Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1498/11.04.2011г., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТ И ПЕТИ състав, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди и единадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО КОЙЧЕВ
при участието на секретаря О.Ж. като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 13830 по описа на ВРС за 2010г., за да се произнесе взе
предвид следното :
Предявен е иск
с правно основание чл. 49 от СК.
Предявени са обективно кумулативно съединени
брачни и небрачни искове от И.Х. срещу Г.Х.. В ИМ ищецът твърди че с
ответницата са сключили гр.брак на **.**.****г. в гр. Варна и че от брака нямат
родени деца; твърди се че бракът от самото начало е съпътстван от проблеми и
конфликти породени от различни причини, като неразбирателството между тях се е
задълбочило, въпреки опитите на ищецът да прояви разбиране по отношение
проблемите на ответницата. Моли съда да постанови решение с което да се
прекрати сключения между страните брак, поради наличие на дълбоко и непоправимо
разстройство на брака изключително по вина на ответницата; да постанови след
прекратяване на брака да носи предбрачното фамилно име А., претендират се разноските
по делото. Предявените искове намират своето отражение в нормите на чл. 49 от СК и чл. 53 от СК.
Съдът като взе представените по делото писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното :
Видно от
представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак страните са
сключили граждански брак на **.**.****г. в гр.Варна.
По делото са
ангажирани гласни доказателства свидетелските показания на свидетелите А. И. и М.
Д. дадени като непосредствени впечатления от които се установява, че страните
са женени от ****г., като отношенията между тях не се развиват добре – бракът
между страните не върви, но не е имало конфликти на които да са ставали
свидетели; твърдят че ответницата работи в чужбина и няма желание да се събере да живее с ищецът
и са разделени от около 1 година.
Съдът счита,
че иска за разтрогването на брака е основателен и следва да се уважи. Безспорно
бракът между страните не е протекъл хармонично и безконфликтно. Двамата имат
различни виждания относно ролята на брака, не живеят заедно. Единственото
основание за развод по СК е дълбокото и непоправимо разстройство на брака. В
Постановление № 10/03.11.1971г. на Пленума на ВС са дадени легални определения
на посочените по-горе понятия, а именно дълбоко е разстройството което е довело
до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение и доверие
между брачните партньори, а непоправимо е разстройството което не може да се
преодолее. Видно е от доказателствата по делото че страните са разделени, като
брачната връзка между тях е прекъсната изцяло. Двамата съпрузи не изпитват
чувства на уважение и обич един към друг, което води до наличие на признака
дълбокост на разстройството. Съдът счита, обаче че по делото не бяха представине доказателства
водещи до извода че отвитницата с поведението ими изцяло вина за разтрогване на
брака и последния следва да се прекрати по вина и на двамата съпрузи.
Следва
ответницата след развода да носи предбрачното си фамилно име А..
По силата на
разпоредбата на чл. 329 разноските следва да се възложат на двамата съпрузи по
20.00лв. окончателна такса за развода.
Следва да се
осъди ответницата зда заплати на ищецът разнонките за адвокатско възнаграждение
в размер на 400.00лв., на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданският брак,
сключен между И.С.Х., ЕГН ********** и Г.А.А., ЕГН ********** скючен на **.**.****г. с акт № ** пред длъжностното лице по
гражданско състояние на гр. Варна, поради ДЪЛБОКО
И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО, на основание чл. 49 от СК.
ОБЯВЯВА на основание чл. 99 ал.3 от СК,
че ВИНА за настъпилото разстройство
имат И ДВЕТЕ СТРАНИ.
ПОСТАНОВЯВА ответницата след развода да
носи предбарчаното си фамилно име А..
ОСЪЖДА Г.А.А., ЕГН ********** да
заплати на И.С.Х., ЕГН ********** сума в размер на 400.00лв. /четиристотин/, разноски
по делото за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
И.С.Х., ЕГН ********** и Г.А.А., ЕГН ********** да заплатят по сметка на ВРС
сума в размер на по 20.00лв. /двадесет/ окончателна д.т. по иска за развод и по 5.00лв.
за издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС
в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :