О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
10.11.2022 |
град |
Кърджали |
|||
|
|
||||||||
|
Кърджалийският |
административен
съд |
състав |
|
|||||
|
|
||||||||
|
На |
10.11. |
година |
2022 |
|||||
|
|
||||||||
|
В |
закрито |
заседание
и следния състав: |
||||||
|
|
||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
|||||||
|
|
||||||||
|
|
|
|||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
||||||
|
|
||||||||
|
административно
дело |
номер |
486 |
по описа за |
2022 |
година |
|||
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.197 – чл.202 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл.56, ал.4 и във
вр. с чл.27, ал.2, т.1 от АПК.
Образувано е по жалба от С.М.М., с ЕГН **********, с посочен в жалбата адрес: ***, подадена
чрез адв.Д.И. от АК – ***, с посочен адрес за
призоваване и връчване на книжа– ***, против Разпореждане №2113-08-1204#3 от 13.10.2022
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ - Кърджали, с
което, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, Е ПРЕКРАТЕНО административното
производство по Заявление Вх.№2113-08-1204 от 20.07.2022 год. на ТП на НОИ -
Кърджали, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено
от С.М.М. от ***, с ЕГН **********.
Жалбоподателката С.М.М. счита в жалбата, че оспореното
разпореждане е неправилен и незаконосъобразен административен акт, постановен в
противоречие с материалноправни разпоредби и при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Излага съображения за това, като твърди най-напред, че неправилно и
незаконосъобразно административният орган е приел, че са налице предпоставките
на чл.27, ал.2, т.1 от АПК и че заявлението на С.М.М.,
с което е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, е недопустимо и пенсионното производство следва да бъде прекратено,
поради наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт със същия
предмет между същите страни. Сочи, че за да достигне до този извод,
административният орган се е позовал на факта, че е налице влязло в сила
Разпореждане №2113-08-1592#8/13.12.2021
год. на длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от КСО, с което на жалбоподателката е било отказано отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Излага довод, че на основание чл.105, ал.1 от КСО,
правото на пенсия не се погасява по давност и че всяко лице, което твърди, че е
придобило право на пенсия и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила
разпореждане, може да упражни правото по реда на Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж, а длъжностното лице по пенсионно осигуряване има задължение
да разгледа заявлението и да издаде разпореждане по него. Развива довод, че от
съществено значение било обстоятелството, че влязлото в сила Разпореждане
№2113-08-1592#8 от 13.12.2021 год., с което е
отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не поражда права
или задължения за жалбоподателя, за ТП на НОИ или за трети лица и че разпореждането
не е било предмет на съдебен контрол и спорът относно материалното право на
пенсия не е бил разрешен със сила на пресъдено нещо и
че така, въпросът, дали жалбоподателката С.М.М. има право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
по чл.68, ал.3 от КСО, не бил решен и не била налице абсолютна процесуална
пречка за неговото повторно решаване от органа. Твърди, че административното
правоотношение по упражняване и реализиране на правото на пенсия не е
приключило, а правото на жалбоподателя да подаде ново заявление за отпускане на
пенсия не било преклудирано и че по това заявление
компетентното длъжностно лице дължи издаване на административен акт, с който да
се произнесе по пенсионните права на заявителя. Според жалбоподателя, в този
смисъл следвало да се приеме, че влязлото в сила разпореждане, с което не е
признато право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не съставлява
процесуална пречка по смисъла на чл.27, ал.2 от АПК за ново упражняване на
правото и че изричният отказ на административния орган да разгледа по същество
искането за отпускане на пенсия е незаконосъобразен, като се сочи съдебна
практика в този смисъл. С оглед това, жалбоподателката счита, че не е налице твърдяната от
пенсионния орган пречка или абсолютна отрицателна предпоставка за допустимост
на производството, а именно - липса на влязъл в сила административен акт със
същия предмет и страни, като сочи, че съгласно чл.27, ал.2 от АПК,
административният орган е задължен, преди да развие производство за издаване на
административен акт, да установи липсата на влязъл в сила административен акт
със същия предмет и страни, но че в случая административният орган неправилно е
приел, че влязлото в сила разпореждане, с което е отказано отпускането на
пенсия на жалбоподателя, представлява влязъл в сила административен акт със
същия предмет и страни по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК. Счита, че това е
така, тъй като се касае за индивидуален административен акт, с който, както
вече било посочено, не се признават права, а напротив – отказват се, поради
което не можело да се говори за преразглеждане на предмета с влязъл в сила
административен акт. С оглед на гореизложеното счита, че като е прекратил
производството по заявление с Вх.№2113-08-1204/20.07.2022 год.,
административният орган е постановил незаконосъобразен акт, който следва да
бъде отменен, а преписката следва да му бъде върната за разглеждане на
заявлението по същество. С оглед на изложеното, с жалбата моли съда да отмени
Разпореждане №2113-08-1204#3 от 13.10.2022
год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали, с
което е прекратено производството по заявлението на жалбоподателя за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с Вх.№2113-08-1204/20.07.2022
год., като неправилно и незаконосъобразно, а преписката да бъде изпратена на
административния орган за продължаване на административно-производствените
действия във връзка с това заявление. С жалбата се моли също така, да бъдат присъдени
в полза на жалбоподателката направените разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Така подадената жалба чрез ТП на НОИ –
Кърджали, до Административен съд – Кърджали, е изпратена на съда със
съпроводително писмо с Изх.№1012-08-812#3 от 31.10.2022 год., като към същата е
приложена в заверен препис административната преписка по издаване на оспореното
разпореждане, постъпили в Административен съд – Кърджали с Вх.№2702 на 31.10.2022
година.
Към изпратената в съда административна преписка
е приложено и писмено становище от З. Б. - старши юрисконсулт в ТП на НОИ -
Кърджали, упълномощена с пълномощно №1039-08-2 от 08.03.2022 год. от
ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали, относно подадената
жалба от С.М.М., с ЕГН **********, с посочен в
жалбата адрес: ***, срещу Разпореждане №2113-08-1204#3 от 13.10.2022 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали. В становището се
твърди, че така подадената жалба е неоснователна, като са развити подробни
доводи и съображения в подкрепа на обжалваното Разпореждане №2113-08-1204#3 от
13.10.2022 год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ -
град Кърджали, с което е прекратено производството по заявлението с
Вх.№2113-08-1204/20.07.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали, за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от С.М.М.,
с ЕГН **********, с посочен в жалбата адрес: ***. В становището моли съда, като
има предвид изложеното в него и като се съобрази с актуалната практика на
Върховния административен съд/с цитирани в становището съдебни определения/, да
постанови определение, с което да отхвърли жалбата на С.М.М.,
като неоснователна. В становището моли за присъждане и на юрисконсултско
възнаграждение.
Административният
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
По допустимостта на жалбата:
В разпоредбата на чл.117, ал.1 от е направено изчерпателно посочване на
разпорежданията, по които ръководителят на териториалното поделение на НОИ е овластен да се произнесе при подадена жалба по
административен ред, в съответствие с правомощията си, дадени му с разпоредбата
на чл.117, ал.3 от . В конкретната
хипотеза, процесното разпореждане не попада в кръга
на разпорежданията, посочени по-горе, които задължително следва да бъдат
контролирани по специалния ред за осъществяване на административния контрол,
който е предвиден в разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО. При това положение обжалваното разпореждане подлежи на
съдебен контрол по правилото на чл.56, ал.4 от АПК и съответно по реда на чл.197
и следв. от АПК, тъй като с него се прегражда
развитието на административното производство по подаденото заявление за
отпускане на лична пенсия за ОСВ, поради което постановеният отказ да се издаде
индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол по реда на чл.197
от АПК. Съгласно тази норма, изричният отказ на административния орган да
разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или
общ административен акт може да се обжалва чрез него пред съда от лицето,
направило искането, в 14 /четиринадесет/-дневен срок от съобщаването му.
В настоящия случай, в оспореното разпореждане
също е указано, че може да бъде обжалвано по реда на глава Х раздел IV от АПК/чл.197 и следв. от АПК/, в 14/четиринадесет/-дневен срок от получаването му, чрез ТП на НОИ -
Кърджали, пред Административен съд - Кърджали.
