МОТИВИ ПО ПРИСЪДА
ПО НОХД № 702/2020г НА ДнРС
Районна прокуратура гр.Дупница е
предявила обвинение срещу Н.С.Д. за престъпление по чл.129, ал.1 във вр. с
чл.63,ал.1,т.1 НК .
В обвинителният акт
се сочи,че на 14.12.2018г. срещу 15.12.2018г. около
полунощ в гр. Дупница, пред клуб - дискотека „Фейсис“ чрез нанасяне на удари с
юмрук в областта на главата е причинил средна телесна повреда на К.К.К. ***,
изразяваща се в счупване на долната му челюст, а именно: двустранна фрактура на
долната челюст - в областта на ъгъла (при 8-ми зъб) вляво и в областта на
брадата (при 3-ти зъб) вдясно, както и мекотъканни контузии на лицето — кръвонасядане
и оток в областта на скулата и устата вдясно, и оток в долночелюстния ъгъл
вляво, довело до затрудняване на дъвченето и говоренето на пострадалия, като
макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си
К.К. е направил искане за конституиране като частен
обвинител и е предявил граждански иск срещу подсъдимия за
сумата от 10 000лв. , представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на престъплението ,изразяващи
се в претърпени болки и страдания и 1203лв. имуществени вреди, представляващи
равностойността на проведеното лечение и консумативите за това.Претендира се и лихва от датата на увреждането .
Съдът
е приел за съвместно разглеждане гражданския иск, предвид,че към датата на
предявяването му, подсъдимият е навършил пълнолетие и съответно носи
имуществена отговорност, и е конституирал К. като частен обвинител и граждански ищец.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението по обвинителния акт.
Предлага на подсъдимия да се наложи наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, с приложение на чл.66,ал.1 НК.
Повереника на частния обвинител и
граждански ищец също поддържа обвинението и предлага съдът да уважи изцяло
предявения граждански иск като основателен и доказан по размер.
Подсъдимия Д. не се
признава за виновен.Дава обяснения, че действително са имали спречкване с К.,но
не му е нанасял каквито и да било удари , а впоследствие друго лице го е
ударило ,в резултат на което са и получените увреждания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - обясненията на подсъдимия,
показанията на разпитаните свидетели , заключението на медицинската експертиза , и от писмените такива, преценени по отделно и
в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и от правна страна:
На 14.12.2018г. късно вечерта, гр.ищец К., заедно с негови приятели/
свид.П., З., Н., В., Б. и др./ отишли на
дискотека в клуб“Фейсис“ гр.Дупница.
Заведението било пълно с хора, нямало места за сядане и компанията стояла около
маса в близост до входната врата на заведението ,консумирайки различни напитки.
В заведението, заедно със свид.Стефанов
бил и подсъдимият Д.. След полунощ заведението се препълнило и тъй като
голяма част от клиентите излизали да пушат отвън, се случвало да се сблъскат
помежду си.
Подсъдимият Д. също излизал
неколкократно от заведението и предвид,че гр.ищец и компанията му стояли в
близост до входната врата,двамата се сблъскали. Това провокирало размяна на
реплики между двамата и явно под въздействието на алкохола, и
ниския праг на търпимост у двамата, с оглед младежката им възраст,
решили да излязат навън, за да се разберат. Излизайки навън, двамата последвани
от приятелите си, които явно се притеснили,че може да възникне по сериозен
конфликт.
Пред дискотеката имало доста от
посетителите, между които и свид.В. и Б.. Подсъдимият Д. и гр.ищец
К. застанали в близост до входа на заведението, поговорили,след което последният
тръгнал да влиза обратно в заведението.
В този момент, подсъдимия му нанесъл два юмручни удари в областта на лицето.
Гр.ищец загубил равновесие, но бил подхванат от свид.П. и Н., за да не падне, а
подсъдимият, заедно с приятелите си ,се върнали в заведението.
От нанесените удари, от устата на
К. потекла кръв, като същия чувствал
силни болки в челюстта. Свид.П. повикал такси и след пристигането му, помогнал на гр.ищец
да се качи и да се прибере в къщи.
