№ 542
гр. Русе, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20244520100937 по описа за 2024 година
Искът е с правно основание по чл.432, ал.1 КЗ.
Ищцата Т. К. С. чрез адв. пълном. В. В. в исковата молба, уточнена с
молба вх. №7431/08.03.2024г., твърди, че е сестра на Р К Х, б.ж. на с. ****
област Русе, който е починал на 17.02.2021г. вследствие пътнотранспортно
произшествие. На 17.02.2021г. около 14.21 часа на път I-5 Русе-Бяла в района
на км 21+830 е настъпило ПТП между управлявания от В Й В лек автомобил
“Ауди 80” с рег. №**** и лек автомобил “Опел Комбо” с рег. №****,
управляван от Р К Х. Виновен за произшествието е водачът на л.а. “Ауди 80” с
рег. №**** В В, който се е движел със скорост около 97 км/ч в посока гр. Русе,
загубил управление над управлявания от него автомобил и навлязъл в
предназначената за насрещно движение пътна лента, по която в обратна
посока се движел лек автомобил “Опел Комбо” с рег. №****, управляван от Р
К Х. Между предните части на двата автомобила настъпил челен кос удар,
изцяло в частта от пътя, предназначена за движение към гр. Бяла. В резултат
на посоченото ПТП настъпила смъртта на двамата водачи. След проведеното
ДП №864/2021г. по описа на Окръжна прокуратура – Русе било установено, че
В Й В е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата, в
резултат на което е причинил ПТП, от което последвала смъртта на Р К Х, но
тъй като и виновният водач е починал, образуваното срещу него
1
наказателното производство било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1
във вр. с чл.24, ал.1, т.4 НПК. По застрахователна преписка №43072952100080
ответникът “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД изплатил обезщетения в общ
размер 310000 лв за неимуществени вреди на съпругата и на двамата синове
на починалия Р К Х, а със съдебно решение по гр. дело №177/2022г. на
Окръжен съд – Русе ответникът е бил осъден да заплати общо 90000 лв на
наследниците на починалия, като допълнение на изплатените им суми по
предявената застрахователна претенция. Като сестра на Р К Х и поради своята
близка и емоционална връзка с него твърди, че също търпи неимуществени
вреди от причинената му смърт, изразяващи се в постоянна мъка от загубата
на най-близкия й човек, с когото живеели в общо жилище, в едно домакинство
и морално, душевно и финансово той бил нейна опора в живота. Счита, че има
право на справедливо обезщетение за тези вреди. Позовава се на ТР
№1/21.06.2018г. по тълк. дело №1/2016г. на ВКС, ОСНГТК, с което е
разширен кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени
вреди при смърт на техен близък и развива подробна правна аргументация,
цитира съдебни решения, както и Директива 2000/26/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16.05.2000г. относно сближаване на
законодателствата на държавите членки относно застраховане на гражданската
отговорност във връзка с използването на МПС. Моли съдът да осъди
ответника да й заплати обезщетение по чл.432, ал.1 КЗ за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в душевна болка, мъка и страдание по
починалия й брат Р К Х, в размер на 10000 лв – частичен иск от 50000 лв,
заедно със законната лихва от датата на деликта - 17.02.2021г. до
окончателното изплащане, заедно с разноските по делото.
В съдебно заседание на 09.07.2024г. ищцата чрез процесуалния си
представител допълнително уточнява иска си относно началната дата на
претендираната лихва, която да се счита от 02.11.2023г. – датата на писмената
застрахователна претенция (л.21).
Ответникът “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД гр. София, представляван
от изпълнителните директори Коста Христов Чолаков и Бистра Ангелова
Василева, чрез процесуалния си представител заявява становище за
неоснователност на иска. Оспорва правната легитимация на ищцата да
претендира и получи застрахователно обезщетение поради липсата на
2
изискването за изключителност на взаимоотношенията й с нейния покоен
брат, съобразно постановеното Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по
тълк. дело №1/2016г. на ВКС, ОСНГТК. Оспорва наведените в исковата молба
твърдения, че между ищцата и починалия й брат е съществувала
изключителна близост и че са живеели в общо домакинство. В условия на
евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия за настъпването на травматични увреждания в областта
на главата по степен и вид, довели до летален край - нарушил е разпоредбата
на чл.137а ЗДвП, управлявайки лекия автомобил без поставен предпазен
колан. Счита, че съотношението, в което пострадалото лице е съпричинило
собствените си травми е 50 %. Оспорва размера на претенцията за
неимуществени вреди като силно завишена. Оспорва акцесорния иск, както и
началната дата, от която се претендират лихви, тъй като застрахователят
дължи законна лихва за забава, съгласно чл.497, ал.1, т.1 КЗ. Моли искът да
бъде отхвърлен с присъждане на разноски.
По делото са представени писмени доказателства, приложени са ДП
№864/2021г. по описа на Окръжна прокуратура - Русе за престъпление по
чл.343, ал.1, б.“В” НК и гр. дело №177/2022г. на Окръжен съд - Русе,
разпитани са свидетели.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица №34/17.02.2021г. се установява, че на 17.02.2021г. около 14.20 часа на
път I-5 Русе-Бяла в района на км 21+830, при управление на лек автомобил
“Ауди 80” с рег. №**** в условия на ясно време и суха пътна настилка,
водачът В Й В причинил пътнотранспортно произшествие. Движейки се в
посока гр. Русе той навлязъл в предназначената за насрещно движение пътна
лента, по която в обратна посока се движел лек автомобил “Опел Комбо” с рег.
№****, управляван от Р К Х. Между предните части на двата автомобила
настъпил сблъсък, в резултат на което настъпила смъртта на двамата водачи.
Протоколът за ПТП има доказателствено значение за обстоятелствата, при
които е настъпило транспортното произшествие.
По повод настъпилото пътнотранспортно произшествие с пострадали е
било образувано и водено досъдебно производство за престъпление по чл.343,
ал.1, б.“в” НК. В хода на разследването било установено, че на 17.02.2021г.
3
водачът В В управлявал лек автомобил “Ауди 80” с рег. №**** със скорост
около 97 км/ч на път I-5 Русе-Бяла в посока към гр. Русе, като по същото
време в обратна посока се движел лек автомобил “Опел Комбо” с рег. №****,
управляван от Р К Х, със скорост около 37.4 км/ч. В района на км 21+830 В В
загубил управление над управлявания от него автомобил, който се отклонил
наляво и навлязъл в частта от пътя, предназначен за насрещно движение.
Възприемайки идващото срещу него превозно средство, водачът Р Х намалил
скоростта и насочил автомобила “Опел Комбо” надясно, но въпреки това
последвал удар между предните леви части на двата автомобила, изцяло в
частта от пътя, предназначена за движение към гр. Бяла. След удара л.а.
“Ауди” се преобърнал по таван, а л.а. “Опел” под действие на ударните сили
се завъртял, напуснал платното, преминал през банкета и паднал на терена
край пътя, вдясно спрямо първоначалната си посока на движение. В резултат
на злополуката водачът В В починал на място, а водачът Р Х бил откаран в
болнично заведение, където по-късно същият ден починал. В хода на
разследването е била назначена автотехническа експертиза и след анализ на
събрания в досъдебното производство доказателствен материал, прокурорът
приел, че са налице данни за осъществено престъпление по чл.343, ал.1, б.“в”
НК, тъй като водачът В В е нарушил правилата за движение по пътищата, с
което по непредпазливост причинил смъртта на Р К. Тъй като В В също е
починал в резултат на настъпилото ПТП, на основание чл.243, ал.1, т.1, вр.
чл.24, ал.1, т.4 НПК и с Постановление от 17.01.2022г., влязло в сила като
необжалвано, прокурор от Окръжна прокуратура - Русе прекратил
наказателното производство по Досъдебно производство №864/2021 по описа
на ОП-Русе (ДП №41/2021г. на РУ - Бяла), водено за престъпление по чл.343,
ал.1, б.“в” НК.
Механизмът на произшествието е установен. В съдебно заседание на
11.03.2025г. вещото лице инж. О. Е. Д. потвърди устно приетото по ДП
№864/2021 по описа на ОП-Русе заключение на автотехническата експертиза,
според което виновен за осъщественото на 17.02.2021г. ПТП е В Й В. Според
вещото лице водачът Р К Х е управлявал лек автомобил “Опел Комбо” с
поставен предпазен колан, който е бил срязан след катастрофата, за да бъде
той изваден от автомобила.
При тези данни съдът приема, че виновен за пътнотранспортното
произшествие на 17.02.2021г. е водачът на лек автомобил “Ауди 80” с рег.
4
№**** В В, който е нарушил правилата за движение по пътищата, с което е
създал причина за злополуката и по непредпазливост е причинил смъртта на Р
Х.
От представеното по делото удостоверение за съпруга и родствени
връзки изх. №16/24.07.2023г., издадено от Кметство с. **** област Русе, се
установява, че ищцата Т. К. С., ЕГН **********, е сестра на починалия Р К Х.
Няма спор по делото, че собственикът на МПС “Ауди 80” с рег. №**** е
сключил с ответника валиден договор за застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите”, по който ответникът е страна –
застраховател, както и че ищцата е завела писмена застрахователна претенция,
регистрирана под №43072952100080 на 02.11.2023г. (л.21-22).
Видно от писмо изх. №0-92-13923/08.11.2021г., застрахователят е заявил
отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по застрахователна
преписка №43072952100080/02.11.2023г., поради което ищцата има правен
интерес от предявяване на претенцията си по исков път.
От показанията на свидетеля И Л А, който познава ищцата и нейния
покоен брат Р К или Р К, тъй като живее в с. Г А, нейните/техните родители и
неговите баба и дядо са живеели в съседни къщи, поради което са израснали
заедно. Заявява, че по-голяма част от времето ищцата живее в с. Г А в дома на
по-малкия син на починалия й брат и само от време на време пътува до
Турция, за да се види с децата си, които трайно са установени там. Заявява, че
на 17.02.2021г. извършвал ремонт на къщата на по-големия син на Рашко,
който в същия ден на път за Русе се отбил на строежа, за да пита има ли нужда
от строителни материали, а два часа по-късно научили тъжната вест, че той
няма да се прибере повече. Свидетелят заявява, че ищцата и Р К били
изключително близки. Пояснява, че тя има по-голям брат Касим, след него е
родена тя, а най-малкият от семейството е Р - Р, за когото в детството тя се е
грижила като по-голяма сестра - “...старите са по цял ден на работа, по-
големият брат е настрани и няма други хора в домакинството”. Тези
обстоятелства, според свидетеля, дали отражение върху отношенията между
двамата и породили много голямото им доверие един към друг. През 1989г.
ищцата със съпруга си заминали за Турция, където съпругът й починал и по
съвет на брат си Р се върнала в страната, на село, като се преместила в къщата
на неговия по-малък син. Заживяла в неговото семейство, помагала в
5
домакинството, в градината, били сплотено семейство. И сега ищцата дълбоко
страда поради нелепата смърт на брат си, който бил “мъжкото й рамо”, на него
се “опирала” в живота.
Свидетелят К Д Н на свой ред описва отношенията между ищцата и брат
й Р, които и двамата познавал добре, две-три години работели заедно, като
много близки. Р казвал, че Т. го е гледала, като са били деца.
Показанията на свидетелите, които възпроизвеждат лични и
непосредствени впечатления от съществуващата приживе близост между Р и
сестра му, са конкретни и убедителни, поради което съдът ги приема за
достоверни.
Съгласно Тълк. решение №1/21.06.2018г. по тълк. д. №1/2016г., ВКС,
ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от
24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите на търкувателното решение е
посочено, че обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В наказателния
процес тази материална легитимация може да бъде реализирана само от
лицата, изброени в Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от
24.ХI.1969г. на Пленума на Върховния съд, както и от братята и сестрите на
починалия и от неговите възходящи и низходящи от втора степен.
Преценени в светлината на Тълкувателно решение №1/21.06.2018г.,
анализът на гласните доказателства, които не са опровергани, дава основание
на съда да приеме, че в случая взаимоотношенията между ищцата и
починалият й при трагични обстоятелства брат Р К Х се характеризират като
особено близки предвид общата семейна среда и грижите, полагани от нея за
малкия й брат в детството му. Тя е била до него, докато родителите им са
работели, за да обезпечат материално семейството, била е негов приятел,
създавала му е чувство за сигурност и това е създало трайна и дълбока
емоционална връзка между двамата. Приживе, Р Х на свой ред е полагал
грижи за по-голямата си сестра, останала вдовица, приел я е в своето
6
семейство и до края си й е бил благодарен, “държал” на нея (свид. Н). Според
свидетеля И А, ищцата все още, продължително във времето изпитва
значителни душевни болки и страдания от неговата загуба, говори за него със
сълзи в очите.
Ето защо съдът счита, че искът е доказан по основание.
Относно размера, в който следва да бъде присъдено обезщетението,
съдът взе предвид, че в резултат на пътнотранспортното произшествие на
ищцата са причинени продължителни душевни болки и страдания от загубата
на близък за нея човек. Почувствала се е сама и несигурна в бъдеще. Всички
тези преживявания от правна страна съставляват неимуществени вреди, които
подлежат на обезщетяване по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД.
Съдът намира, че за обезщетяване на неимущественото увреждане на
ищцата са необходими общо 10000 лв. Искът е предявен като частичен – 10000
лв от 50000 лв, поради което предявеният иск за обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата 10000 лв, заедно със
законната лихва от 02.11.2023г. - датата на писмената застрахователна
претенция до окончателното изплащане.
Съдът не обсъжда направеното в отговора на исковата молба в условия
на евентуалност възражение на ответника за съпричиняване на вредите от Р К
Х, което е опровергано от доказателствата по делото и поради това е
неоснователно. Същото не се поддържа от ответника, заявено от процесуалния
му представител в съдебно заседание 21.01.2025г.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи разноските по делото на
ищцата в размер на 3000 лв, съобразно представен списък на разноските.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. “Витоша” №89Б, представлявано от
изпълнителните директори Коста Христов Чолаков и Бистра Ангелова
Василев, ЕИК ********* да заплати на Т. К. С. от с. Г А, област Русе, ул.
“Чавдар войвода” №64, ЕГН **********, сумата 10000 лв застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди по чл.432, ал.1 КЗ, причинени от
7
настъпило ПТП на 17.02.2021г., заедно със законната лихва, считано от
02.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и 3000 лв разноски
по делото.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8