Оспореното Разпореждане №2113-08-1204#3 от 13.10.2022
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ – Кърджали, е
получено на адреса на жалбоподателката М., лично от
нея и срещу подпис, на датата 21.10.2022 год., видно от приложеното по преписката
известие за доставяне, Обр.243, с баркод
ИД *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.16/. Жалбата против това разпореждане е подадена на 26.10.2022
год. чрез ТП на НОИ – Кърджали, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана
в деловодството на ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№1012-08-812 от 26.10.2022 год.,
видно от положения на същата и попълнен щемпел/л.7/. От това следва, че жалбата е
подадена на 5-ия/петия/ ден след получаване на
разпореждането от жалбоподателката, с което е спазен законоустановения 14-дневен срок за обжалване, изрично
указан и в самото разпореждане. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба
е допустима - подадена е в срок, по предвидения в закона ред, в предвидената от
закона писмена форма, с необходимото съдържание и от лице - надлежна страна,
която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и
която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Като прецени
събраните и приложени по административната преписка писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление с
Вх.№2113-08-2366 от 10.12.2019 год на ТП на НОИ – Кърджали/л.65-л.66/, жалбоподателката С.М.М.,***, с ЕГН **********, е поискала отпускането на
пенсия за ОСВ по реда на чл.68, ал.3 от КСО, като е представила набор от
документи, удостоверяващи осигурителен стаж.
По това производство, образувано по повод посоченото заявление, е постановено Разпореждане №2140-08-168
от 08.04.2020 год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ – Кърджали/л.51/, с
което, на жалбоподателката е отказано отпускането на искана лична пенсия за
ОСВ. Отказът е постановен поради липсата
на изискуемия се действителен осигурителен стаж, а именно – най-малко 15 години
действителен осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО. С
това разпореждане е зачетен действителен осигурителен стаж от 14 години, 04
месеца и 09 дни, като не са зачетени за такъв действителен осигурителен стаж
периодите на майчинство, с обща продължителност от 2 години и 02 месеца. В това
разпореждане е изложен мотив, че периодите на майчинство, въпреки че се зачитат
за осигурителен стаж, не следва да се зачитат за действителен такъв по смисъла
на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО. Поради горното е прието
от пенсионния орган при ТП на НОИ - Кърджали, че жалбоподателката
С.М.М. няма 15 години действителен осигурителен стаж,
поради което й е било отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст.
Това разпореждане е било
получено от упълномощено от жалбоподателката лице, на датата 24.04.2020 год., видно
от приложеното по преписката известие за доставяне, обр.243, с баркод ИД *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.50/, като против същото не е била
подадена жалба в едномесечния срок по чл.117, ал.2, т.1 от КСО, указан и в самото
разпореждане и така, същото е влязло в законна сила на 25.05.2020 година.
С последващо
Заявление с Вх.№2113-08-1592 от 19.10.2021 год. до директора на ТП на НОИ –
Кърджали/л.47-л.48/, жалбоподателката С.М.М.,***, с ЕГН **********, отново е поискала отпускането на лична пенсия за ОСВ
по реда на чл.68, ал.3 от КСО, като към заявлението не е представила никакви други
или нови документи, за придобит осигурителен стаж. По това производство, образувано по повод посоченото
заявление, е
постановено Разпореждане №2113-08-1592#8 от 13.12.2021 год. ръководител „Пенсионно осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ
– Кърджали/л.36/, с което, на жалбоподателката
отново е отказано отпускането на искана лична пенсия за ОСВ, като и този отказ
е постановен поради липсата на изискуемия
се действителен осигурителен стаж, а именно – най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО. С това
разпореждане е зачетен действителен осигурителен стаж от 14 години, 06 месеца и
28 дни/т.е. с два месеца и 17 дни повече, отколкото с предходното разпореждане/,
като отново не са зачетени за такъв действителен осигурителен стаж периодите на
майчинство, с обща продължителност от 2 години и 02 месеца. В това
разпореждане, както и в предходното, е изложен мотив, че периодите на майчинство,
въпреки че се зачитат за осигурителен стаж, не следва да се зачитат за
действителен такъв по смисъла на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на
КСО. Поради горното е прието от пенсионния орган при ТП на НОИ - Кърджали, че жалбоподателката С.М.М. няма 15
години действителен осигурителен стаж, поради което и отново й е било отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Това разпореждане е
било получено лично от жалбоподателката С.М.М., на датата 31.12.2021 год., видно от приложеното по преписката известие
за доставяне, обр.243, с баркод ИД *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.35/, като против същото не е била
подадена жалба в едномесечния срок по чл.117, ал.2, т.1 от КСО, указан и в
самото разпореждане и така, същото е влязло в законна сила на 01.02.2022
година.
Жалбоподателката С.М.М.,***, с ЕГН **********, е подала и последващо, трето
поред, Заявление с Вх.№2113-08-130 от 07.02.2022 год., до директора на ТП на
НОИ – Кърджали/л.32-л.33/, с което отново е поискала отпускането на
лична пенсия за ОСВ по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО, като към заявлението не е
представила никакви други или нови документи, за придобит осигурителен стаж.
По повод това
заявление е издадено Разпореждане №2113-08-130#3 от 23.05.2022 год. на
ръководителя по „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали/л.23/, с което, заявлението на
жалбоподателката С.М.М., с Вх.№2113-08-130 от 07.02.2022
год. на ТП на НОИ - Кърджали, е оставено без разглеждане, на основание чл.27,
ал.2, т.1 от АПК и е прекратено производството по това заявление.
Административният орган в мотивите е описал фактите, касаещи издаденото
предходно Разпореждане №2113-08-1592#8 от 13.12.2021 год. и приетото в мотивите
на същото, с което на жалбоподателката е отказано отпускането на лична пенсия
за ОСВ, като е посочил, че това предходно разпореждане е влязло в законна сила
на 01.02.2022 год. В мотивите е посочено също, че към така подаденото ново
заявление не са представени никакви нови документи за осигурителен стаж,
представляващи нови писмени доказателства по инициираното административно
производство от заявителя и не са налични данни за нови факти и обстоятелства, влияещи върху
правото на пенсия, като е налице само промяна във възрастта, която не оказва
влияние върху правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО. Поради това е прието, че
заявлението на С.М.М. е недопустимо и пенсионното
производство следва да бъде прекратено, поради наличието на влязъл в сила индивидуален
административен акт със същия предмет между същите страни. С оглед на това и на
основание чл.98, ал.1 от КСО и чл.27, ал.2, т.1 от АПК, административният орган
е прекратил производството по Заявлението с Вх.№2113-08-130 от 07.02.2022 год.
на ТП на НОИ - Кърджали, подадено от С.М.М., с постоянен адрес:***, с ЕГН **********.
Това разпореждане е
било получено лично от жалбоподателката С.М.М., на датата 03.06.2022 год., видно от приложеното по преписката известие
за доставяне, обр.243, с баркод ИД *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.24/, като против същото не е била
подадена жалба в четиринадасетдневния срок от получаването, указан и в самото
разпореждане и така, същото е влязло в законна сила на 18.06.2022 година.
Независимо от това,
жалбоподателката С.М.М.,***,
с ЕГН **********,
е подала и последващо, четвърто поред, заявление с Вх.№2113-08-1204 от 20.07.2022
год., до директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.21-л.22/, с което отново е поискала
отпускането на лична пенсия за ОСВ по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО, като към
заявлението не е представила никакви други или нови документи, за придобит
осигурителен стаж.
По повод това
заявление е издадено и оспореното в настоящото производство Разпореждане
№2113-08-1204#3 от 13.10.2022 год. на ръководителя по „Пенсионно осигуряване”
при ТП на НОИ – Кърджали/л.15/, с което, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, е
прекратено производството по това заявление с Вх.№2113-08-1204 от 20.07.2022
год.