Отивайки у дома си/ в ранните
часове на 15.12.2018г/. К., който изпитвал все по-силни болки, събудил майка
си-свид.Ч.,за да му помогне,като и казал,че подсъдимият го ударил два пъти с
юмрук в лицето. Междувременно се прибрал и баща му-свид.Ч. , и след като видял състоянието на сина си,
незабавно се обадил на тел.112,след което, заедно със съпругата си,го закарали
в Бърза помощ. Била направена рентгенова снимка, която установила счупване на
челюстта на две места и К. бил насочен за лечение в
УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“ЕАД,където било проведено лечение, като се наложила и
оперативна интервенция.
От изготвената да досъдебното
производство медицинска експертиза, приета от съда и неоспорена от страните се
установи,че на К. е причинена двустранна фрактура на долната челюст -
в областта на ъгъла (при 8-ми зъб) вляво и в областта на брадата (при 3-ти зъб)
вдясно, както и мекотъканни контузии на лицето — кръвонасядане и оток в
областта на скулата и устата вдясно, и оток в долночелюстния ъгъл вляво. Тези увреждания са довели до значително затруднение на дъвченето и
говореното за период по-дълъг от месец/ възстановяването е отнело от 4 до 6
месеца/. Вещото лице установи,че тези увреждания са причинени от силни/ възможно е и един силен/ удари с или върху твърд тъп предмет.Същото сочи,че
най вероятния механизъм е удари с юмрук,като е възможно горните увреждания да се получат/ макар и с
по-малка вероятност/ и от падане върху твърда повърхност, на същата следва да е
със сравнително широка плоскост.
Съдът прие за установена горната
фактическа обстановка като изцяло даде вяра
на показанията на гр.ищец К. ,свид.П., З.,
Н.,В., Б.,Н. и Ч.. Същите не си противоречат, установяват събитията в
последователност и се подкрепят от писмените доказателства и медицинската
експертиза, както и в една част и от другите гласни доказателства.
Гр.ищец К., като пострадал, пряко
е
възприел действията на подсъдимия,изпитвайки
непосредствено въздействието от тях, като показанията за нанесените му удари
съответстват с медицинската документация, експертизата и се
подкрепят изцяло от показанията на посочените по-горе свидетели, които без
родителите на К.-Ч., са преки очевидци на случилото се. Същите безпротиворечиво
установяват,че между подсъдимия Д. и
гр.ищец К. са възникнали пререкания в дискотеката. Двамата са излезли отвън и
след проведен разговор, който свидетелите възприели като разрешаване на
конфликта, К. тръгнал да се връща в заведението, а Д. му нанесъл два юмручни
удара в лицето. П., З. и Н. установиха,че К. изпитал силни болки, от устата му
текла кръв, като П. извикал такси и му помогнал да се качи, и прибере в къщи.
Съдът кредитира показанията на свид. К.,Стефанов,
К. и П. в частта, в която установиха,че действително между подсъдимия и гр.ищец
е имало сбутване в заведението, след което двамата са излезли навън, за да се
разберат, тъй като кореспондират с показанията на посочените по-горе свидетели.
Съдът не даде вяра на показанията им в частта,/както
и на показанията на свид.В.,Г. и Д./, че
при излизането от заведението, тъй като К. викал и псувал, „едър мъж с гола
глава“- Г.К. , го ударил. Същите, освен,че
противоречат на останалите гласни доказателства и медицинската експертиза,са
на лица, близки с подсъдимия-свид.К., Стефанов, К., П.,Г. или на неговия баща-
свид.В./.
Обобщения анализ на свидетелските
показания , очертава две групи такива- от приятелския кръг и родителите на гр.ищец ,и приятелския кръг на подсъдимия
или неговия баща.Съдът изложи по-горе съображения, чии показания кредитира, но
счита,че следва да обърне внимание на твърденията,
които си противоречат.
