Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 08.05.2019 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на четиринадесети февруари
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело
№ 4643 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 321667 от 24.01.2018 год., постановено
по гр.дело № 73012/2016 г. на СРС, І Г.О., 40 състав, е признато за
установено по искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр.
с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД,
предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
23Б срещу „Е.и.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, че „
Е.и.“ ЕООД дължи на „Т.С.“ ЕАД, вземането за лихви за забава в общ размер на
594,94 лева, от които: 285,52 лв.- мораторна лихва,
начислена върху главница в размер на 963, 36 лева по фактура от м.08.2013 г.,
отразяваща изравнителна сметка за м.07.2012 г. до м.12.2012 г., 279,31 лева- мораторна лихва, начислена върху главница в размер на
1119,49 лв. по фактура от м.08.2013 г., отразяваща изравнителна сметка за
м.01.2013 г. до м.03.2013 г., мораторна лихва в
размер на 23,59 лева, начислена върху главница в размер на 80,84 лева по
фактура от м.08.2013 г., отразяваща изравнителна сметка за периода от м.01.2013
г. до м.03.2013 г., мораторна лихва в размер на 1,06
лева- начислена върху главница в размер на 5,23 лв. по фактура от м.08.2014 г.,
отразяваща изравнителна сметка за м.08.2014 г., мораторна
лихва в размер на 3,93 лв.- начислена върху главница в размер на 245,02 лева по
фактура от м.08.2015 г., отразяваща изравнителна сметка за периода от м.07.2014
г. до м.03.2015 г., мораторна лихва в размер на 16,39
лева по фактура от м.08.2015 г., отразяваща изравнителна сметка за периода
м.04.2015 г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК
по ч.гр.дело № 55080/2016 г. на СРС, 40 състав. С решението на съда е осъдено
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Е.и.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:*** 23Б, разноски по делото в размер на 325 лева, както и
разноски в заповедното производство в размер на 75 лева.
Срещу решението на СРС, 40 с-в е постъпила въззивна жалба от „Е.и.“ ЕООД, ***,
подадена чрез пълномощника адв.Кр.А.,
с
искане същото да бъде отменено изцяло, включително
и в частта на присъдените разноски. Твърди се, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправни разпоредби
на закона, по съображения подробно изложени в жалбата. Предвид изложеното се моли
настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с
което предявения иск да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Въззиваемата страна- ищец „Т.С.“
ЕАД, ***, не взема становище по подадената въззивна
жалба.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд,
като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява
така както е изложена от първоинстанционния
съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на
чл.266
от ГПК, които да
променят така приетата за установена
от първоинстанционния
съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва
да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните
за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането
на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Въззивната жалба
е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва
да се разгледа
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При
постановяването му е допуснато нарушение на материалноправни
норми на закона. В процесния случай, при
постановяването му неправилно е приложен материалния закон. С оглед на което
същото се явява по същество неправилно. Изводите на съда не са обосновани с
оглед данните по делото. Доводите изложени в жалбата, относно неправилност на обжалваното
решение са изцяло основателни. Във връзка с изложените във въззивната
жалба доводи, съдът приема за установено следното:
Предмет на разглеждане в настоящето
производство е предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В процесния случай претенцията
на ищеца се основава на твърденията в исковата молба за липса на сключен писмен
договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника,
каквито са наведени и в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по
чл.410 от ГПК.
Неизпълнението на едно парично задължение е
винаги забавено, като кредиторът би могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение. Съгласно общото правило на чл. 86,
ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Правилото на чл. 86 ЗЗД се прилага без да се провежда разграничение
между юридическите факти, които пораждат неизпълнение на паричното задължение -
непозволено увреждане, сделка и пр. Когато задължението е срочно, длъжникът
изпада в забава след изтичане на срока, а когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен от кредитора,
съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг,
изпадането на длъжника в забава – че е поканен да плати и размера на
обезщетението за забава. За заплащане на стойността на доставена топлинна
енергия в имота на ответника при неоснователно обогатяване липсва предвиден
срок, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг.
чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.
В
настоящия случай, ищецът не е ангажирал доказателства по делото, че ответникът
е поканен да заплати стойността на доставената топлинна енергия, дължима за
исковия период от време. С оглед на което при липса на безспорни доказателства,
че ответникът е поканен да заплати на ищеца стойността на доставената топлинна
енергия, съдът приема, че същият не е изпаднал в забава и не дължи заплащане на
обезщетение за забава. В тази връзка предявения иск с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
При така
изложените съображения и поради несъвпадане на приетите от двете инстанции
изводи по съществото на спора, първоинстанционното
решение, като неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени
изцяло,
включително и в частта относно разноските, като постановено в нарушение на
материалния закон и вместо това следва да бъде постановено ново
решение, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция.
При този изход на спора, при липса на
направено искане с въззивната жалба за присъждане на
направени разноски по делото, на въззивника- ответник
разноски не следва да бъдат присъждани. С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна- ищец, разноски за въззивното
производство не се дължат.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 321667 от 24.01.2018 год., постановено по гр.дело № 73012/2016 г. на СРС, І Г.О., 40 състав и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Т. С.” ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** 23Б срещу „Е.И.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр.
чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че „ Е.И.“ ЕООД, ***,
дължи на „ Т..С“ ЕАД, ***,
вземане за лихви за забава в общ
размер на 594,94 лева, от които: 285,52 лв.- мораторна
лихва, начислена върху главница в размер на 963, 36 лева по фактура от
м.08.2013 г., отразяваща изравнителна сметка за м.07.2012 г. до м.12.2012 г.,
279,31 лева- мораторна лихва, начислена върху
главница в размер на 1119,49 лв. по фактура от м.08.2013 г., отразяваща
изравнителна сметка за м.01.2013 г. до м.03.2013 г., мораторна
лихва в размер на 23,59 лева, начислена върху главница в размер на 80,84 лева
по фактура от м.08.2013 г., отразяваща изравнителна сметка за периода от
м.01.2013 г. до м.03.2013 г., мораторна лихва в
размер на 1,06 лева- начислена върху главница в размер на 5,23 лв. по фактура
от м.08.2014 г., отразяваща изравнителна сметка за м.08.2014 г., мораторна лихва в размер на 3,93 лв.- начислена върху
главница в размер на 245,02 лева по фактура от м.08.2015 г., отразяваща
изравнителна сметка за периода от м.07.2014 г. до м.03.2015 г., мораторна лихва в размер на 16,39 лева по фактура от
м.08.2015 г., отразяваща изравнителна сметка за периода м.04.2015 г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
55080/2016 г. на СРС, 40 състав, като
неоснователен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.