Административният
орган в мотивите е описал фактите, касаещи издаденото предходно Разпореждане
№2113-08-1592#8 от 13.12.2021 год. ръководител
„Пенсионно осигуряване” и приетото в мотивите на същото, с което на жалбоподателката е отказано
отпускането на лична пенсия за ОСВ, като е посочил, че това предходно
разпореждане е влязло в законна сила на 01.02.2022 год. В мотивите са описани и
фактите, касаещи и издаденото предходно Разпореждане №2113-08-130#3 от 23.05.2022
год. ръководител „Пенсионно осигуряване” и приетото в мотивите на
същото разпореждане, с което е било
прекратено производството по подадено последващо
заявление от С.М.М. за отпускане на пенсия по чл.68,
ал.3 от КСО. В мотивите е посочено също, че с ново заявление, постъпило в ТП на НОИ - Кърджали с
Вх.№2113-08-1204/20.07.2022 год., С.М.М. отново иска отпускане на същия вид пенсия, а именно - лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст и че в заявлението същата е декларирала, че по
служебен ред ще бъдат представени удостоверения, обр.УП-13, за периода от
01.01.1973 год. до 31.12.1976 год., както и че на 14.09.2022 год. в отдел
„Пенсии” са постъпили откази за издаване на удостоверения, обр.УП-13, с
Изх.№5506-08-3232#1 от 14.09.2022 год. и Изх.№5506-08-3230#1 от 14.09.2022
год., издадени от сектор „КР на ДОО” при ТП на НОИ - Кърджали. Предвид
изложеното и предвид обстоятелството, че към новото заявление с Вх.№2113-08-1204/20.07.2022
год., за повторна преценка относно право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст е налице само промяна във възрастта, която не оказва влияние върху
правото на пенсия по чл.68, ал.4 от КСО и не са налични допълнителни данни за
положен осигурителен стаж, от административнтия орган е прието, че заявлението
на С.М.М. е недопустимо и пенсионното
производство следва да бъде прекратено, поради наличието на влязъл в сила
индивидуален административен акт със същия предмет между същите страни. С оглед
на това и на основание чл.98, ал.1 от КСО и чл.27, ал.2, т.1 от АПК,
административният орган е прекратил производството по Заявлението с Вх.
№2113-08-1204 от 20.07.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали, подадено от С.М.М., с постоянен адрес:***,
с ЕГН **********.
При така установеното фактическо положение, което
е безспорно, съдът достигна до следните правни изводи:
Както бе обосновано и по-горе в настоящото
изложение, жалбата се явява процесуално допустима, а разгледана по същество,
същата е и основателна.
След извършената на основание чл.168, ал.1 от АПК служебна проверка на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира най-напред, че
оспореното разпореждане е издадено от материално и териториално компетентен
орган. Издаването на разпореждане за отпускане на лична пенсия за ОСВ, респ. на
отказ по същество да бъде отпусната такава, е в правомощията на ръководителя на
пенсионното осигуряване в съответното териториално поделение на НОИ, съгласно чл.98, ал.1, т.1, предл.1/първо/ от КСО, а по аргумент от чл.27, ал.2 от АПК,
в правомощията на същия орган е да извърши и проверката за допустимост на
административното производство на всички основания по последно посочената разпоредба
и съответно, да прекрати административното производство, ако счете, че е налице
някое от тези основания. В случая, Разпореждане №2113-08-1204#3 от 13.10.2022
год. е издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване”/ПО/ в ТП на НОИ – Кърджали.
От изложеното следва, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен по
място, материя и степен административен орган.
На следващо място, Разпореждане №2113-08-1204#3
от 13.10.2022 год. на посочения административен орган е издадено в писмена форма
и съдържа изложение на фактическите обстоятелства, обосновали постановяването
му, както е посочено и правното основание за прекратяване на производството, Предвид
изложеното съдът намира, че не се установяват основания за нищожност на
оспореното разпореждане.
Освен това, разпореждането е надлежно
изпратено и получено от адресата му, за което свидетелства и надлежно
упражненото, в срок, субективно право на жалба срещу това разпореждане.
По отношение на оспорената законосъобразност
на административния акт, съдът намира следното:
В административното производство, свързано с
издаването на индивидуален административен акт, компетентният за това орган
следва да се съобразява с установените в специалния процесуален закон, т.е. в
АПК правила, включително следва да провери предпоставките за допустимостта на
искането за издаването на индивидуалния административен акт. Съгласно чл.27,
ал.2 от АПК, преди да започне производството административния орган
задължително следва да провери за наличието на положителните и липсата на
отрицателните процесуални предпоставки за допустимост на искането за издаването
на съответния индивидуален административен акт, като в тях е включена и липсата
на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, съгласно
новелата на т.1 от ал.2 на чл.27 от АПК.