Едно от тях е твърдението,че при излизането от заведението, качвайки се по
стълбите, подсъдимият и гр.ищец са паднали/ изтърколили,както сочат част от
свидетелите/, след което са излезли навън.Доколкото това обстоятелство не е
съществено и по никакъв начин не влияе на последвалите събития, довели до
осъществяване на изпълнителното деяние,
съдът го е игнорирал от фактическата
обстановка,макар и да е положил усилия в хода на съдебното следствие за
изясняването му, в контекстна на достоверността на свидетелските показания. С
оглед безспорно установените факти, че в заведението е имало много хора,
движението, както вътре, така и към изхода му е било силно затруднено, съдът
счита,че по всяка вероятност, подсъдимия
или гр.ищец, са се сбутали с други
клиенти или са се подхлъзнали по
стълбите,което е довело да залитане, дори и падане. Тези действия са възприети
субективно от всеки от свидетелите, като на част от тях не са им направили впечатление, предвид
блъсканицата в заведението, част от останалите са го приели като падане, но
нито един от свидетелите не твърди,че това е довело до някакви наранявания на гр.ищец или подсъдимия т.е. касае се за събитие, което по никакъв начин не се явява релевантен факт,
обосноваващ елементите от състава на
престъплението.
Основното противоречие в
показанията на двете групи свидетели, е
авторството на деянието.Твърденията,че Г.К.
е нанесъл ударите по лицето на гр.ищец и той
му е причинил уврежданията , а не
подсъдимия,съдът прие изцяло за
недостоверни .Освен,че не кредитира показанията на свидетелите за това
обстоятелство, по посочените по-горе причини, следва да се отбележи, че данните
/ доколкото липсват годни доказателства/ сочещи,че автор на престъплението не е подсъдимият , а Г.К.,
са предоставени ,както в хода на
досъдебното производства, така и на съдебното следствие, по начин, да доведе до
съмнения у съдебния състав и да компрометира показанията на свидетелите
очевидци. Г.К. е близък с бащата на подсъдимия- същият се е занимавал с
продажба на автомобили, заедно с него-обстоятелство, установено от писмените
доказателства на досъдебното производство/ характеристична справка/. След което
, е започнал работа в чужбина, където се намира и понастоящем. Същият дал
показания на досъдебното производство/ седем месеца след образуване на
последното и след изготвяне на медицинската експертиза, установяваща ,че
се касае за средна телесна повреда/,които го уличават в извършване на горното
престъпление . Макар,че са в
противоречие с останалите доказателства и подкрепят изцяло възприетата защитна теза, както и че е било известно,че К.
работи и живее в чужбина, защитата не е направила искане тези показания да
бъдат дадени пред съдия, по реда на чл.223,ал.4 НПК , като от една страна лиши от възможност съда да ги приобщи като
доказателство по реда на чл.281,ал.6 НПК
, а от друга евентуално да носи отговорност
по чл.290 НК.Независимо от това обстоятелства, съдът положи всички усилия
да призове и изслуша показанията на този свидетел,отлагайки многократно делото,в
опит да бъде установен и призован,но факта,че по делото беше депозирано
заявление от същия / без дата/,в което отново
твърди,че той е автор на деянието и
същевременно невъзможността да бъде призован, обосновават категорично
извода,че се касае за неверни твърдения, за които същият не желае да понесе,
предвидените в закона последствия.
С оглед на така установеното,
съдът прие,че подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна
следното:
ОБЕКТИВНА
СТРАНА
Непосредствен обект на
престъплението са обществените отношения,свързани с неприкосновеността на
човешкото здраве и физическата цялост на личността. Доказателства по делото установиха,че
подсъдимият Д. е осъществил изпълнителното деяние чрез действия –нанасяйки два удара по лицето на К. ,в резултат на
което му причинил двустранна фрактура на долната челюст - в областта на ъгъла
(при 8-ми зъб) вляво и в областта на брадата (при 3-ти зъб) вдясно, както и мекотъканни
контузии на лицето — кръвонасядане и оток в областта на скулата и устата
вдясно, и оток в долночелюстния ъгъл вляво. Тези увреждания
са довели до значително затруднение на дъвченето и говореното , представляват средна телесна
повреда по см. на чл.129,ал.2 НК и са пряка и непосредствена последица от
действията по осъществяване на изпълнителното деяние.
