Р Е Ш Е Н
И Е
№
17.03.2021г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети
февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА
КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Теодора
Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18240/2019г. по описа
на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба
подадена от М.Л.Ж., ЕГН ********** против
ГД „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, с която са
предявени искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1,
т.2 и т.3 от Закона за защита от дискриминация – за установяване на дискриминационно третиране на
ищеца, изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора в гр. Варна във връзка
с получена от него хранителна пратка на 15.02.2014г., за осъждане на ответника
да се въздържа в бъдеще от посочените от ищеца дискриминационни действия, за
присъждане на сумите 25000лв. - обезщетение за неимуществени вреди в резултат на дискриминационно поведение на
служителите на ГД“Изпълнение на наказанията“ спрямо него и 1 лв. - обезщетение
за имуществени вреди, причинени в резултат на извършените от служителите на
ответника дискриминационни действия, ведно със законна лихва, считано от датата
на увреждането до окончателното им изплащане.
В исковата
молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните
права: Като
дискриминационни действия в исковата и уточнителна молба се сочи различното
третиране на ищеца, изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в затвора в гр.
Варна, спрямо лицата, изтърпяващи наказания „доживотен затвор“ в Централния
Софийски затвор, при осъществяване на проверките на хранителните пратки - в
затвора в София проверките се извършват със скенер и хранителните продукти се
предават на изтърпяващите наказание в цялост, с ненарушени опаковки, в годен за
съхранение и консумация вид, а в затвора в гр. Варна такова устройство няма,
хранителните продукти се разопаковат и разрязват преди да бъдат предадени, при
което стават негодни за консумация и съхранение.
Редовно
уведоменият ответник е подал отговор, с който оспорва иска, като твърди, че
изложените от ищеца дискриминационни действия не са извършвани. Твърди, че е
изтекла предвидената в закона давност по отношение на исковата претенция.
В първото по делото съдебно заседание ищеца уточни, че
поддържа жалбата си само по отношение на твърдението, че в Затвора Варна се
реже само неговата храна, а не и на другите затворници. Оттегли искането си за
съпоставяне на режима във Варна с този в Софийския Затвор.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори и се установява от
събраните по делото доказателства, че ищецът М.Л.Ж. изтърпява наказание
„доживотен затвор" в Затвора Варна, в зона със засилен надзор и охрана,
като попада в 3-та група, спално помещение №23.
На 15.02.2014г. на ищеца е проведено свиждане, при
което му е донесена хранителна пратка, състояща се от 2 бр. колбаси, вафли в
прозрачна опаковка несъдържащи метални елементи, бисквити, портокали,
краставици, сухи пасти в прозрачна опаковка и руло. Получените продукти били
нарязани за проверка, а опакованите продукти били извадени от опаковките им и
също нарязани. Ищецът е приел, че продуктите в хранителната му пратка са му
донесени в състояние негодно за консумиране и че трайните продукти при
нарушаване на тяхната цялост са превърнати в нетрайни, което го е провокирало
първоначално да откаже да получи пратката си, но в последствие я е приел. В
иска се твърди, че спрямо ищеца Ж. има нееднакво третиране, тъй като в Затвора
в гр. Варна се унищожават само неговите хранителни пратки, а на останалите
лишени от свобода не.
С оглед изясняване на фактите по делото и по повод
направено доказателствено искане от ищеца, съдът изиска от началника на затвора
Варна справка относно начина на проверка на хранителните пратки, както да се
посочат законовите основания затова.
Изискана е медицинска справка, за регистрираните
прегледи на ищеца от психиатър в Затвора
- Варна в периода 2016г.-2020г., която касае период извън исковата претенция,
поради което, като неотносима към правния спор не следва да бъде обсъждана в
мотивите на съда.
Приобщен, като писмено доказателство по делото е
Протокол №0000416/02.03.11г.Същият, като съставен преди процесната дата 15.02.2014г.
– сочена, като дата на извършения дискриминационен акт не следва да бъде
коментиран, като неотносим към правния спор.
При предходното разглеждане на делото пред АС – Варна
са разпитани свидетелите К.Р.,В.П.,Г.Н.И Г.М..
Свидетелят Р. заявява, че под предлог съображения за
сигурност в Затвора -Варна разрязват хранителните пратки, но не на всички
лишени от свобода, а само на тези лица, които са по-бедни и на които
по-обикновени хора им идват на свиждане. Твърди, е има лични впечатления за
това, тъй като също е виждал, че на други затворници пратките не се нарязват,
дори са в по-големи количества от разрешените 5 килограма. "Ако сме 10
човека, режат моята и неговата пратка, останалите не ги режат. Това нещо го
кара да се чувства потиснат". Свидетелят установява, че многократно ищецът
се е оплаквал на инспектора "Социална дейност и възпитателна работа"
и на психолога на затвора
Свидетелят В.П.П., работещ като инспектор - психолог в
Затвора - Варна установява, че познава ищеца от настаняването му в зоната с
повишена сигурност преди пет години. Заявява, че в продължение на "две
години или повече темата с храната беше много сериозен проблем за него
/ищеца/", обсъждан на провежданите ежеседмични срещи. М.Ж. споделял, че
проверката на храната се прави по начин, по който всъщност се унищожава, става
негодна за консумиране. Според свидетеля ищецът се чувствал обиден, възмутен,
ядосан, считайки проверките тенденциозни, извън рамките на нормалното. Ищецът е
смятал, че спрямо него се прилага повишен критерий за проверка. Не е получавал
оплаквания за същото от други лишени от свобода.
Свидетелят Н., на длъжност „инспектор социална дейност
и възпитателна работа" заявява, че е виждал хранителни пратки на ищеца,
които са били нарязани при проверка, но уточни, че по същия начин се нарязват
пратките и на останалите лишени от свобода.
Свидетелката М.- сестра на ищеца, е заявила, че освен пратките,
които тя носи на брат си е виждала да се проверяват по същия начин и пратките
на другите затворници, но не на всички.
С оглед на установената фактическа обстановка, съдът
намира, че предявеният иск е допустим, но разгледан по същество се явява неоснователен
по следните съображения:
Съгласно чл.38а НК, наказанието „доживотен затвор“ е
принудително изолиране на осъдения до края на живота му в места за изтърпяване
на наказание „лишаване от свобода“, като правното положение на лишените от
свобода лица е уредено в разпоредбите на ЗИНЗС ш ППЗИНЗС. Същите предвиждат
наказанията „доживотен затвор“ и доживотен затвор без право на замяна“ да се
изпълняват в отделни затвори или обособени отделения към затворите. Проверките
на получаваните от лицата, изтърпяващи тези наказания пратки се осъществяват по
реда на чл.86, ал.4, чл.97 ЗИНЗС и чл.73, ал.14 и чл.73, ал.15 ППЗИНСЗС.
В конкретния случай, от твърденията в първоначалната и
уточняващата искова молба, може да се направи извод, че ищецът счита, че е
по-неблагоприятно третиран спрямо останалите лишени от свобода въз основа на
признака „лично положение" - като осъден на „доживотен затвор“.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. е забранена всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност,
човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения,
политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст,
сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви
други признаци, установени в закон или в международен договор, по който
Република България е страна. Според ал. 2 на същата разпоредба, пряка
дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано
друго лице при сравними сходни обстоятелства, а съгласно ал. 3 непряка
дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал.
1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите
търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено
неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба,
критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са
обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта
са подходящи и необходими. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Конституцията на Република
България, всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права, а
съгласно ал. 2 всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви
ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа
принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. В чл. 14
от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи от 04.11.1950г.,
наименован "Забрана за дискриминация" е провъзгласено, че
"Упражняването на правата и свободите, изложени в тази конвенция, следва
да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на
кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален
произход, принадлежност към национално малцинство, рождение и друг някакъв
признак. Цитираните правни норми по отделно и в своята съвкупност регламентира
и дават една изключително сериозна, засилена и ефективна защита срещу всякаква
форма на пряка и непряка дискриминация, както и предвиждат адекватен и бърз
механизъм за защита с възможност за незабавно прекратяване на дискриминацията,
забрана за в бъдеще такава да бъде осъществявана, както и санкциониране на
извършителя на дискриминацията.
От представените по делото доказателства, съдът
намира, че в настоящото производство не се събраха доказателства, че по
отношение на ищеца е налице по-неблагоприятно третиране на основанията по ал.1
от чл.4 ЗЗД.
Съгласно дадената законова дефиниция,
"неблагоприятно третиране" представлява всеки акт, действие или
бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. В
случая се твърди дискриминация, осъществявана с действия на служители в Затвора
- Варна, заключаващи се в нарязването на хранителната пратка от 15.02.2014
година, при което храната е приведена в негодно състояние, както и, че при
нарязването проверяващите лица са без ръкавици, при което съществува опасност
от внасяне на зарази.
За да приеме
съда, че спрямо ищеца са извършени дискриминационни действия изразяващи се в
„неблагоприятно третиране", трябва да се установи, че Ж. е третиран
различно от друго лице при сравними сходни обстоятелства. В подобни "сравними
сходни обстоятелства" по смисъла на чл.4 ал.2 от ЗЗДискр ищецът се намира
с лицата, изтърпяващи същото наказание /доживотен затвор/, в същия затвор и
само сравнението с тях е от значение за преценката дали е налице спрямо него
дискриминация по смисъла на горецитираните разпоредби.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че такава разлика в третирането на ищеца спрямо останалите лица
изтърпяващи наказание „доживотен затвор" в затвора в гр.Варна, във връзка
с получаването на хранителни пратки, не е налице. Не се установи по безспорен
начин нейното тенденциозно унищожаване, извършено умишлено от служителите на
затвора Варна и то с оглед личността на ищеца. Както свидетеля Павлов, така и
свидетелите Н. и М.потвърждават, че по същия начин - чрез разрязване се
проверяват хранителните пратки и на останалите лишени от свобода изтърпяващи
наказания „доживотен затвор". Съдът не кредитира в цялост показанията на
св. Р., доколкото сам той води дела със същия предмет и е налице вероятност от
наличие на субективен елемент при депозиране на неговите показания.