Съдът обаче намира за неправилни
съображенията на административния орган, въз основа на които всъщност е
оставено без разглеждане подаденото от С.М.М. заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ и е
прекратено производството по същото. На първо място следва да се отбележи, че
независимо от предходно подадените заявления, няма данни, а и твърдения дори,
до настоящия момент на жалбоподателката да е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а и каквато и да е друга
пенсия. Не е спорно, че на 20.07.2022 год., С.М.М. е отправила до пенсионния орган поредно - четвърто в
конкретния случай, заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ, както и че по
предходно такова нейно заявление, от компетентния орган е бил постановен влязъл
в сила отказ, тъй като заявителката, според органа, не е отговаряла на
изискването на чл.68, ал.3 от КСО, т.е. прието е било, че не е имала
изискуемите се съгласно тази норма 15/петнадесет/ години действителен
осигурителен стаж. Независимо от това, настоящият състав счита, че не е налице
сочената от ответника пречка, т.е. абсолютна отрицателна предпоставка, за
допустимостта на производството и за разглеждане на заявлението по същество.
Съгласно чл.27, ал.2, т.1 от АПК, административният орган е задължен, преди да
проведе производство за издаване на административен акт, да установи липсата на
влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. В случая,
ръководителят „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ
– Кърджали неправилно е приел, че влязлото в сила предходно негово Разпореждане
№2113-08-1592#8 от 13.12.2021 год., с което е
отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на жалбоподателката С.М.М. на същото основание, претендирано
и с последващо подаденото заявление, представлява
влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни по смисъла на чл.27,
ал.2, т.1 от АПК.
Във връзка с това, следва да се посочи
следното:
Съгласно чл.105, ал.1 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО), правото на пенсия не се погасява по давност. Така, всяко
лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на което не е отпусната
пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни правото си по реда на
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и да подаде заявление за отпускане
на пенсия, а длъжностното лице по пенсионно осигуряване има задължение да
разгледа заявлението и да издаде разпореждане по него. От съществено значение е
обстоятелството, че влязлото в сила Разпореждане №2113-08-1592#8 от 13.12.2021 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали, с което е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, не поражда права или задължения за жалбоподателката С.М.М.,*** или
за трети лица. Това разпореждане не е било предмет на съдебен контрол и спорът
относно материалното право на пенсия не е бил разрешен със сила на пресъдено нещо. Административното правоотношение по упражняване
и реализиране на правото на пенсия не е приключило, а правото на жалбоподателката С.М.М. да подаде ново заявление за отпускане на пенсия, не е преклудирано. Следва да се отбележи, че са променени материалноправните предпоставки и по това заявление,
компетентното длъжностно лице при ТП на НОИ – Кърджали дължи издаване на
административен акт, с който да се произнесе по пенсионните права на заявителя,
респ. по правото му на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/В т.см. – Определение №9685 от 28.09.2021
год. по адм.дело №8935/2021 год. на ВАС – VI отд.; Определение №11094 от
03.11.2021 год. по адм.дело №10564/2021 год. на ВАС –
VI отд. и мн.други/. Следва да се отбележи, че цитираните две определения
на ВАС, а и много други такива, са постановени по дела, по които страни са били
физически лица, подали заявления за отпускане на лична пенсия за ОСВ, от една
страна и ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали от друга,
по които заявления пенсионният орган не се е произнесъл и е прекратил
производството по тях на същото основание – чл.27, ал.2, т.1 от АПК, т.е. по
идентични административноправни спорове, като и двете
определения, а и много други по повод идентични дела, водени в Административен
съд – Кърджали, са били изпратени своевременно за изпълнение на този
ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали и са получени от
него, поради което последният би следвало да е пределно наясно с възприетото в
тях по такива идентични случаи.
Предвид изложените по-горе съображения,
настоящият съдебен състав намира, че влязлото в сила разпореждане, с което на жалбоподателката С.М.М. не е признато право на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, не съставлява процесуална пречка по смисъла на чл.27, ал.2, т.1
от АПК, за ново упражняване на правото. Разпореждането, с което е обективиран отказ на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали, да разгледа по същество искането за
отпускане на лична пенсия за ОСВ, който отказ имплицитно се съдържа в
обжалваното разпореждане/независимо от
липсата на изричен диспозитив за това, какъвто, по
разбиране на настоящия съдебен състав, би следвало да има/ и с което е
прекратено производството по подаденото заявление, е незаконосъобразен.