Подсъдимият Д., макар и
непълнолетен е съзнавал свойството и значението на деянието и е бил в състояние
да ръководи постъпките си
СУБЕКТИВНА СТРАНА
От субективна страна деянието е
извършено умишлено .Подсъдимият Д. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието и е искал настъпването на общественоопасните последици, като начина на
осъществяване на последното- удари с юмрук в областта на челюстта , обективират
умисъл да причини именно такова увреждане на К.,което да доведе до трайно
затруднение дъвченето и говореното за продължителен период от време.
Предвид изложеното съдът прие,че
подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.129,ал.1 НК във вр. с
чл.53,ал.1,т.3 НК, призна го за виновен и му наложи наказание.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО
Съдът определи наказанието, съобразно
изискванията на чл.54 НК, като взе предвид вида и пределите, визирани чл.129, ал.1 НК ,имайки предвид редукцията,
предвидена в чл.63,ал.1,т.3 НК, степента на обществена опасност на деянието и
дееца, подбудите за извършване на
престъплението и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Степента
на обществена опасност на деянието
е висока . Съдът направи този извод,
като взе предвид времето,мястото ,начина на извършването му- пред заведение,
демонстрирайки физическо превъзходство.
Степента
на обществена опасност на подсъдимия също е сравнително висока, предвид,че същият е
извършвал и друго посегателство срещу здравето, видно от характеристичната
справка.
Смекчаващи
вината обстоятелства- чистото съдебно минало. Отегчаващи
вината обстоятелства- няма
С оглед
изложеното ,съдът определи наказанието при превес на смекчаващите вината
обстоятелства- шест месеца „лишаване от свобода“
Предвид
размера на наложеното наказание, както и че подсъдимият е неосъждан и е бил
непълнолетен към дата на деянието съдът прие,че са налице предпоставките на
чл.69 във вр. чл.66, ал.1 НК и отложи изтърпяването на наказанието за срок от 3
години.
Съдът счете,че с така наложеното
наказание ще се постигнат целите на същото, визирани в чл.3 НК- да се поправи и
превъзпита подсъдимия , като му се отнеме
възможността да извърши и други престъпления, както и да се въздейства
предупредително и възпитателно и на останалите членове на обществото.
На осн.чл.189,ал.3 НПК,съдът
осъди подсъдимия да заплати и сторените деловодни разноски в размер на 80лв.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Предявеният от граждански иск срещу подсъдимия, за сумата от
10 000лв. за неимуществени
вреди и 1203лв за имуществени такива, е с
правно основание чл.45 ЗЗД, за репариране на причинените му , изразяващи се в претъпени болки и страдания,както
и разходи за лечение, в резултат на горното престъпление. С оглед изложеното
по-горе, безспорно се установи,че подсъдимият умишлено е причинил посочените по-горе увреждания на
гр.ищец, представляващи средна телесна повреда. Предвид на това обстоятелство, съдът счете,че
иска е доказан по основание и съответно основателен, тъй като са налице всички
елементи от състава на чл.45 ЗЗД, като подсъдимият виновно е причинил вреди на
гр.ищец /имуществени и неимуществени/ и следва да ги репарира. Относно размера
на иска съдът, имайки предвид вида , степента на уврежданията на пострадалия ,времето
за възстановяване и претърпените болки и страдания, счете, че сумата от 4000лв.,
е справедливо обезщетение за умишлените неимуществени вреди причинени на К. по см. на
чл.52 ЗЗД,като иска в частта до 10 000лв. се явява завишен.. Относно
имуществените такива, същите се доказани,
установяват се от представените
по делото писмени доказателства в предявения размер-1203лв,в който съдът го
уважи
Съдът осъди подсъдимия да заплати
208,12лв. държавна такса върху уважения размер на иска.
По отношение тезата на защитника,че
обвинението е недоказано, както и доводите за невинност на подсъдимия, съдът е
изложил съображенията си в мотивите и не следва да се повтаря.
По горните съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: