Решение по гр. дело №26267/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 22755
Дата: 11 декември 2025 г. (в сила от 11 декември 2025 г.)
Съдия: Боряна Стефанова Шомова Ставру
Дело: 20251110126267
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 22755
гр. София, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20251110126267 по описа за 2025 година
Ищецът „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
......., е предявил иск за признаване за установено, че ответникът М. Р. М., ЕГН **********,
адрес гр. София, ............, дължи сумата 512.00 лева, представляваща неплатени вноски по
договор № ......... за продажба на изплащане от 03.07.2018г. за устройство Handset Apple
iPhone X 256GB Silver МАТ 23 - 4 падежирали вноски за период от 09.09.2019 г. до
08.01.2020 г. на стойност 434 лв. и предсрочно изискуеми вноски на стойност 78 лв., ведно
със законна лихва за период от 16.12.2024 г. до изплащане на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 74847/2024 г. на
СРС. Ищецът твърди, че ответникът не изпълнявал задълженията си по договора за
продажба на изплащане на предоставеното устройство в установените срокове, поради което
цената станала предсрочно изискуема и ищецът издал фактура за плащането й, включваща
както падежиралите, така и предсрочно изискуемите вноски. Междувременно ответникът
платил сумата от 301.93 лв., погасявайки главница от две вноски, законната лихва върху нея
и разноските в заповедното производство, релевирайки възражение за погасяване по
давност. Ищецът погасил най-късно формираните задължения, поради което претендира
посочената по-горе като дължима сума. Моли да се уважи иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска
поради погасяване по давност на вземането. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, вр. чл. 205, вр. чл.200 ЗЗД,
по който в тежест на ищеца е да докаже твърдяното облигационно правоотношение, че е
1
изпълнил задълженията си по сключения договор, предоставяйки устройството, размер и
падеж на задълженията, обявяване на предсрочната изискуемост, основания за
спиране/прекъсване на давността.
Безспорни по делото са обстоятелствата относно сключен между страните договор № .........
за продажба на изплащане от 03.07.2018г. за устройство Handset Apple iPhone X 256GB Silver
МАТ 23, предадено на ответника, по който са останали неплатени 4 падежирали вноски за
период от 09.09.2019 г. до 08.01.2020 г. на стойност 434 лв. и 78 лв. за предсрочно изискуеми
вноски.
Следователно, по делото е установено, че между ищеца и ответника е съществувало
соченото в исковата молба облигационно правоотношение по договор за продажба на
изплащане, по силата на което ищецът предоставил на ответника мобилно устройство срещу
задължението за плащане на цената му – разсрочено на първоначална вноска и 23 вноски по
108.50 лв. всяка. Според договора, месечните вноски се отразяват в месечните таксуващи
фактури и се заплащат в сроковете за плащане на сумите по фактурите. Според чл. 12.3 от
договора за продажба на изплащане, при неплащане в срок на две последователни месечни
вноски, всички суми дължими до края на договора стават изискуеми от датата на издаване
на фактура за тези суми. Фактурата се издава на датата определена за издаване на месечните
фактуриращи фактури, след изтичане на 125 дни от спиране на достъпа на купувача до
мрежата, като договорът се счита прекратен от тази дата. Според чл. 26.5 от Общите
условия, фактурите се заплащат в 15-дневен срок след издаването им.
По делото са представени от ищеца фактури за периодите 9.9.19 г.-8.10.19 г., 9.10.19 г.-
8.11.19 г., 9.11.19 г.-8.12.19 г. и 9.12.19 г.-8.1.20 г., в които е начислено задължение за стоки на
изплащане в размер на по 108.50 лв. Във фактурата за периода 9.1.20 г.-8.2.20 г. са начислени
единствено задълженията за стоките на изплащане в размер на 434 лв. за предишните
периоди, като е посочено, че няма други неплатени вноски по договора.
С предоставяне от продавача на вещта по договора за продажба на изплащане, за купувача
възниква задължението да заплати уговорената цена. Когато е уговорено това задължение
да се погаси на отделни вноски с различен падеж /разсрочено плащане/, за всяка вноска се
прилага общата петгодишна давност, която тече от датата на изискуемост на всяка
конкретна вноска, в случая от падежа определен в договора. Считано от издаване на всяка от
процесните фактури, 15-дневният срок за плащането им е изтекъл съответно на: 29.10.19 г.,
27.11.19 г., 27.12.19 г. и 28.1.20 г. С изтичане на срока за плащане, е настъпила изискуемостта
на вземането по всяка фактура. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 16.12.24 г., от
когато се счита предявен искът. Към тази дата е изтекла давността за вноските по първите
две фактури, т.е. вноските за периода от 09.09.2019 г. до 08.11.2019 г. са погасени по
давност. За следващата вноска, падежирала на 27.12.19 г., давността е прекъсната с подаване
на заявлението преди тази дата. Предвид липсата на доказателства за плащане на
установените ликвидни и изискуеми вземания за неплатена продажна цена по вноските за
периода 09.11.2019 г. - 08.01.2020 г., искът следва да се уважи за сумата от 217 лв. /2х108.50
лв./, като се присъди и законната лихва от предявяването му.
Относно претендираната неплатена част от предсрочно изискуеми вноски, по делото не се
2
установи такова задължения за ответника. Не се установи от ищеца да е обявил за
предсрочно изискуеми определени вноски по договора, нито останалите изисквания за
начисляването им, като дори в издадената от ищеца последна фактура като неплатени са
посочени само процесните четири вноски.
Относно разноските:
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е основателна
съразмерно с уважените искове – от направените разноски за държавна такса 25 лв. и
юрисконсултско възнаграждение 100 лв., дължими са 52.98 лв. разноски в исковото
производство. В заповедното производство са дължими 31.79 лв. Съгласно чл. 78, ал.3 и
съразмерно с отхвърлената част от иска, на ответника се дължат разноски за адвокат.
Релевираното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от
1000 лв. е основателно, като предвид фактическата и правна сложност на делото, които не са
високи, адекватно възнаграждение на предприетата защита е такова в размер на 400 лв., от
които се дължат съразмерно 230.47 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ..........., иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл.79 ЗЗД, че М. Р. М., ЕГН **********, адрес гр. София, ............, дължи сумата 217.00
лева, представляваща неплатени вноски по договор № ......... за продажба на изплащане от
03.07.2018г. за устройство Handset Apple iPhone X 256GB Silver МАТ 23, за периода от
09.11.2019 г. до 08.01.2020 г., ведно със законна лихва за период от 16.12.2024 г. до
изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 74847/2024 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата на
217.00 лв. до претендираните 512.00 лв. за вноски дължими за периода от 09.09.2019 г. до
08.11.2019 г. и за предсрочно изискуеми вноски.
ОСЪЖДА М. Р. М., ЕГН **********, адрес гр. София, ............, ДА ЗАПЛАТИ на „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ..........., на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 52.98 лв. разноски в исковото производство и сумата
от 31.79 лв. разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, .........., ДА ЗАПЛАТИ НА М. Р. М., ЕГН **********, адрес гр. София, ............, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 230.47 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4