Предвид изложеното, обжалваното разпореждане
на ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Кърджали, като неправилно, следва да бъде
отменено, като преписката следва бъде върната на компетентното длъжностно лице
в ТП на НОИ – Кърджали, за разглеждане по същество и произнасяне по заявлението
за отпускане на лична пенсия за ОСВ, с Вх.№2113-08-1204 от 20.07.2022 год. на
ТП на НОИ – Кърджали, подадено от жалбоподателката С.М.М. от ***. Съобразно горното,
независимо от постановения предходен отказ, пенсионният орган следва да извърши
преценка и да се произнесе с разпореждане по същество, с което, при наличие на
съответните материалноправни предпоставки, да отпусне
исканата от заявителя пенсия, а при липса на основание - да постанови
съответния мотивиран отказ за това. При тази нова преценка, по разбиране на
настоящия съдебен състав, пенсионният орган при ТП на НОИ – Кърджали следва
категорично да се съобрази и с трайната и непротиворечива съдебна практика,
както на административните съдилища в страната, така и на Върховния
административен съд, съгласно която, периодите на майчинство се признават за
действителен осигурителен стаж. При това положение, при преценката за
придобиване право на лична пенсия за ОСВ от С.М.М., следва
да бъдат зачетени като такъв действителен осигурителен стаж и периодите на
майчинство, с обща продължителност от 2
години и 02 месеца.
С оглед изхода на спора по настоящото дело,
основателна се явява претенцията на жалбоподателката С.М.М., изразена в подадената жалба
против административния акт, за присъждане на направените по делото разноски,
представляващи изплатено в брой адвокатско възнаграждение, посочено в представения списък на разноските/л.12/, в размер на 350.00/триста и петдесет/ лева, за
осъществена правна защита и съдействие от един адвокат, съгласно представения и
приложен по делото Договор за правна защита и съдействие, без номер, от 24.10.2022
год./л.11-л.12/, ведно с подписано пълномощно към него/л.10/.
Съдът намира за нужно да отбележи, че този размер е съобразен с нормата на
чл.8, ал.2, т.2 (Нова, ДВ, бр.68 от 31.07.2020 г.) от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, съгласно която, минималният размер на
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела по Кодекса за социално осигуряване/КСО/, без
определен материален интерес, каквото е и настоящото дело, е 350.00/триста и
петдесет/ лева. Съдът намира освен това, че в конкретния случай, този размер на
адвокатското възнаграждение е напълно справедлив и адекватен на реално осъществените
по настоящото административно дело правна защита и съдействие.
За дължимите на жалбоподателката
С.М.М.,***, деловодни разноски, сторени в настоящото
производство, следва да бъде осъдена териториалната административна структура
на НОИ, в случая – Териториално поделение на НОИ – град Кърджали, към която
принадлежи административният орган, издал оспорения незаконосъобразен
административен акт.
Водим от горното и на основание чл.200, ал.1, във вр. с
чл.197 и вр. с чл.56, ал.4 от АПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ
Разпореждане №2113-08-1204#3 от 13.10.2022
год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ -
Кърджали, с което, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, е прекратено
административното производство по Заявление с Вх.№2113-08-1204 от 20.07.2022
год. на ТП на НОИ – Кърджали, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст, подадено от С.М.М.,***, с ЕГН **********.
ИЗПРАЩА преписката на ръководител „Пенсионно осигуряване” при
ТП на НОИ – Кърджали, за продължаване на
действията по административното производство и за разглеждане по същество на
Заявление с Вх.№2113-08-1204 от 20.07.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали, за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от С.М.М.,***, с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – град Кърджали – ***,
ДА ЗАПЛАТИ на С.М.М.,***, с ЕГН **********, направени
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, възлизащи в размер на 350.00/триста и петдесет/ лева.
Преписи от
настоящото определение, на основание чл.138, ал.3, във вр.
с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба, пред Върховен административен съд, чрез Административен съд – Кърджали,
при условията на чл.200, ал.2 от АПК, в 7/седем/-дневен срок от съобщаването
или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я: