№ 39094
гр. София, 27.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110133285 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 239752/23.07.2024 г. от името на И. Г. С. и С.
И. С., чрез адвокат Н. Н., с която се иска изменение на решение №
12413/24.06.2024 г., постановено по гр.д. № 33285/2023 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав, в частта за разноските. Молят за изменение на посоченото
решение, като им бъдат присъдени разноски поради прекратяване на
производството по отношение на предявените от Н. И. Л. искове с правно
основание чл. 34, ал. 1 ЗС за делба на съсобствено недвижимо имущество.
В указания от съда срок е постъпило становище от името на С. К. Л., в
което се поддържа, че молбата на И. Г. С. и С. И. С. следва да се остави без
уважение, тъй като не е подписана и не са налице основания за изменение на
съдебното решение в частта за разноските.
В указания от съда срок, а и след изтичането му до настоящия момент не
е постъпило становище по молбата на И. Г. С. и С. И. С. от Н. И. Л..
Подадена е молба с вх. № 246900/30.07.2024 г. /подадена чрез
електронна поща на съда на 29.07.2024 г./ от името на Н. И. Л., чрез адвокат И.
Я., с която също се иска изменение на решение № 12413/24.06.2024 г.,
постановено по гр.д. № 33285/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в
частта за разноските. Развити са съображения, че на Н. И. Л. следва да бъдат
присъдени разноски, за което своевременно е направено искане, което съдът
не е съобразил.
В указания от съда срок, а и след изтичането му до настоящия момент не
е постъпило становище по молбата на Н. И. Л. от останалите страни в
производството.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
1
Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт,
когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (в този смисъл
Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О.
на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на
ВКС).
В този смисъл и доколкото по делото е налично произнасяне по
разпределение на отговорността за разноски в производството, настоящият
съдебен състав намира, че е сезиран с искания за изменение на решението в
частта за разноските.
Исканията са направени в законоустановения срок, от легитимирани
страни.
По отношение на искането на И. Г. С. и С. И. С. съдът намира следното:
С решение № 12413/24.06.2024 г., постановено по настоящото гр.д. №
33285/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът неправилно е приел, че
на И. Г. С. и С. И. С. не следва да се присъждат разноски, тъй като не са
представили доказателства за действителното извършване на такИ.. На гърба
на лист 77 от делото е обективиран договор за правна защита и съдействие от
20.11.2023 г., сключен между С. И. С. и И. Г. С., от една страна, и адвокат Н.
М. Н., от друга страна. В договора е посочено, че е уговорено възнаграждение
в размер на 2000 лв., което е заплатено в брой. Сългасно задължителните за
съдилищата тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение
№ 6/2012 г. от 06.11.2013 г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС само, когато е доказано извършването на разноски в производството,
те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за
правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата
на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен
начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е
договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със
съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този
случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В настоящия
случай такъв договор е представен и в него е отразено, че адвокат Н. М. Н. е
получил от С. И. С. и И. Г. С. възнаграждение в размер на 2000 лв. Доколкото
няма доказателства каква част от тази сума е заплатена от всяка от двете,
следва да се приеме, че те са заплатили рА. части от нея, а именно – по 1000
лв., като съдът счита, че на всяка от тях следва да бъдат присъдени разноски в
2
размер на по 500 лв., поради следните съображения. Съгласно чл. 78, ал. 3 и
ал. 4 от ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, включително при
прекратяване на производството. Ищецът Н. И. Л. е предявил срещу
ответниците С. И. С. и И. Г. С. по два иска, а именно – иск по чл. 30, ал. 1 ЗН
за възстановяване на запазена част и иск по чл. 34, ал. 1 ЗС за делба на
съсобствено недвижимо имущество. Тъй като ответниците /.../ са уговорили
възнаграждение за защита в цялото производство, а същевременно исковете с
правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН се уважават, съдът намира, че всяка от тях
има право на разноски само за исковете по чл. 34, ал. 1 ЗС, по отношение на
които производство се прекратява, т.е. на ½ част от сторените разноски, а
именно – сума в размер на по 500 лв.
