Р Е Ш Е Н И Е
№
260005
Гр.Оряхово, 25.01.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховският районен съд, в
публично съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:И.КЪНЕВА-САНКОВА
при секретаря Г.Цветкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 265 по описа за 2019 г.,за да се произнесе,
взе предвид следното:
От
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК *********,
със седалище гр. София, п.к.1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе”
159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, представлявано от Л.в., гражданин на Р Чехия и К.к., гражданин
на Р Чехия, чрез пълномощника си АС
„Стоянов, Д. и партньори“ против Х.Р.Г., с ЕГН **********,***,с ИТН
300234368723, е предявен иск за приемане за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 298.88 лв. / двеста деветдесет и осем лева и осемдесет и осем ст./,
от които сумата от 265.26 лв. /двеста шестдесет и пет лева и двадесет и шест
ст./ - главница за използвана и незаплатена ел.енергия за периода от 13.04.2017
г. до 11.09.2017 г., лихва за забава за
периода от 17.06.2017г. до 09.11.2018г. в размер на 33.62 лв. /тридесет и три лева и шестдесет и две ст./, ведно със
законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.11.2018 г.
/видно от пощенското клеймо/ до изплащане на задължението, както и сумата от 25.00 лв. / двадесет и пет лева и нула
ст./ държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 58.00 лева / петдесет и осем лева и
нула ст./, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 525/23.11.2018 г. по ч.гр.д. № 445/2018 г. на РС Оряхово.
Претендират
се и направените съдебно-деловодни разноски в настоящето производство.
В подкрепа на иска са представени и
приети писмени доказателства.
Прието е ч.гр.д.№ 775/2018
г. на ОРС.
В
срока за отговор по чл.131 ГПК,
от назначения на ответника особен
представител- адв. Г.С., е постъпил писмен такъв. В отговора се оспорва изцяло иска както по
отношение процесуалното основание, процесуалната легитимация, материалното
основание, така и по размер.
Предявеният иск e с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК и има за предмет
да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410
от ГПК.
В с.з. за ищеца не се явява. От пълномощника на същите адв. Р.Д. е
депозирана молба,с която поддържа изцяло предявеният иск.
В откритото съдебно заседание, особения
представител на ответника адв. Г.С.-***,се явява лично и оспорва иска по
отношение на процесуалното основание,процесуалната легитимация и материалното
основание.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
По
ч.гр.д. № 775/2018 г. по описа на Районен съд Оряхово, е издадена на осн.чл.410 ГПК Заповед за изпълнение № 525/23.11.2018 г. в полза на заявителя – настоящ
ищец, против ответника Х.Р.Г. с постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН:**********, за
сумата от 265.26 лева / двеста
шестдесет и пет лева и двадесет и шест стотинки / - главница за доставена и
потребена ел.енергия за периода от 13.04.2017г. до 11.09.2017г. от абонат с
клиентски №300234368723, мораторна лихва за периода от 17.06.2017г. до
09.11.2018г. в размер на 33.62 лева
/ тридесет и три лева и шестдесет и две стотинки /, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 19.11.2018г. / видно от пощенското клеймо / до
изплащане на задължението, както и сумата от 25.00 лева / двадесет и пет лева и нула стотинки / държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 58.00
лева / петдесет и осем лева и нула стотинки /.
На длъжника е изпратена Заповед за изпълнение
№ 525/23.11.2018 г. по
ч.гр.д. № 775/2018 г. на РС Оряхово. Същият не е открит на постоянния си адрес,
като Заповедта е връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47 ал.5 ГПК на 15.02.2019
г. и същият не се е явил в двуседмичен срок, за да му бъде връчена издадената
заповед, а от приложената по делото справка от НАП е видно, че същият няма
действащ регистриран трудов договор.
С оглед нормата на
чл.415 ал.2, вр.ал.1, т.2 ГПК, на Заявителя е указано, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата
държавна такса.
Искът
на Заявителя, основан на чл.415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок.
От представената по делото справка за
консумация на клиент се установява, че дружеството-ищец е доставило на
ответника Х.Р.Г. електрическа енергия за периода от 13.04.2017 г. д о
11.09.2017 г., на основание на което ищецът е издал съответните фактури – -фактура
№ *********/23.05.2017 г. на стойност 70.80 лв., за периода 13.04.2017 г. –
12.05.2017 г;-фактура № *********/21.06.2017 г., на стойност 62.38 г., за
периода 13.05.2017 г.- 12.06.2017
г.;-фактура № *********/22.08.2017 г., на стойност 55.099 лв., за
периода 13.07.2017 г. – 11.08.2017 г.;-фактура № *********/20.07.2017 г., на
стойност 58.26 лв., за периода 13.06.2017 г.-12.07.2017 г.;-фактура №
*********/21.09.2017 г. на стойност 17.83 лв., за периода 12.08.2017
г.-11.09.2017 г., които не са заплатени от титуляра по партидата - Х.Р.Г..
Съгласно
действащото законодателство, ищецът е начислил и лихва за процесния период
както следва:-9.89 лв. за периода 17.06.2017 г.до 09.11.2018 г. за фактура №
*********/23.05.2017 г.;-8.17 лв. за периода 18.07.2017 г. до 09.11.2018 г.
за фактура № *********/21.06.2017 г.
;-6.47 лв. за периода 16.09.2017 г. до 09.11.2018 г. по фактура №
*********/22.08.2017 г., -7.21 лв. за периода 15.08.2017 г. до 09.11.2018 г. по
фактура № *********/20.07.2017 г.;-1.88 лв. за периода 17.10.2017 г. до
09.11.2018 г. за фактура № *********/21.09.2017 г.
Ищеца
сочи, че общата стойност на непогасеното задължение на ответника е в размер на
265.26 лв.-главница по неплатени фактури и 33.62 лв. законна лихва за забава,
считано от 17.06.2017 г. до 09.11.2018 г.
При така установеното се налагат следните
правни изводи:
Предявеният иск с
правно основание чл.415, ал.1 от ГПК има за предмет да се установи
съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК. За успешното
провеждане на установителния иск, в
тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение.
Общото правило при облигационните искове е,
че ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на
вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си - респ.-
недължимост или факта на плащането. Въз основа на представените доказателства
от ищеца съдът приема за доказано изпълнението на договора от страна на ищеца.
Поради това, съдът намира, че ищецът е доказал качеството си на кредитор по
договора, както и обстоятелството, че има ликвидно /установено по основание и
размер/ и изискуемо вземане спрямо длъжника. Ответникът не ангажира
доказателства във връзка със възраженията си, че е платил процесната сума.
От приложените от ищеца с исковата молба писмени
доказателства се установява, че
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ "АД се е намирало в облигационни правоотношения с ответника
по настоящото производство, регулирани от Общи условия на
договорите за продажба на електрическа
енергия. Общите условия на„ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ "АД , са общоизвестни, публикувани са в
редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката
обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното
им приемане от страна на
потребителя. Съобразно Общите условия ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за
периода 13.04.2017 г. до 11.09.2017 г. към ответника. Последният обаче не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел.енергия
по издадените от ищеца фактури, а именно фактура № **********/20.10.2017
г. за консумирана ел.енергия за периода от 13.09.2017 г., до 13.10.2017 г. за
сумата от 48.08 лв.; фактура № **********/21.11.2017 г. за консумирана
ел.енергия за периода от 14.10.2017 г. до 13.11.2017 г. за сумата от 45.11 лв.,
фактура № **********/19.12.2017 г., за консумирана ел.енергия за периода от
14.11.2017 г. до 14.12.2017 г. за сумата от 111.71 лв., фактура №
**********/20.01.2018 г. за консумирана ел.енергия за периода от 15.12.2017 г.
до 13.01.2018 г. за сумата от 101.08 лв. и фактура № **********/20.02.2018 г.
за консумирана ел.енергия за периода от 14.01.2018 г. до 13.02.2018 г., за
сумата от 247.04 лв. които не са заплатени от титуляра по партидата - ответницата Цветелина И. Георгиева.
Ищецът е доставчик на електрическа
енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към
Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006 г. Задължението
на ответника за посочения в исковата молба размер е станало изискуемо,
тъй като в полза на абоната е предоставен 10-дневен
срок за плащане на задълженията за консумираната ел. енергия. В същия период
вземането е ликвидно и изискуемо, но с изтичане на срока то
става годно за принудително изпълнение, като
неполучаване на съобщението от страна на абоната не
освобождава последния от задължението да заплати дължимите суми в срок / чл. 19,ал.8
от Общите условия /.
Съдът
намира, че претенцията за лихви за забава е основателна и доказана. Тази
претенция е за акцесорно задължение, спрямо главното задължение и съобразно
уважаването на главния иск, следва да бъде уважена и претенцията за лихви. След
изтичане на падежа, ответникът –
длъжник, съгласно чл.84, ал.І от ЗЗД е изпаднал в забава за сумите на месечните
задължения и същия дължи обезщетение, съобразно чл.86 от ЗЗД.
При
този изход на спора ответника дължи на ищеца, съобр. чл. 78 ал.1 ГПК и
направените разноски както в заповедното
производство, за който вече е издадена Заповедта, така и разноските за
производството по общия исков ред установени с писмени доказателства – в
заповедното производство за платена д.т. в размер на 25.00 лева и 58.00 лева
заплатено адвокатско възнаграждение и в настоящото производство в общ размер
н 421.00 лв., от които заплатена
държавна такса от 25.00 лв., 87.00 лв. адвокатско възнаграждение и 300.00 лв.
възнаграждение за особен представител.
Мотивиран от горното,
Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Х.Р.Г., с ЕГН **********,***,с ИТН 300234368723, че дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, с
ЕИК *********, със седалище гр. София,
п.к.1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе” 159, бл. Бенч Марк, Бизнес
център, представлявано от Л.в.,
гражданин на Р Чехия и К.к., гражданин на Р Чехия, чрез пълномощника си АС „Стоянов, Д. и
партньори“, сумата от 298.88 лв. /
двеста деветдесет и осем лева и осемдесет и осем ст./, от които сумата от
265.26 лв. /двеста шестдесет и пет лева и двадесет и шест ст./ - главница за
използвана и незаплатена ел.енергия за периода от 13.04.2017 г. до 11.09.2017
г., лихва за забава за периода от
17.06.2017г. до 09.11.2018г. в размер на 33.62
лв. /тридесет и три лева и шестдесет и две ст./, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 19.11.2018 г. /видно от пощенското клеймо/ до
изплащане на задължението, както и сумата от 25.00 лв. / двадесет и пет лева и нула ст./ държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 58.00
лева / петдесет и осем лева и нула ст./, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 525/23.11.2018 г. по
ч.гр.д. № 445/2018 г. на РС Оряхово.
ОСЪЖДА
Х.Р.Г., с ЕГН **********,***,с
ИТН 300234368723, да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК *********, със седалище гр. София, сумата от 412.00 лв. /четиристотин и дванадесет
лева и нула ст./ сторени деловодни разноски
в исковото производство, от които 25.00 лв., 87.00 лв. адвокатско
възнаграждение и 300.00 лв. възнаграждение за особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред
Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: