№ 179346
гр. София, 24.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110149301 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
338669/17.10.2025 г., уточнена с молба с вх. № 376910/18.11.2025 г. от Д. М.
Д., ЕГН **********, с адрес: ******, срещу ********, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: *******, която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, с правна квалификация, както
следва:
1. чл. 45 вр. чл.50 ЗЗД за сума в размер на 5 000 (пет хиляди) лева,
частичен иск от сума в общ размер на 10 000 (десет хиляди) лева,
представляваща дължимо обезщетение за имуществени вреди -
нанесени щети на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6 Allroad“, рег.
№ СВ****НС, вследствие на ПТП, възникнало на 10.01.2025 г., в района
на Републикански път II-81 град София - град Монтана, с посока на
движение към град Монтана, около 55-тия км, настъпило вследствие на
падане на дърво на пътното платно, поради виновно бездействие от
страна на служителите или подизпълнителите на ********, изразяващо се
в неподдържането в изправно състояние на пътния участък, ведно със
законната лихва върху тази сума за периода от датата на подаване на
исковата молба (17.10.2025 г.) до окончателното изплащане на сумата;
2. чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
528.16 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху главница
от 10 000 лева, за периода от 10.01.2025 г. до датата на исковата молба -
16.10.2025 г.
3. чл. 45 вр. чл.50 ЗЗД за сума в размер на 1 000 (хиляда) лева , частичен
иск от сума в общ размер на 2 000 (две хиляди) лева, представляваща
дължимо обезщетение за претърпени от ищеца в качеството й на пътник в
1
автомобила неимуществени вреди, изразяващи се в преживян шок,
уплаха, тревожност, психологически дискомфорт, проблеми със съня,
нервно напрежение, намалена концентрация, вследствие на ПТП от
10.01.2025 г., в района на Републикански път II-81 град София - град
Монтана, с посока на движение към град Монтана, около 55-тия км,
настъпило вследствие на падане на дърво на пътното платно, поради
виновно бездействие от страна на служителите или подизпълнителите на
********, изразяващо се в неподдържането в изправно състояние на
пътния участък, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от
датата на подаване на исковата молба (17.10.2025 г.) до окончателното
изплащане на сумата;
4. чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
105.63 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху главница
от 1 000 лева, за периода от 10.01.2025 г. до датата на исковата молба -
16.10.2025 г.
В исковата се твърди, че на 10.01.2025 г., около 19:05 часа, в района на
Републикански път II-81 град София - град Монтана, с посока на движение
към град Монтана, около 55-тия км, е настъпило пътнотранспортно
произшествие /ПТП/ по време на движение на лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А6 Allroad“, рег. № СВ****НС, управляван от П.Г.К. ЕГН **********,
в който като пътник пътувал ищецът, при което дърво е паднало на пътното
платно, вследствие на което се счупило предното стъкло и поразило купето по
цялата му дължина и са причинени и други материални щети.
Твърди се, че мястото на ПТП е посетено от служители на ОД на МВР-
Монтана, РУ Берковица, за което установили щети по колата: счупена
решетката на предна броня; дупка в преден капак и смачкване на същия;
счупен преден панорамен прозорец; смачкан таван; нарушена цялост на
предна лява греда около панорамен прозорец. Твърди се, че причинената на
автомобила щета се явява тотална, като общата стойност за ремонта на
автомобила възлиза на сума в размер 12390.91 лева.
Посочва се, че вследствие на претърпяното ПТП на ищеца са причинени
неимуществени вреди. Твърди се в тази връзка, че ищецът чула тътен и е
видяла как пада дървото, при сгромолясването му върху автомобила е имала
усещането, че пада в пропаст. Изтъква се, че в автомобила на задната седалка
са пътували двете кучета на ищеца и водача, подари което ищецът се е
изплашила, че са смазани при падането на дървото. Ръцете на ищеца били с
порезни рани от счупеното предно стъкло.
Твърди се, че ищецът изпитал шок, уплаха и тревожност. Осъзнаването,
че здравето и животът й и този на П.К. са били в опасност, са й причинили
тревожност, натрапчиви спомени за случилото се, психологически
дискомфорт, проблеми със съня, нервно напрежение, намалена концентрация.
Посочва се, че при следващите им две пътувания до гр. Брусарци, обл.
Монтана ищецът изпитвал страх от преминаване през прохода Петрохан и
2
всеки път, поради претърпения инцидент, пътува вторачена в дърветата около
пътя.
Поддържа се, че главен път II-81, където попада и процесният пътен
участък, е включен в списъка на републиканските пътища на Република
България, утвърден с Решение №945/01.12.2004г. на Министерски съвет, на
основание чл.3, ал,4 от Закона за пътищата (ЗП). Излага правни доводи, че на
ответника е вменено законово задължение за извършване на действия по
поддръжка на републиканската пътна мрежа, част от която е и процесният
участък. Поддържа се, че това задължение в случая не е изпълнено, като
ответникът не е предприел необходимите действия по стопанисване на
крайпътните насаждения, поради което следва да носи отговорност за
претърпените от ищеца вреди, настъпили вследствие на падналото върху
автомобила дърво.
