ПРОТОКОЛ
№ 812
гр. Смолян, 17.09.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на десети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
Сложи за разглеждане докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20245440101399 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:10 часа се явиха:
ИЩЦАТА М. Р. К., редовно призована, не се явява и не изпраща
представител в съдебно заседание. Чрез процесуалния й представител адв. Б. е
постъпила молба с вх. № 7624/09.09.2025 г.
ЗА ОТВЕТНИКА *** АД, редовно призован, не се явява процесуален
представител в съдебно заседание.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К. Г., редовно призована, налице.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА се делото.
Предявен е иск от М. Р. К. срещу *** АД, с който се иска да бъде обявен
Договор за паричен заем Standart _14 № 6065707, сключен на 15.08.2024 г. между М.
К. и „***“ АД, ЕИК ** за нищожен, тъй като същият съдържа нищожни
неравноправни клаузи, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Евентуално да бъде признато за установено по отношение на „***“ АД, че
клаузата, която предвижда заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на
1129,50 лв. и клаузата в чл. 4, ал. 2 в размер на 752,94 лв. от Договор за паричен заем
Standart_14 № 6065707, предвиждаща неустойка за непредставяне на обезпечение в
1
срок са нищожни.
В исковата молба се твърди, че на 15.08.2024 г., М. К. е сключила Договор за
паричен заем Standart_14 № 6065707, по силата на който „***“ АД й е предоставило в
заем сумата от 2 400,00 лв. при фиксиран ГЛП от 40.32 % и ГПР от 50.03 %. Следвало
да внесе общо дължима сума от 2773,26 лв., като сумата включвала главница и лихва.
В последствие обаче доверителката ми е разбрала, че трябва да внесе общо сумата от
4655,70 лв. за погасяване на кредита, като освен главница и лихва са се включвали и
такса за експресно разглеждане и неустойка за непредставено обезпечение, съгласно
чл. 4, ал. 2 от договора съгласно Погасителен план - Приложение № 1
Твърди се, че Договор за паричен заем Standart _14 № 6065707 е НИЩОЖЕН.
Същият съдържа следните нищожни неравноправни клаузи:
ГПР е 50.03 % - Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на
визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер - пет
пъти размера на законната лихва.; ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в
него не е включена дължимите допълнително такса и неустойка, което е
основание за нищожност на договора;
В Погасителния план - Приложение № 1 към Договор Standart _14 № 6065707 е
посочено, че заемателят дължи такса за услугата за експресно разглеждане на
заявката за паричен заем на стойност 1 129,50 лв, която такса следва да се
заплати разсрочено като се раздели на равни части и се включи в размера на
всяка от погасителните вноски ;
В чл. 4, ал. 1 от Договор Standart _14 № 6065707 е посочено, че заемателят се
задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави
на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Поръчителство на едно физическо
лице, които да отговарят на определени от кредитора условия 2. Безусловна
банкова гаранция, а в чл. 4, ал. 2, страните се договорили, че в случай на
непредоставяне на обезпечение, на заявителя ще бъде начислена неустойка в
размер на 752,94 лв.
Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на
договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само
на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това
изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо
дължимата сума по договора. Годишният процент на разходите, представлява така
нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и
се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички
разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране
2
на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в
него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност
да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов
продукт. Посочено е, че ГПР е 50.03 %, ГЛП е 40.32 %, но от съдържанието на
договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по
какъв начин е формиран ГПР. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016г. по т. д. № 3686/2014г. на
ВКС, I т. о.). Доколкото в случая се касае за приложение на императивни
материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР №
1 от 09.12.2013г., постановено по тълк. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на
уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена
служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.
За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие
със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК -
„Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред
които е чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР.
По отношение на изготвеният погасителен план в Приложение № 1 от Договор
за паричен заем 81апс1а11_14 № 6065707 - 15.08.2024 е упомената сумата от 4 655,70
лв., която сума ищцата трябва да заплати, като са включени в нея таксата за експресно
разглеждане и вноската с неустойка. Тази сума е разсрочена на 18 вноски.
Кумулирането на таксата за експресното разглеждане и неустойката за
непредставяне на обезпечение в срок към погасителните вноски води до "скрито"
оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за
потребителя като ГПР от 50.03 % нараства допълнително и обогатява неоснователно
кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната
страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Съгласно чл. 19 от ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит като в него
не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора.
Допълнителната услуга - "експресно разглеждане на заявката за паричен заем" и
дължима за нея "такса за експресно разглеждане на документи" по съществото си не
3
представлява реално предоставена допълнителна възможност или преференциално
условие, от което кредитополучателят да може да се възползва и което да носи
допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването за възнаграждение.
Отделно от това основно задължение на кредитора по договора за кредит е да
предостави договорената парична сума, т. е. разглеждането на документи и
изплащането на кредита е дейност по усвояване и управление на кредита, а не
допълнителна услуга, за която да се дължи допълнително възнаграждение. Услугата,
описана в договора за паричен заем, има характер на действие, свързано с усвояването
на кредита, за което разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява заплащането на
такси. В този смисъл и съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но според ал. 2 на същата разпоредба не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Доколкото начислената в настоящия случай такса в размер на 1 129,50 лв. е
свързана с процедурата по усвояване на кредита, то договорната клауза, предвиждаща
нейната дължимост, е в противоречие с повелителните норми на закона и като такава е
нищожна (в този смисъл определение № 912/24.10.2019 г. по в. ч. гр. д. № 697/2019 г.
на ОС П.).
Предвид гореизложеното, клаузата за заплащане на такса за експресно
разглеждане на документите противоречи на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, поради което
е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Целта на таксите и комисионните по смисъла на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, е да се покрият административните разходи на
кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, а
отделно от това следва да се посочи, че кредиторът не може да изисква заплащане на
такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, тъй като те са част
от дейността му по предоставяне на кредита - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Съгласно чл. 21,
ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на закона е нищожна. Отделно от това никъде в
договора няма ясно и точно формулиране за "експресно разглеждане" т. е. в какъв
срок, за да е то "експресно", което да го отличава от напр. нормалното разглеждане на
документи, за удължаване на кредита се заплаща възнаградителна лихва, а не се
начислява такса в пъти надвишаваща главницата.
В горния смисъл, клаузата за "експресно разглеждане" е неравноправна по
смисъла на ЗЗП, което я прави нищожна поради противоречие с императивни норми
на закона - чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, поради което и исковата претенция на моята
доверителка се явява основателна.
По отношение на неустойката - тя сама по себе си представлява акцесорно
съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да
престира определена парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на
породеното главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване
на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла
на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите
за
потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се
кредитен.пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин
4
или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а
държавите- членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на
такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.
В този смисъл клауза, като уговорената в чл. 4, ал. 1 и 2 от договора за заем,
според която се дължи неустойка в размер на 752,94 лева при неизпълнение на
задължението за осигуряване, в тридневен срок от датата на усвояване на заемната
сума, на обезпечение чрез поръчителство на физическо лице, което отговаря на
определени условия или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с
преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна
уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на
задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства,
т.е. опасността от свръх задлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за
проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16
ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се
поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето му
да се сключи договора за кредит.
Освен това в решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 905/2011 г., Т. К., II т. о.
на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че неустойката освен
обезпечителна и обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е
предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно
неизпълнение на договора. За да възникне правото на неустойка обаче, уговорката за
дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и
на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за
справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения.
Противоречието със закона и/или добрите нрави прави уговорката за неустойка
НИЩОЖНА по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и препятства възникването на
вземането и на задължението за неустойка.
Тази клауза освен това има за цел да заобиколи изискванията на закона, който в
чл. 71 от ЗЗД регламентира, че ако длъжникът не е дал обещаните обезпечения,
кредиторът може да иска изпълнение на срочното задължение и преди срока, с оглед
на което е нищожна и по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Клаузата за неустойка е
уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я прави
нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Още
повече, че уговорената парична неустойка няма как да улесни събирането на кредита
доброволно и в същото време не е адекватна да обезпечи разходите по принудителното
събиране. Напротив, начислената неустойка увеличава дълга на заемателя и води до
затрудняване доброволното му погасяване, както и до увеличаване на разноските при
евентуално принудително събиране. Всичко това навежда на извод, че целта на
неустойката е неоснователно обогатяване на кредитора. Неустойката е за
неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, като няма
данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение, което
също сочи, че неустойката излиза извън присъщите си функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване.
Съобразявайки чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, чл. 9 от ЗЗД, чл. 26, ал. 1 предл. 3-то от ЗДЦ,
5
задължителните постановки в т. 3 на ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС съгласно
които нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е всяка неустойка, уговорена
от страните извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
както и практиката на ВКС /Решение № 181/26.02.2015 г. по дело № 4386/2013 на
ВКС, ТК, II т. о. и други/, че преценката за нищожност се извършва към момента на
сключване на договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението
между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението, то
уговорената неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като още
към сключване на договора води до възможност за несправедливо обогатяване на
кредитора, при което за последният вземане за неустойка за забава не е възникнало.
(Решение № 260261 от 27.01.2021 г. по гр. д. № 127 / 2020 г. на XIX състав на Районен
съд - Пловдив)
Съдебната практика и закона са категорични, че по един нищожен договор
заемателя следва да се върне единствено главницата по договора, какъвто е настоящия
случай. Всички надвнесени суми, дадени по един нищожен договор представляват
неоснователно обогатяване на ответника, респ. поради нищожност на клаузите за
експресно разглеждане и неустойка за непредоставяне на обезпечение не следва да се
изплащат суми извън тази, която реално е усвоена по договора за заем.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба не е постъпил.
Ищцата следва да установи твърдените основания за нищожност.
Сне се самоличността на вещото лице както следва:
К. К. Г. – **** г., българка, б.гр., неосъждана, разведена, без родство и дела.
Съдът напомни отговорността на вещото лице за наказателната отговорност по
чл.291 от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. – Поддържам заключението си.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението по назначената ССчЕ, изготвено от вещото лице К. Г.,
на която да се изплатят 350,00 лева от внесения депозит.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и затова
О П Р Е Д Е Л И
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение на 10.10.2025 г.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, закрито в 09,20 часа.
6
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
7