№ 20935
гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110165653 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 250 ГПК.
С определение от 16.11.2023 г., постановено по в.гр.д. № 12660/2023 г. по описа на
СГС, ГО, IV – “А“ въззивен състав, е върнато делото на Софийски районен съд, 167 състав,
за произнасяне по съдържащото се във въззивната жалба искане на ищеца С. Г. С., чрез адв.
Р., за допълване на първоинстанционното решение по реда на чл. 250 ГПК.
В подадения отговор на въззивната жалба ответната страна, чрез адв. Т., изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени
данните по делото, приема следното:
Искането по чл. 250 ГПК е направено от легитимирана страна в рамките на
законоустановения едномесечен срок от връчване на решението, поради което се явява
процесуално допустимо.
Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
По смисъла на чл. 250, ал. 1 от ГПК, непълнота на съдебния акт е налице, когато съдът
не се е произнесъл по целия спорен предмет на делото и липсва формирана воля относно
част от спорното право и допълнителните искания на страните, свързани с главния спорен
предмет. За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът
следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума
искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна
квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти,
доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален
закон (така Решение № 45 от 20.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 516/2009 г., II т. о.).
От гореизложеното следва, че непълно е решението, което не обхваща целия спорен
предмет. При непълното решение липсва формирана от съда воля относно: част от спорното
право; един от съединените искове или допълнителни искания, свързани с главния спорен
1
предмет (каквито са тези за плодове и лихви). Ето защо постановяването на допълнително
решение предпоставя такава непълнота на решението, която може да се отстрани, без да се
променя постановеното решение (в този смисъл е Решение № 39 от 30.06.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 486/2009 г., I г. о., ГК).
Производството по настоящото гр.д. № 65653/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав,
е образувано по искова молба, подадена от С. Г. С., чрез адв. Р., срещу Етажните
собственици на сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. „Б.*,
подземен гараж НИВО - 1, представлявани от председателя на управителния съвет Х. Х.,
която е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна на
всички решения от дневния ред по протокол от 14.10.2021 г. на Общо събрание на Етажните
собственици на сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. „Б.*,
подземен гараж ниво - 1.
С определение по чл. 140, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК от 06.02.2023 г. съдът е изготвил проекта
си за доклад по делото, в който изрично е приел, че ищецът С. Г. С. е предявил срещу
ответника конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. Цитираното
определение от 06.02.2023 г. е било надлежно съобщено и връчено на ищеца, чрез
процесуалния му представител, на 23.02.2023 г. В проведеното на 18.05.2023 г. открито
съдебно заседание съдът е докладвал делото съобразно проекта за доклад, обективиран в
определението за насрочване от 06.02.2023 г., като процесуалният представител на ищеца е
поискал единствено да се допълни доклада относно безспорното обстоятелство за наличието
на етажни собствености в сградата. По отношение на приетата от съда правна квалификация
на предявения иск ищецът, чрез процесуалния му представител, не е релевирал никакви
възражения, в т.ч., че проекта за доклад не е обхванал целия спорен предмет, а също така
не е възразил и срещу приетото от съда, че предмет на делото е единствено иск с правно
основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, а не и самостоятелен установителен иск за нищожност на
приетите решения. В този смисъл и предвид липсата на възражения от страните в
проведеното на 18.05.2023 г. открито съдебно заседание съдът е обявил на основание чл. 146
ГПК проекта на доклад за окончателен доклад по делото.
В решението по настоящото дело от 30.05.2023 год. настоящият съдебен състав
изрично е посочил, че в конкретния случай, тъй като са релевирани в срока по чл. 40, ал. 2
ЗУЕС, доводите за нищожност на взетите решения следва да бъдат приети като доводи за
отмяната им, а не да бъдат разглеждани като самостоятелен установителен иск за
нищожност (в този смисъл е Определение № 151 от 5.03.2020 г. на ВКС по гр. д. №
4443/2019 г., IV г. о., ГК ). Предвиди изложеното съдът се е произнесъл по целия спорен
предмет, съобразявайки и доводите на ищеца за нищожност на взетите решения, поради
което с постановеното решение съдът е отменил на основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС решенията
по т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от дневния ред по протокол от 14.10.2021 г. на Общо събрание на
Етажните собственици на сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. София,
бул. „Б.*, подземен гараж НИВО - 1. В останалата част съдът е прекратил производството по
делото, тъй като по т. 2 и т. 6 от дневния ред не са били повдигнати въпроси, които да бъдат
гласувани, поради което не са били взети решения по тези точки, а съгласно константната
съдебна практика предмет на отмяна могат да бъдат само позитивни решения, свързани с
някаква промяна, т. е. такива, с които е прието позитивно решение (така Решение № 39 от
19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. по описа на ВКС, I г. о., Решение № 5625 от 24.07.2014
г. на СГС по в. гр. д. № 2999/2013 г., Решение № 3217 от 11.05.2015 г. на СГС по в. гр. д. №
1574/2015 г., Решение № 3836 от 15.12.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 10737/2022 г. и др.).
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че решението обхваща целия спорен
предмет, поради което искането на ищеца с правно основание чл. 250 ГПК е неоснователно
и следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 250 от ГПК, съдържащо се във въззивна
жалба вх. № 183401/27.06.2023 г., подадена от ищеца С. Г. С., чрез адв. Р., за допълване на
Решение № 9009/30.05.2023 г., постановено по гр. д. № 65653/2021 г. по описа на СРС, I ГО,
167 състав.
На основание чл. 250, ал. 3 ГПК решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3