Моли съдът да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Моли
делото да се гледа в негово отсъствие.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК, посочва следната банкова сметка -
IBAN: B*******, BIC: BPBIBGSF банка:, титуляр: Д. М. Д..
Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:
1. Свидетелство за регистрация на увредения автомобил № *********; 2. Служебна
бележка от началника на РУ Берковица рег. № 243р, ведно с 5 броя снимки на
произшествието; 3. Писмо от началника на РУ Берковица рег. № 243р 000-1868 от
08.04.2025 г.;4. Заключение от инж. Б.Д..
Моли да бъде назначена съдебно-автотехническа експертиза, по която
вещото лице, след като се запознае с документите по делото и след
изслушване на искания свидетел, да даде отговор на следните въпроси: 1.
Какъв е механизмът на настъпилото ПТП?; 2. Какви са били нанесените на лек автомобил
марка „АУДИ“, модел „А6 Allroad“, с държ. рег. № СВ****НС щети?; 3. В причинна връзка
ли са така установените щети е механизма на процесното ПТП?; 4. Щетата тотална ли
е?; 5. Каква е стойността на ремонта за поправяне на щетите (в т. ч. нови части,
материали, труд), изчислена към датата на настъпване на ПТП по средни пазарни цени,
като вещото лице има предвид цените както на официални доставчици и сервизи за
марката, така и на алтернативни такива? Каква е пазарната стойност на автомобила
към момента на ПТП?
Моли да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на
довеждане за установяване на понесените от ищеца неимуществени вреди.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното
материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява от адвокат адв. М. В., със съдебен адрес:
******** 3, което пълномощно важи само за настоящата инстанция (л.2 от
делото).
Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл.30 вр.
чл.32, т.3 ГПК.
По държавната такса
3
Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна
такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се
събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда
правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички
искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.
Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева,
се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси),
която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.
Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес
(иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50
лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само
за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е
Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
В процесния случай цената на исковете е над 1250 лева. Ето защо чл.72,
ал.2 ГПК не е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1
ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване
(арг. чл.72, ал.1 ГПК).
Ищецът защитава свой собствен интерес: искове за главница и искове за
лихва.
Цената на първия иск за главница е 5 000.00 лева, а на втория - 1 000.00
лева, поради което държавната такса за първия иск за главница е в размер на
200.00 лева, а по втория иск за главница е в размер на 50.00 лева.
Цената на първия иск за лихва е 528.16 лева, а на втория - 105.63 лева,
поради което държавната такса за първия иск за лихва е в размер на 50.00 лева
и по втория иск за лихва е в размер на 50.00 лева.
Общият размер държавна такса за това производство е 350.00 лева.
Към исковата молба е представен документ по чл.128, т.2 ГПК в размер
на 266.00 лева (л.6 от делото).
Следва да се доплати държавна такса в размер на 84.00 лева. С молба с
вх. № 376910/18.11.2025 г. ищците представят документ по чл.128, т.2 ГПК.
По доклада
На този етап съдът приема, че исковата молба е редовна. Следва да се
извърши процедура по чл.131 ГПК.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях
начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може
да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните
предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е.
4
същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба и приложенията към нея на
ответника, на основание чл.131 ГПК.
УКАЗВА на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок от
получаването, със следното задължително съдържание:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител
или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска;
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6. подпис на лицето, което подава молбата.
УКАЗВА на ответника, че с отговора на исковата молба ответникът е
длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще
доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага,
включително и да оспори истинността на представените с исковата молба
писмени доказателства по чл. 193 ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 132 от ГПК към отговора на
исковата молба, следва да бъдат представени: 1. пълномощно, когато
отговорът се подава от пълномощник; 2. преписи от отговора и приложенията
5
към него според броя на ищците.
УКАЗВА на ответника, че ако не изпълни указанията по чл.132 ГПК,
отговорът ще се счита за неизвършен.
УКАЗВА на ответника, че когато в установения срок не подаде писмен
отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността
на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени
доказателства или не упражни правата си по чл.211, ал.1 ГПК – да предяви
насрещен иск, чл.212 ГПК – да предяви инцидентен иск и чл.219, ал.1 ГПК –
да поиска привличане на трето лице - помагач, той губи възможността да
направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата
молба, не се яви и не изпрати представител в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска и съдът да постанови неприсъствено решение – чл.238 и чл.239 ГПК.
УКАЗВА на ответника възможността да ползва правна помощ, ако има
необходимост и право на това.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби
и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
6
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
7
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ответника.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8