По отношение на искането на Н. И. Л. съдът намира следното.
С решение № 12413/24.06.2024 г., постановено по настоящото гр.д. №
33285/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е приел, че от името на
ищеца са представени доказателства за извършването на разноски,
подлежащи на възстановяване /касаещи исковете по чл. 30 ЗН, които са
уважени от съда и по отношение на които ищецът има право на
разноски/, но не е направено искане за тяхното присъждане, с оглед на което и
предвид установения в чл. 6, ал. 2 ГПК принцип на диспозитивното начало в
гражданския процес, такИ. не следва да му се присъждат. Действително с
исковата си молба ищецът е отправил искане до съда да осъди страните да
заплатят разноските, съобразно стойността на дяловете им. По начина на
формулиране на искането, същото безспорно касае именно предявените от
ищеца искове за делба, производството по които е прекратено влязъл в сила,
към настоящия момент, съдебен акт, поради което и искането за изменение на
решение № 12413/24.06.2024 г., постановено по настоящото гр.д. №
33285/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав в частта, с която съдът е
приел, че не следва да присъжда разноски в полза на ищеца Н. И. Л., се явява
неоснователно.
Същевременно, горното обстоятелство е без правно значение, поради
следните обстоятелства:
Искането, обективирано в молба вх. № 246900/30.07.2024 г. /подадена
чрез електронна поща на съда на 29.07.2024 г./ от името на Н. И. Л., чрез
адвокат И. Я., с която също се иска изменение на решение № 12413/24.06.2024
г., постановено по гр.д. № 33285/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в
частта за разноските, е направено в законоустановения срок, от легитимирана
страна, но от страна на ищеца не е представен по делото списък по чл. 80
ГПК, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 80, ал. 2 ГПК и
разрешенията, дадени в т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013
г. по тълк. дело № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, се явява процесуално
недопустимо, доколкото страната, която не е представила списък на разноски
по чл. 80 ГПК иска изменение на решението именно в частта, с която съдът се
3
е произнесъл по искането й за присъждане на разноски в производство /като в
случая е формирал воля, че в полза на ищеца не се следват разноски, при
съобразяване изхода на спора/.
Според чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски,
представя на съда списък най-късно до приключване на последното заседание
в съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска
изменение на решението в частта му за разноските. Следователно
представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга
на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в
частта му за разноските. Този списък съдържа изброяване на всички разходи,
които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени.
Декларативно посочване, че се иска от съда да осъди страните да заплатят
разноските, съобразно стойността на дяловете им, по становище на настоящия
съдебен състав, не представлява списък на разноски по смисъла на чл. 80
ГПК, доколкото в това изявление не може да се приеме, че се съдържа
изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че
следва да й бъдат присъдени, още повече, че по начина на формулиране на
искането, същото безспорно касае именно предявените от ищеца искове за
делба, производството по които е прекратено влязъл в сила, към настоящия
момент, съдебен акт /тоест касае искове, за които, с оглед изхода на спора,
ищецът няма право на разноски/.
Воден от горното, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 12413/24.06.2024 г., постановено по гр.д. №
33285/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта за разноските,
КАТО:
ОСЪЖДА Н. И. Л., ЕГН **********, да заплати в полза на С. И. С.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, сумата от 500,00 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на частта
от исковете, за които производството по делото е прекратено.
ОСЪЖДА Н. И. Л., ЕГН **********, да заплати в полза на И. Г. С.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, сумата от 500,00 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на частта
от исковете, за които производството по делото е прекратено.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането, обективирано в молба вх. №
246900/30.07.2024 г. /подадена чрез електронна поща на съда на 29.07.2024 г./
от името на Н. И. Л., чрез адвокат И. Я., за изменение на решение №
12413/24.06.2024 г., постановено по гр.д. № 33285/2023 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав, в частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Настоящото определение е неразделна част от решение №
12413/24.06.2024 г., постановено по гр.д. № 33285/2023 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5