РЕШЕНИЕ
№ 244
гр. Кърджали, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20225140200750 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № ********/ 06.07.2022г. издадено от
Началник сектор в РУ- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание
глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, както и отнемане на 10 точки на основание Наредба № Iз-2539/
17.12.2012г. на МВР на Е. И. Б. от гр.Д. с ЕГН ********** за извършено нарушение на
16.06.2022г. в гр.Кърджали на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят Е. И. Б.,
който обжалва наказателното постановление. Настоява, че то е неправилно и
незаконосъобразно, както и не е налице основание за издаването му. Твърди, че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила и
приложението на материалния закон от административно наказващия орган. Моли съда да
постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание не се явява, но се
представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да отмени
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно и да им се присъдят
направените в производството разноски.
Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не се
представлява. Постъпила е подробна писмена защита от юрисконсулт, с която моли съда да
потвърди наказателното постановление като счита подадената жалба за неоснователна. По
1
делото е постъпила и молба от юрисконсулт, с която претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР- Кърджали, а при
условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна: На 16.06.2022г. около 08,18ч. в
гр.Кърджали на бул.Х. Б. била извършена проверка на лек автомобил марка „Ф. г.“ с рег.№
******* с водач Е. Б.. При нея се установило, че автомобилът е с прекратена регистрация.
По този повод срещу жалбоподателя Б. същия ден бил съставен и връчен акт за
установяване на административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, който бил подписан
без възражения. На датата 16.06.2022г. била издадена мотивирана резолюция, с която
административно наказателното производство по този акт било прекратено. След това на
30.06.2022г. прокурор в Районна прокуратура- Кърджали издал Постановление, с което
отказал да се образува наказателно производство и препис от него е изпратена на РУ-
Кърджали за преценка за налагане на административно наказание. По този повод на
06.07.2022г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба” в
размер на 200 лв., „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца и отнемане на
10 точки за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Видно от справка по история за лек автомобил марка „Ф. г.“ с рег.№ ******* на
датата 22.04.2022г. е отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по
реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП поради непререгистриране на превозното средство. От
писмените доказателства Прекратяване на регистрацията на МПС, служебно прекратяване
на регистрацията и от Договор за покупко- продажба на МПС от 18.02.2022г. се установява,
че считано от 18.02.2022г. спреният за проверка лек автомобил е собственост на друго лице
С. М. М., а не на жалбоподателя Е. И. Б., който е предишен негов собственик. По делото
няма никакви данни административно наказващият орган да е уведомил собственика на това
МПС за прекратената регистрация на лекия му автомобил.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана
по същество. На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено
нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на Н. К.
е ангажирана на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, която гласи, че се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200
2
до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото
безспорно се установи, че на 16.06.2022г. в гр.К. жалбоподателят е управлявал лек
автомобил марка „Ф. г.“ с рег.№ ******* след като регистрацията на това МПС била
прекратена по служебен път. Това означава, че към момента на управлението и проверката
превозното средство не е било регистрирано по съответния ред. Регистрацията на
автомобила била прекратена по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП, който регламентира служебно
да се прекратява регистрацията на пътни превозни средства на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство. Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на
нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. За да е налице административно нарушение е
необходимо да има деяние- действие или бездействие, което нарушава установения ред на
държавно управление, трябва да е извършено виновно и е да е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за
административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер и е искал
или допускал настъпването на неговите общественоопасни последици. Докато
непредпазливо е това деяние, при което деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е
предвиждал настъпването им, но е мислил да ги предотврати. За да се приеме обаче за
осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице
доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно,
че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с
прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха
представени и не се събраха. Напротив, установи се, че жалбоподателят Е. Б. е управлявал
МПС, което е чужда собственост и не се ангажираха доказателства лицето да е било
уведомено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от датата 22.04.2022г.
Поради това водачът Б., който не е собственик на автомобила, не е осъзнавал
общественоопасният характер на извършеното действие по управление на автомобила, не е
предвиждал или допускал настъпването на общественоопасните последици, нито пък е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди. Липсата на субективната страна от състава на
нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП прави деянието извършено от жалбоподателя
несъставомерно. Ето защо, макар да са налице обективните признаци на нарушението, то
липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят да е осъществил деянието
виновно, да е знаел или предполагал, че автомобилът е с прекратена регистрация. С оглед на
така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде
отменено.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по
делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от
3
АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Затова и предвид отмяната на наказателното
постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Текстът на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от ЗА, препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В
случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е
заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 700лв., но от представителя на
ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът намира това възражение за основателно, тъй като възнаграждението действително е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно
чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според
чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, за защита по дела с интерес до 1000лв., възнаграждението е
400лв. В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 700лв.,
като предмет на обжалване е наказателно постановление, с който е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200лв. Делото не представлява фактическа
и правна сложност, а реално оказаната от пълномощника правна помощ се изразява в
изготвяне на жалбата и процесуално представителство на едно съдебно заседание.
Заплатения от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение надвишава
минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се
явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл.36 ал.2 от ЗА (да е справедлив и
обоснован). Затова следва да бъде намален до предвидения в чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от
Наредбата, а именно до размера от 400лв. Доколкото издателят на наказателното
постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно
същата в качеството й на юридическо лице (чл.37 ал.2 от ЗМВР) следва да понесе
разноските по делото. По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ********/ 06.07.2022г. издадено от
Началник сектор в РУ- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание
глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, както и отнемане на 10 точки на основание Наредба № Iз-2539/
17.12.2012г. на МВР на Е. И. Б. от гр.Д. с ЕГН ********** за извършено нарушение на
4
16.06.2022г. в гр.Кърджали на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР- Кърджали с адрес гр.К. да заплати на Е. И. Б. с ЕГН
********** и адрес гр.Д. ул.Г. Ф.Ч. № * сумата от 400лв. представляваща направените
разноски за адвокатска защита по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5