РЕШЕНИЕ
№ 967
гр. Бургас, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ЮЛИАНА В. БОНЕВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20242120204055 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод жалбата на ************, със
седалище и адрес на управление: **************, против Наказателно постановление №
785608-F782489/29.08.2024 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл. 27,
ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата) на основание чл.185, ал. 2, изр. 2,
вр. ал. 1 от ЗДДС, на търговеца е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
С жалбата се иска отмяна на НП като се изтъкват доводи за допуснати нарушения на
производствените правила и незаконосъобразност на санкционния акт, както и се посочва,
че е налице хипотеза на маловажен случай.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. И. К. от АК-**, който поддържа жалбата.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Ч., която моли
постановлението да бъде потвърдено. Моли за присъждане в полза на НАП на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на НП то е връчено на търговеца на
02.09.2024 г., а жалбата е депозирана на 13.09.2024 г). Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
1
На 10.08.2024 г., в 12:50 часа, била извършена проверка от служители на НАП, сред
които била и свидетелката К. И.- инспектор по приходите в ЦУ на НАП, на търговски обект
по смисъла на пap. 1, т.41 от ПР на ЗДДС – бистро „*****“, находящ се в гр. ****, *******,
стопанисван от дружество *************- лице по чл. 3 от Наредба Н-18 / 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на
МФ.
След извеждане от наличното в обекта фискално устройство, модел Datecs FP – 7000
МХ, с Инд. № на ФУ: DT973769 и ИН на ФП: 02973769, се установило, че във фискални
бонове № 0004425 / 10.08.2024 г. в 14:37 часа и № 0004551/10.08.2024 г. в 18:07 часа,
продажбите на алкохолен коктейл „Базил Маш“ и наливна бира „Бургаско“ 0,500, били
отнесени в данъчна група "Г"- стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък
върху добавената стойност.
Свидетелката преценила, че артикулите следвало да се отразяват в група „Б" - за
стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност,
поради което съставила АУАН № F782489 от 13.08.2024 г. за нарушение на чл. 27, ал. 2 от
Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. Актът бил връчен на управителя на дружеството на
13.08.2024 г., който записал, че нарушението е отстранено.
АНО, сезиран с преписката изцяло възприел изложените в акта факти, поради което
издал обжалваното наказателно постановление.
Съдът кредитира изцяло депозираните гласни доказателства, доколкото същите са
ясни, логични и последователни, кореспондиращи си с останалия събран по делото
доказателствен материал. Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34 от
ЗАНН. АУАН също е издаден от компетентен орган.
Съдът обаче намира, че е нарушена разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН при издаване на
процесното НП. Съгласно посочената разпоредба когато с едно деяние са извършени няколко
административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни
нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.
Съгласно пък сочената за нарушена разпоредба на чл. 27, ал.1 от Наредбата, лицата
по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да
регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на
продажбите:
1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с
данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за
които не се начислява ДДС;
2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху
добавената стойност;
3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на
течни горива;
4. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г.) група "Г" - за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.
(2) Лицето по чл. 3 независимо дали е регистрирано или не по ЗДДС задължително
регистрира всички продажби по данъчни групи съгласно ал. 1.
Производството по установяване на административни нарушения и налагане на
административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго
формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които
2
трябва да съдържат съответните актове.
В конкретния случай в процесния АУАН, а впоследствие и в НП, се излагат
твърдения за две допуснати нарушения, тъй като в тях са описани две отделни продажби,
отразени в отделни фискални бонове от 14:37 часа и 18:07 часа на 10.08.2024 г. Изводът, че
всяка продажба съставлява отделно нарушение следва от буквалното тълкуване на чл. 27 от
Наредбата, която предвижда, че лицата са длъжни да регистрират „всяка продажба“. От
разпоредбата следва изводът, че при всяка продажба, при която съответните стоки не са
отнесени към правилната група, се извършва отделно нарушение.
В същото време действията на жалбоподателя са квалифицирани като едно
нарушение. Излагането на факти за допуснати две отделни нарушения безспорно съставлява
съществено нарушение, тъй като това безспорно създава съмнение и у жалбоподателя, и у
съда във връзка с това за кое точно нарушение е ангажирана административно –
наказателната отговорност на нарушителя.
Нормите на чл. 42, т. 3-4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН въвеждат задължения
за актосъставителя и наказващия орган да опишат в АУАН и НП датата и мястото, където е
извършено нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено, вкл. и самото деяние и в какво се изразява то – ако е извършено с действие да се
опишат конкретните актове, ако е с бездействие да се посочи какво е следвало да се направи.
Спазването на тези норми цели гарантиране на правото на защита на наказаното лице, като
деянието следва да бъде описано по такъв начин, че за него да става ясно извършването на
какво нарушение му се вменява. Безспорно е и в теорията, и практиката, че АУАН е актът в
административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в
наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета
на доказване в процеса. В случая, безспорно е била ограничена възможността на
жалбоподателя да разбере, за какво е ангажирана отговорността му. Нещо повече,
ограничена е и възможността на съда да извърши съдебен контрол на така издаденото НП с
оглед създадената неяснота относно "повдигнатото обвинение" на жалбоподателя. След като
в случая е наложено само едно административно наказание "имуществена санкция", то не
може да се установи за кое точно нарушение е наказано лицето, посочено за нарушител в
АУАН и НП.
Допуснатото нарушение на чл. 18 от ЗАНН, съобразно който за всяко отделно
нарушение се налага отделно наказание, е от категорията на съществените такива, защото не
дава възможност на наказаното лице да разбере за кое точно нарушение му се налага
административното наказание, а от друга страна води до невъзможност на съда да извърши
адекватна преценка относно законосъобразността на наказателното постановление и винаги
води до незаконосъобразност на крайния акт – издаденото НП.
В обобщение, обжалваното НП като незаконосъобразно да се отмени от съда.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното
следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на
ГПК. В случая е представен договор за правна защита и разписка (л. 37), в които е отразено,
че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. По делото не е направено
възражение за прекомерност, а съгласно ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
3
тази им част, поради което претендираното възнаграждение следва да се присъди изцяло.
Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от
органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди Национална агенция по приходите да
заплати сторените в настоящото производство разноски в цялост по съображенията,
изложени по-горе.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 785608-F782489/29.08.2024 г., издадено
от Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“, с което за нарушение на чл. 27, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства (Наредбата) на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, на
************* е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати в полза на *************
сумата в размер на 200 /двеста/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4