Решение по КНАХД №383/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. И. И. от [населено място] , [улица], № 26, насочена против Решение № 14 от 07.01.2025 г. постановено по а.н.д.№ 419/2024 г. по описа на РС-Димитровград.

Решението се оспорва като недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че в издаденото НП са допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи описание на нарушението и правната квалификация при подвеждане под отговорност. Анализират се текстовете на закона, като се извежда погрешност на изводите на съда поради неправилното третиране на шофьора на ППС като превозвач или собственик, които лица единствено могат да се снабдят с процесното разрешително, поради което неправилно била ангажирана отговорността на жалбоподателя. В тази връзка се излагат аргументи, че водачите на ППС биха могли да носят отговорност, но съобразно разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП. Прави се възражение за прекомерност на административното наказание – „глоба“. Моли се оспореното решение да бъде отменено.

Ответникът, редовно призован, чрез процесуален представител ангажира доводи за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на сторените от касатора разноски за адвокат.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита оспореното решение за неправилно и незаконосъобразно и предлага същото да бъде отменено.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

С оспореното решение състав на Районен съд – Димитровград е потвърдил Наказателно постановление № 8912 от 08.10.2024 г., на Началник отдел “Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Й. И. И. е била наложена „Глоба“ в размер на 2500 лева.

За да постанови съдебния си акт, районният съд е приел за установено, че на 09.09.2024 г. около 13.18 ч., по Автомагистрала (АМ) Марица, км. 28+800 м., в посока от [населено място] към [населено място], било установено движение на моторно превозно средство – товарен автомобил “МАН“, модел „ТГС“ с рег. № [рег. номер], с четири оси, с две управляеми оси, превозващо взривена скална маса, видно от кантарна бележка № 137190/09.09.2024 г., управлявано от касатора Й. И. И.. Контролните органи – служители на АПИ, спрели за проверка натовареното ППС и установили посредством измерване с електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС модел PW – 10№ К 0200008 и ролетка № 1308/18/5 м, че при разстояние между осите 1,4 м., сумата от натоварването на двойната задвижваща ос на МПС е 29,500 т. при максимално допустимо натоварване на оста 19 т. като превишаването било с 10,500 т. Водачът не представил разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1, от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и НП не били допуснати съществени процесуални нарушения, нарушението било доказано от обективна и субективна страна, като правилно и законосъобразно била ангажирана административно наказателната отговорност на Й. И., в качеството му на водач на тежкотоварния автомобил при форма на вината непредпазливост. Мотивира се правилна квалификация на нарушението и вярно посочване на санкционната норма, както и правилно определяне на размера на наказанието в близък до средния. С тези съображения възивния съд е потвърдил изцяло оспорваното наказателно постановление.

Решението е неправилно, при следните съображения:

Административнонаказателната отговорност се ангажира при доказано административно нарушение, което изисква деянието да е установено от фактическа страна (действие или бездействие), от обективна страна – да е доказана неговата противоправност (обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение), от субективна страна – да е налице вина на дееца във връзка с установен правнорелевантен резултат и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. Само и единствено при установяване на всички елементи на нарушението от обективна и от субективна страна и то само при условие,че нарушението е извършено от годен субект, може да се приеме, че законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на наказаното лице.

В случая безспорно се установява от приетите по делото доказателства, че на 09.09.2024 г. около 13.18 ч., по АМ Марица, км. 28+800 м, в посока от [населено място] към [населено място], е установено движение на тежкотоварно пътно превозно средство – товарен автомобил “МАН“, модел „ТГС“ с рег. № [рег. номер], с четири оси, с две управляеми оси, превозващо товари, управлявано от касатора Й. И. И.. При извършената проверка на ППС от контролните органи е установено, че разстоянието между осите е 1.40 м., превозното средство е с натоварване на ос на двойната задвижваща ос е 29,500 кг, при максимално допустимо натоварване на оста 19 000 кг, т.е. е отчетено превишаване на натоварването от 10,500 т., а водачът не представил разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1, от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.

Във връзка с така констатираното, спрямо касатора, който е бил водач на процесното ППС е съставен АУАН бл. № 0010349 от 09.09.2024 г. и впоследствие издадено и оспореното пред въззивния съд Наказателно постановление № 8912 от 08.10.2024 г. на Началник отдел “Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Й. И. било наложено административно наказание “Глоба“ в размер на 2500 лв.. В санкционния акт е възприето, че, с деянието си водача е осъществил нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. “а“, предл. 2-ро от Закона за пътищата, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. “в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 предл. 1-во от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, поради което е и санкциониран на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата е административно наказание “Глоба“ в размер на 2500 лева.

С Тълкувателно постановление № 2 от 08.10.2025 г. на ОСС на НК на ВКС и I и II колегия на ВАС постановено по т.д.№ 5/2023г. е преодоляна съществуващата в страната противоречива съдебна практика по въпроса какво нарушение извършва водач на ППС, когато управлява извънгабаритно или тежко ППС по пътищата отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за движението на това пътно превозно средство, като е възприето, че в тези случаи водачът осъществява нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 , вр. с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза.

В случая от приложеното към административно-наказателната преписка свидетелство за регистрация част II и приложеното към въззивното производство Свидетелство за регистрация - част I се установява, че собственик на пътното превозно средство е „Скания Файнанс България“ ЕООД, а ползвател е „Ири Транс 15“ ЕООД, [населено място], общ Марица, обл. Пловдив, чийто служител е и И.. Наказаното лице на посочената дата и място в НП е водач на процесния тежкотоварен автомобил, което фактически е осъществявало превоза и по делото не са събрани нито писмени, нито гласни доказателства, касаторът да има качеството на лицензиран превозвач осъществяващ превоза, или да е наредил процесния превоз.

Съответно и с оглед дадените задължителни разрешения с горецитираното тълкувателно постановление, следва да се приеме, че касационният жалбоподател не може да бъде субект на вмененото му нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ предл. 2-ро от ЗП. Отговорността му може да бъде ангажирана, но на основание чл. 177, ал. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, което в случая не е сторено.

Ето защо оспореното решение макар и валидно и допустимо, но като неправилно – противоречащо на закона, следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде отменено и потвърденото с него наказателно постановление.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 14 от 07.01.2025 г. постановено по а.н.д.№ 419/2024 г. по описа на РС-Димитровград, вместо което ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 8912 от 08.10.2024 г. на Началник отдел “Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Й. И. И. е била наложена „Глоба“ в размер на 2500 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.