№ 1210
гр. София, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20221110171265 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „ЗД Е“ АД, ЕИК ххх, чрез пълномощника
юрисконсулт Т. Г., срещу „ЗАД О“ АД, ЕИК ххх, за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №53211/2022г. по описа на СРС, 140 състав.
Ответникът, чрез пълномощника юрисконсулт С П, е депозирал писмен
отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който
оспорва предявения иск по размер.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.411 КЗ и чл.86 от ЗЗД, за сумата от
1665,27 лв., представляваща незаплатена главница за регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение по сключена имуществена
застраховка, ведно със законната лихва от подаване заявлението по чл.410
ГПК до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер
на 219, 28 лв. - мораторна лихва върху главницата, ведно с разноските
сторени в настоящото производство, както и в заповедното производство.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните, са отделени
обстоятелствата, че са били налице валидни застрахователни
правоотношения, както между ищцовото дружество и собственика на
недвижимия имот, в който е настъпило застрахователното събитие, така и
между дружеството ответник и собственика на недвижимия имот, в който е
1
възникнал течът, причинил вредите, към датата на настъпване на
застрахователното събитие. Страните не спорят относно размера на
застрахователното обезщетение, заплатено от ищцовото дружество на
собственика на недвижимия имот, в който са причинени вредите, както и за
размера на изплатената от дружеството - ответник сума, след прихващане с
други вземания между страните в настоящото производство
Основното спорно между страните по делото обстоятелство, е свързано с
установяване на действителния размер на причинените в резултат на
възникналия теч в процесния недвижим имот, вреди.
От представените и приети по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч.
от представеното и прието по делото експертно заключение по назначената
съдебно-техническа експертиза и по допълнителната такава се установява от
фактическа и правна страна следното:
На дата 23.10.2020г., в жилището, находящо се в гр. ххх, в резултат на теч на
вода от намиращия се над посочения недвижим имот - ап.6, на ет.2, поради
компрометиран подов сифон, са нанесени имуществени вреди на тавана,
стената, в т.ч. и зад кухненските шкафове, разположени в кухненския бокс,
както и на тавана в банята на същото жилище /ап.2, разположен на ет.1/.
Увредена била площ, покрита с бял латекс в кухнята и банята, като следвало
да се прешпаклова площ от 6 кв.м, както и да се боядиса с бял латекс площ от
45 кв.м. Течът бил локализиран в зоната на кухненския бокс, разположен в
дневната, по стената граничеща с банята. Поради обстоятелството, че течът се
разпространил и на стената зад кухненските шкафове, за извършване на
ремонт на тази част от стената било необходимо да бъде демонтирано и
монтирано наново кухненското оборудване /горен ред кухненски шкафове/.
Горните обстоятелства се установяват по безспорен начин от представените и
приети по делото писмени доказателства - Констативен протокол от
26.10.2020г., изготвен от фирма “Т”, след извършен оглед на място,
Констативен протокол, изготвен от служител на ищеца, при извършен оглед
на място на 30.10.2020г., в т.ч. и от свидетелските показания на св. Я К -
служител на дружеството - ищец, който е извършил огледа на щетите. Съдът
не кредитира показанията на св. М. /собственик на увреденото жилище/,
относно твърденията му, че било необходимо и осъществено четирикратно
прешпакловане на увредените повърхности. Същият свидетел, от една страна,
се явява заинтересован от изхода на настоящото производство, тъй като
дружеството - ищец е представило доказателства за размера на изплатеното в
негова полза обезщетение, и от друга страна показанията на същия не
кореспондират, в частта си относно вида и цената на извършените в
жилището ремонтни дейности, с останалите събрани по делото доказателства.
Следва да се отбележи и че по отношение на изготвянето на допълнителното
експертно заключение, въпреки изрично дадените от съда указания, св. М. не
е осъществил в необходимата степен съдействие на вещото лице, досежно
предоставяне на информация относно размерите и материалите на
кухненските шкафове, чийто демонтаж и последващ монтаж е бил
2
осъществен. В тази връзка, съдът кредитира изцяло като пълно, всестранно и
изчерпателно, заключението на вещото лице по назначената допълнителна
съдебно-техническа експертиза, в която същото е посочило отделните
извършени ремонтни дейности /по отделни пера/, както и съответните средни
пазарни цени за всяко едно от тях, в т.ч. За извършените демонтаж и
последващ монтаж на кухненското оборудване, в табличен вид, като в
констативно-съобразителната част на заключението е посочило източниците,
на които се е позовало при тяхното определяне. Вещото лице е изложило и
съображения, като е взело предвид особеностите на сградата, в която е
разположено жилището и вида строителство, за да аргументира
несъстоятелността на твърденията, че в резултат на възникналия теч е било
наложително осъществяването на неколкократно прешпакловане
/четирикратно/ на увредените повърхности, като съдът дава вяра именно на
съображенията на вещото лице, с оглед на това, че същите изразяват
професионалното становище на същото, основано на събраните по делото
доказателства.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че
предявената искова претенция по иска с правно основание чл.411 КЗ, е
основателна в размер на 1271, 88 лв. /с отчетения размер на заплатеното от
ответната страна в размер на 318, 53 лв./, като исковата претенция следва да
бъде отхвърлена за горницата до пълния предявен размер от 1665,27 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на акцесорния иск за мораторна лихва с правно основание
чл.86 ЗЗД, доколкото главният иск се явява основателен, искът за лихвата
следва да бъде уважен до размера на сумата от 167,47 лв., като следва да бъде
отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 219,28 лв.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските за държавна такса и
адвокатско възнаграждение, сторени в настоящото производство, за които са
представени доказателства, съобразно уважената част от исковете, в общ
размер на 874,56 лв., като възражението за прекомерност на претендираното
от процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение, следва
да бъде оставено без уважение като неоснователно.
В полза на ответника, с оглед на изрично отправеното искане, на основание
чл.78, ал.8 ГПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЗАД „ОЗК -ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК
3
ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх, представлявано от
законните си представители, дължи на ЗД „Е” АД, ЕИК ххх, със седалище и
адрес на управление гр. ххх, представлявано от законните си представители,
сумата от 1271,88 лв./ хиляда двеста седемдесет и един лева и осемдесет и
осем стотинки/, представляваща незаплатена главница за регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение по сключена имуществена
застраховка, ведно със законната лихва от подаване заявлението по чл.410
ГПК до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция като неоснователна и недоказана за горницата от 1271,88
лв., до пълния предявен размер от 1665,27 лв.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЗАД „ОЗК -ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК
ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх, представлявано от
законните си представители, дължи на ЗД „Е” АД, ЕИК ххх, със седалище и
адрес на управление гр. ххх, представлявано от законните си представители,
сумата от 167,47 лв. /сто шестдесет и седем лева и четиридесет и седем
стотинки/, представляваща мораторна лихва върху незаплатена главница за
регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по сключена
имуществена застраховка, за периода 12.06.2021г. до 28.09.2022г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция като неоснователна и недоказана за
горницата от 167,47 лв. до пълния предявен размер от 219,28 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ЗАД „ОЗК -ЗАСТРАХОВАНЕ”
АД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх, представлявано от
законните си представители, да заплати на ЗД „Е” АД, ЕИК ххх, със
седалище и адрес на управление гр. ххх, представлявано от законните си
представители, сумата от 874,56 лв. за разноски, съобразно представен списък
по чл.80 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 от ГПК, ЗД „Е” АД, ЕИК ххх, със
седалище и адрес на управление гр. ххх, представлявано от законните си
представители, да заплати на ЗАД „ОЗК -ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК ххх ,
със седалище и адрес на управление гр. ххх, представлявано от законните си
представители, сумата от 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4