Съдът приема, че действията на служителите на затвора
Варна във връзка с хранителната пратка от 15.02.14г. се основават и са в
изпълнение на законови разпоредби и на вътрешни, утвърдени по съответния ред
актове, регламентиращи процесиите отношения, което не съставлява дискриминация
по смисъла на чл.4 ал.2 и ал.З от ЗЗДискр. В чл.56 ал.1 от Правилника за
вътрешния ред в затворите и затворническите общежития от закрит тип, е въведено
изискването донесената храна да се проверява и след това да се предава на
лишените от свобода, като при възникнали съмнения относно съдържанието на
хранителните продукти, се извършват и продължителни проверки, включително и със
специални технически средства - чл.57 ал.1. Следва да се посочи, че проверката
по този начин се извършва не защото хранителната пратка по съдържание не
съответства на Списъка с разрешени лични вещи, предмети и хранителни продукти,
утвърден от Министъра на правосъдието, а защото е закупена извън затвора и е
принципно е възможно с нея да се внесат забранени, или неразрешени предмети.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че не е
осъществена пряка или непряка дискриминация спрямо ищеца по смисъла на чл.4
ал.1 от ЗЗДискр, тъй като не е налице по-неблагоприятно третиране на същия
спрямо останалите лишени от свобода. Искът като неоснователен следва да бъде
отхвърлен. Това обуславя отхвърляне и на вторият иск - по чл.71 ал.1 т.2 от
ЗЗДискр. Същият би бил основателен единствено в случай на установено нарушение
по ЗЗДискр. от ответника спрямо ищеца, каквото не е налице.
Неоснователен се явява и предявеният иск за заплащане
на обезщетение за настъпили вреди в размер на 25 000 лева, ведно със законната
лихва от увреждането до окончателното изплащане. Материално-правният режим на
отговорността по чл.71 ал.1 т.З от ЗЗДискр. е обективна. За възникването и
реализирането й следва по безспорен начин да се установи действие/бездействие
на длъжностно лице, представляващо по-неблагоприятно третиране на основа на
защитените признаци, вредни последици и причинна връзка. Предявеният иск за
неимуществени вреди се явява недоказан. След като не се установява наличие на
двете проявни форми на дискриминация, т.е. липсва нарушение не е необходимо да
се изследват и останалите елементи от фактическия състав на тази отговорност, а
именно вредни последици и причинна връзка между тях и нарушението. При липса на
фактическа установеност ищецът да е жертва на дискриминация, на същия не му се
дължи и обезщетение за вреди от неравно третиране. Неоснователно е и
аксесорното искане - за присъждане на законни лихви за забава.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че
предявените искове се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
Поради горното и формирания извод на съда за неоснователност
на исковата претенция, съдът не дължи произнасяне и по възражението на
ответника за изтекла погасителна давност.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3
вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК да заплати на ответника направените от него разноски,
които съдът определя на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Правилото
уредено в чл. 75 ал. 2 ЗЗдискр. урежда отношенията на ищците с фиска, но не ги
освобождава от задължението да възстановят на насрещната страна по спора
направените разходи, когато искът е изцяло или частично неоснователен. – в
т.см. пр. Решение № 448 от 10.04.2019 г.
по в. гр. д. № 295/2019 г. на ВОС.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Л.Ж. ЕГН **********
понастоящем в затвора гр. Варна против ГД „Изпълнение на наказанията“
към Министерство на правосъдието искове за установяване на дискриминационното му
третиране от страна на служителите в Затвора гр.Варна в нарушение разпоредбита
на ЗЗДискр, във връзка с получена от него хранителна пратка на 15.02.2014 г.,
за осъждане на ответника да се въздържа в бъдеще от извършване на такова
нарушение и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение в размер на 25
000лв. за неимуществените вреди и 1 лев за имуществени вреди, претърпени от
него в следствие на допуснатото нарушение, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането до окончателното им плащане, на основание чл.71, ал.1,
т.1, т.2 и т.3 от Закона за защита от дискриминация.
ОСЪЖДА М.Л.Ж., ЕГН **********, понастоящем
в затвора гр. Варна да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията" към Министерство на правосъдието - гр. София сумата от
100лева, съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: