РЕШЕНИЕ
№ 5646
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110161260 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Н. Г. П. против ............. с искане да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата в размер на 1449,09 лева, представляваща главница по договор за кредит от 2008 г.,
за която е издаден изпълнителен лист от 11.12.2016 г. по ч. гр. д. № 76290/2015 г. по описа
на Софийски районен съд, 73 състав. Страната поддържа, че за принудително събиране на
процесното вземане е образувано изп. дело № 2017...........0403603 по описа на ЧСИ ........, с
рег. № ..........., с взискател ответното дружество, което е прекратено поради настъпила
перемпция. В исковата молба са изложени твърдения, че вземането е погасено по давност.
Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на
ответното дружество.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявения иск. В подадения отговор са изложени съображения, че вземанията, установени
с влязла в сила заповед за изпълнение се погасяват с изтичане на петгодишна давност, която
е прекъсната многократно с предприемане на действия за принудително събиране на сумите
по процесния изпълнителен титул. Процесуалният представител на дружеството поддържа,
че съгласно трайната съдебна практика на касационната инстанция перемпцията и
погасителната давност са различни правни институти, като перемпцията е без правно
значение за давността. Направено е искане сторените от ответника съдебни разноски да
бъдат възложени в тежест на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ответника по предявения отрицателен установителен
иск с правна квалификация чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, че е предприел действия, водещи до прекъсване на
погасителната давност на вземането предмет на процесния изпълнителен лист.
1
Страните не спорят, а и от изисканото в цялост производство по ч. гр. д. №
76290/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 73 състав, се установява, че делото е
образувано по подадено от ............. срещу ищеца по настоящото дело заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на
1449,09 лева, представляваща главница по договор за кредит от 2008 г., сумата в размер на
394,30 лева, представляваща възнаградителна лихва, сумата в размер на 1034,29 лева,
представляваща законна лихва за забава върху главницата и направените съдебни разноски.
Искането е уважено, като със заповед от 15.02.2016 г. е разпоредено длъжника да заплати
сумите по подаденото заявление. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез
пълнолетно лице от адреса на 02.04.2016 г., поради което и на основание чл. 416, пред. 1 вр.
чл. 414, ал. / в редакцията на процесуалния закон преди измененията обн. с ДВ, бр. 100 от
2019 г./ е влязла в сила на 19.04.2016 г., като изпълнителен лист за сумите е издаден на
11.12.2016 г.
С Определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV
ГО е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993г. ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години,
като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г. е предвиждала същото
правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При влизане в
сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950 г. действащ е бил Законът за
гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и изрично е
предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда
действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде оставена без
уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие ( арг. чл. 156г ЗГС). При действието
на ГПК (отм.), заповедното производство не е било уредено, а на процесуалния закон са
били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ по чл. 237 ГПК (отм.),
предвидени от законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен лист.
Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаване на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание
съгласно чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК. Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичане на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез
използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по чл. 290
ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено
изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено
съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение правния ефект на влязло в сила решение за вземането, защото е
ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в
сила решения.
От изложеното следва, че по сега действащия процесуален закон не е налице
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към
съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подкрепа на изложеното е и
формираната съдебна практика, намерила израз в Определение № 480 от 27.07.2010 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч.
т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2566/2013 г., IV г. о., ГК. С Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021г. ВКС, IV
г.о. изрично е прието, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД намира приложение когато вземането е
2
определено по основание и размер с влязло в сила съдебно решение, така и когато е
определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. По изложените
съображения съдът намира, че погасителната давност за вземанията, обективирани в
процесния изпълнителен титул, е общата 5-годишна давност.
В подкрепа на изложеното е и Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020г. по
описа на ВКС, IV ГО, с което е прието, че от влизане в сила на заповедта за изпълнение,
започва да тече 5-годишна давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо.
От изложеното следва, че от влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която
е издаден процесния изпълнителен лист, на 02.04.2016г. е започнал да тече петгодишен
давностен срок за вземанията по титула.
Съгласно задължителните разяснения дадени с Тълкувателно решение № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемане на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите към т. 10 примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на
запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане и т.н., както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването
на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на
призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за
данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др. Няма спор и, че
възлагането за изпълнение по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е действие водещо до
прекъсване на давността. В този смисъл освен мотивите на цитираното тълкувателно
решение е и съдебната практика намерила израз в Решение № 451/29.03.2016 г. по гр. дело
№ 2306/2015 г. на IV г. о. на ВКС и Решение № 28.02.2016г. по гр. д. № 4899/2014 г. на IV г.
о. на ВКС.
В случая давността относно процесното вземане за главница е прекъсната с подаване
на молба от 25.05.2017 г. от ............. до ЧСИ ........ за образуване на производство за
принудително събиране на сумите по изпълнителния лист, съдържаща посочване на
конкретно изпълнително действие ( налагане на запор върху вземания на длъжника) и
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.
По образуваното въз основа на депозираната от кредитора молба изп. дело №
2017...........0403603 по описа на ЧСИ ........, с рег. № ..........., давността относно процесното
вземане е прекъсната на 04.07.2017 г. с налагането на запор върху вземания на длъжника в
........... Следва да бъде разяснено, че не е необходимо предприетото действие да е успешно,
за да се счита давността прекъсната. Извод в подкрепа на изложеното следва и от
разясненията, дадени с т. 5 от Тълкувателно решение № 3/2015 г. по тълк. дело № 3/2015 г.
на ОСГТК, съгласно които изпращане на запорно съобщение до банка в хипотеза, при която
съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът
няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор, но
длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на
взискателя. Запорът на вземане се счита за наложен на датата, на която запорното
съобщение е връчено на длъжника /чл. 450, ал. 2 ГПК/, а спрямо третото задължено лице се
счита за наложен от момента на връчване нему на запорното съобщение - чл. 450, ал. 3 ГПК.
Запорът върху вземания по разплащателна банкова сметка се счита наложен и има действие
от деня, в който е връчено запорното съобщение на банката до датата на погасяване на
задълженията на длъжника – титуляр на сметката, реализиране на изпълнителния способ и
удовлетворяване на взискателя, респективно до отмяна на обезпечителната мярка, замяна на
обезпечителната мярка с друга, вдигане на запора или прекратяване на изпълнителното
производство. Запорът има действие върху разплащателните банкови сметки на длъжника
до размера на сумите, посочен в запорното съобщение, както върху наличните към връчване
на запорното съобщение суми в банковата сметка на длъжника, така и върху последващите
постъпления. Запорът върху вземанията по разплащателната банкова сметка, по която няма
наличност, т. е. когато салдото по сметката е дебитно, се счита наложен от датата на
връчване на запорното съобщение на банката, и има действие по отношение на
3
постъпленията на суми по банковата сметка след налагането му, без да е необходимо
изпращане на други запорни съобщения от съдебния изпълнител до банката, в който смисъл
е и Решение № 4 от 16.06.2017 г. по т. д. № 3129/2015 г. на II т. о. на ВКС. Запорът се счита
наложен от получаване на запорното съобщение и има действие до настъпване на някое от
посочените по-горе обстоятелства, поради което запорът в хипотезата на наложен запор
върху банкова сметка на длъжника, без значение от наличностите по същата, е
изпълнително действие с траен характер и непрекъснато действие – така Решение № 265013
от 6.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6531/2020 г.
Давността относно процесното вземане е прекъсната и с подаване на молба от
взискателя от 13.04.2018 г. с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение и
банковите сметки на длъжника, и извършване на опис на движими вещи. Следва да бъде
отбелязано, че за прекъсването на давността е без значение дали съдебният изпълнител е
предприел действия в изпълнение на отправеното искане от кредитора, тъй като давността
се явява санкция за пасивното поведение на титуляра на вземането, а не на съдебния
изпълнител. Когато кредиторът отправи искане за предприемане на конкретни изпълнителни
действия, каквито в случая са посочени в молбата от 13.04.2018 г., бездействието на
съдебния изпълнител няма за последица изтичане на давностен срок доколкото взискателят
е бил активен.
Давността относно процесното вземане е прекъсната на 23.08.2019 г. с налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Сенсато“ ООД. Като
отново следва да бъде отбелязано, че не е необходимо предприетото действие да е успешно,
за да се счита давността прекъсната.
Давността относно процесното вземане е прекъсната и с отправяне на искане от
взискателя до съдебния изпълнител на 29.06.2022 г. за налагане на запор и възбрана върху
имущество на длъжника.
Съгласно актуалната практика на касационната инстанция, намерила израз в
Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО, Решение №
3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. по описа на ВКС, IV ГО и Решение № 126/28.06.2022
г. по гр. д. № 3409/2021 г. по описа на ВКС, III ГО и Определение № 337/21.07.2022 г. по ч.
т. д. № 854/2022 г. по описа на ВКС, I ТО, перемпцията и погасителната давност са различни
правни институти с различни правни последици. Изтеклата погасителна давност изключва
правото на принудително изпълнение, въпреки че кредиторът се е снабдил с изпълнително
основание, докато перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение. Когато
по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той
дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Новото
искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, тъй като във всички случаи той е
длъжен да приложи искания изпълнителен способ.
На първо място съдът намира, че налагането на запор върху вземания на длъжника в
банки от 04.07.2017 г. и върху трудовото му възнаграждение на 23.08.2019г. представлява
непрекъснато изпълнително действие с траен характер, което прекъсва давността до вдигане
на запорите на 30.09.2022 г., от който момент е започнал да тече нов петгодишен давностен
срок относно процесното вземане. На следващо място дори и да се възприеме тезата, че
налагането на запор представлява еднократно изпълнително действие, като от момента на
налагане на запора започва да тече нов петгодишен срок, то същия би бил прекъснат с
подаване на молба от взискателя на 29.06.2022 г. за налагане на запор и възбрана върху
имущество на длъжника, от който момент е започнал да тече петгодшен давностен срок
относно процесното вземане. Независимо кое виждане относно действието на запора бъде
застъпено към момента на постановяване на настоящия съдебен акт не са изтекли пет
години нито от 29.06.2022 г., нито от 30.09.2022 г. Както бе посочено по-горе
обстоятелството дали изпълнителното производство е перемирано е без правно значение за
давността, респ. за основателността на предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК.
4
Предвид изложеното и доколкото петгодишния давностен срок относно процесното вземане
не е изтекъл исковата претенция се явява неоснователна.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени направените от ответника съдебни разноски в размер на 100 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на
страната изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.
.........., против ............., ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление в гр. ..........,
отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер
на 1449,09 лева, представляваща главница по договор за кредит от 2008 г., за която е
издаден изпълнителен лист от 11.12.2016 г. по ч. гр. д. № 76290/2015 г. по описа на
Софийски районен съд, 73 състав.
ОСЪЖДА Н. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. .........., да заплати на
............., ЕИК .........., със седалище и адрес на управление в гр. ............., на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата в размер на 100 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5