№ 893
гр. С.З., 27.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
частно гражданско дело № 20225500500447 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от Граждански процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по частна жалба, подадена от „А*Б.“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. С., **, район *********
представлявано от А.В.Д.- Главен изпълнителен директор и М.М.-
Изпълнителен директор чрез Л.Р.- адвокат против Разпореждане от
24.06.2022 г. по ч. гр. д. № 20225530102576/2022 г. по описа на PC- С.З., 12-ти
състав, с което е отхвърлено заявлението на „А*Б.“ ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за 283.05 лева неустойки по същество
за предсрочно прекратяване на договор М5892783/06.01.2018 г. за мобилни
услуги, с 53.55 лева мораторна лихва от 10.08.2020 г. до 21.06.2022 г. и
законна лихва върху тези неустойки от 22.06.2022 г. до изплащането им,
както и разноските по делото, срещу длъжника „Л.“ ООД.
Твърди се, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, т.к. е
постановено в противоречие с материалния закон.
Претендира се отмяната му и постановяването на съдебен акт, с който
се разпореди издаването на заповед за изпълнение за това вземане и да се
присъдят разноски.
Препис от частната жалба не се връчва на насрещната страна.
След преценка на становищата на страните и като взе предвид
доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „А*Б.“ ЕАД за издаване на заповед за
1
изпълнение по чл. 410 ГПК за 283.05 лева неустойки по същество за
предсрочно прекратяване на договор М5892783/06.01.2018 г. за мобилни
услуги, с 53.55 лева мораторна лихва от 10.08.2020 г. до 21.06.2022 г. и
законна лихва върху същите неустойки от 22.06.2022 г. до изплащането им,
както и разноските по делото, срещу длъжника „Л.“ ООД.
Заявителят е посочил, че вземането му произтича от сключен между
„А*Б.“ ЕАД – гр.С. срещу „Л.“ ООД – гр.С.З. договор за електронни
съобщителни услуги.
Договорът бил прекратен едностранно от мобилния оператор считано
от 09.08.2020г. поради неизпълнение на задълженията на абоната за
заплащане на използваните мобилни услуги на осн. т.54.12 от Общите
условия за взаимоотношенията между „А*Б.“ ЕАД и абонатите и
потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на А*Б.“ ЕАД,
съгласно които договорът на абоната се считал за прекратен едностранно от
страна на А1 в случай, че забавата продължи повече от 124 дена. Неустойката
била определена, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане
на посочения в договора срок за всеки мобилен номер и в случая възлизала
на обща стойност 283.05 лв.
С обжалваното разпореждане съдът е приел, че посочените договорни
неустойки излизат извън присъщите им обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, като още към момента на сключване на процесния
договор за мобилни услуги създават възможност за несправедливо
обогатяване на кредитора, накърняващо добрите нрави и обуславящо
нищожността им на това основание по чл. 26, ал. 1, пр. 3 и ал. 4 ЗЗД. Поради
това е приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК за същите, не може да бъде уважено, а заявлението за издаването й
следва да бъде отхвърлено на това основание, включително и за
претендираните с него за забава в плащането им мораторни и законни лихви,
защото са акцесорни/зависими/обусловени от първите (чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК).
При така установените факти съдът направи следните правни
изводи:
Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.275, ал.2
от ГПК и разпоредбите на закона към които той препраща, и е допустима, т.к.
е подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения по закон срок
за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.1 т.2 от ГПК съдът може да откаже
да издаде заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или на
добрите нрави.
2
Както е прието в съдебната практика неустойката е проявление на
принципа на автономия на волята в частното право, а с нея страните уговарят
предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната
страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се
доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Автономията на
волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в
частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите
нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не
са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като
общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи
служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес, а условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и
от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай
към момента на сключване на договора, а не към последващ момент. Единият
от възможните критерии за извършването на тази преценка представлява
съпоставянето на вида на уговорената неустойка (компенсаторна или
мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за
незначителна негова част. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В случая уговорената с ОУ към договора за електронни съобщителни услуги
и устройство на изплащане е компенсаторна по своя характер и за нейното
възникване вида на неизпълнение на задължението от страна на потребителя е
без значение. Предвид, че договорът за мобилни услуги е договор за
периодично изпълнение, то развалянето му има действие само занапред, а по
силата на чл.88, ал.1, изр.ІІ – ро от ЗЗД кредиторът има право на обезщетение
за вредите от неизпълнението, т.е. неустойката може да обезщетява само
такива вреди.
В процесния случай обаче клаузата за неустойка е уговорена не като
обезщетение за вредите от неизпълнението на договора, а като обезщетение
за вредите от развалянето му. Уговорена по този начин тя противоречи на
принципа на справедливостта, т.к. съгласно посочените в заявлението
обстоятелства според чл.54.12 от ОУ във връзка с разпоредбите на договора,
3
при неплащане на дължими суми след изтичане на срока за плащане
договорът с абоната се счита за еднократно прекратен по вина на абоната, а
по своята същност това едностранно прекратяване от страна на мобилния
оператор съставлява разваляне на договора по смисъла на чл.87 от ЗЗД.
Правото на разваляне на договора поради неизпълнение от страна на абоната
представлява потестативно право на мобилния оператор, който по своя
преценка може да се освободи от своите задължения по договора за
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане и въпреки това
да претендира заплащане на стандартните месечни абонаменти от датата на
прекратяването на договора до датата, до която същият е бил сключен. По
този начин необосновано би се достигнало до неоснователно обогатяване на
мобилния оператор, т.к. от една страна по свое усмотрение той ще се
освободи от облигационната си обвързаност за останалия срок на договора да
предоставя електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, а от
друга – ще има право да получи освен обезщетение за вредите от
неизпълнението наред с него и обезщетение под формата на неустойка, за
това, че е развалил договора. Това обуславя извода, че единствената цел, за
която е уговорена процесната неустойка, излиза извън присъщите й функции,
поради което тя се явява нищожна поради противоречието й с добрите нрави.
С оглед на изложените съображения въззивният съд намира
оплакванията в жалбата на частния жалбоподател за постановяване на
първоинстанционното разпореждане в противоречие с материалния закон за
неоснователни. Неоснователно е и оплакването, че заповедният съд не е
съобразил задължителна съдебна практика, обективирана в решението по
дело С-295/2017 г. на СЕС, т.к. същата касае третирането на неустойките по
прекратени договори за мобилни услуги като облагаеми доставки по ДДС.
Обжалваното разпореждане се преценява за правилно, поради което
следва да бъде потвърдено.
По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271,
ал.1 пр.І-во от ГПК Старозагорски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3845/24.06.2022 г. по ч.гр.д.№
2576/2022 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е отхвърлено
заявлението на „А*Б.“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК за 283.05 лева неустойки по същество за предсрочно прекратяване на
договор М5892783/06.01.2018 г. за мобилни услуги, с 53.55 лева мораторна
лихва от 10.08.2020 г. до 21.06.2022 г. и законна лихва върху тези неустойки
от 22.06.2022 г. до изплащането им, както и разноските по делото, срещу
4
длъжника „Л.“ ООД.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5