по естеството си е – принадлежност
/придаденост/ към друг основен
/самостоятелен/ обект на собственост – чл.
37 от ЗС и чл. 98 от ЗС. В този
смисъл – тази вещ – не може – самостоятелно да бъде обект
на вещно-правна сделка /т.е. – собствеността върху такъв обект не може да се прехвърля извън собствеността на – основния обект на собственост/.
Изложените обстоятелства – съставляват пречка – по смисъла на чл.
363 от ГПК – за уважаване на иска.
На практика – в настоящата хипотеза – процесния
предварителен договор се явява – недействителен
/нищожен/ по смисъла на чл. 26, ал. 2,
предл. 1-во от ЗЗД /доколкото – сделката има – „невъзможен предмет” – в юридическия аспект на това понятие/. В
такава хипотеза – правата на ищците следва да бъдат защитени при условията на чл. 34 от ЗЗД /във връзка и с чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД/.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД на Б.М.М. ЕГН ********** и Т.Л.М. ЕГН ********** против „Б.1” ЕООД рег. по фирмено дело №
1560/04г. на СГС - за обявяване за
окончателен на предварителен договор от 08.06.09г. с обекти: Паркомясто № 3 и Мазе № 21 /подробно индивидуализирани
в исковата молба и процесния предварителен договор/.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: